№ 188
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000325 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.258 и следв. ГПК.
Предмет на обжалване е решение на ОС – Добрич от 06.04.2021 г., постановено по
т.д.30/2021 год., с което е отхвърлена молбата на А.К., М.К. и М.К., за откриване на
производство по несъстоятелност на „Олд Тауър 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево, поради
неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че след като правата на кредитора в чиито
права са встъпили, произтичат от търговска сделка, то жалбоподателите разполагат с право
да подадат молба за откриване на производство по несъстоятелност.
В писмен отговор, насрещната страна „Олд Тауър 7“ ЕООД, оспорва жалбата и моли
съда да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, съставът на въззивния съд взе предвид следното:
Производството пред ДОС е образувано по молба на Ал. Лв. К., М. Ол. К. и М А К.,
тримата граждани на Руската федерация, за откриване на производство по несъстоятелност
на „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево поради неплатежоспособност, а в
условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Твърдят, че имат качеството на
кредитори, за вземане в общ размер на 257 374.09 лева, възникнало на основание чл. 429, ал.
1 ГПК и чл. 155, ал. 2 ЗЗД, след встъпването им в правата на удовлетворения кредитор МИБ
– Москва срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, за сумата от 174 124.69 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на вписване на постановлението за възлагане на
недвижимите имоти – 03.06.2016 г. до окончателното плащане.
Ответното дружество „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево оспорва както
допустимостта, така и основателността на молбата, като отрича съществуването на
паричното задължение произтичащо от търговска сделка, на което молителите основават
легитимация си.
1
Обжалваното решение на ДОС, с което молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е отхвърлена при направен извод за липса на материалноправна
легитимация на молителите е валидно, постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите
по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
По същество решението е правилно, като съображенията на състава на ВАпС са
следните:
Предмет на производството по чл.608 и сл. ТЗ, не е основанието и размерът на
конкретното вземане на кредитора, а неплатежоспособността на длъжника като обективно
състояние. Към момента на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ е необходимо само
установяване на качеството на молителите като кредитори по търговска сделка, с оглед
тяхната материалноправна легитимация. Последното е необходимо, тъй като само наличието
на непогасено парично вземане в полза на молителите породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, ги прави
активно легитимирани да предявят молба за откриване на производство по несъстоятелност
на ответника, а липсата на такова води до липса на една от предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на твърденията за неплатежоспособност или свръхзадълженост
на ответника.
В настоящия случай молителите твърдят, че са носители на неудовлетворено вземане
с правно основание чл. 155, ал. 2 във вр. с чл. 74 ЗЗД в общ размер на сумата от 174 124.69
лв. (по 1/3 за всеки от молителите - 58 041.56 лв.), представляваща вземане на встъпилите в
правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва молители срещу длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на вписване на
постановлението за възлагане на недвижимите имоти – 03.06.2016 г. до окончателното й
плащане.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че по силата на нотариален акт за продажба на право на строеж № 100, том XI,
рег. № 8064, дело № 1578/17.12.2008г. на нотариус О О, молителите Ал. Лв. К., М. Ол. К. и
М А К. са придобили правото на собственост върху следните недвижими имоти: жилище №
12 с идентификатор 39459.29.618.4.13, мезонет № 14 с идентификатор 39459.29.618.4.14 и
жилище № 15 с идентификатор 39459.29.618.4.15, находящи се в жилищен комплекс
„МАРИНА БЕЙ“ с. Кранево, общ. Балчик. С нотариален акт № 21, том III, рег. № 1705, дело
№ 297/16.05.2012 г. на нотариус О О, молителите като трети задължени лица,
съсобственици на горепосочените недвижими имоти за са учредили договорна ипотека като
обезпечение по сключен договор за банков кредит между ответното дружество и
МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА – Москва. Въз основа на документ по чл.
417 ГПК, по ч. гр. д. № 426/2015 г. по описа на Районен съд – Балчик е издадена Заповед
№241/26.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
27.10.2015 г., с които длъжникът „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД е осъден да заплати на МИБ –
Москва сума в размер на 415 788.87 евро, представляваща просрочено задължение по
лихвените плащания на главницата, представляващо договорни лихви в размер на 9 %,,
дължими върху главницата по отпуснат банков кредит в общ размер на 6 150 000.00 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2015 г. до изплащане на
вземането. По образуваното срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД изп. дело №
20158110400103 по описа на ЧСИ Николай Желев с рег. № 811 на КЧСИ с район на
действие ОС – Добрич, с постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2016 г.,
вписано с вх. рег. № 1300/03.06.2016 г., акт № 40, том IV по описа на СВ – Балчик,
ипотекираните от молителите имоти са възложени в собственост на купувача МИБ –
Москва, за сумата от 174 124.69 лв.
Съобразно разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗЗД, претърпелият принудително
изпълнение за чужд дълг ипотекарен длъжник се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор срещу длъжника. Безспорно, в качеството им на ипотекарни длъжници,
2
претърпели принудително изпълнение върху дадените за обезпечения на чуждо задължение
имоти, молителите са се суброгирали в правата на удовлетворения кредитор до размера на
полученото от продажбата на имотите.
Действително претендираното вземане на молителите Ал. Лв. К., М. Ол. К. и М А К.
произтича от встъпване в правата на удовлетворения кредитор, но суброгацията не е
търговска сделка, а произтича от закона, поради което, като възникнало по силата на закона,
в хипотезата на чл.155, ал.2 ЗЗД, не може да се квалифицира като вземане, отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателите Ал. Лв. К., М. Ол. К. и
М А К., не притежават активна легитимация да предявят молба за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника, тъй като претендираното от тях вземане не
може да се квалифицира като вземане породено или отнасящо се до търговска сделка по
смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ.
При липсата на изискуемо парично задължение в полза на Ал. Лв. К., М. Ол. К. и М А
К. по търговска сделка, което да обоснове качеството им на кредитори по отношение на
ответника „Олд Тауър 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево, като една от кумулативните
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност, молбата по чл.625, ал.1 от ТЗ
следва да бъде отхвърлена само на това основание. Недоказаността на първата предпоставка
за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е достатъчно
основание за отхвърляне молбата, без съдът да се произнася по останалите предпоставки по
чл.625 и сл. от ТЗ. Независимо оттова, дори да
бяха се легитимирали като кредитори с вземане породено от търговска сделка, то от
събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява, че не са налице
останалите предпоставки по чл.608 ТЗ, отнасящи се до обективното финансово състояние на
ответното дружество. Като
съобрази, че с влязло на 07.01.2021 г. в сила решение по т.д.38/2015 г. по описа на ОС -
Добрич е отхвърлена молбата на друг кредитор за откриване на производство по
несъстоятелност на „Олд Тауър 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево, поради
неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост, като със сила на пресъдено
нещо е установено, че към тази дата длъжникът е платежоспособен и не е свръхзадължен,
съдът намира, че финансовото състояние на длъжника, подлежи на изследване след
07.01.2021 г.
Следва да се посочи, че всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл.
608 ТЗ, имат оборим характер и са само средство за разместване на доказателствената
тежест при установяване на основния факт дали длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. Ето защо, за да се направи извод за наличие на състояние на
неплатежоспособността е необходимо да се установи трайно обективно състояние на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по чл. 608 ТЗ чрез коефициентите
за ликвидност, събираемост и финансова автономност/задлъжнялост.
От заключенията на вещите лица по назначените във въззивното производство
съдебно – оценителна и съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът не
притежава парични средства по банкови сметки, касова наличност и парични вземания, като
краткосрочните му задължения, могат да бъдат удовлетворени единствено чрез продажба на
продукция - 95 бр. апартамента на стойност 6 896 хил.лева.
Коефициентът за обща ликвидност на предприятието, изчислен след проверка на
наличните активи, към 03.06.2021 г. е 38.07, а към 04.11.2021 г., след превръщането на част
от вземанията на едноличния собственик в капитал, възлиза на 62.69, което съществено
превишава препоръчителните стойности за стопанския отрасъл. Коефициентът на обща
ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при
действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
3
формирането му, което обуславя извода на съда, че дружеството разполага с достатъчно
краткосрочни активи за посрещане на текущите си задължения, т.е. не е в състоянието на
неплатежоспособност.
За да бъде едно търговско дружество свръхзадължено по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ,
неговото имущество следва да не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Преценката за свръзадълженост не следва да се ограничава до счетоводните данни за
стойностите на актива и пасива, като е необходимо да се изследват характеристиката на
активите, тяхното действително съществуване, реализуемост и реална пазарна цена,
обезпечаваща интереса на кредиторите, характеристиката на пасива и реалната възможност
за противопоставяне на погасителни за задълженията на дружеството основания.
Съобразно заключението на вещото лице М.С., общата пазарна стойност на
притежаваните от дружеството 95 апартамента, които с оглед предназначението им, имат
характер на краткотраен актив възлиза на 8 513 хил.лева. Съобразно заключението на
вещото лице М.Д., стойността на ДМА е в размер на 2 770 хил. лева, на краткотрайните
активи по счетоводни данни е в размер на 6 896 хил. лева, а всички задължения на
дружеството /текущи и нетекущи/, са в размер на 5551 хил лева. Налице е превишаване на
актива спрямо пасивите с 4 115 хил. лева по счетоводни данни и с 5 732 хил.лева по пазарна
оценка.
Актуалният показател на коефициента за финансова автономност /0.74/ и на
коефициента за задлъжнялост /1.35/ сочи, че съществуващите задължения са достатъчно
обезпечени с имущество на предприятието, поради което дружеството не е в състояние на
свръхзадълженост.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото
на спора, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 260046/06.04.2021 г., постановено по т.д.30/2021 год.
по описа на ОС – Добрич, с което е отхвърлена молбата на А.К., М.К. и М.К., за откриване
на производство по несъстоятелност на „Олд Тауър 7“ ЕООД, със седалище с.Кранево,
поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.
ОСЪЖДА Ал. Лв. К., М. Ол. К. и М А К. - граждани на Руската федерация, със съд.
адрес гр. Пловдив,ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, ст. 20, адв. Г.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Кранево и адрес на управление ул.
„Добруджа“ № 46, сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в 7-мо
дневен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5