Р Е Ш Е Н И Е
№6 22.01.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети януари 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Нейка Тенева
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №925 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Т. Б. К. *** с
искане за осъждането й да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 200лв.,
представляващо възнаграждение за един адвокат, предоставил правна помощ и
съдействие за съдебно обжалване на НП №18-1228-002644/03.07.2018г. издадено от
Началник сектор ПП при ОД МВР Стара Загора. Наказателното постановление е отменено
с решение №350/18.06.2019 г., постановено по АНД №512/19 г. по описа на РС
Стара Загора, влязло в законна сила на 07.11.2019 г., на която дата е оставено
в сила с Решение №322/07.11.2019г, постановено по КАНД №300/19г. по описа на АС
Стара Загора.
От съда се иска присъждане на направените
по настоящото дело разноски в размер на 10лв. държавна такса и възнаграждение
за един адвокат в размер на 300лв., изплатени изцяло в брой при подписване на
договор №0222490/06.12.2019г. / стр.6 по делото/. За доказване на фактическия
състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, включително заплащане на
възнаграждение за един адвокат в размер на 200лв. във връзка и до приключване
на съдебното обжалване на наказателното постановление е направено искане за
прилагане на АНД №512/2019г. по описа на РС Стара Загора.
Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител иска от съда да отхвърли исковата молба като
неоснователна – адвокатската защита срещу административно наказателната
отговорност не е задължителна, поради което липсва причинно-следствената връзка
между издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, неговата
отмяна и заплатеното възнаграждение на един адвокат. Освен това отговорността
за разноски в съдебно производство е уредена в процесуалните закони – АПК и ГПК
и може да се претендира и реализира в рамките на същото, а не с отделен иск.
Възразява и по отношение размера на адвокатското възнаграждение, заплатено за
защита срещу наказателното постановление, с доводи за неговата несъразмерност
спрямо действителната фактическа, правна сложност и размер на наложеното
наказание – глоба. Прави възражение срещу размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено за процесуално представителство по настоящото исково
производство и иска от съда да бъде намален до минимално уредения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се и противоречие на
исковата молба, тъй като е записано, че размера на иска е 300лв, а в петитума
се иска присъждане на обезщетение за 200лв.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на исковата молба, включително и по отношение
размера на претендираното обезщетение и предлага на съда да бъде уважена изцяло
с присъждане на разноските за настоящото съдебно производство.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна изцяло.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди
в размер на 200лв., представляващо възнаграждение за един адвокат е доказана по
основание и размер.
С
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на
гражданите от незаконосъобразната административно наказателна дейност. Отмяната
на наказателното постановление със съдебно решение установява съществуването на
юридически факт от състава на
материалното основание / чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ държавата да носи отговорност за
причинените като пряка и непосредствена последица вреди. Аргумент за този
правен довод се съдържа и в изискването на чл.204 от АПК за допустимост на
исковата молба във връзка със състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а по
изключение и в обективно съединяване с оспорването, което не е приложимо в
хипотезата на незаконосъобразна административно наказателна дейност. Следователно
с установяване незаконосъобразността на упражнената административно наказателна
компетентност се сбъдва първото съставомерно условие, а по отношение на второто
– вреди, и третото – причинно следствена връзка между тях, действат
задължителни за настоящата съдебна инстанция Тълкувателни решения на ВАС на РБ.
Така според диспозитива на ТР №1/15.03.2017г на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия ври предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Оттук съда по
обезщетението проверява допустимостта по смисъла на чл.204 от АПК, която зависи
от установен със влязло в сила съдебно решение
първи съставомерен факт, на следващо място по отношение на
причинно-следствената връзка се дължи пълно и главно доказване на заплащане на
възнаграждението в производството по обжалване и отмяна на наказателното
постановление т.е. докато същото приключи с окончателен съдебен акт, а по
отношение размера на имуществените вреди с оглед техния характер на
възнаграждение за един адвокат и при условие, че е направено възражение за
прекомерност, съдът може да намали обезщетението до минималното предвидено в
съответната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предложеното тълкуване на ответника по отношение правомощието на съда да намали
възнаграждението под установения минимален размер също е намерило разрешение в ТР
№ 6/06.11.2013г, постановено по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС. Така според т.1 и
т.3 от диспозитива на посоченото Тълкувателно решение, задължително за
настоящия съдебен състав и даващо отговор на възраженията на ответника
касателно справедливия размер на обезщетението и документа, който доказва
извършване на плащането, тоест настъпването на имуществени вреди, чрез
намаляване патримониума на ищеца, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Тази разписка доказва извършеното плащане в брой. Тя е частен документ, който
не е оспорен от ответника по отношение на авторството, а достоверната му дата е
момента, след който не би могъл да бъде съставен –08.08.2018г. датата на прилагането му по АНД №2356/18г.,
преобразувано в АНД №512/19г. по описа на РС Стара Загора. Към въззивната жалба
е приложено пълномощно за процесуално представителство до приключване на
съдебното производство във всички съдебни инстанции и разписка за договорено
възнаграждение в размер на 200лв. с изявление на адвоката, че са заплатени в
брой. Представения частен диспозитивен документ на стр. 3 по АНД 2356/18г,
преобразувано в НАД №512/19г. по описа на РС Стара Загора е озаглавен
„Пълномощно“- едностранна сделка за мандат, по законово определение без
насрещна престация, поради което уговарянето и заплащането й сочи на двустранни
отношения между страните т.е. на съществуване на договор за процесуално
представителство и съдействие, чието съдържание включва упълномощаване и поръчка
за изпълнение на конкретна задача в полза и за сметка на поръчващия – правна
помощ и съдействие за упражняване правото на защита пред съд срещу ангажирана
отговорност с характер на наказателно преследване. Въпреки, че не е
задължително, използването на правна помощ и съдействие от адвокат е
необходимост, която не би възникнала, ако срещу лицето не са предприети мерки
за ангажиране на административно наказателната му отговорност, поради което и
причинно-следствената връзка между издаване на наказателното постановление и
заплащането на възнаграждението за един адвокат не е опосредена
от други факти, конкретно от волята на наказаното лице да ползва квалифицирана
правна помощ. Договора за правна защита и съдействие, съдържащ изявление на
упълномощения адвокат за заплатено в брой на 08.08.2018г. възнаграждение в
размер на 200лв. и прилагането му към въззивната жалба доказват следните два
факта – заплащане на разноските в производството по обжалване на наказателното
постановление, което от своя страна има доказателствено значение за
причинно-следствената връзка, и намаляване на паричните средства, с които ищеца
е разполагал т.е. настъпването на имуществените вреди, под формата на преки
загуби, чието възстановява се претендира в настоящото исково производство. Справедливостта
е понятие на закона, а не на субективната способност за преценка на страните
или на съда, поради което справедливия размер на обезщетение за имуществени
вреди е онзи, който ще възстанови сумата, с която е намаляло имуществото на
ищеца като безусловна последица от сбъдване на вредоносния факт т.е. онази
сума, без заплащане на която не би могло с оглед правната и фактическа сложност
на делото да се ангажира правната помощ и съдействие на един адвокат. Когато се касае за минимален размер на
адвокатското възнаграждение, преценката за фактическа и правна сложност на
делото и на предоставената правна помощ е изключена, като единственото
обстоятелство, което би могло да има значение в случая, е липса на осъществена
правна помощ, въпреки представения договор, а именно: да липсват факти от
положителната действителност. В настоящия казус въззивната жалба е изготвена от
упълномощения адвокат, който е участвал в четирите открити съдебни заседания,
проведени в хода на съдебните производства. Размера на глобата няма значение в
хипотеза, при която е уговорено и заплатено възнаграждение в минимален размер
според вида на съдебното производство, съгласно подхода на регулиране на
обществените отношения с Наредбата за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Минималния размер зависи на първо място от вида на
съдебното производство и уговореното според фазите му участие на адвоката, и
след това от материалния интерес – аргумент от чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
При намаляване размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер – т.3 от ТР №6/06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС. Толкова и само до тази граница съдът може да намали размера на
възнаграждението, освен ако не установи, че същото е недължимо платено, в който
случай превес ще има договорната отговорност и в тази хипотеза ще е основателно
възражението, че разписката за плащане касае само отношенията между
договарящите страни т.е. ищеца ще има друг ред и основание да иска връщане на
заплатената цена на не извършената услуга.
От
приложеното АНД №512/19 г. по описа на РС Стара Загора се установява, че ищецът
е упражнил правото си да обжалва НП №118-1228-002644/03.07.2018г. на Началник
сектор ПП при ОД МВР Стара Загора, като е упълномощил най-късно на 08.08.2018 г.
адвокат и е заплатил възнаграждение в размер на 200лв., който е под минимално
предвидения в чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който не може да бъде намаляван по съображения за липса на
фактическа и правна сложност на делото и обем на извършената работа. Липсват
твърдения на ответника, че адвоката не е изпълнил задълженията си по договора,
а от представените официални документи и частни такива по АНД №512/19г. на РС
Стара Загора се установи, че възнаграждението е заплатено в брой срещу
разписка, към момента на предявяване на въззивната жалба. Разписката е годно и
достатъчно доказателство средство, изготвена е от упълномощения адвокат, който
е участвал във всяко открито съдебно заседание. Освен по аргументите изложени
по-горе, размера на глобата в настоящия случая няма правно значение и защото: в
чл.18 ал.2 от наредбата №1/09.07.2004г. е посочено, че възнаграждението в
случай на процесуално представителство и съдействие срещу наказателно
постановление с наложена глоба или имуществена санкция е не по-малко от 300лв.-
абсолютен минимум, който зависи само и единствено от предмета, не и от
материалния интерес. Препращането към чл.7 ал.2 от същата наредба следователно
е субсидиарно т.е. ако страните се уговорят, могат да определят друг минимален
размер въз основа на материалния интерес, но не по-малко от посочения в чл.18
ал.2 от Наредбата. Все минимални размери определят чл.18 ал.2 и чл.7 ал.2 от
Наредбата, поради което настоящия състав счита, че чл.7 ал.2 намира приложение
при определяне на по-висок размер от този по чл.18 ал.2 от същия подзаконов
нормативен акт. Настоящото изложение дава отговор на всички възражения за липса
на правно основание на ответника да понесе имуществена отговорност и
установяване на всички факти от нейния състав, при условие на пълно и главно
доказване на тяхното съществуване от страна на
ищеца в изпълнение на доказателствената му тежест. Възнаграждението за
един адвокат в настоящото съдебно производство в размер на 200лв. се подчинява
на правилата на Наредбата №1/09.07.2004г. – при материален интерес до
1000лв.,минималното възнаграждение на един адвокат за защита по дела от
административен характер е 300лв. и не може да бъде намалявано. Исковата молба
е подписана от адвоката, упълномощен не по-късно от датата на нейното подаване,
същият е взел участие в хода на съдебното дирене т.е. изпълнен е договора и страната
предизвикала неоснователно водене на делото дължи възнаграждението, което
другата е заплатила на един адвокат, както и разноските за воденето му -10лв.
държавна такса.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР Стара Загора да заплати на Т. Б. К. ЕГН **********
сумата от 200лв./двеста/ представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно НП №18-1228-002644/03.07.2018г., както и сумата от 310лв /триста
и десет/, представляваща разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: