Р Е Ш Е Н
И Е №
265
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 736 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 вр.
386, ал. 2 от КЗ.
Ищецът „Евро Транс“ ООД – гр. Пловдив, бул. Шести септември 56,
ет. 2, офис 2, с управител С.Б., ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. М.М., е предявил срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД - София, ЕИК *********, частичен иск за обезщетяване на имуществени вреди в
размер на 35 047,42 лв. от общо дължимите 41 300 лв., причинени при ПТП на
04.07.2017 г. в ***.
Твърди, че
на посочената дата в района на ******Г.К.******, състояща се от *** с рег.№ РВ
0984 СК и *** с рег.№ РВ 2191 ЕН, като се движил по национално шосе *** в
посока от ***към ***. При достигане на 397 км. ***загубил контрол над МПС, в
резултат на което ***се преобърнала в лявата страна на пътното платно, като по ***
възникнали значителни имуществени вреди, подробно описани в ИМ. На мястото на
събитието е пристигнал полицейски екип, който е съставил Констативен протокол.
С помощта на авариен екип ***е бил изправен и подготвен за транспортиране в ***,
като същият е позициониран в базата на ищцовото
дружество в ***, където се намира и сега.
***автомобил – ***е застрахован по
застраховка „КАСКО на МПС“, сключена с ответника със застрахователна полица №
0020410201600150 на ЗАД „ОДК – Застраховане“ АД, със срок на действие
06.10.2016 г. – 05.10.2017 г. След инцидента ищецът незабавно е уведомил
ответното дружество – застраховател, като е образувана преписка по щета №
002041000932017 и са извършени два последователни огледа на авариралия автомобил.
Констатираните от застрахователя щети са подробно описани в раздел II от ИМ, като за пълното възстановяване на вещта е
необходимо да се вложат средства за нови резервни части и труд, подробно
описани по видове и размери в раздел III от ИМ. Въпреки точното и добросъвестно изпълнение на задълженията на
застрахования ищец, ответното застрахователно дружество до момента нито е
отказало заплащане на обезщетение, нито е платило такова, макар и в частичен
размер.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата 35 047,42 лв.,
представляваща част от общо 41 300 лв. - дължимо обезщетение по договор за
застраховка „КАСКО“, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки
излага в исковата молба и в писмено становище по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД – гр. София, ул. Св. София 7, ет. 5, ЕИК *********,
представляван от А.Л. и Р.Д., със съд. адрес:*** ***, чрез адв.
И.И., е подал отговор, в който заявява, че оспорва
иска изцяло като неоснователен.
Твърди, че на ищеца е била заплатена сумата 6 669,70 лв. по образуваната
преписка, като по този начин дружеството изцяло и напълно е възмездило вредите
по процесното МПС, възникнали в резултат на описаното
събитие. Не е ясно по какъв механизъм са оценени претендираните
от ищеца вреди, като посочените в ИМ суми са силно завишени.
Освен това, ищецът е сключил застрахователен договор, като в полицата
изрично е отбелязано, че при настъпване на застрахователно събитие дължимото
обезщетение ще се определи по експертна оценка, по каквато са били изчислени претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на общо
6 669,70 лв. Тъй като процесното МПС към датата на
ПТП е било на 6 г. от първата му регистрация, то съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1
от Общите условия към застрахователната полица, обезщетението следва да се
определи по експертна оценка и без право на ремонт в сервиз на представител на
марката, тъй като това е допустимо само за МПС до 4 г.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и претендираните от ищеца вреди по процесното
МПС, както и претенцията за лихви.
Ето защо, моли съда да отхвърли изцяло иска като недоказан и неоснователен,
ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 372,
ал. 1 от ГПК ищецът е подал Допълнителна ИМ, в която оспорва като неоснователни
и необосновани всички възражения, изложени в отговора на ответника.
Признава, че е получил от ответника като обезщетение сумата 6 669,70
лв., но едва на 15.12.2017 г., т.е. след завеждане на иска в съда, но заявява,
че не е получил приложеното към отговора на ответника писмо изх.№
315-23548/03.10.2017 г.
Твърди също, че в застрахователната полица и отбелязано, че обезщетяването
на вредите се извършва или по експертна оценка, или чрез възлагане на ремонта
на доверен сервиз, като последното на практика представлява определяне на
обезщетението по реда на чл. 406, вр. чл. 108, ал. 7
от КЗ. Първоначално ищецът е направил опит автомобилът да бъде възстановен в
доверен сервиз, но застрахователят е поставил праг от 10 000 лв., в
рамките на който ремонтът не е могъл да бъде извършен. Затова ищецът е оттеглил
искането си за възстановяване в доверен сервиз и като се е позовал на чл. 19,
ал. 3 от Общите условия е поискал с молба вх.№ 85/25.07.2017 г. обезщетението
да бъде изплатено на база на оригинални разходно-оправдателни документи.
Заявява, че оспорва съдържанието на представената от ответника „експертна
оценка“ и твърди, че описаните в нея повредени агрегати, възли и детайли не
съответстват на описаните в описите – заключения по образуваната щета.
В подкрепа на твърденията си ангажира допълнителни гласни доказателства и формулира
допълнителни въпроси към САТЕ.
В законоустановения 2-седмичен срок по чл. 373,
ал. 1 от ГПК ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че
поддържа всички направени в отговора възражения.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от събраните
писмени доказателства в превод от ***на български език се установява, че на
04.07.2017 г. към 16:30 часа в района на ***, ***, ***Г.Г.К.,
ЕГН **********, за който няма спор, че е служител на ищцовото
дружество, ***, състояща се от *** автомобил - ***„***“, рег.№ РВ 0984 СК, и ***,
рег.№ РВ 2191 ЕН, по национално шосе *** в посока от ***към ***. В участъка при км. 397+10 м ***не намалил
скоростта на движение при влизане в особено опасен десен завой, поради което ***поднесъл
и се преобърнал в лявата страна на пътното платно по посоката, в която се е
движил, за което на *** е наложена санкция - глоба в размер на 870 леи.
Установено е също, че същият не се е
намирал под въздействието на алкохол, а ***автомобил „***“, рег.№ РВ 0984 СК, е
бил застрахован с полица № 11700113158311, валидна до 20.07.2017 г., видно от
Протокол серия PCSX №
0068089/04.07.2017 г. на Полицейското управление на ***.
Издадено е и Разрешително за ремонт
серия СА № 0953798/04.07.2017 г., в което са описани следните повреди на ***:
счупено предно стъкло на ***, деформирана лява стълба на ***, счупено стъкло на
лявата врата на ***, счупено ляво огледало обратно виждане, деформирана лява
врата на ***, деформиран таван на ***, както и повреди в другите съставни части
на платформата на ***.
С помощта на специализиран авариен автомобил
„ИВЕКО Маджирус“ ***е бил изправен и подготвен за
транспортиране в РБ, видно от Протокол за извършено деблокиране № 37804.07.2017
г.
За ***автомобил – ***„***“, модел „***“,
рег.№ РВ 0984 СК, въз основа на Предложение-въпросник от 06.10.2016 г. и Общите
условия по застраховка „Каско“ на МПС, е налице валидно
сключена застраховка „Каско“ с ответника ЗАД „ОДК –
Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна
полица № 0020410201600150, със срок на действие 06.10.2016 г. – 05.10.2017 г.,
в която като начини на обезщетяване са посочени „Пълно Каско“,
„Експертна оценка“ и „Доверен сервиз“.
След уведомяване на ответното дружество
– застраховател за процесното ПТП е образувана ликвидационно
преписка по щета № 002041000932017, като *** на дружеството са извършили два
последователни огледа на авариралия автомобил на 12.07.2017 г. и на 11.09.2017
г., видно от приложените описи и снимков материал към тях. Изготвена е
Експертна оценка от 27.09.2017 г., според която застрахователното обезщетение е
в размер на общо 6 669,70 лв., като на ищеца е изпратено на 03.10.2017 г.
съобщение за посочване на банкова сметка.
***, допълнително и допълващо
заключение, съответно от 27.11.2018 г., от 28.03.2019 г. и от 29.03.2019 г., на
съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице инж. В.Г.С.,
които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени
от страните. От тях и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание
на 03.04.2019 г., се установява, че увредените авточасти, описани в ИМ, и в
Описите – Технически експертизи, съставени от ответника, частично се
препокриват.
Според вещото лице стойността на части
(без боя, допълнителни материали и консумативи към нея), необходими за
правилното възстановяване на автомобила, надхвърля сумата от 42 678,41
лв.; стойността на труда надхвърля 1 978,50 лв., а стойността на части,
материали, консумативи, бояджийска камера и труд – надхвърля сумата
46 570,97 лв. с ДДС.
Средно пазарната стойност на процесния автомобил към 04.11.2017 г. е 45 547 лв.,
поради което е налице „Икономически тотал“, т.е.
автомобилът е за брак, тъй като възстановяването му е икономически нецесъобразно.
Според допълнителното САТЕ, стойността
на нови авточасти от алтернативни доставчици (без боя, допълнителни материали и
консумативи към нея), необходими за правилното възстановяване на автомобила,
възлиза на 31 155,24 лв.; стойността на труда възлиза на 1 978,50
лв., а стойността на части, материали, консумативи, бояджийска камера и труд –
надхвърля сумата 35 047,80 лв. с ДДС.
Средно пазарната стойност на процесния автомобил към 04.11.2017 г. без търговска
отстъпка е 50 607 лв., а без търговска отстъпка и без отчитане на
физическото износване на МПС в зависимост от годината на първа регистрация, е
60 400 лв.
Според допълващото заключение на САТЕ,
ремонт с алтернативни или втора употреба части е възможно да върне процесното МПС в състояние, годно да се използва по
предназначение, но не може да доведе до пълно възстановяване в състоянието
преди ПТП. Стойността на възстановяване на МПС по средно пазарни цени с
алтернативни авточасти възлиза на 23 097,83 лв., а с части - втора
употреба възлиза на 16 696,08 лв.
При извършения от вещото лице инж. С. оглед
на процесния автомобил, описан в експертизата, всички
части, посочени като такива за подмяна на стр. 12, са увредени, независимо дали
в протокола е посочена някаква стойност или не. При един технически оглед на
МПС не могат еднократно да се установят всички увредени детайли, като често
пъти е необходим допълнителен оглед, в който след замервания и допълнителни
разглобявания да бъде установено дали дадени части са увредени или не. В случая
такава част е *** на автомобила, като има индикации, че може да е необходима
цялостната ѝ подмяна, но това може да бъде категорично установено след
замервания на стенд. Затова има различия в показаните от вещото лице калкулации
на стр. 12, 14 и 20 от основното заключение, като основната разлика е
стойността на ***.
По делото са разпитани свидетелите И.Д.В.,
Г.Г.К. и Х.К.К., показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че след уведомяване на застрахователя за процесното ПТП и прибиране в България на авариралия
автомобил е била заведена ликвидационна преписка по застраховка „Каско“ на МПС, като са извършени огледи от страна на
служители на застрахователното дружество – ответник, за което са съставени
съответните описи (свид. В.).
Според свид. К., „***, който беше закупен на скоро, но не беше нов, а беше втора ръка
купен, не са му правени някакви сериозни ремонти от закупуването му до
инцидента. Правени са само текущи неща – смяна на масла, текущи проверки, а не
ремонти. …Лично моето мнение е, че ***
не може да се възстанови, тъй като беше изгубила геометрията си и от лявата
страна имаше сериозни деформации.“
От показанията на свид.
К., който е *** и *** в ***, се установява, че процесният
автомобил е имал „щети по *** откъм шофьорската
врата, ударени врати, калници, вежди, предното стъкло беше разбито, по вратата
имаше щети, нямаше прозорец. ...Дойдоха втори път застрахователите и казаха,
ако може да махнем част от бронята и част от пластмасовите елементи в челната
част, за да може да се види шасито и да се установи
дали има вътре допълнителни щети. ***беше преместен вътре в сервиза, за да
можем да повдигнем ***, за да се види дали под нея също има щети. Подробно се
описаха щетите от застрахователите …“
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 405, ал. 1, вр.
чл. 386, ал. 2 от КЗ е процесуално допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 386, ал. 2 и чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1 – 3 или 5 от КЗ, като застрахователното обезщетение е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция на чл. 400 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество;
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка, а когато не е уговорено друго, се
приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото.
За да се
уважи иск с правно основание чл.
405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ и се
ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав,
който включва следните елементи: валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; настъпване на застрахователно събитие в периода
на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от
застраховката риск; наличие на вреди, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията от застрахования за
заплащане на застрахователната премия; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
САТЕ се установява наличието на кумулативните предпоставки на чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради което за застрахователното
дружество възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на
застрахования ищец, а предявеният иск е доказан по основание. В потвърждение на
това е и извършеното доброволно плащане от ответника на застрахователно
обезщетение в размер на общо 6 669,70 лв., макар и след предявяване на
иска пред съда.
Относно
размера на застрахователното обезщетение съдебната практика е категорична, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се
определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006 г. Тази практика е
приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на съществени различия в
уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ, като действителната
стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Според основното заключение на неоспорената
САТЕ, стойността на нови авточасти, материали,
консумативи, бояджийска камера и труд, необходими за правилното възстановяване
на процесния автомобил, по средни пазарни цени
надхвърля сумата 46 570,97 лв.
Ето защо, съдът намира предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен, като от
посочената сума се приспадне доброволно платеното от ответника застрахователно
обезщетение в размер на 6 669,70
лв., но тъй като искът е предявен до
размер от 35 047,80 лв., следва да бъде уважен само до предявения
размер.
За да
определи и заплати застрахователно обезщетение от общо 6 669,70 лв., ответното
застрахователно дружество се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Общите
условия по застраховка „Каско“ на МПС, която
предвижда, че при частични щети застрахователят определя размера на
застрахователното обезщетение, въз основа на опис на увредените детайли,
изготвен при огледа, и го предоставя по един от следните начини: по експертна
оценка на застрахователя, съгласно действащата Методика за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя или МПС се ремонтира в посочен от
застрахователя сервиз - представител на марката за страната или друг сервиз, с
който застрахователят има сключен договор (Доверен сервиз), а стойността на
ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза, в който е отремонтирано
МПС, като право за ремонт в сервиз представител на марката за страната имат
МПС, които към датата на начало на застраховката са на възраст до 4 години или МПС
до 6 г., но срещу заплащане на допълнителна премия. Съдът намира, че тази
разпоредба противоречи на императивната норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради
което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори застрахованият
да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да
доведе до отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество
да бъдат възмездени в размер, различен от действителната им стойност, поради
което релевираното в тази насока възражение се явява
неоснователно.
Необосновано,
неоснователно и недоказано е и възражението на ответника, че липсва пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и част от
причинените на *** вреди, които освен това не са конкретно посочени.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да се осъди ответника за заплати на
ищеца сумата от общо 35 047,80 лв. – разлика до претендирания размер на дължимото обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, обективирана
в застрахователна полица № 0020410201600150, със срок на действие 06.10.2016 г.
– 05.10.2017 г., сключена с ответното дружество за *** автомобил – ***„***“,
модел „***“, рег.№ РВ 0984 СК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 08.12.2017 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените от него разноски по съдебното производство в размер на
общо 3 253 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД – гр. София, ул. Св. София 7, ет. 5,
ЕИК *********, представляван от А.Л. и Р.Д., със съд. адрес:*** ***, чрез адв. И.И., да заплати на „Евро
Транс“ ООД – гр. Пловдив, бул. Шести септември 56, ет. 2, офис 2, с управител С.Б.,
ЕИК *********, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. М.М., на основание чл. 405, ал. 1, вр.
чл. 386, ал. 2 от КЗ общо сумата 35 047,80
лв. (тридесет и пет хиляди четиридесет и седем лв. и 80 ст.) – разлика до претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди,
причинени при ПТП на 04.07.2017 г. в ***, по застраховка „Каско“
на МПС, обективирана в застрахователна полица № 0020410201600150,
със срок на действие 06.10.2016 г. – 05.10.2017 г., сключена за *** автомобил –
***„***“, модел „***“, рег.№ РВ 0984 СК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 08.12.2017 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати
сумата 3 253 лв.(три хиляди двеста петдесет и три лв.) – такси и разноски по
съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/