Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч 21.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1106/2020 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
подадена искова молба от И.Д.И. против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск.
В исковата молба се твърди, че на
01.04.1998 г. ищецът е назначен на работа при ответника. На 15.06.2015 г.
служебното му правоотношение е прекратено, а с решение, постановено по адм. д.
№ 2984/2016 г. на ВАС, уволнението му е признато за незаконно. Част от периода
от датата на уволнението му /15.05.2015 г./ до датата на отмяна на уволнението
му /01.07.2017 г./ ищецът твърди, че не е работил по трудово правоотношение,
като има право на отпуск за 34 работни дни.
Трудовото му правоотношение е прекратено
на 01.08.2019 г. Към тази датата ищецът не е използват отпуска за посочения
по-горе период и има вземане за заплащане на обезщетение на 1 **1,12 лв.
Отправя
се искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца обезщетение за неизползван отпуск в размер на 1 **1,12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането и сторените разноски. Заявено е искане
да се допусне предварително изпълнение на решението.
В депозиран по делото отговор ответникът
оспорва заявената претенция, като твърди, че вземането за заплащане на
обезщетение за забава за процесния период е погасено по давност.
В хода на делото ищецът участва лично и с
адв. К., която по същество излага становище за основателност на заявената
претенция, като съображения развива в писмени бележки /л. 70-71 от делото/.
Ответникът не участва чрез свой
представител в хода на делото, а по същество излага становище за
неоснователност на иска в писмено становище /л. 50 от делото/.
Видно от записване в трудова книжка,
издадена на името на ищеца, на 01.04.1998 г., той е назначен в ДАИ, РО Ловеч.
Трудовата книжка е приключена на 30.04.2004 г. от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. На 01.05.2004 г., в издадена на името на ищеца
служебна книжка, е вписано назначаването му в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Със Заповед № *********на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е прекратено
служебното правоотношение на И.Д.И., на длъжност Инспектор“ в Регионална
дирекция „ Автомобилна администрация“ Ловеч /л. 39 от делото/. Заповедта е
отменена с решение № 10026/27.07.2017 г. по адм. д. № 2984/2016 г. на ВАС, за
което е направено отбелязване в служебната книжка на ищеца /л. 5 от делото/.
На 18.07.2015 г. ищецът се е регистрирал в
ТП на НАП, видно от записване в трудовата му книжка /л. 8 от делото/, като е
получавал обезщетение до юли 2016 г. вкл., видно от справка с данни за
осигуряването му /л. 66 от делото/. За периода юли 2016 г. до август 2017 г.
ищецът е работил и е осигуряван в Медицински център „Троян–Здраве“ ЕООД /в
центъра е работил на непълно работно време – 2 часа до началото на м. юли 2017
г./ и в „Глория турс 2013“ ЕООД /там е работил до
началото на м. август 2017 г. при пълно работно време от осем часа/, което се
установява от справка с данни за осигуряването му /л. 66 от делото/ и
записвания в трудова книжка /л. 8 от делото/.
На 09.08.2017 г. пред изпълнителния на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ е депозирано заявление от
ищеца, в което той заявява, че във връзка с решение № 10026/27.07.2017 г. по
адм. д. № 2984/2016 г. на ВАС, с което заповедта за прекратяване на служебното
му правоотношение е отменена, желае да заеме длъжността инспектор и да продължи
да изпълнява служебните си задължения /л. 62 от делото/.
Във връзка с подаденото заявление от ищеца
и решение № 10026/27.07.2017 г. по адм. д. № 2984/2016 г. на ВАС изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е издал заповед, с
която е допуснал И.Д.И., на длъжност „инспектор“, в областен отдел на
„Автомобилна администрация“ Ловеч към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“,
считано от 10.08.2017 г. /л. 38 от делото/.
За периода октомври 2017 г. до юни 2019 г.
ищецът е използвал 72 дни отпуск. За периода 03.10.2017 г. до 12.10.2017 г.
ищецът е ползвал осем дни отпуск за 2017 г. /л. 25 от делото/, като остатъка от
4 дни отпуск за годината е използвал в периода 08.05.2018 г. до 18.05.2018 г.
/л. 27 от делото/. За 2018 г. ищецът е имал право на тридесет дни отпуск, който
е използвал в периода 19/20.03.2018 г. – два дни /л. 26 от делото/, в периода
08.05.2018 г. до 18.05.2018 г. – 5 дни /л. 27 от делото/, в периода 02.07.2018
г. до 13.07.2018 г. – десет дни /л. ** от делото/, в периода 29.10.2018 г. до
09.11.2018 г. – десет дни /л. 31 от делото/ и в периода 11.02.2019 г. до
15.02.2019 г. – три дни /л. 32 от делото/. За 2019 г. ищецът е имал право на
двадесет и осем дни отпуск, който е използвал в периода 25.02.2019 г. до
08.03.2018 г. – девет дни /л. 30 от делото/, в периода 11.02.2019 г. до
15.02.2019 г. – два дни /л. 32 от делото/, в периода 17.04.2019 г. до 17.04.2019
г. – 1 ден /л. 33 от делото/, в периода 30.04.2019 г. до 30.04.2019 г. – 1 ден
/л. 34 от делото/ в периода 27.05.2019 г. до 18.06.2019 г. – 17 дни /л. 36 от
делото/.
Според записване, направено в служебната
книжка на ищеца на 01.01.09 г., основното му възнаграждение е 829,00 лв. /л. 5
от делото/.
Със Заповед № 937/29.07.2019 г., издадена
от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
прекратено служебното правоотношение на И.Д.И. на длъжност „Инспектор“ в ОО
„Автомобилна администрация“ Ловеч, считано от 01.08.2019 г. Заповедта е връчена
срещу подпис на ищеца /л. 37 от делото/. Прекратяването е вписано в служебната
книжка на ищеца /л. 5 от делото/.
При установените факти съдът прави
следните изводи от правна страна.
Предявен е иск за заплащане на обезщетение
за неизползван отпуск с правна квалификация, чл. 125, вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл.
Страните са се намирали в служебно
правоотношение. През 2015 г. правоотношението е прекратено, а заповедта, с
която е сторено това, е оспорена и отменена.
В двуседмичния срок след влизане в сила на
решението за отмяна ищецът се е явил в администрацията на ответника, като е
заявил, че желае да продължи да изпълнява задълженията за длъжността, от която
е освободен, като по този начин той е възстановен на длъжност /чл. 122, ал. 1
ЗДСл/.
След възстановяване ищецът на длъжността,
заемана преди уволнението му, той е използвал полагащия му се отпуск,
пропорционално на отработеното време за периода от 10 – ти август 2017 г.
/датата на възстановяването му на длъжност/ до датата на прекратяване на
служебното му правоотношение /01.08.2019 г./.
В рамките на част от периода от
уволнението му до отмяната му ищецът е работил по трудово правоотношение /юли
2016 г. до началото на август 2017 г./. През останалата част от периода той не
е полагала труд, а е получавал обезщетение при прекратяване на правоотношение
/за периода 15.05.2015 г. до 01.07.2016 г./.
Спорен между страните е въпросът дължи се
на ищеца обезщетение за неизползван отпуск за периода 15.06.2015 г. до
01.07.2016 г., в частност погасено ли е правото на отпуск за този период по
давност и възникнало ли е вземане за заплащане на обезщетение.
Съгласно решение на съда в Люксенбург
/първи състав/ от 25.06.2020 г. по две преюдициално запитвания на РС Хасково и
Върховния касационен съд на Италия /дела С762/18 и С-37/19, обединени за
постановяване на общо решение/ и прието, че не е допустима национална съдебна
практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на
отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен
отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на
работа, поради това че през този период не е полагал действително труд за
работодателя. Тълкуването е дадено по повод разпоредите на чл. 7, § 1 и 2 на Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време, които третират въпроса с
гарантираното право на платен отпуск на всеки работник от най-малко четири
седмици, в съответствие с националното право и практика и възможността за
заместване на правото на платен годишен отпуск с обезщетение само при
прекратяване на трудовото правоотношение.
В светлината на даденото тълкуване, което е задължително за българските
националните институции, в частност за настоящия съд /арг. от чл. 267 ДФЕС/, за
периода, в който ищецът е бил незаконно уволнен и не е полагал труд /в рамките
на периода, в който той е работил е имал право платен годишен отпуск, а ако не
го е използвал на обезщетение при прекратяването му/ той има право на платен
годишен отпуск.
От доказателства по делото се установява, че за периода 15.05.2015 г.
/датата на прекратяване на служебното му правоотношение, което впоследствие е
отменено като незаконно/ до 01.07.2016 г. /от тази дата насетне до
възстановяване на длъжността, от която е незаконно уволнен – 10.08.2017 г.,
ищецът е работил по трудово правоотношение/ ищецът не е работил. За този период
от време той има право на 34 дни отпуск. След възстановяването му на работа не
се установява той да е ползвал платен отпуск за този период /това се установява
по несъмнен начин от ангажираните по делото заповеди за ползване на отпуск, от
които е видно, че ищецът е ползва отпуск, полагащ му се за периода 2017 – 2019
г./. Правото на неизползван отпуск към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение се трансформира с право на обезщетение.
В право на обезщетение се трансформира правото на отпуск, което не е
погасено към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на
казаното, за да отговори на въпроса има ли ищецът вземане за заплащане на обезщетение,
съдът следва да прецени имал ли е той правото на отпуск към 01.08.2019 г.
/датата на прекратяване трудовото правоотношение/. Отговорът на този въпрос е
положителен.
С възстановяване на ищеца на длъжността, която той е замел преди
незаконното уволнение /10.08.2017 г./, за него е отпаднала пречката за ползване
на отпуска за периода 15.05.2015 г. – 01.07.2016 г. /в рамките на периода, в
който той е бил незаконно уволнен, обективно не е можел да ползва отпуска/. От
началото на следващата година /от 01.01.2018 г./ е започнала да тече
разписаната в закона /чл. 59а, ал. 1 ЗДСл/ двугодишна давност, в рамките на
който правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява /арг. чл. 59а,
ал. 2 ЗДСл/. Към датата на прекратяване на прекратяване служебното правоотношение
на ищеца /01.08.2019 г./ правота на ищеца на платен годишен отпуск за процесния
период не е погасено по давност, с оглед на което то се е трансформирало в
право на обезщетение за неизползван отпуск, т. е. във вземане.
Правото на обезщетение се погасява със самостоятелна 3-годишна давност
/арг. чл. 125 ЗДСл/. Началото на давността, с който се погасяване вземането за
заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, започва да тече от датата на
прекратяване служебното правоотношение на ищеца 01.08.2019 г. Към датата на
подаване на исковата молба /30.07.2020 г./ законовият давностен срок не е
изтекъл /с подаването на исковата молба давността се счита за прекъсната по
аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД/, с оглед на което и възражението на ответника,
че възможността за принудителното му събиране е погасена, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗДСл размерът на паричното обезщетение за
неизползван отпуск се определя съобразно размера на основната заплата,
определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното
правоотношение. Основното възнаграждение на ищеца към датата на прекратяване на
служебното му правоотношение е 829,00 лв., като за дните неизползван отпуск /34
дни/ той има вземане в размер на 1 342,19 лв. Претенцията му е заявена в
по-малък размер /1 **1,12 лв./, до който искът следва
да се уважи, ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до изплащането ѝ.
Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът присъжда предварително изпълнение служебно и без искане
на ищеца, когато присъжда обезщетение за издръжка, възнаграждение и обезщетение
за труд. Вземането за неизползван отпуск съставлява обезщетение за труд /в този
смисъл Определение № 654/08.10.2013 г. по гр. д. № 6136/13 на ІV ГО на ВКС/, с
оглед на което по отношение на него следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Ищецът е заявил искане за
разноски. По делото той е представляван от адвокат, на който е заплатено
възнаграждение в размер на 300,00 лв. Доказателства за други сторени разноски
по делото не са ангажирани. При изхода на спора в тежест на ответника следва да
се възложи заплащането на разноски в размер на 300,00 лв.
Ответникът също е заявил
искане за разноски, което при изхода на спора следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 126 ЗДСл в
производството по имуществени спорове не се дължат държавни такси, т. е. такива
не се заплащат авансово от ищеца. При изхода на спора и с оглед правилото на чл.
78, ал. 6 ГПК заплащането на таксата следва да се възложи на ответника. При
съобразяване размера на уважената претенция съдът приема, че дължимата такса е
51,24 лв. /1 **1,12х4%/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 125,
вр. чл. 61, ал. 2 ЗДСл Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул. „*********да заплати на И.Д.И., с ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „К.” № ** сумата от 1 **1,12 лв. /хиляда двеста осемдесет и едни лева и дванадесет
стотинки/ - обезщетение за неизползван отпуск към датата на прекратяване на
служебното правоотношение на И. /01.08.2019 г./, ведно със законната лихва от
03.08.2020 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. С., ул. „*********да заплати на И.Д.И., с ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „К.” № ** сумата от 300,00 лв. /триста
лева/ - сторени разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. С., ул. „*********да заплати на Районен съд Ловеч
държавна такса в размер на 51,24 лв. /петдесет и един лева и двадесет и четири
стотинки/ - държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ искането на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с горните данни, за
присъждане на сторените разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението досежно вземане за заплащане на
обезщетение за неизползван отпуск.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: