№ 63
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Търговско дело № 20214400900027 по описа за 2021 година
На 03.02.2021 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба
/ИМ/ от Й. В. Р. от гр. Плевен, в която се твърди, че на 17.09.2020 г., на ул.
„***“ №63 в с. ***, в посока към с. ***, се е движел управляваният от А.М.А.
лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, когато от дясно наляво през
пътното платно е преминал кон. Настъпил удар между коня и автомобила и
последният се преобърнал в дерето. По случая било образувано досъд.
произв. №256-ЗМ-226/17.09.2020 г. по описа на РУ на МВР-Долна
Митрополия.
Твърди се, че Й.Р. е бил пътник в ***ТО и при ПТП получил множество
травматични увреждания, установени конкретно след съответните
изследвания в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен.
Сочи се, че в резултат на травмите в областта на главата ищецът страда
от: главоболие, замаяност, световъртеж, загуба на координация на мускулите,
гадене, замъглено зрение, шум в ушите, нарушения в паметта, нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, затруднена концентрация.
Твърди се, че са отстранени горните резци на ищеца, поради което той
изпитва болки и неудобства и не може да се храни пълноценно.
Твърди се, че получените при ПТП травми носят риск от
тромбообразуване, от умъртвяване на тъкани и увреждане на нерви.
Сочи се, че ищецът е принуден да лежи и да разчита на помощта на
близките си при задоволяване на ежедневните си нужди.
1
Твърди се, че възстановяването на ищеца тепърва предстои, на фона на
сърдечна недостатъчност и диабет.
В ИМ се твърди още, че към 17.09.2020 г. лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №*** е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” в
„***“ЕАД-гр. София, съгласно полица №26/***, поради което Й.Р. предявил
претенцията си по чл.380 от КЗ пред посоченото застрахователно дружество и
там тя била входирана с №10-03-2163/02.10.2020 г.
Твърди се, че застрахователят не предложил извънсъдебно
споразумение за обезщетение в 3-месечния срок, което мотивирало Й.Р. да
предяви срещу „***“ ЕАД иск по чл.432 от КЗ с петитум: ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 80 000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при ПТП,
причинено от А.М.А., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка
***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в
„***“ЕАД, съгласно полица №26/***, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 02.10.2020 г. до окончателното му изплащане.
Преписи от ИМ и приложенията към нея са връчени на „***“ЕАД на
28.04.2021 г. и в указания срок – на 12.05.2021 г. е изпратен по пощата
отговор, в който се признава наличието и валидността към 17.09.2020 г. на
застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица №26/***.
Ответникът оспорва твърдението, че виновното поведение на А.А. е
причинило ПТП. Твърди се, че то е настъпило поради внезапното излизане на
кон на пътното платно и техническата невъзможност да се предотврати удара.
Прави се възражение за наличие на случайно деяние, при което
застрахованият водач не носи отговорност, респ. отпада и отговорността на
застрахователя.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в неспазване на чл.137а, ал.1 от
ЗДП.
В отговора се оспорва и размера на претендираното обезщетение като
завишен – несъответен на претърпените травми, болки и страдания.
Ответникът счита, че дължи лихва за забава от 03.01.2021 г., когато е
изтекъл 3-месечния срок по чл.496, ал.1 от ЗК.
Препис от отговора на „***“ЕАД е връчен на ищеца за допълнителна
искова молба /ДИМ/ на 31.05.2021 г. и в указания срок – на 14.06.2021 г.
такава е изпратена по ел.поща. Ищецът счита, че причина за настъпване на
процесното ПТП е несъобразената с пътната обстановка скорост. В
непосредствена близост до пътното платно е имало животни и А.А. е могла и
е била длъжна да предвиди опасността от внезапното изскачане на пътя на
едно от тези животни.
Й.Р. твърди, че по време на ПТП е бил с предпазен колан, иначе е щял
да изхвърчи от автомобила. Счита, че е в тежест на ответника да докаже
2
съпричиняването на вредоносния резултат.
Ищецът намира размера на претендираното обезщетение за съответен
на причинените му телесни увреждания, болки и страдания.
Препис от ДИМ е връчен на ответника на 21.06.2021 г. и в срок – на
05.07.2021 г. по пощата е изпратен допълнителен отговор. В него ответникът
заявява, че поддържа възраженията си.
Съдът е счел, че предявеният от Й. В. Р. иск е допустим, доколкото са
налице и общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск,
и допълнителните /специални/ предпоставки – в случая започната процедура
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение, приключила в
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ без становище на застрахователя по
претенцията на ищеца. С определение №247 от 19.07.2021 г. съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, предявил им е
проекто-доклад и е насрочил делото в о.с.з.
В първото по делото о.с.з., проведено на 20.09.2021 г., страните са
заявили, че нямат възражения срещу проекто-доклада.
В последното о.с.з. на 06.12.2021 г. процесуалните представители на
ищеца са пледирали за уважаване на иска, както е предявен по съображения,
допълнително изложени в писмена защита. Такава е депозирана на 13.12.2021
г. и в нея се сочи, че безспорно е доказано, че А.А. е нарушила чл.20, ал.2 и
чл.21 от ЗДП и че именно това нейно противоправно поведение е причина за
настъпване на процесното ПТП.
Според ищеца, ако А.А. се беше движила с разрешената скорост – до 50
км/час и предвид нейното субективно възприятие за коня като опасност /от
около 40 метра преди мястото на удара/, тя е щяла да спре 10 метра преди
мястото на удара, т.е. е могла да предотврати ПТП и случайно събитие няма.
В писмената защита се акцентира върху това, че обективно коня е могло да се
възприеме като опасност от около 100 метра преди мястото на удара, т.е. А.А.
е била длъжна да съобрази скоростта си на движение с така видимото
препятствие на пътя.
Не без значение за вредоносните последици от ПТП е и предприетата от
А.А. маневра – рязко завиване наляво, при която тя губи контрол върху
автомобила и той се преобръща.
Ищецът счита възражението на ответника за съпричиняване за
недоказано, предвид заключението на ВЛ д-р М., че при установения
механизъм на ПТП, предпазният колан не би могъл да предотврати
настъпването на травматичните увреждания.
Като безспорно доказано се сочи това, че от получените при ПТП
физически травми ищецът е търпял болки и страдания за около 60 дни. Освен
това е загубил предните си зъби, което му причинява към момента
затруднения при дъвчене и говорене, защото възстановяването им тепърва
предстои. Не на последно място преживения при ПТП стрес се сочи като
3
фактор за влошаване здравословното състояние на ищеца, в частност – на
диабета, от който е страдал преди инцидента. Според ищеца, за всички тези
физически болки и страдания е справедливо претендираното обезщетение от
80 000 лв. Аргументи лихвата върху тази сума да се претендира от 02.10.2020
г. /когато е заведена претенцията пред застрахователя/ се черпят от съдебната
практика, обективирана напр. в решение №167/30.01.2020 г. по т.д.
№2273/2018 г. на ВСК, II т.о.
Ищецът моли на упълномощения от него адвокат да бъде присъдено
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в минималния поне размер
по Наредба №1 от 09.07.2004 г.
В депозирано на 03.12.2021 г. становище „***“ЕАД моли иска да бъде
отхвърлен като неоснователен, защото А.А. не е имала техническата
възможност да предотврати удара, дори и да се е движила с разрешената за
участъка скорост. Претендира присъждане на направените разноски за
депозити за ВЛ /600 лв./ и за юриск. възнаграждение /300 лв./
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В изпълнение на разпореждане на съда от 08.02.2021 г., РУ на МВР-
Долна Митрополия е изпратило писмо с рег. №***-945/ 17.03.20201 г. , в
което се сочи, че досъд. произв. №256-ЗМ-226/17.09.2020 г. е пратено на
Плевенска Районна прокуратура с мнение за прекратяване. В изпълнение на
разпореждане на съда от 22.03.2021 г., Плевенска Районна прокуратура е
изпратила писмо №***/31.03.2021 г., че наказателното производство по
досъд. произв. ЗМ №226/2020 г. на РУ на МВР-Долна Митрополия – преписка
№6605/2020 г. на Плевенска Районна прокуратура е прекратено с
постановление от 30.03.2021 г. , постановено на основание чл.199, чл.243,
ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК. С писмо №***/08.09.2021 г. е
представена цялата преписка №6605/2020 г. на Плевенска Районна
прокуратура и от нея е видно, че наказателното производство е прекратено по
искане на пострадалия Й.Р. и че същият не е обжалвал връченото му на
06.04.2021 г. постановление от 30.03.2021 г. При това положение
постановлението е влязло в сила на 14.04.2021 г. и в настоящия случай
гражданският съд не е обвързан, съгласно правилото на чл.300 от ГПК.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №256р-
5732/18.09.2020 г., процесното ПТП е станало на 17.09.2020 г. – около 17.25
часа, на ул. „***“ №63 в с. ***. В него са участвали управляваният от А.А., с
ЕГН: ********** лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, движещ се
в посока към с. *** и кон, който излязъл внезапно от бивш стопански двор на
„***“ и пресякъл пътното платно /ул. „***“/. Настъпил удар, при който конят
умрял, а по автомобила имало видими щети: деформирани предна дясна и
централна част и таван. В автомобила имало двама пътници: ищецът Й.Р. – на
предна дясна седалка и Т.М.И. – на задна седалка. Като пострадал в
протокола е посочен само Й.Р. – с черепно-мозъчна травма с опасност за
4
живота, поради което бил транспортиран в СПО-гр. Плевен.
На 13.09.2021 г. по делото е депозирано писмено заключение,
изготвено от ВЛ инж. Б.. Видно от него, на база представения с ИМ
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №256р-5732/18.09.2020
г. и приложения към преписка №6605/2020 г. на Плевенска Районна
прокуратура протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от
НПК, ВЛ е приело, че преди удара автомобилът се е движел със скорост 76.4
км/час и когато се е намирал на 17.4 м от мястото на удара, конят е навлязъл
на пътното платно откъм „***“ със скорост около 15 км/час, съответна на
конския ход „тръс“. Тъй като опасната зона за спиране при реално
установената скорост 76.4 км/час е 58.3 метра, а при максимума на
разрешената скорост до 50 км/час е 30.7 метра, ВЛ е приело, че и в двата
случая А.А. не е могла да предотврати възникването на ПТП.
ВЛ е определило и т.нар. „безопасна“ скорост – 17.98 км/час, при
движението с която автомобилът би спрял преди мястото на удара.
В о.с.з. на 15.11.2021 г. ВЛ е разяснило, че „безопасна“ е тази скорост,
която е съобразена с пътните условия, пътната обстановка, времето и всички
др. фактори, които биха могли да повлияят на скоростта. В случая такъв
фактор е стоящият напред вдясно вход-изход на стопански двор и
възможността оттам да излезе автомобил, човек, животно. ВЛ е уточнило, че
„безопасната“ скорост от 17.98 км/час е определена към момента на
стъпване/навлизане на коня на пътното платно. ВЛ е посочило, че е възможно
допълнително да определи „безопасната“ скорост към други два момента:
когато конят е стоял/пасял встрани от пътя и когато е тръгнал да се движи
перпендикулярно на пътното платно, за да стъпи/навлезе на него.
На ВЛ е поставена допълнителна задача – като съобрази
показанията на свидетелката А.А., да отговори на въпросите на ищеца,
формулирани в т.2, 3 и 4 от молбата му на стр.125 от делото.
Свидетелката А.А. е разпитана в о.с.з. на 20.09.2021 г. Тя твърди, че
на излизане от селото видяла коня на 40-50 метра пред автомобила. Нямало
ограничения на видимостта. Конят бил встрани от пътя – на място, където
имало сграда-преди фабрика и дворче и където поначало имало пасящи
животни. Конят тръгнал, после спрял. Свидетелката не се опитала да
заобиколи мястото и вместо да намали скоростта, „дала газ“ да мине по-бързо
покрай коня, но той отново тръгнал и се сблъскали. Удара станал в нейното
платно. Твърди, че карала „нормално“ – с 40-50 км/час. Не може да каже до
каква скорост е ускорила, като „дала газ“.
На 25.11.2021 г. по делото е депозирано допълнителното писмено
заключение, изготвено от ВЛ инж. Б.. Видно от него, процесният пътен
участък е прав с дължина около 400 м, като от дясно по посока на движението
на процесния автомобил няма растителност, ограничаваща видимостта до
около 40-я метър от мястото на ПТП, където започва ниска тревна
растителност с височина около 0.7 м. Тя свършва на около 20 м от мястото на
5
ПТП и след нея има 2 дървета, през 5-6 м едно от друго, високи 5-6 м, а след
тях е порталът с КПП, висок около 3.5 м. Навътре в двора има поляна с
ширина и дължина – по около 100 м – там се е намирал конят.
ВЛ неправилно е интерпретирало свидетелските показания, като в
заключението си е посочило, че според тях, един път конят се е намирал на
около 40-50 м от мястото на удара – навътре в двора, а друг път – на 7-8 м от
пътя. В първия случай – при скорост 76.4 км/час предотвратяването на ПТП е
било възможно, а във втория случай – при същата скорост на автомобила не е
било възможно.
В о.с.з. на 06.12.2021 г. съдът е прочел на ВЛ показанията на
свидетелката А.А. и тогава ВЛ е разбрало, че „40-50 м“ в нейните показания
не е разстоянието между пътя и мястото навътре в двора, където се е намирал
коня, а е разстоянието между мястото, от което свидетелката е видяла коня на
поляната, до мястото, където го е ударила с автомобила си. Тук следва да се
отбележи, че пред съда свидетелката А.А. не е твърдяла, че конят се е
намирал на 7-8 м от пътя.
При положение, че 40-50 м е разстоянието между мястото, от което
свидетелката е видяла коня на поляната, до мястото, където го е ударила с
автомобила си и предвид скоростта, с която се е движела свидетелката А.А. –
76.4 км/ч, ВЛ е заявило, че опасната зона за спиране е 58,3 м, т.е.
свидетелката е навлязла в тази опасна зона и тогава чак е забелязала коня – на
около 40-50 м напред, което автоматично означава, че не е имала възможност
да спре и да предотврати ПТП. При разрешената скорост до 50 км/ч опасната
зона е 30,7 метра и ако свидетелката А. се е движела с нея, е могло да не се
стигне до удар между автомобила и коня.
В допълнителното заключение ВЛ е разяснило, че необходимото
разстояние за спиране или т.нар. „опасна зона“ е разстоянието в метри, което
МПС изминава от момента, в който в полезрението на водача се появи сигнал
за опасност до момента на пълното спиране, вследствие на използването на
спирачната система.
В заключение – съдът приема, че на първо място А.А. не се е
съобразила с ограничението на скоростта на движение на ППС в населено
място – до 50 км/час, което съставлява нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП. На
второ място – А.А. е нарушила чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДП, като не е избрала
скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В случая – както самата свидетелка признава, на мястото, където се е намирал
конят, когато е забелязан от нея, „поначало имало пасящи животни“. Иначе
казано – конят в първоначалното си статично положение на поляната край
пътя е бил предвидимо от А.А. препятствие и тя съгласно изискването на
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, е следвало веднага – още като го е видяла да намали
6
скоростта си и при необходимост да спре. Вместо това и в още по-утежнена
ситуация, в която конят преминава в динамично положение /тръгва, спира,
пак тръгва/, А.А. „дава газ“, т.е. увеличава скоростта и така удря коня. Съдът
намира за доказано твърдението на ищеца, че процесното ПТП се явява
резултат от виновното и противоправно поведение на А.А., а не случайно
събитие, както се брани ответникът.
Свидетелката А.А., твърди, че Й.Р. бил с поставен предпазен колан
при удара с коня. Тези и показания кореспондират със снимка №17 от
фотоалбума в досъдебното производство, на която ясно се вижда
провисналия извън купето предпазен колан на мястото на пострадалия Й.Р..
Посочените доказателства не се опровергават и от заключението на ВЛ д-р
М., според което липсата на специфични увреждания от предпазния колан се
обяснява с мястото на удара – върху предното стъкло и тавана на автомобила,
при което положение тялото на ищеца не е придобило инерционен момент на
отклонение. Ето защо съдът намира за недоказано и възражението на
ответника за съпричиняване на вредонсния резултат от страна на ищеца.
Свидетелката А.А., твърди, че след удара слязла от автомобила, но
ищецът не могъл – не дишал, не реагирал. Отворила му устата, той си поел
въздух и изплюл кръв и зъби. Линейката го откарала в болницата в Плевен,
където останал около седмица. Като го изписали, лечението продължило в
болницата в Кнежа и после вкъщи – Й. бил на инсулин. Около 6 месеца
лежал, спял, помагала му да се облича, да се къпе, да се храни. При
инцидента зъбите му били избити и до сега се налага храната му да се
пасира. Й. станал по-нервен и по-сприхав. Забравял, мозъкът му не работел
както трябва.
Видно от епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен /на стр.9 от делото/, от СПО-гр. Плевен
ищецът е насочен за лечение към клиниката, където след проведени
изследвания е поставена окончателна диагноза: контузио капитис ет
корпорис; фрактура крании регио фронталис ет осис зигоматици синистра.
Контузио церебри /S06.20/; пневмоцефалия. В епикризата е посочено, че
пациентът има право на два консултативни прегледа в рамките на един месец
от изписването си, но по делото няма данни за извършването на такива
прегледи, а още по-малко за резултатите от тях.
Видно от епикриза от Вътрешно отделение на „МБАЛ“ЕООД-гр.
Кнежа, след като е изписан от болницата в Плевен ищецът е постъпил в
болницата в Кнежа за диагностика и лечение на остра и изострена хронична
сърдечна недостатъчност на фона на придружаващо заболяване – захарен
диабет тип 2. По данни от болния, той страда от артериална хипертония от
няколко години с лош контрол, а захарния диабет тип 2 – е с давност 2 години
с лош гликемичен профил. И в тази епикриза е посочено, че пациентът има
право на два контролни прегледа, за които също няма данни да са
извършени.
7
Видно от заключението на ВЛ д-р М., Й.Р. е получил при ПТП
многофрагментно счупване на черепа, контузия на мозъка, загуба на съзнание
и посттравматичен субарахноидален кръвоизлив – разстройство на здравето
временно опасно за живота. Оздравителният процес е продължил около 1.5 –
2 месеца. При ПТП са избити горните резци на Й.Р. – трайно затруднение – за
повече от 30 дни на дъвченето и говоренето. ВЛ е установило, че загубените
зъби все още не са възстановени, като предстои консултация с лицево-
челюстен хирург и стоматолог за съставяне на лечебен план.
В о.с.з. на 15.11.2021 г. д-р М. заявява, че преживеният при ПТП стрес
влияе върху хода на сърдечно-съдовото заболяване, във връзка с което през
2017 г. е бил поставен стенд и върху контрола на диабета, който е с давност 2
години преди инцидента. Така се обяснява необходимостта от лечението в
болницата в Кнежа и медикаментозното компенсиране на диабета.
В заключение – съдът намира, че безспорно се доказа, че ищецът
Й.Р. е претърпял процесните травми и че те са в пряка причинна връзка
с ПТП. Не се доказаха в пълен обем последващите травмите болки и
страдания, нито тяхната продължителност. Конкретно не се доказаха по
съответния експертен начин твърденията в ИМ, че в резултат на травмите в
областта на главата ищецът страда от: главоболие, замаяност, световъртеж,
загуба на координация на мускулите, гадене, замъглено зрение, шум в ушите,
нарушения на съня. Не се доказа и конкретен риск от тромбообразуване, от
умъртвяване на тъкани и увреждане на нерви. Събраните гласни
доказателства установяват само нарушения в паметта, затруднена
концентрация, понижено настроение, тревожност, затруднения при дъвчене.
По делото липсват данни за причините, поради които повече от година след
инцидента не са предприети действия за възстановяване на загубените зъби.
Между страните е безспорно, че управляваният от А.А. лек автомобил
марка ***, модел ***, с ДК №***, е бил валидно застрахован към 17.09.2020
г. по риска „гражданска отговорност” в „***“ЕАД, съгласно полица №26/***.
Това прави застрахователното дружество отговорно за обезвредата на
причинените при ПТП неимуществени вреди на ищеца.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че справедливо обезщетение за претърпените от Й.Р. физически травми:
контузио капитис ет корпорис; фрактура крании регио фронталис ет
осис зигоматици синистра; контузио церебри /S06.20/; пневмоцефалия и
за свързаните с тези травми болки и страдания: нарушения в паметта,
затруднена концентрация, понижено настроение, тревожност; за загубата
на горните резци и свързаните с тази загуба затруднения при дъвчене; за
преживения моментен психически стрес и за свързаното с този стрес
влошаване на предходно съществуващите сърдечно-съдов и диабетен
статус, се явява сумата от 40 000 лв. За тази сума е основателен и доказан
предявеният срещу „***“ЕАД иск, а за разликата от 40 000 лв. до 80 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
8
Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. се
дължи, ведно с лихва за забава, считано от 04.01.2021 г., съгласно чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ. Претенцията за законна лихва за периода от 02.10.2020 г.
до 03.01.2021 г. е неоснователна.
При този изход на спора по същество и на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
„***“ЕАД следва да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от
1 600 лв., явяваща се ДТ върху уважената част на иска, както и сумата от
146.50 лв., явяваща се разноски за депозит за възнаграждение на ВЛ,
съобразно уважената част на иска.
По делото е представено дадено от Й.Р. на адв. Г. Й. Й. пълномощно,
както и сключен помежду им договор за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца като материално затруднено лице, в
който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на адв. Г. Й. Й. сумата от 1 730 лв. като адв.
възнаграждение, съобразно уважената част на иска.
Й.Р. следва да заплати в полза на „***“ЕАД сумата от 450 лв., явяваща
се разноски за депозити за възнаграждения на ВЛ и за юриск.
възнаграждение, според отхвърлената част на иска. При калкулацията на
сумата от 450 лв. съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК юриск.
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „***“ЕАД-гр. София, с ЕИК:
*** да заплати в полза на Й. В. Р. от гр. Плевен, с ЕГН: ********** сумата от
40 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –
травми, болки и страдания, вследствие на ПТП, причинено виновно от
А.М.А., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***, модел
***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в „***“ЕАД-
гр. София, съгласно полица №26/***, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 04.01.2021 г. до окончателното му изплащане, а
иска за разликата от 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв. и за законната
лихва върху обезщетението за периода от 02.10.2020 г. до 03.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“ЕАД-гр. София, с
ЕИК: *** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от
1 600 лв., явяваща се ДТ върху уважената част на иска, както и сумата от
146.50 лв., явяваща се разноски за депозит за възнаграждение на ВЛ,
съобразно уважената част на иска.
9
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“ЕАД-гр. София, с ЕИК:
*** да заплати в полза на адвокат Г. Й. Й. от Софийска адвокатска колегия, с
личен номер: *** сумата от 1 730 лв. като адв. възнаграждение, съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Й. В. Р. от гр. Плевен, с
ЕГН: ********** да заплати в полза на „***“ЕАД-гр. София, с ЕИК: ***
сумата от 450 лв., явяваща се разноски за депозити за възнаграждения на ВЛ
и за юриск. възнаграждение, според отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10