№ 226
гр. Монтана, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630102614 по описа за 2021 година
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата ВАСИЛЕНА ИВАЙЛОВА Б., ЕГН ********** с адрес:
с.Боровци, ул.,,Дунав‘‘ № 3 е предявила срещу ответника ДЕМИР Н.,
роден на ********** г., сръбски гражданин, иск за развод. Моли съда да
прекрати гражданския й брак с ответника, по вина на последния, поради
влошени семейни отношения и несходство в характерите.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Страните сключили граждански брак в Сърбия в град Нови пазар през
2018 г. По начало бракът им вървял добре. След като се прибрали в България
ответникът започнал да настоява да заминат в чужбина, тъй като в България
няма работа. Ищцата не желаела, тъй като уговорката им била да останат да
живеят в България, но той продължил да настоява, докато ищцата не се
съгласила. Заминали на работа и ищцата започнала работа в месарски цех.
Работата не й харесала и заминали за Берлин, където започнала нова
работа в метален цех. Постепенно отношенията между съпрузите
охладнели и ответникът отначало си идвал всяка седмица, после заявил на
съпругата си, че идването го затруднява и закъснява за работа и започнал на
идва при ищцата през един месец, докато тя не го проследила и
разбрала, че има приятелка.
Ответникът й заявил, че повече няма да идва при нея.
Гореизложеното мотивирало ищцата да предяви настоящия иск за
развод.
1
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът, чрез назначеният му от съда особен
процесуален представител е подал отговор на исковата молба, в който искът
не се оспорва.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото се приобщени писмени доказателства, разпитани са
свидетелите: Бойко Иванов Рангелов и Нели Серафимова Илиева-съответно
чичо и леля на ищцата.
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на
01.10.2018 г. в Сърбия и Черна гора, Прийеполе, Акт за граждански брак №
0007/06.02.2019 г., издаден от Община Берковица .От брака няма родени деца.
От безпротиворечивите показания на разпитаните двама свидетели се
установява, че :след сключването на гражданския брак през 2018 г. съпрузите
отишли да живеят в чужбина-Германия, да работят; ответникът към края на
2020 г. спрял да търси ищцата-тя го търсила, търсила, той нея-не и след
известно време й казал, че си има приятелка; към момента и ищцата си има
приятел; страните нямат желание да се събират.
Водим от горното , съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че не са налице каквито и да било основания за
продължаване на брачната връзка между страните, тъй като тя е лишена от
съдържание и следва да се прекрати. В отношенията между съпрузите липсва
взаимна привързаност, налице е непоправимо разстройство на брачната
връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й
съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна
фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство
между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално
отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от
социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в
отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения
съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на
чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът не намира, че от събраните по делото доказателства може да се
направи категоричния извод, че ответникът е виновен за раздялата. По-скоро
се касае за взаимно влошено семейно положение и несходство в характерите
и в житейските цели на съпрузите.
Тъй като ищцата не си е сменяла фамилното име след брака, то съдът и
не следва да се произнася по този въпрос.
2
Няма данни от брака да има родени деца, както и страните да имат общо
жилище, поради което съдът не следва да се произнася по тези въпроси.
Определя се от по реда на чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК окончателна държавна такса за
допускане на развода от 40,00 лв., която следва да се заплати от двете страни
поравно-по 20,00 лв. от всяка.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр.с чл.49,
ал.1 от СК
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между ВАСИЛЕНА
ИВАЙЛОВА Б., ЕГН ********** с адрес: с.Боровци, ул.,,Дунав‘‘ № 3
и ДЕМИР Н., роден на ********** г., сръбски гражданин, сключен на
01.10.2018 г. в Сърбия и Черна гора, Прийеполе, Акт за граждански брак №
0007/06.02.2019 г., издаден от Община Берковица, поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ВАСИЛЕНА ИВАЙЛОВА Б., ЕГН
********** с адрес: с.Боровци, ул.,,Дунав‘‘ № 3 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20,00
лв. държавна такса при допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ДЕМИР Н., роден на ********** г.,
сръбски гражданин ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 20,00 лв. държавна такса при
допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3