Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 06.10.2015 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав, в публичното заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:                                                                             

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

При участието на секретаря: С.Б.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело №10**/2015г. по описа на Д. районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 от ГПК и чл.**5 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело №**/2015г. Д. районен съд със заповед №**/30.01.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. ** от ГПК е разпоредил длъжникът „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „**” №**, представлявано от управителя А.Ш., да заплати на кредитора „**” ЕООД, ЕИК **, рег. по ф. д. №**/**г. на ДОС, представлявано от ** П.К., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „**” №**, сумите от: 3526.04 лв., представляваща неплатена цена по фактури за предоставени ** услуги на адрес: гр. Д., бул. „**” №** с клиентски №****, за периода от 06.08.2014 г. до 03.12.2014 г., ведно със законната лихва върху смата, начиная от 29.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 30.04 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ** услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичането на 30-дн. срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ** услуга през посочения период, като първоначална дата за начисляване на обзщетението за забава е 06.10.2014г. до датата на подаване на заявлението, както и 71.12 лв. – разноски по заповедното производство  за платена държавна такса.

В срока по чл.**4, ал.1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. **0 от ГПК. Предвид това и на основание чл. **5, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 18.02.2015г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове, относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №**/2015г./.

В изпълнение на посочените указания „**” ЕООД гр.Д. е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело №10**/2015г./ срещу длъжника „**” ЕООД, ЕИК ** искове за установяване съществуване на вземането му, относно посочените по-горе суми. Претендират се и сторените по настоящото дело разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Според изложените в исковата молба твърдения, между страните е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на ** услуги, по силата на който длъжника е ползвал услугите на ищцовото дружество за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за предоставените услуги на ответника през периода от 06.08.2014 г. до 03.12.2014г. за обект, находящ се в гр. Д., бул. „**” №**, клиентски №****, същите не са заплатени, съобразно дължимите суми, възлизащи общо на 3526.04 лв.-главница и 30.04 лв. – обезщетение за забава. Посочените суми са изчислени за указания период, съобразно разпоредбите на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ и на чл. 23, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на ** услуги на потребителите от оператора „**” ЕООД – гр. Д., уреждащи случаите на служебно начислена консумация на вода при повреден /счупен/ водомерен възел, каквато е и обсъжданата хипотеза.

Поради това, че длъжникът „**” ЕООД не е заплатил в срок предоставените му от ищцовото дружество ** услуги, за последното е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл. **0 от ГПК е подадено възражение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, съгласно който предявените искове са допустими, разгледани по същество – основателни. Сочи се, че към датата на подаване на отговора длъжникът е изплатил задължения в размер на 700 лв., в подкрепа на което твърдение са приложени 2 бр. касови бонове /от 24.04.2015г. – за 500.00 лв. и от 02.04.2015г. – за 200.00 лв./. Ответната страна моли съдът да не присъжда съдебни разноски в нейна тежест, тъй-като с подадения отговор прави признани на исковете и моли да и бъде дадена възможност да довнесе и остатъка от задължението.

Д. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „**” оператор, е предоставял на ответника, в качеството му на потребител, услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект, находящ се на адрес: гр. Д., бул. „**” №**, клиентски №****. Съгласно чл. 203 от Закон за водите  (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм., бр. 84 от 2003 г., бр. ** от 2007 г.) потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. **0, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. **0, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ** ЕООД – гр. Д. е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

Безспорно е установено, че задължението на ответника за заплащане на сумата от 3526.04 лв., представляваща неплатена цена по фактури за предоставени ** услуги на адрес: гр. Д., бул. „**” №**, клиентски №**** за периода от 06.08.2014 г. до 03.12.2014г., както и на сумата от 30.04 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата изчислено по размер от законната лихва за периода от 06.10.2014 г. до 29.01.2015 г. са надлежно погасени, като същите са платени на няколко вноски след образуване на установителното производство /ИМ е подадена на 25.03.2015г./, т.е. в хода на настоящото дело, с което задължението му към ищовото дружество е изцяло погасено. Тези плащания не са оспорени и от ищеца, като в тази насока е и изявлението на пълномощника на „**” ЕООД, обективирано в молба (л.** от делото), в която юрисконсулт адв. М.Г. заявява, че към 10.09.2015г. длъжникът „**” ЕООД е извършил погашения, с които е изплатил изцяло главницата и лихвата за забава и в тази връзка прави оттегляне на главния и акцесорния иск на осн. чл.232 от ГПК и моли производството в тази част да бъде прекратено, претендират се само разноските в заповедното и в установителното производство. Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. В. Й. не е възразил по направеното оттегляне на исковете.

С протоколно определение от 10.09.2015г. съдът е прекратил производството по гр. д. №10**/2015г., в частта, досежно предявения главен иск и акцесорен такъв.

Съдът дължи произнасяне в частта на претендираните от ищеца съдебни разноски в заповедното и установително производство.

В процесния казус възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответницата, в качеството й на абонат на водопроводната мрежа. С извършеното на всички посочени по-горе действия, неоспорени от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. **4 от ГПК имат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените установителни искове биха били неоснователни и недоказани, ако не бяха оттеглени и производството по тях прекратено.   При определяне правото на сторените от страните разноски следва да се съобрази изхода от спора и по-точно обстоятелството, че главницата и обезщетението за забава са погасени от ответника след завеждане на спора, т.е. длъжникът е дал повод за завеждане на делото. С установителния иск кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Съобразно изрично разпореденото в нормата на чл.422 от ГПК искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението, като се цели установяване съществуване на вземането на ищеца-заявител към този момент /29.01.2015г. в случая/ и до приключване на процеса. Когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени чрез доброволно плащане след образуване на заповедното производство, на кредитора-заявител се дължат сторените в това производство разноски – заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят от съда, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК. По същите съображения са дължими сторените от ищеца разноски за исковото производство, /налице е погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса, т.е. след датата на подаване на заявлението и след датата на подаване на ИМ-25.03.2015г./. Съответно, при така постановения резултат, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото в размер на 90.02 лв. /деветдесет лева и две стотинки/ – платена държавна такса по установителния иск и 71.12 лв. – платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. №**/2015г.  По двете дела липсват данни за уговорен и внесен адвокатски хонорар, следователно такъв не следва да се присъжда, поради липса на данни за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Д. районен съд  

Р  Е Ш И:

ОСЪЖДА „**” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „**” №**, представлявано от управителя А.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „**” ЕООД, ЕИК **, рег. по ф. д. №**/**г. на ДОС, представлявано от ** П.К., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**, сумите от: 90.02 в. /деветдесет лева и две стотинки/, представляващи сторените по настоящото гр. д. №10**/2015г. съдебни разноски за платена държавна такса по установителното производство, както и сумата от 71.12 лв. /седемдесет и един лева и двнадесет стотинки/ – платена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. №**/2015г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: