Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 158
гр. Сливен, 06. 07. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 140 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ …, каб. …, против Решение № 5 от 04.01.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП– Бургас, с
което е оставена без уважение жалба с Вх. № С200020-000-0595753/21.12.2020 г.
по описа на ТД на НАП – Бургас, на Г.Н.Б. срещу Постановление
за налагане на обезпечителни мерки Изх. № С200020-022-0084648 от 25.11.2020 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Изложени са съображения, че: решаващият
орган е пренебрегнал императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно
несеквестируемостта, както и задължителните указания, дадени в TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; публичният
изпълнител е бил длъжен да извърши проверка относно произхода на паричните
средства, постъпващи по банковата сметка на жалбоподателя в „***” АД и да
събере допълнителна информация за това, поради което незаконосъобразно е
насочил принудително изпълнение към парични средства на длъжника, които са
несеквестируеми;
извършено е позоваване на чл. 213 от ДОПК.
Заявено е искане обжалваното решение и Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ да бъдат отменени. Направена е претенция и за присъждане на разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Б., редовно
призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че
обжалваното решение и ПНОМ са
законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е образувано изпълнително
производство № 20040007716/15.04.2004 г. срещу Г.Н.Б. за просрочени публични
задължения. Със Съобщение за доброволно изпълнение № 7716/2004/000001/23.11.2005 г., длъжникът
Б. е уведомена за образуваното
изпълнително дело и размера на публичното задължение, и е поканена доброволно
да заплати задълженията си. По изпълнителното дело са предприети действия по
присъединяване и обезпечаване на задълженията. С Разпореждане Изх. № 7716/2004/000006/19.02.2013 г. към
изпълнителното дело е
присъединено публично задължение с взискател
Административен съд Сливен. С Разпореждания Изх. № С170020-105-0151542/28.07.2017 г., Изх. № С180020-105-0028274/02.02.2018 г., Изх. № С180020-105-0154583/31.05.2018 г., Изх. №
С190020-105-0212808/01.07.2019 г., Изх. № С200020-105-0050890/21.02.2020 г. и Изх. № С200020-105-0180425/18.05.2020 г. към изпълнителното дело са присъединени
публични задължения с взискател НАП.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки
Изх. № С200020-022-0084648 от 25.11.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас,
Офис Сливен, издадено на основание чл. 200 от
ДОПК и чл. 202,
ал. 1 във връзка
с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, за обезпечаване на
установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 20040007716/2004 г. по описа на ТД
на НАП– Бургас, в размер на 31 008,91 лева,
от които лихва 14
139,89 лева и главница 16 869,02 лева, е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в „***” АД, за сумата от 31 008.91 лева. ПНОМ е съобщено на жалбоподателя Б. на
09.12.2020 г.
От публичния
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, до „***” АД е изпратено
запорно съобщение с Изх. № С200020-003-0059683 от 25.11.2020
г. В запорното съобщение до банката се съдържа указание, че на основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК, не се запорират
суми на посочения субект, както следва: 1. в размер до 250 лева за всеки член на семейството; 2. трудово
възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, всяко друго
възнаграждение за труд, пенсия или стипендия в общ размер до минималната
работна заплата месечно; 3. обезщетения по социално осигуряване, включително за
безработица; социални помощи, предоставени от държавния или общинския бюджет;
суми по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни
увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и
други категории лица в неравностойно социално положение; вземания за издръжка, определени от съда. Изрично е посочено в
запорното съобщение, че при изплащане на сумите банката е длъжна да се убеди по
безспорен начин за посочените обстоятелства на чл. 213 от ДОПК.
По делото няма данни за постъпили суми в резултат на
наложената обезпечителна мярка с ПНОМ Изх. № С200020-022-0084648
от 25.11.2020 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен.
С жалба Вх. № С200020-000-0595753/21.12.2020 г. по
описа на ТД на НАП– Бургас, ПНОМ Изх. № С200020-022-0084648
от 25.11.2020
г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, е обжалвано от Г.Н.Б. пред Директора на
ТД на НАП – Бургас.
С обжалваното Решение № 5 от 04.01.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас,
подадената жалба е оставена без уважение. Решението е съобщено на Г.Б. на
05.03.2021 г. Процесната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
съдебно производство, е подадена чрез изпращане по пощата на 12.03.2021 г.
В хода на съдебното дирене от жалбоподателя са
представени: три броя Постановления за налагане на обезпечителни мерки по
горепосоченото изпълнително дело, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, на 21.09.2020
г., 21.10.2020 г. и 23.11.2020 г., с които са наложени запори върху вземане от
трето задължено лице Районна здравноосигурителна каса – Сливен, за сумите от:
836,61 лева, 636,41 лева и 1423,64 лева; пет броя Извлечения от разплащателна
сметка на Г.Б. в „***” АД за периода от 02.04.2020 г. до 04.08.2020 г.; и Фактура
от 16.06.2021 г., издател – Г.Б.,***, за
сумата 1464,22 лева.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението, с което се
потвърждава наложената обезпечителна мярка може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Нормата
на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. С оглед посочените разпоредби и установените по делото
факти, предмет на настоящия съдебен контрол са ПНОМ, с което е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „***” АД, и потвърждаващото го решение на
Директора на ТД на НАП. Следователно съдът, изпълнявайки задължението си за
служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка
дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания
за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, изискване за писмена
форма, спазване на процесуалните и материалните правила при издаването им,
съобразяване с целта на закона.
Обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, Офис Сливен, съгласно правомощията му по чл. 167 от ДОПК, в
предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата
норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП –
Бургас е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган и в 14-дневния
срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Постановлението
за налагане на обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Бургас, съгласно правомощията му по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК. ПНОМ
съдържа задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК. В него са посочени
фактическите и правни основания за издаването му, същото е мотивирано съгласно
изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. За да наложи обезпечителната
мярка, публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 20040007716/15.04.2004 г. срещу Г.Н.Б., с което е счел, че са налице материалноправните
предпоставки за налагане на обезпечителната мярка, предвидени в чл. 195, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК. Визираните обстоятелства, относими към фактическите и правни
основания за издаване на постановлението, се доказват и от представените към
преписката документи, както и липсата на плащане от задълженото лице в срока за
доброволно изпълнение. Правилно са посочени правните основания за налагане на обезпечителните
мерки – чл. 202, ал. 1 във връзка с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и
необходимостта от обезпеченията се съдържат и в
оспореното решение на Директора на ТД на НАП Бургас. Същото е издадено в
предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал.
1 от ДОПК, като са формирани изводи по наведените от жалбоподателя възражения.
За да остави без уважение жалбата, решаващият орган е приел, че са налице
визираните в закона фактически основания за налагане на обезпечителни мерки,
като при налагането на запора не са допуснати съществени нарушения на
установените в чл. 200 - чл. 202 от ДОПК процесуални правила. Счел е, че от събраните в
хода на изпълнителното производство доказателства се установява, че не е налице
погасяване на задължението от жалбоподателя или за обезпечаване на същото по
друг начин, които обстоятелства обосновават извод за затруднено събиране на
дължимите суми без предприетите действия по обезпечаването.
Процесното ПНОМ е и материалноправно законосъобразен
акт. Анализът на доказателствата по делото сочи на изводи за наличие на
предпоставките по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за издаване на
постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се
извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или затруднено. В
случая задълженията на Б. не са платени от жалбоподателя в срока за доброволно
изпълнение, а наложените предходни обезпечения са недостатъчни, поради което е
налице и обезпечителна нужда. От страна на жалбоподателя не са представени
доказателства така установените задължения да са заплатени. Посредством
наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за събиране на
публичните задължения.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят
е регламентирал, че само в три хипотези съдът следва да приеме, че са налице
основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът
предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; 3) ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства
за представено от Б. обезпечение от категорията на изрично изброените по
първата хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по
третата хипотеза. Същевременно са налице годни изпълнителни основания.
Обезпечителната мярка е наложена от публичния
изпълнител в съответствие с разпоредбите на чл. 202, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Публичният изпълнител стриктно е изпълнил императивната разпоредба на чл. 198,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 213 от ДОПК, като в запорното съобщение изрично
е посочил на третото задължено лице „***” АД, върху кои несеквестируеми суми по
чл. 213 от ДОПК запорът не действа, при което стриктно е спазен процесуалният
закон. Ако третото лице не изпълни точно разпореденото с постановлението и
наруши изискванията на чл. 213 от ДОПК, то това не е следствие на допуснато от публичния
изпълнител нарушение, а редът за защита е друг.
Във връзка с изложеното, не се споделя защитната теза
на жалбоподателя, че принудителното изпълнение е насочено към парични средства
на длъжника, които са несеквестируеми. Поради изложеното, не е налице и неизпълнение на
цитираното от жалбоподателя тълкувателно решение. Представените фактура и
извлечения от разплащателната сметка на жалбоподателя Б. в „***” АД са за период, предхождащ процесното ПНОМ, и
като такива не водят до изясняване на спора.
По изложените съображения, обжалваното ПНОМ е
законосъобразно, поради което и решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е потвърдено, е правилно, а подадената жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски е неоснователна.
С изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Производството по
чл. 197, ал. 2–4 от ДОПК е особено производство, различно от производството по
обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл.
161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима. Възнаграждението за юрисконсулт е
дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, поради което жалбоподателят Б.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата, защитаван в процеса
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ …, каб. …,
подадена против Решение № 5 от 04.01.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалбата й срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки Изх. № С200020-022-0084648 от 25.11.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП
– Бургас, Офис Сливен.
ОСЪЖДА Г.Н.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДКЦ …, каб. …,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: