Р Е Ш Е Н И Е
№ 798 01.06.2021
година гр.Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд,
XIX-ти административен състав,
на двадесети
май две
хиляди и двадесет и първа година,
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
Д.
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
при
секретаря Сийка Хардалова
с участието
на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д. касационно наказателно
административен характер дело № 978 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директор на ОДМВР – Бургас чрез
юрисконсулт Димчева срещу решение № 260229 от 11.03.2021г., постановено по
НАХД № 978/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено
наказателно постановление № 251а-217/02.10.2020г., издадено от директора
на ОДМВР – Бургас, с което на Г.П.Х. за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1
от Закона за здравето на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и
потвърждаване на наказателното постановление. Изразява се несъгласие с извода
на въззивната инстанция, че случаят е маловажен. Посочва, че нарушението е
формално и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили вредни
последици, поради което чл.28 от ЗАНН е неприложим. Не се сочат нови
доказателства. Обяснява се, че констатациите за липса на настъпили вредни
последици не е доказана, а предполагаема, като се изразява становище, че
отчетено следва да бъде обстоятелството, че в момента на констатиране на
нарушението е липсвала съществена информация за вируса, което е предопределило
строгостта на мерките в този момент.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът
по касация – Г.Х. не се явява и не се представлява в касационното
производство.
Представителят
на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи
доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно
постановление № 251а-217/02.10.2020г., издадено от директора на ОДМВР –
Бургас, с което на Г.Х. за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020г.
на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 4, пред.2, вр.
с ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 лева.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът е приел за установена описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Направил е извод, че въпреки това по отношение на деянието
е приложим института на маловажния случай по чл.28 ЗАНН, тъй като деянието не е
обществено опасно, а жалбоподателят е безработен, като наложената глоба
значително би затруднила финансовото му състояние. Отчетено е обстоятелството,
че лицето е било наоткрито, както и това, че липсват данни за извършвани и
санкционирани от същия АНО други адм. нарушения.
Като е взел предвид тези обстоятелства
първоинстанционният съд е приел случаят за маловажен и е отменил наказателното
постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Административнонаказателната отговорност на Г.Х. е ангажирана за това, че
на 16.04.2020 г. около 14,00 часа, в гр.Бургас, на открито обществено място до
бл.12 в ж.к. „Славейков“ е бил без поставена защитна маска за лицето или друго
средство, покриващо носа и устата. В присъствие на нарушителя бил съставен
АУАН. Впоследствие било издадено процесното наказателно постановление на
02.10.2020г.
Според настоящия съдебен състав възраженията на касатора са неоснователни и
не променят крайният извод на първоинстанционния съд.
Изводът на първоинстанционният съд за приложение на чл.28 от ЗАНН е
правилен. Касационният състав намира, че макар от обективна и субективна
страна да е осъществен състава на административното нарушение, обществената опасност
в конкретната хипотеза е сведена до минимум, близък до нейната липса. Законодателят
не е дефинирал понятието „маловажен случай“ в ЗАНН, поради което приложимите
критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен
случай“ следва да се изведат от чл.93, т.9 от НК, с оглед препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Съдът не приема
възражението на касационния жалбоподател, че чл.28 от ЗАНН е неприложим по
отношение на формалните нарушения. Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В този смисъл следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, както и смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно реализирания механизъм, характеризиращите предмета на
нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, както и фактическите данни по отношение на
нарушителя, поради което института на „маловажен случай“ е приложим за всички
видове нарушения-формални и резултатни. Т.е. преценката за маловажен случай следва да включва
не само съобразяване на липсата или незначителността на вредните последици“, но
и на всички други смекчаващи обстоятелства“. След съобразяване на
всички посочени по-горе обстоятелства може да се направи извод за
съответната степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че формално жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е бил наказан. Безспорно обаче е
установено, че деянието е извършено докато в близост не е имало други лица, поради
което непоставената маска не е застрашила и съответно увредила други членове на
обществото, преценяна комплексно с липсата на други нарушения, включително и от
този вид. Целта на ограниченията и задължението за поставяне на маска е да се
намали риска от разпространение на инфекция. Липсата на странични хора в непосредствена
близост води до извода, че нарушението не поставя в опасност живота и здравето
на други хора. Тези обстоятелства са могли да бъдат съобразени от страна на АНО
към момента на постановяване на оспореното НП, когато относно естеството на
вируса и епидемичната обстановка вече са били налице достатъчно информация за
предаването му единствено по въздушно-капков път на разстояние под 2,00 метра,
но не са били взети предвид. Същите обстоятелства налагат извода, че макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, то е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Предвид
тежестта на доказване и приложимостта на принципа „невинен до доказване на
противното“ макар да не са елемент на изпълнителното деяние, доказването на настъпили
вредни последици е в тежест на АНО, именно с оглед обосноваване на висока
степен на обществена опасност на нарушението в конкретния случай. В този случай
правилно е заключено от страна на въззивния съд, че е налице хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Правилни са изводите на районния съд
относно нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН, като на
основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният състав препраща към тях.
С оглед изложеното, касационният състав
приема, че правилно районният съд е намерил обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и го е отменил. По тези
съображения решението е валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2600229 от 11.03.2021г., постановено по НАХД № 186/2021 по
описа на Районен съд – Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.