№330
гр. Велико
Търново,20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският
административен съд, десети състав, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Ивелина
Янева
Като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 273 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.176 от АПК.
Образувано е по молба от процесуалния представител на Директора
на ТП на НОИ Велико Търново за допълване на Решение № 350 / 07.08.2019г.,
постановено по а.д. № 273 / 2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново, като твърди липса на произнасяне по целия предмет на спора – според
ответника липсва произнасяне за периода 17.09.1984г. до 31.12.1994г.
Моли се и за изменение на съдебното решение в частта
на разноските, като предвид прекратяване на делото в отделна част е налице
частично уважаване на същата и следва присъждане на органа на съответните
разноски.
По тази молба е депозирано становище от жалбоподателя
за неоснователност на двете искания.
Депозирана е и от М.П.К. молба за изменение на същото
решение с допълването му с връщане на преписката на компетентния орган за ново
произнасяне съобразно дадените указания.
Ответникът не изразява становище по молбата на
жалбоподателя.
Разгледани по същество молбите на страните са допустими и
частично основателни.
Съдебното производство е образувано
по жалба на М.П.К. *** против
Решение № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 2113-04-2642#10/
08.03.2019г., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето.
Със съдебното решение част от жалбата по отношение периода
01.01.1994г. – 31.12.1994г. жалбата е приета за недопустима и производството
прекратено, а в останалата част жалбата е основателна и оспореното решение е
отменено.
Като допустим предмет на спора е приет периода от 01.01.1974г. до
31.12.1993г., тъй като той е посочен от К. в подадената до горестоящия орган
жалба. Оспореното решение на № 1012-04-26#5 / 11.04.2019г. издадено от Директора на ТП на НОИ
Велико Търново съдържа диспозитив „отхвърля ….жалба … срещу разпореждане…“,
като противно на посоченото в молбата на ***В., липсва конкретизация на времеви
периоди и различни основания за отказ. Доводите на органа са единствено относно
условията на труд при изпълнение на длъжността „огняр“ и по отношение на тези
факти са и ангажираните пред съда доказателства. След като съдът отменя изцяло
решението на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, то е налице произнасяне по
целия предмет на спора. Доколкото указанията при следващото разглеждане на
молбата за изменение размера на пенсията се съдържат в мотивите на съдебния акт,
то в него е индивидуализиран периода, през който е доказано полагането на труд
от втора категория. Поради изложеното неоснователно е искането на Директора на
ТП на НОИ Велико Търново за допълване на решението.
Основателно е искането на М.П.К. за допълване на решението. След отмяната на акта административния
орган дължи произнасяне по спора, тъй като административното производство е
образувано по молба на лицето и компетентността за определяне размера на
пенсията и нормативно определена.
Основателна е и
молбата на Директора на ТП на НОИ Велико
Търново за изменение на решението в частта за разноските. При частична
неоснователност на жалбата се дължат разноски на ответника. При съобразяване с
предмета на спора, липсата на материален интерес и частта на потвърдения акт,
съдът намира, че на ответника се следват разноски в размер на 10лв.
Предвид
изложеното, съдът намира молбата за изменение на съдебното решение за
основателна.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ВРЪЩА преписката на компетентния административен орган при ТП на
НОИ Велико Търново за ново произнасяне по искането на М.П.К. за определяне на размер на пенсията в
едномесечен срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА М.П.К. *** да
заплати на
ТП на НОИ Велико Търново
сумата от 10лв. / десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: