РЕШЕНИЕ
№ 1368
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101303 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за установяване съществуване на
вземане на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е
чл.422 вр. чл.415 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че въз основа на заповед за настаняване
******** лицето Д И. В и четиричленното му семейство са настанени в общинско жилище,
находящо се в гр. ********* като въз основа на настанителната заповед е сключен договор
за наем на общински имот за срок от 10 години, считано от 01.12.2008г. Сочи се, че след
изтичане на срока на договора от 20.11.2008г. е сключен нов договор от 30.11.2018г за срок
от 10 години, считано от 04.12.2018г., с предмет същото жилище. Излагат се твърдения, че в
договора е определена наемна цена в размер на ***., платима до 16-то число на месеца, за
който се дължи. Сочи се,че на 19.03.2021г наемателят Д И. В е починал и в общинският
имот останали да живеят съпругата му К. В. и сина му И. И., заедно със своя син. Излагат се
твърдения ,че поради множество сигнали от домоуправителя, че ползвателите нарушават
Правилника в ЕС и добрите нрави, със Заповед ******** е прекратено наемното
правоотношение с наследниците на Д В, като заповедта е връчена на всеки от тях. Ищецът
заявява, че след направена проверка и констативен протокол от 09.02.2022г се установило,
че ответниците продължили да ползват общинския имот и едва на *** с приемо-
предавателен протокол са предадени ключовете от общинския апартамент. Ищецът заявява,
че за вземанията си срещу ответниците за наем и разходи по ползването на имота се е
1
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело ****, по описа на
ВТРС, връчена на ответниците по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Отправя искане съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците, че всеки от двамата ответници дължи
на ищеца половината от сумата от общо 284,23лв., от които 111,63лв. неплатени наемни
вноски за периода 01.01.2022г.-10.02.2022г., лихва за забава 1,62лв., за периода 01.02.2022г.
до 25.03.2022г., такса битови отпадъци в общ размер 170,98лв. за 2017г, 2018г,2019,2020г,
2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответниците, в който искът е оспорен по съображения изложени в отговора.
Твърди, че в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е посочено дължимо
от ползвателите вземане, както и че липсват доказателства ищецът да е дал подходящ срок
за доброволно изпълнение. Оспорва исковата претенция за такса за битови отпадъци, като
навежда и възражение за погасяване по давност за това вземане, позовавайки се на чл.111 б
„в“ пр.1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед от ****, е настанен Д И. В и неговото четиричленно домакинство в
двустайно общинско жилище от фонда за настаняване под наем, намиращо се в гр****, при
месечен наем ***лв.
На ****** в гр.***, между *** в качеството наемодател и Д И. В в качеството
наемател е сключен договор за наем, по силата на който ищецът отдава под наем, а Д И. В
наема жилище, общинска собственост, намиращо се в гр.****, с площ от 46 кв.м,
представляващ жилищен имот от фонда за настаняване под наем, състоящ се от две стаи,
сервизни помещения. В договора е посочено, че имотът се отдава под наем за сумата ***лв.
на месец, като е отразено, че цената се променя след приемане на решение от Общинския
съвет, с дата първо число, следващ решението. Уговорено е, че плащането на наема се
извършва до 16 число на текущия месец, по посочена банкова сметка. Договорът за наем е
сключен за срок от 10 години, считано от 01.12.2008г.
С допълнително споразумение от 10.04.2017г. договорът за наем от 20.11.2008г. е
изменен в частта относно наемната цена, която е увеличена на *** лв. месечно, след
приемане на решение на Общински съвет, както и е посочено,че наемателят се задължава
да заплаща такса битови отпадъци за имота, по посочена банкова сметка на Община
В.Търново.
След изтичане на срока на договора за наем, на 30.11.2018г е сключен нов договор за
наем на горепосоченото жилище, по който наемател е Д И. В, при месечен наем ***лв., за
срок десет години, считано от 04.12.2018г. В този договор също присъства задължение на
наемателя да заплаща такса битови отпадъци за имота по сочена банкова сметка на
наемодателя.
2
Наемодателят изпраща до Д В писмо от 26.11.2021г., относно задължения за
неплатена такса за битови отпадъци за 2017г, 2018г, 2019г, 2020г, 2021г. в общ размер
170,98лв. Писмото се е върнало с отбелязване, че адресата му е починал.
Видно от заверен препис от удостоверение за наследници, Д И. В е починал на
19.03.2021г., като е оставила следните наследници по закон-К. А. В-съпруга, А Д.а И.а-
дъщеря, Д Д. И.- син, Г Д.а И.а-дъщеря, И. Д. И.-син и М Д.а И.а-дъщеря.
По делото са представени преписи от писмени сигнали, отправени до **** от живущи
на адреса за нарушаване на реда в Етажната собственост от страна на обитателите на
общинското жилище.
С писмо до И. Д. И. и К. А. В., същите са уведомени, че се открива производство по
прекратяване на наемното правоотношение с ***. В писмото е посочено, че след смъртта на
наемателя Д В е направено искане от неговата съпруга за издаване на настанителна заповед
на нейно име, но същото е отложено, поради постъпилите сигнали за неспазване от
обитателите на общинското жилище на Правилника за вътрешен ред в Етажната
собственост.
Със заповед №************ е прекратено наемното правоотношение с К. А. В., И.
Д. И. и Митко И. Д. за недвижим имот-общинско жилище от фонда за настаняване под наем,
намиращо се в *****.
На 10.02.2022г е съставен приемо-предавателен протокол за предаване и приемане на
жилищен недвижим имот, собственост на ***, който протокол е подписан само от лице от
страна на наемодателя.
По делото е представена справка за плащанията по договор за наем от 20.11.2008г.,
по която са посочени задължения в размер 111,63лв..главница за неплатен наем за януари
2022г и февруари 2022г. и 1,62лв.-лихви.
На 25.03.2022г. **** подала до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. А. В. и И. Д. И.. Въз основа на
заявлението на *** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 28.03.2022г. по ч.г.гр.д.***на Великотърновски районен съд, за сумите, както
следва: 1.К. А. В. следва да заплати 141,31 лв. /сто четиридесет и един лева и тридесет и
една стотинки/ - главница, представляваща сбор от наемна цена за периода от 01.01.2022г.
до 10.02.2022г. и такса битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. по Договор
за отдаване под наем на общински жилищен имот от 20.11.2008г., изменен и допълнен с
Допълнителни споразумения от 10.04.2017г., 09.02.2018г., 13.06.2018г. и 30.11.2018г., 0,81
лв. /осемдесет и една стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до
25.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева
и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение; 2. И. Д. И. следва да заплати 141,31 лв. /сто четиридесет и
един лева и тридесет и една стотинки/ - главница, представляваща сбор от наемна цена за
3
периода от 01.01.2022г. до 10.02.2022г. и такса битови отпадъци за 2017г., 2018г., 2019г.,
2020г. и 2021г. по Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 1
20.11.2008г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 10.04.2017г.,
09.02.2018г., 13.06.2018г. и 30.11.2018г., 0,81 лв. /осемдесет и една стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 01.02.2022г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
След дадени от съда на заявителя указания, са предявени настоящите положителни
установителни искове.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК са допустими - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжниците по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК.
Разгледани по същество исковете са неоснователни, по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Безспорно по делото се установи, че на основание заповед за настаняване, издадена
от Кмета на ***, лицето Д И. В е бил настанен в общинско жилище, намиращо се в ****“,
представляващо жилищен имот от фонда за настаняване под наем, което обитавал заедно със
семейството си. Установи се, че на основание заповедта за настаняване е сключен договор за
наем от 20.11.2008г., по който договор *** е наемодател, а лицето Д В-наемател. По силата
на договора, сключен за срок от 10 години, считано от 01.12.2008г. ищецът предоставил на
Д И. В за временно ползване недвижим имот-жилище, на посочения адрес в гр.*** След
изтичане на срока е подписан нов договор за наем за срок от десет години, считано от
04.12.2018г.
От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че наемателя Д И.
В е починал на *******.
В случая ищецът излага твърдения, че след смъртта на Д В в общинското жилище
останали да живеят членове на неговото семейство- съпругата му К. В., синът му И. И. и
внук Д И., като се претендира заплащане на наемоподобно обезщетение в размер на месечен
4
наем за м.януари 2022г и февруари 2022г от К. В. и И. И.. Съдът намира, че в настоящото
производство ищецът не доказа основанието на исковата си претенция за обезщетение в
размер на месечен наем за процесния период. Съдът приема, че със смъртта на Д В наемното
правоотношение, съществувало между него и *** се е прекратило, като в тази хипотеза не е
необходим нарочен акт на общински орган за прекратяване на правоотношението.
Безспорно, по силата на наследственото правоприемство, след приемане на наследството, в
патримониума на наследниците преминават всички имуществени права и задължения, които
починалият е имал приживе, като следва да се има предвид, че по силата на наследяването
върху наследниците биха могли да преминат само онези имуществени задължения, които
наследодателят е имал приживе. Немислимо е обаче с изчезването на правния субект,
поради смъртта му, същият да продължи да бъде носител на права и задължения, още по-
малко – в патримониума му да продължат да се пораждат такива. Само възникналите до този
момент за страната задължения, биха могли да преминат върху нейните наследници. По
делото не се установи да е бил сключен договор за наем с ответниците К. В. и И. И. за
процесното жилище. Напротив, ищецът излага твърдения, че ответникът К. В. е оправила
молба за издаване на настанителна заповед на нейно име, но било отложено издаването на
такава, с аргумент, че срещу обитателите на жилището имало множество сигнали за
нарушаване на реда в сградата етажна собственост. По делото не се установи по безспорен
начин, че ответниците са ползвали имота на ищеца за процесния период. Представените
писмени доказателства не водят до категоричен начин кои лица са обитавали жилището към
процесния период. Ищецът не доказа и размера на исковата си претенция за наем, която
претендира от двамата ответници по равно. Представената справка за плащанията по
договор за наем от 20.11.2008 не съдържа подписа на ответниците, за да се приеме, че ги
обвързва. По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че до ответниците
преди завеждане на делото са отправени претенции за заплащане на наем за процесните
месеци.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът не установи дължимостта на исковата
си претенция за сумата в размер на 111,63лв.-неплатени наемни вноски за периода
01.01.2022г.-10.02.2022г., поради което искът за това претендирано вземане е
неоснователен.
С оглед неоснователност на исковата претенция за главница неоснователна и
акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 1,62лв., за периода 25.03.2022г. до
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
По отношение исковата претенция за установяване дължимост на такса битови
отпадъци в размер на 170,98лв., съдът намира следното. Исковата претенция касае период
преди смъртта на наемателя Д В. Видно от договора за наем, задължение на наемателя,
посочено в договора за наем е заплащането на такса битови отпадъци. Съдът намира обаче,
че ищецът не установи възникване на основание за ангажиране на отговорността на
ответниците за заплащане и това вземане, доколкото същите не са страна по договора за
наем. Ответниците безспорно са наследници по закон на починалия Д В, но видно от
5
удостоверението за наследници починалото лице има шестима наследници по закон. Не се
твърдят обстоятелства, които да обосновават извод, че е налице основание за ангажиране
отговорността само на двама от наследниците на починалото лице за заплащане на цялата
искова претенция за такси за битови отпадъци. Освен това, за да се ангажира отговорността
на ответник в качеството наследник да заплати задължения на наследодателя, то следва
същият да са приел наследството, а в случая няма наведени такива твърдения, респ.
ангажирани доказателства. С оглед изложеното искът за установяване дължимост от
ответниците по равно на сумата 170,98лв. за такса битови отпадъци за периода
2017г.,2018г.,2019г.,2020г. и 2021г. е неоснователен и недоказан. С оглед неоснователност
на тази искова претенция не следва да се разглежда възражението за погасяване по давност
наведено от особения представител на ответниците.
С оглед изложеното съдът приема исковите претенции за неоснователни и
недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски в настоящото
производство и в заповедното производство, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат
присъждани разноски в негова полза.
Ответниците не са претендирали присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *********** представлявана от **** срещу К. А. В. с
ЕГН: ********** от гр. **** и И. Д. И. с ЕГН: ********** от г**** искове по чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК, с искане за установяване дължимост от ответниците на сумата в общ
размер 284,23лв./двеста осемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, включваща
главница в размер на 111,63лв.-неплатени наемни вноски за периода 01.01.2022г.-
10.02.2022г.; 1,62лв.-лихва за забава за периода 01.02.2022г.-25.03.2022г.; 170,98лв.-такса
битови отпадъци за 2017г,2018г,2019г,2020г и 2021г., като от всеки от двамата ответници
се претендира сумата по 142,12лв./представляваща ½ част от общата сума 284,23лв./,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/25.03.2022г/ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №293/28.03.2022г. по ч.гр.д.****на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.****. на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7