Р Е Ш Е Н И Е
28.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 658 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 348а-899 от 08.07.2020 г., издадено от Началник РУ - Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.
Желае съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.06.2020 г., около 23:30 часа в гр. Сапарева баня, на ул. „Гюрица“, пред дом № 4 се провеждало на открито културно мероприятие - банкет на кукерите от гр. Сапарева баня. Събитието било разрешено от кмета на гр. Сапарева баня със Заповед РД-08-393/24.06.2020 г., с която е изрично разпоредено при провеждане на мероприятието да не се смущава спокойствието на гражданите и гостите на Община Сапарева баня за времето от 23:00 до 06:00 часа. След получен сигнал за силна музика и шум полицейски патрул съставен от свидетелите Д. и Д. посетил адреса. На място били установени множество лица, които слушали силна музика и говорели на висок тон.
На 03.07.2020 г. е съставен АУАН № 348а-862 от И.Д. – мл. експерт при участък Сапарева баня, при РУ-Дупница в присъствието на свидетеля Д.Д. за това, че на 27.06.2020 г. около 23.55 ч. в гр. Сапарева баня, на ул. ,,Гюрица“, пред дом № 4 при нерегламентирано масово събиране на хора, Д.К.Г. отказва да изпълни устно издадено полицейско разпореждане от униформен служител. Същото се изразява в това лицето да преустанови да нарушава обществения ред, а именно да вика и свири с уста, както и да нарежда на полицейските служители какво да правят и къде да ходят. Настройва останалите участници в събирането срещу тях. С действията си лицето противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнят служебните си задължения. В съставения акт за нарушение е посочено, че Г. е нарушил чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадена същата фактическа обстановка, като административнонаказващият орган е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР и жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, като му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв.
От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Д. се установява, че били изпратени по сигнал за силна музика. При отиването им на ул. ,,Гюрица“ в гр. Сапарева баня установили около 60 човека, като повода за събирането било организирано културно традиционно мероприятие – празник на кукерите. На място били поставени 3-4 колони за озвучаване, от които се разнасяла силна музика, която бил спряна при пристигането им. Много от хората се разотишли, но част от тях включително и жалбоподателя се противопоставили на призивите на полицейските служители да се разотиват. Г. се развикал на висок глас да се махат и да ходят да спират музиката на заведенията на ,,Галевци“ и да ходят да спят по патрулките. Актосъставителят Д. отправил устно разпореждане към Г. да спре да ги обижда, но той категорично им заявил, че купонът продължава. Отправили се към него, тъй като им пречел и агитирал останалите, но лицето се качило в автомобил и потеглил в неизвестна посока. На следващия ден била установена самоличността на лицето чрез направена справка с оперативен дежурен, след което бил съставен акт за нарушение в РУ – Дупница в отсъствие на нарушителя. От показанията на свидетеля Белчински – един от участниците в събирането се установява, че при идването на полицаите Г. ги попитал защо не ходят да спират музиката в ресторантите, а правят това на организирано традиционно събиране, за което имало дадено разрешение от кмета на Община Сапарева баня. От показанията на същия се установява, че действително е проведен разговор на висок тон между Г. и полицаите, но не е имало викове и крясъци от страна на първия.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед на установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните
работи.
От събраните по делото доказателства се установи, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал. 2 ЗАНН. Общото правило визирано в чл. 40, ал. 1 ЗАНН изисква същият да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите. Ал. 2 от този текст предвижда единственото изключение на съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, но само ако са налице две кумулативно предвидени предпоставки -извършителят да е известен и след покана да откаже да се яви за съставяне на акта. Доказателствата по делото безспорно установиха, че жалбоподателя не е бил уведомяван по какъвто и да било начин да се яви за съставяне на акта, който е съставен в негово отсъствие и впоследствие му е бил предявен.
Предвид обвинителната функция
на АУАН, законодателят е регламентирал императивно процедурата по съставянето
му, като гаранция за правата на гражданите и неспазването на което и да било от
изискванията, води до ограничаване на възможността нарушителят да организира защитата си.
Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящият случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, така както е описано извършеното нарушение, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР –,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му” и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си”, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказва се с глоба от 100 до 500 лева лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР направено в изпълнение на функциите му, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер от 500 до 1000 лева се наказва лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Липсва яснота за какво нарушение е било привлечено към административнонаказателна отговорност жалбоподателя - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейският орган да изпълни задълженията си по служба. Констатираните от съда в обжалваното наказателно постановление неясноти и непълноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
За да е законосъобразно наказателното постановление, следва
да е налице съответствие между словесното описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени в обстоятелствената част на
наказателното постановление и посочената правна квалификация на същото, тъй
като единствено в този случай нарушителят може да разбере какво нарушение му се
вменява че е извършил за да упражни в пълна степен правото си на защита. Така
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на извършено нарушение по
смисъла на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, която разпоредба вменява на гражданите задължение за
изпълнение на полицейските разпореждания, издадени по реда на чл.
64, ал.1 от ЗМВР . Вместо чл.
64, ал.4 от ЗМВР и в противоречие със словесното описание на нарушението, в
обжалваното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.
64, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на ал.1
на чл. 64 от ЗМВР очертава правомощията на полицейските органи да издават
разпореждания, адресирани до различни правни субекти, а ал. 4 дава повелителен
характер на тези разпореждания и неизпълнението им от различните правни субекти
ги превръща в нарушение. Противоречието между словесното описание на
нарушението и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено
процесуално нарушение, което е довело до нарушение правото на защита на
жалбоподателя, предвид това, че го затруднява да разбере вмененото му нарушение
и да се защити срещу него, поради което и представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното постановление.
По разноските:
Право на разноски, съобразно изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възниква единствено в негова полза. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък за разноски. В договора е посочено, че е договорено и заплатено в брой от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В тази част договора има характера на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Не е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Поради изложеното ОДМВР-Кюстендил следва да бъде осъдено, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя Д.К.Г., сумата от 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-899 от 08.07.2020 г., издадено от Началник РУ - Дупница, с което на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, да заплати на Д.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лв. (триста лева) - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: