Определение по дело №168/2021 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 39
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20212130200168
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Карнобат , 20.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
Съдебни заседатели:Д. А. Д.

М. П. Б.
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Частно наказателно дело
№ 20212130200168 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Постъпило е предложение от РП-Бургас, ТО-Карнобат с правно основание чл.306,
ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание
на осъдения ХР. Г. М. по НОХД № 156/2017 г. по описа на РС-Елхово, по НОХД №
304/2017 г. по описа на РС-Елхово, по НОХД № 503/2017 г.по описа на РС-Нова Загора, по
НОХД № 52/2020 г. по описа на РС-Сливен, по НОХД № 734/2020 г. по описа на РС-
Сливен, по НОХД № 1004/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, по НОХД № 1325/2020 г.
по описа на РС-Стара Загора, по НОХД № 2300/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, по
НОХД № 12/2021 по описа на РС-Димитровград и по НОХД № 99/2021 г. по описа на РС-
Карнобат.
В съдебно заседание представителят на РП-Бургас, ТО-Карнобат поддържа така
изготвеното предложение, като изразява становище че по отношение на осъдения М. следва
да се определи едно общо наказание по НОХД № 156/2017 г. по описа на РС-Елхово, по
НОХД № 304/2017 г. по описа на РС-Елхово, по НОХД № 503/2017 г.по описа на РС-Нова
Загора и по НОХД № 99/2021 г. по описа на РС-Карнобат, както и от друга страна да бъде
определено едно общо наказание на осъдения М. по останалите наложени наказания по
НОХД № 52/2020 г. по описа на РС-Сливен, по НОХД № 734/2020 г. по описа на РС-
Сливен, по НОХД № 1004/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, по НОХД № 1325/2020 г.
по описа на РС-Стара Загора, по НОХД № 2300/2020 г. по описа на РС-Стара Загора и по
НОХД № 12/2021 по описа на РС-Димитровград, които наказания същият да изтърпи
ефективно при съответния строг режим, които общи наказания да бъдат увеличени при
условията на чл. 24 от НК с посочените срокове в неговото предложение.
Осъденият ХР. Г. М. се явява лично и чрез назначения му служебен защитник
изразява становище да бъдат определени общи наказания по горепосочените НОХД,
1
съобразно предложението на районния прокурор, но същите да не бъдат увеличавани при
условията на чл. 24 от НК.
След като взе предвид становището на страните и събраните доказателства в хода на
съдебното следствие, съдът счита предложението на РП-Бургас, ТО-Карнобат за
основателно, поради следните съображения:
1. С присъда № 17 от 06.04.2017 г. на РС-Елхово, постановена по НОХД № 156/2017
г. по описа на РС-Елхово, влязла в законна сила на 07.07.2017 г. ХР. Г. М. е осъден, за
деяние извършено на 25.10.2016 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“ от НК, във връзка с чл. 58а от НК на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр.ал.2 от НК от определеното на осъдения ХР. Г. М.
наказание две години лишаване от свобода е било приспаднато времето, през което същият е
бил задържан на основание чл. 64, ал.2 от НПК и времето през което по отношение на него е
била взета МНО „Задържане под стража“, считано от 15.12.2016 г. до датата на
постановяване на присъдата – 06.04.2017 г.
2. С присъда № 42 от 07.08.2017 г. на РС-Елхово, постановена по НОХД № 304/2017
г. по описа на РС-Елхово, влязла в законна сила на 23.08.2017 г. ХР. Г. М. е осъден, за
деяние извършено на неустановен ден в периода от 02.11.2016 г. до 05.11.2016 г., за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195, ал. 1 т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.29
ал.1 букви „а“ и „б“ от НК, във връзка с чл. 58а от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
3. С присъда № 14 от 01.02.2018 г. на РС-Нова Загора, постановена по НОХД №
503/2017 г. по описа на РС-Нова Загора, влязла в законна сила на 17.02.2018 г. ХР. Г. М. е
осъден, за деяния извършени при продължавано престъпление в периода от 18.08.2016 г. до
19.08.2016 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал. 1 т. 3 и т.4, вр. чл. 194 ал.1,
вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“, вр.чл.20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 58а ал.1, вр. чл. 54 от НК
на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим.
4. С определение от 10.03.2020 г., с което е одобрено споразумение по НОХД №
52/2020 г. по описа на РС-Сливен, влязло в законна сила на 10.03.2020 г., на осъдения ХР.
Г. М., за деяние извършено на 27.11.2019 г., за престъпление по 346б от НК, вр. чл. 55 ал.1
т.2 б.б от НК му е било определено наказание „ПРОБАЦИЯ“, включващо следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, а именно гр. Сливен, ул.
Банско шосе № 23 за срок от девет месеца с явяване и подписване пред пробационен
служител или упълномощено от него лице два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
5. С присъда № 100 от 05.08.2020 г. на РС-Сливен, постановена по НОХД №
734/2020 г. по описа на РС-Сливен, влязла в законна сила на 21.08.2020 г. ХР. Г. М. е
2
осъден, за деяние извършено на 23.12.2019 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, вр.чл. 194
ал.1, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“, вр. чл. 54 ал.1 от НК,вр. чл. 58а ал. 1 от НК на ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим.
6. С присъда № 38 от 13.08.2020 г. на РС-Велико Търново, постановена по НОХД №
1004/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, влязла в законна сила на 29.08.2020 г. ХР. Г.
М. е осъден:
- за деяние извършено в периода 02.02.2020 г. – 03.02.2020 г., за престъпление по чл.
196 ал.1 т.2, вр.чл. 195 ал.1 т.3, пр.2, т.4, пр.2, т.5, вр.чл. 194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и
„б“, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 58а, чл. 54 и чл. 36 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
- за деяние извършено на 02/03.02.2020 г., за престъпление по чл. 216 ал.1, вр. чл. 20
ал.2, вр. чл. 58а, чл. 54 и чл. 36 от НК на ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл. 23, ал.1 от НК на осъдения ХР. Г. М. е било определено едно общо
най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
7. С присъда № 267 от 26.06.2020 г. на РС-Стара Загора, постановена по НОХД №
1325/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, влязла в законна сила на 13.10.2020 г. ХР. Г. М.
е осъден, за деяния извършени в периода от 13.01.2020 г. до 14.01.2020 г., за престъпление
по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал. 1 т. 3 предложение първо и т.4 предложение второ, вр. чл.
194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр. ал. 1, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“, вр. чл. 26 ал.1 от НК, вр. чл.
373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а ал.1 и чл. 54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
8. С присъда № 2 от 26.02.2021 г. на РС-Стара Загора, постановена по НОХД №
2300/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, влязла в законна сила на 16.03.2021 г. ХР. Г. М.
е осъден, за деяние извършено на 13/14.01.2020 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, вр.
чл.195 ал. 1 т. 3, т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“, вр.чл.20 ал.2, вр. ал. 1, вр.
чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, вр. чл. 54 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
9. С присъда № 17 от 20.04.2021 г. на РС-Димитровград, постановена по НОХД №
12/2021 г. по описа на РС-Димитровград, влязла в законна сила на 06.05.2021 г. ХР. Г. М. е
осъден:
- за деяние извършено в периода 20-21.02.2020 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2,
вр. чл.195 ал. 1 т. 3 и т.5, вр. чл. 194 ал.1, вр.чл.29 ал.1 букви „а“ и „б“, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.
54 от НК на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- за деяние извършено в периода 20-21.02.2020 г., за престъпление по чл. 216 ал.1,
вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл. 54 от НК на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
3
На основание чл. 23 ал.1 от НК на осъдения ХР. Г. М. е било определено едно общо
най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим.
10. С определение № 28 от 17.06.2021 г., с което е одобрено споразумение по НОХД
№ 99/2021 г. по описа на РС-Карнобат, влязло в законна сила на 17.06.2021 г., на осъдения
ХР. Г. М., за деяние извършено на 26/27.08.2016 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4,т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.29, ал.1, буква „а” и „б”, вр.
чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е било определено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим.
СЪДЪТ, като взе предвид приложените към делото доказателства намира за
установено, следното: осъденият М. е извършил престъпленията, за които са му наложени
наказания лишаване от свобода по горепосочените НОХД № 156/2017 г. по описа на РС-
Елхово, по НОХД № 304/2017 г. по описа на РС-Елхово, по НОХД № 503/2017 г.по описа на
РС-Нова Загора и по НОХД № 99/2021 г. по описа на РС-Карнобат преди да е имало влязла
в законна сила присъда за което и да е от тях, като в случая съдът намира, че следва да
намерят приложение разпоредбите на чл. 25, във връзка с чл.23 от НК, като на осъдения М.
следва да му бъде наложено едно общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по горепосочените НОХДела, което наказание лишаване от
свобода той следва да изтърпи при СТРОГ режим, на основание чл. 41, ал.6 от НК и чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид същите приложени към делото доказателства намира за
установено, че осъденият М. е извършил престъпленията, за които са му наложени наказания
лишаване от свобода по горепосочените НОХД № 52/2020 г. по описа на РС-Сливен, по
НОХД № 734/2020 г. по описа на РС-Сливен, по НОХД № 1004/2020 г. по описа на РС-
Велико Търново, по НОХД № 1325/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, по НОХД №
2300/2020 г. по описа на РС-Стара Загора и по НОХД № 12/2021 по описа на РС-
Димитровград преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях, като в
случая съдът намира, че следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 25, във връзка с
чл.23 от НК, като на осъдения М. следва да му бъде наложено едно общо наказание от ТРИ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по горепосочените НОХДела,
което наказание лишаване от свобода той следва да изтърпи при СТРОГ режим, на
основание чл. 41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Районния прокурор в предложението си е направил искане за приложение на
разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение и на двете така определени общи най тежки
наказания на осъдения М., като по отношение на първото определено общо наказание в
размер на две години и осем месеца лишаване от свобода, същото да бъде увеличено с една
година лишаване от свобода, като по този начин същото следва да бъде изтърпяно в общ
размер, който е и увеличен такъв в размер на три години и осем месеца лишаване от свобода
ефективно. В същото си предложение районния прокурор е предложил второто определено
4
общо наказание на осъдения М. в размер на три години и четири месеца лишаване от
свобода да бъде увеличено на основание чл. 24 от НК с допълнително една година и шест
месеца лишаване от свобода, като по този начин осъдения М. да изтърпи едно общо и
увеличено наказание в размер на четири години и десет месеца лишаване от свобода, което
същото да изтърпи ефективно. Съдът намира с оглед на това искане на районния прокурор,
че следва да разгледа същото дали са налице основанията за увеличаване на същите общи
наказания определени на осъдения М. с исканите срокове от районния прокурор с оглед
правилното приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК спрямо същите определени общи
наказания на осъдения.
Тъй като осъденият М. е извършил престъпленията за които са наложени съответните
наказания по горепосочените НОХД, извършени от него при условията на опасен рецидив и
то през кратък период от време едно от друго, като видно от приложената справка за
съдимост се установява, че осъдения М. е извършител на множество престъпления против
собствеността на гражданите, като освен това видно от приложената справка за съдимост
същият е осъждан 26 пъти, като всички наказания за които са му определени две общи
наказания са извършени при условията на опасен рецидив, които се явяват тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР на НК, като много от тях са продължавани
престъпления по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК и по този начин същите включват в съставите
си по повече от едно пристъпно деяние от осъдения М. и тъй като същият ги е извършил
след като е търпял наказание лишаване от свобода и то ефективно същият продължава да
извършва престъпление, което го характеризира , като деец с трайно изразени престъпни
навици и същият извършва висока обществено опасна дейност, извършвайки
престъпленията за които са му наложени съответните наказания, което доказва по един
несъмнен и недвусмислен начин, че изтърпяните от него предходни наказания лишаване от
свобода не са довели до целеният с тях поправителен и възпиращ – възпитателен ефект
спрямо осъдения.
Горепосоченото води настоящия съд до извода, че същият има упорито престъпно
поведение, като е извършител на престъпления, които са тежки такива по смисъла на чл. 93
т. 7 от НК и въпреки, че му е дадена възможност да се поправи и превъзпита с наложените
му предишни наказания лишаване от свобода, той не се превъзпитал и е продължил да
извършва деяния, които го характеризират неблагоприятно, като деец с висока степен на
обществена и лична опасност. Освен това съдът намира, че не са налице никакви индикации
относно това, че осъденият ще се поправи и превъзпита за в бъдеще, тъй като същият е
извършител на множество кражби на вещи, които са или битови или се използват често в
семейния живот, като макар и същите да не са на голяма стойност лишаването на
собствениците им от тях, посредством извършените от подсъдимия кражби е нанесло на
същите собственици големи имуществени вреди, тъй като за някои от тях стойността им не е
възстановена. От друга страна, съдът счита, че извършените от него престъпления са довели
до сериозно нарушение на обществения ред и е абсолютно наложително обществения
интерес за противодействие на този род престъпления, които в настоящия етап взеха масови
5
размери, който следва да бъде с приоритет. В случая съдът намира, че генералната
превенция при такива случаи трябва да има предимство, тъй като извършителят на такива
престъпления следва да се третира по тежко от обикновените престъпления, тъй като
техните деяния са били насочени срещу множество хора и по този начин са нарушени
възможността им да съществуват напълно нормално в обществения живот. Трябва да се има
предвид, че откраднатото от осъдения, а и в масовия случай на такива престъпления,
подобно на неговите е притежание на лица също с ниски доходи и социално слаби. В този
ред на разсъждения е , че деянията извършени от осъдения са извършени в условията на
опасен рецидив и то през много кратък период от време, което показва агресивната
престъпна дейност на осъдения. Затова настоящият съд намира, че ако не наложи, респ. не
увеличи така определените общи наказания на осъдения, то ще прояви необоснована
снизходителност спрямо него и по този начин ще му даде възможност същият да
продължава да извършва нови престъпления с които да уврежда обществения ред и респ.
нанася съответните имуществени вреди на гражданите на Република България. Това е така,
тъй като по делата по които подсъдимия е осъден няма събрани никакви доказателства, че
подсъдимият е направил дори опит за получаване на доходи чрез труд и затова съдът
споделя горепосочените си изводи, като обективни.
С оглед на тези обстоятелства и специфичните характеристики на извършените от
него престъпления, както и високата степен на обществена опасност на цялостната му
престъпна дейност, извършена от същия, както и отделно високата степен на обществена
опасност на личността на последния съдът счита, че увеличаването на общите най-тежки
наказания се явява абсолютно наложително за постигане на целите на специалната и
генерална превенция. По този начин съдът намира, че на основание чл. 24 от НК следва да
увеличи определеното на осъдения М. общо наказание от две години и осем месеца
лишаване от свобода с допълнително ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което
увеличено общо наказание – три години и осем месеца лишаване от свобода същият следва
да изтърпи при СТРОГ режим, на основание чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от
ЗИНЗС, тъй като съдът намира, че само по този начин същият лишен от свобода ще се
поправи и превъзпита окончателно, а и с оглед най-ефективно осъществяване целите на
социалната и генерална превенция по чл. 36 от НК спрямо същият лишен от свобода.
По този начин съдът намира, че на основание чл. 24 от НК следва да увеличи второто
определено на осъдения М. общо наказание от три години и четири месеца лишаване от
свобода с допълнително ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което увеличено общо
наказание – четири години и четири месеца лишаване от свобода същият следва да изтърпи
при СТРОГ режим, на основание чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй
като съдът намира, че само по този начин същият лишен от свобода ще се поправи и
превъзпита окончателно, а и с оглед най-ефективно осъществяване целите на социалната и
генерална превенция по чл. 36 от НК спрямо същият лишен от свобода.
Освен това, на основание чл. 25, ал.2 от НК и чл. 59 ал. 1 и ал.2 от НК следва да се
приспадне от така определените общи най-тежки увеличени наказания в размер посочени по
6
горе изтърпяните от осъдения М. наказание лишаване от свобода по горепосочените
присъди, по горепосочените НОХДела, както и времето през което е бил задържан по
смисъла на НПК и ЗМВР и по отношение на него е била взета МНО „Задържане под
стража“. В случая от така определеното общо увеличено наказание на осъдения М., което е в
размер на четири години и четири месеца лишаване от свобода не следва да бъде
приспаднато наложеното му наказание пробация по НОХД № 52/2020 г. по описа на РС-
Сливен по реда на чл. 25 ал. 3 от НК, тъй като същото не е изтърпяно от осъдения М. видно
от писмо рег. № 1289 от 02.07.2021 г. на Началника на Областна служба изпълнения на
наказанията Бургас.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
I. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК на
осъдения ХР. Г. М. - роден на *** г. в гр. ***, ЕГН: **********, едно общо най-тежко
наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по НОХД
№ 156/2017 г. по описа на РС-Елхово, по НОХД № 304/2017 г. по описа на РС-Елхово, по
НОХД № 503/2017 г.по описа на РС-Нова Загора и по НОХД № 99/2021 г. по описа на РС-
Карнобат.
НА ОСНОВАНИЕ чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определя на
осъдения ХР. Г. М. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното му
общо най-тежко наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко
наказание на лишения от свобода ХР. Г. М. от две години и осем месеца лишаване от
свобода с допълнително ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като по този
начин същия следва да изтърпи така определеното общо и увеличено наказание в размер на
ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определя на
осъдения ХР. Г. М. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното му
общо най-тежко и увеличено наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 от НК и чл. 59 ал.1 от НК от така
определеното общо най-тежко увеличено наказание в размер на три години и осем месеца
лишаване от свобода изтърпените от осъдения М. наказания лишаване от свобода по
горепосочените присъди, по горепосочените НОХДела, както и времето през което спрямо
същия е била взета МНО „Задържане под стража“, както и всяко друго задържане по реда
на НПК, ЗМВР или друг закон по смисъла на чл. 59 ал. 2 от НК.
II. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал.1, във връзка с чл. 23, ал.1 от НК на
осъдения ХР. Г. М. - роден на *** г. в гр. ***, ЕГН: **********, едно общо най-тежко
наказание от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
7
НОХД № 52/2020 г. по описа на РС-Сливен, по НОХД № 734/2020 г. по описа на РС-
Сливен, по НОХД № 1004/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, по НОХД № 1325/2020 г.
по описа на РС-Стара Загора, по НОХД № 2300/2020 г. по описа на РС-Стара Загора и по
НОХД № 12/2021 по описа на РС-Димитровград.
НА ОСНОВАНИЕ чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определя на
осъдения ХР. Г. М. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното му
общо най-тежко наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо най-тежко
наказание на лишения от свобода ХР. Г. М. от три години и четири месеца лишаване от
свобода с допълнително ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като по този
начин същия следва да изтърпи така определеното общо и увеличено наказание в размер на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА ОСНОВАНИЕ чл.41, ал.6 от НК и чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС определя на
осъдения ХР. Г. М. първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното му
общо най-тежко и увеличено наказание от четири години и четири месеца лишаване от
свобода.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал.2 от НК и чл. 59 ал.1 от НК от така
определеното общо най-тежко увеличено наказание в размер на четири години и четири
месеца лишаване от свобода изтърпените от осъдения М. наказания лишаване от свобода по
горепосочените присъди, по горепосочените НОХДела, както и времето през което спрямо
същия е била взета МНО „Задържане под стража“, както и всяко друго задържане по реда
на НПК, ЗМВР или друг закон по смисъла на чл. 59 ал. 2 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 25 ал. 3 от НК не приспада от така определеното горепосочено
общо увеличено наказание на осъдения М., което е в размер на четири години и четири
месеца лишаване от свобода наложеното му наказание пробация по НОХД № 52/2020 г. по
описа на РС-Сливен, тъй като същото не е изтърпяно от осъдения М..
Настоящото определение може да бъде обжалвано или протестирано с частна жалба или
протест пред Бургаския окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
След влизане в законна сила на настоящото определение, препис от същото да се
изпрати на Районна прокуратура гр.Бургас, ТО-Карнобат, Бюро съдимост при РС-Сливен и
Затвора в гр. Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
8