№ 13079
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20221110168844 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист с вх. № 282103 от 19.12.2022г., подадено от „...“ ООД срещу
Е. С. Б. за сумата от 521,88 лева, представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 20.05.2021г., както и за сумата от 61,18 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 25.10.2021г. до 20.12.2022 г.
След извършена проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намери, че същото следва да бъде отхвърлено в частта относно
претендираната мораторна лихва в размер на 61,18 лева, както и за сумата над 252,13
лева до пълният претендиран размер от 521,88 лева.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали
подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на
чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените
доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка в чл.11.3 от
договора е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в
противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребител.
Съгласно чл. 11 в 7-дневен срок от подписване на договора, кредитополучателят
се задължава да предоставя на финансовата институция някоя от следните гаранции
относно изпълнение на задълженията му по настоящия договор:
-Банкова гаранция, издадена от търговска банка, със седалище в РБългария,
1
валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по
главницата, лихвата, неустойките и разходите по договора за сума не по-малка от
442,13 лева. Гаранцията следва да съдържа изявление на банката, с което същата
безусловно и неотменимо се задължава, при условие, че КП не заплати което и да е
свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, банката
в качеството си на гарант ще заплати на ФИ всички дължими от КП суми в срок от два
дни от получаване на първо писмено поискване от страна на ФИ.
-Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с
одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от
страна на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока
на договора.
В чл. 11.3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя не изпълни
задължението си пот. 11 от договора, същият дължи на финансовата институция
неустойка в размер на 269,75 лева. Неустойката се заплаща на части, заедно с всяка от
погасителните вноски по Приложение № 1, съгласно погасителен план.
В случая в чл.11.3 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение
за задължението по чл. 11 на длъжника, но СРС намира, че фактически се дължи не
неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.
Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда
редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много
кратък срок поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 7-дневен срок да му
предостави банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер надвишаващ
задълженията по кредита, в т.ч. и включващ неустойка за непредставяне на
обезпечението, което уж следва да освободи длъжника от заплащането на неустойка.
Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 7 дни, предвид практиката на
банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Кредитополучателят който
може да получи обезпечение от банкова институция не би се обърнал изобщо към
финансова такава за получаване на потребителски кредит Същите пречки са налице и
при алтернативната опция - застраховка за финансовата платежоспособност на
длъжника. Налага се извод, че и двете опции по чл.11 от договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще
възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е
сключен договора за кредит и е включена в погасителния план, без да се изчака дали
ще се осъществят предпоставките за възникването й и представлява сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. При
2
тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и
предвид размера СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването
на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а
за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай
реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която
е печалба за кредитора.
Така доколкото записът на заповед е издаден за сумата от 711,88 лева следва да
се приспадне платената сума от 190 лева и сумата от 269,75 лева по нищожната
неустоечна клауза и да се издаде за заповед за изпълнение за сумата от 252,13 лева.
За законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа на записа на
заповед до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде
издадена по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№
1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение разяснения,
които са запазили своята актуалност, не е допустимо издаване на изпълнителен лист за
мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата
на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй като в това
производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на
изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание. В настоящото производство се преценява само формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание, като съдът при издаване на
изпълнителния лист, не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, каквато е лихвата до датата на подаване на молбата за
издаване на изпълнителен лист. В този смисъл и т. 4а от Тълкувателно решение № 4/
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това съдържанието на записа на заповед по
чл.535 ТЗ не включва данни относно размера на мораторните лихви. Вземането по чл.
86, ал. 1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното
задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не
е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено
обезщетението за забава със заповедта за изпълнение.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 10,75 лв. за държавна такса, и над
сумата от 129 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
3
ОТХВЪРЛЯ заявление с № 282103 от 19.12.2022 г. на „...“ ООД, ЕИК ---
срещу Е. С. Б., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК за сумата над 252,13 лева до пълният претендиран размер
от 521,88 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 20.05.2021г., както и
за сумата от 61,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.10.2021г. до
20.12.2022г, начислена за неизпълнение в срок на главното задължение, обективирано
в запис на заповед, както и в частта за разноските над сумата от 10,75 лв. за
държавна такса, и над сумата от 129 лв. за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4