Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
13.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6143 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 45807 от 19.02.2020 г. по гр.д. № 26055/2019 г. Софийски
районен съд, 65 състав осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, по
предявените искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 698
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
от ПТП, реализирано на 08.09.2017 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 24.04 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
10.01.2019 г. до 13.05.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата 675 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „З.Б.И.“ АД, който
го обжалва изцяло с оплаквания оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. По делото се установило по
безспорен начин, че събитието е настъпило по вина на служителите на процесната
бензиностанция. От доказателствата по делото, в т.ч. показанията на свидетеля Г.било
видно, че зареждането с гориво се осъществило от служителите на
бензиностанцията. Точно тези лица следвало да извадят пистолета, с който
зареждали МПС. Фактът, че свидетелят е попитал дали са готови, казали му, че е
готово и тогава е потеглил по несъмнен начин установявал, че вината за
събитието е на служителите на бензиностанцията. Същите трябвало да махнат
пистолета след приключване на зареждането и да не въвеждат свидетеля в
заблуждение, като му казват че всичко е „готово“, за да смята той, че може да
напусне района на бензиностанцията безопасно. „Алтернативно“ по същите
съображения въззивникът поддържа, че служителите са допринесли за събитието в
степен поне 90 %. Поддържа и че по делото не се установило процесното имущество
да е включено в обхвата на застрахователната полица, тъй като нито
бензиностанцията, нито процесната „колонка 5“ се съдържали като описани обекти,
които същата да покрива. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски, като за тези във въззивната инстанция представя списък по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ АД с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове
- с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 698 лв.,
представляваща регресно вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка
„Имущество“ за имуществени вреди, причинени по бензиноколонка 5 на
бензиностанция „Еко“, находяща се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
262, обект № 1047, при ПТП, състояло се на 08.09.2017 г. по вина на водача на
лек автомобил „БМВ 323 Ц“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била
застрахована при ответното дружество към датата на ПТП, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 24.04
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
10.01.2019 г. – 12.05.2019 г. включително. Претендирана е и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 13.05.2019 г. до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил исковете по основание и размер с редица
възражения, вкл. е оспорил наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение между ищеца и „Еко България“ АД по застраховка „Имущество“ за
процесната бензиностанция и процесната бензиноколонка № 5, при твърдение, че по
делото не е приложен списък на застрахованите обекти към застрахователната
полица; Оспорил е и вината на водача на лекия автомобил – Г.Г., а в условията
на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване на вредите в съотношение
90 към 10. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с
оглед релевираните в жалбата доводи го намира за правилно по следните
съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно
основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя
на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка
между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест
на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната
предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл. 45, ал. 2 ЗЗД
установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена
по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие –
чл. 386, ал. 2 КЗ. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно и
главно доказване презумпцията, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите налице ли е било
застрахователно покритие относно процесната бензиностанция и намиращата се в
нея бензиноколонка № 5; оборена ли е презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и евентуално
– налице ли е съпричиняване на вредите от служители на застрахования.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото се установява по безспорен
начин от приетите комбинирана застрахователна полица „Имущество“ № **********R00002 от 14.12.2016 г., спецификация и списък към нея, че процесната бензиностанция, находяща
се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, е сред застрахованите 91 обекта, описана
като обект № 1047. Съгласно спецификацията, застраховката покрива риска „удар
от ППС“, вкл. за причинените вреди по машини, съоръжения и оборудване в
застрахованите обекти. Периодът на застрахователно покритие е 01.01.2017 г. –
31.12.2017г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен
протокол за ПТП и показанията на свидетеля Г.Г., както и от приетото и
неоспорено заключение на САТЕ се установява, че в срока на действие на
имуществената застраховка, на 08.09.2017 г. Г.И.Г., след зареждане на
процесната бензиностанция от бензиноколонка № 5 на управлявания от него лек
автомобил „БМВ 323 Ц“, рег. № *******, и при потегляне без да се убеди, че
пистолетът на бензиноколонката е изваден от резервоара, пистолетът се откъснал
от маркуча, при което са причинени имуществени вреди по бензиноколонката –
увреден е пистолетът. Стойността на вредите по средни пазарни цени към датата на
събитието възлиза на 837.60 лв., съгласно неоспореното заключение на СТЕ.
Следователно установява се противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, който в нарушение на задължението му по чл. 5, ал. 1 т. 1 ЗДвП е
извършил маневра „потегляне“, без да се убеди, че няма пречки за извършването й,
в пряка причинна връзка от което поведение е увредено имущество на
застрахования при ищеца. Това поведение е и виновно – водачът на МПС не е
положил дължимата от него грижа да се убеди самостоятелно, че е безопасно на
извърши маневрата. Поради това презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена,
а доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни.
За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника по делото да е
доказано съпричиняване на вредите. Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Следователно съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и
увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини
за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а
другата – от увредения. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не е необходимо
същият да е действал виновно. В доказателствена
тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките на съпричиняването.
Такова доказване в случая не е проведено от ответника. Показанията на
свидетеля Г.Г., че служители от бензиностанцията му казали, че е заредил и е
„готово“, след което потеглил, не могат да бъдат кредитирани в тази част, тъй
като се опровергават от факта, че същият е подписал без забележки и възражения
двустранния констативен протокол, в който е посочен като виновен за ПТП. Същевременно
тези твърдения не се подкрепят от други доказателства по делото, поради което възражението
за съпричиняване е недоказано и като такова - неоснователно.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният главен иск
с правно основание чл. 411 КЗ е основателен. Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение в частта му по този иск следва
да бъде потвърдено.
Въззивната жалба срещу решението в частта му по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е бланкетна – не са релевирани никакви конкретни оплаквания за
неправилност на решението в тази част, и предвид преценката, че от
първоинстанционния съд не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери
правилността на решението в тази част, а следва да го потвърди.
При този изход и изричната претенция,
разноски за настоящото производство се следват на въззиваемия. Доказано
направените такива са в размер на 393.35 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС, което е заплатено, видно от представените фактура, отчет хонорар и извлечение
от сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45807 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 26055/2019 г. на
Софийски районен съд, 65 състав.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 393.35 лв. (триста
деветдесет и три лева и 35 стотинки), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.