Р
Е Ш
Е Н И
Е
гр.Берковица 04.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 22.01.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При
секретаря Нина Андреева и като разгледа
докладваното от съдията Георгиева АНД №240 по описа за 2019г. на БРС,
въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София срещу наказателно постановление № 12-001435
от 13.06.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” - Монтана , с
което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.
413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 16,т.1,б.”б” и б.”е” от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му, евентуално да се приложи чл. 415в КТ. Сочи се, че жалбоподателят
не е работодател на строителите, за да носи отговорност по чл. 413, ал. 2 КТ.
Твърди се, че установените лица на обекта не са работници на „Интерхолд” и не
са извършвали СР работа. Сочи се, че са налице предпоставките на чл. 415в КТ.
В съдебното заседание
жалбоподателят се представлява от
упълномощен адвокат,който доразвива доводите,изложени в жалбата и представя
доказателства.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител в съдебното заседание изразява становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмено становище.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Отговорността на
„ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София е ангажирана за това, че при извършена на 20.03.2019г.проверка на място и по документи на 08.04.2019год. е
установено,че дружеството в качеството
си на строител не е осигурило комплексни
здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи,включително и
подизпълнителите,като не е провело инструктаж по безопасност и здраве при работа на
работещите от други предприятия /Олег Георгиев Олегов,Мирослав Младенов ,Л.
Василев и Методи Благоев,работещи на строителната площадка, с което е нарушил 16,т.1,б.”б” и б.”е” от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. За това нарушение с процесното
наказателно постановление на дружеството
на основания чл.413, ал. 2 КТ е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателства, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Л.К.,М.Т.,Е.А., възприемайки ги като
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.
Жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Относно субекта на нарушението, нормата по която е
квалифицирано нарушението, чл.16 от Наредба № 2 е ясна и категорична. Задължен
да осигури комплексни ЗБУТ и за предприемане на
съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове е
строителят.
В §1 от ДР на Наредба № 2 са дадени легални определения на
използваните в нормативния акт понятия,според които т.2. "Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по
трудово правоотношение, а т.7. "Подизпълнител"
е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да
извършва част от задълженията му. Тоест, строител и подизпълнител по смисъла на
наредбата са две различни лица и вменените за строителя задължения няма как да
се припишат на подизпълнителя по смисъла на тази наредба.
По смисъла на чл.163
от ЗУТ, към който препраща Наредба № 2, строителят е физическо или юридическо
лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата
техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява
строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Съгласно чл. 16, т. 1, б. „а“ и „б“ от Наредбата
(ред. изм. и доп.
- ДВ, бр. 102 от
§1, т. 2 от Наредбата дава легална дефиниция на понятието
"Строител" - лицето, определено в ЗУТ, което
самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Съгласно §1, т. 1 от КТ
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както
и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).
Предвид изложеното съдът намира, че въззивното дружество към процесната
дата е имало едновременно качеството и на работодател, и на строител, поради
което и същото носи административнонаказателна отговорност по чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв.
Неоснователно е възражението на въззивното дружество, че дейността
по извършване на товаро-разтоварни дейности,почистване и извозване на отпадъци
от обекта „Сграда на Общинска администрация,находящ се в
гр.Берковица,пл.”Й.Радичков”4 е била превъзложена изцяло на „Техно Арт”ЕООД
гр.София, което съгласно представено Споразумение от 18.10.2018год. е следвало да има задължението да осигури
комплексни здравословни и безопасни условия на труд за своите работници и да извърши инструктаж. Независимо,
че дейността в съответния обект е възложена на подизпълнител, то съгласно
анализираната по-горе нормативна уредба отговорността за спазване на правилата
за безопасност и здраве при работа по Наредбата са в тежест на строителя, който в случая е„ИНТЕРХОЛД”ЕООД-
гр.София .
Останалите субекти, участници в строителството на процесния
обект, се явяват подизпълнители и не могат да са субекти на нарушение по чл.16
от Наредба № 2.
При определяне на правилния субект на нарушението не е
налице противоречие и със санкционната норма на чл.413 от КТ, тъй като
понятието работодател е това, което е зададено в §1, т.10 от ДР на Наредба № 2,
а именно "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи
цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и др.).Тоест, работодател тук несъмнено се явява
санкционираното дружество в качеството си на изпълнител, привлякъл за
изпълнение на възложеното му строителство подизпълнители.
За нарушение по чл.16 от Наредба № 2 изрично се изключва
възможността да се санкционира подизпълнителя, предвид даденото легално
определение на това понятие в § 1 от ДР и с оглед изрично предвиденото в
чл.16,т.1б.“б“ задължение за осигуряване на комплексни ЗБУТ на всички
работещи,вкл. и на подизпълнителите.
Не е аргумент за освобождаване от отговорност и наличието на
споразумението, на което се позовава санкционираното дружество. Това споразумение
не изключва административнонаказателната отговорност на строителя по смисъла на
Наредба № 2, а има значение за вътрешните отношения между строител и
подизпълнител. Същото се отнася и за договореностите, постигнати в областта на
ЗБУТ .
Предвиденото в чл.413, ал.2
от КТ административно наказание за визираното в него административно нарушение,
извършено от юридическо лице, е имуществена санкция от 1500 до 15000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в минималния предвиден
от законодателя размер, от което следва, че наложеното наказание е съобразено с
изискванията за индивидуализация на същото, произтичащи от чл.27 от ЗАНН, както
и с целите на наказанието по чл.12 от с.з.
Освен това, съдът намира , че в настоящия случай не може да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба. Не са налице достатъчно основания да се счете, че
случаят е маловажен. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест
от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да
обосноват извода, че същото е маловажно.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 12-001435 от 13.06.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда ” - Монтана , с което на „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София
е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 413, ал. 2 КТ за
нарушение на чл. 16,т.1,б.”б” и б.”е” от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
ОСЪЖДА „ИНТЕРХОЛД”ЕООД- гр.София , с ЕИК:
*********, представлявано от Десислав Генчев Герданов, да заплати
на Директор на Дирекция ,,ИТ" -
гр.Монтана сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - Монтана по реда на глава ХІІ-та на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: