№ 721
гр. П., 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Александър Люб. Александров
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
и прокурора С. Д. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600629 по описа за
2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да
бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за
подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на
чл.312 от НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания
срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на
съответния акт на съда.
Жалбоподателят-подсъдим М. О. Т. – се явява лично. За него се явява
адв. К. У. – редовно упълномощен отпреди.
За Окръжна прокуратура – гр. П. се явява прокурор П..
Явява се свидетеля Р. К. редовно призована.
Явява се вещото лице П. В. К..
1
Становище на страните по хода на делото.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв. У.: - Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото.
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелката, както следва:
Р. И. К.: - 49 г. българска гражданка, неосъждана, омъжена, неосъждана,
без родство и служебни отношения със страните по делото, работя като
съдебен секретар в Районен съд – П.. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.
Сне се самоличността на явилото се вещо лице ,както следва:
П. В. К. – 38 г. български гражданин, неосъждан, с висше образование,
неженен, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържам
представената в първоинстанционното производство експертиза.
Съдът намира, че следва да се даде ход на съдебното следствие за
събиране на доказателства и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Р. И. К. със снета по-горе
самоличност.
Св. Р. К.: - Звукозаписи не извършваме. Извършваме звукозаписи само по
определение на съдията, относно заповед, която ни е спусната, само тогава се
извършват записи. Нямам как да имам точно спомени за цялото заседание.
Минават много дела. По заповед и вътрешните правила съдията преценява, по
кое дело да се пусне запис и чете определение. По което дело съдията прочете
определение пускаме запис. Става въпрос само за наказателните дела. По
гражданските дела не е така. По конкретното дело нямам спомен. Всичко,
каквото е записано в протокола това е станало в заседанието. Конкретно
ситуацията не си спомням.
2
Със съгласието на страните свидетелката беше освободена от
съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице П. В. К. със снета по-
горе самоличност.
В.л. П. К.: - Запознах се протокола от предишното съдебно заседание.
Адв. У.: - Имам искане за повторна експертиза считайки, че така
изготвената въз основа на направените бележки е неправилна и заключенията
не могат да дадат ясна представа за важния и съществения момент и резултат
от експертизата да се определи скоростта. Конкретните въпроси са за
разликата между двете експертизи, за разС.ията, които определени от мястото
на удара до мястото на отС.ието на лекия автомобил „Дачия“. В експертизата
в.л. К. заявява, че е 39,88 м., а в експертизата на в.л. Г.ев е дадено на стр. 17, че
е 50,18 м. Другото, което е фрапиращо, като отклонение са преизчисление на
скоростта на автомобилите на стр. 16 в експертизата на в.л. Г.ев, на стр. 20 на
в.л. К. развити α₁ и α₂и β₁ и β₂ има драстични различия между тях. В
следващия момент експертизата на в.л. Г.ев на стр. 16 приема, че са налице
спирачни следи. Едната е с разС.ие от 6,8 м., другата с разС.ие 5 метра, а при
в.л. К. заявява, че няма изобщо спирачни следи. Да обясни по тези три
въпроса.
В.л. К.: - Аз започвам малко отзад напред във връзка със спирачните
следи. Това са следи, които са установени след удара. Тези следи не се
ползват, като допълнителни следи при смятане на скоростта от линейката.
Следите се добавят в скоростта, когато са преди удара. В случая тези следи са
след удара. В методиката се използва изминалия път на масовия център на
автомобила след удара, в което е заложен и коефициент на съпротивление при
това изместване. Относно дължината на пътя, който е изминал масовия център
на автомобила „Дачия“ аз не съм се запознал с другата експертиза, но тези 10
м. в протокола за оглед има две разС.ия - задна лява ос и предна ос на
автомобила „Дачия“. Това разС.ие спрямо ориентира е 10 м. Няма как между
двете оси разС.ието да е 10 метра. Но дори да приемем, че това разС.ие е по-
голямо от това, което съм пресметнал, скоростта ще се промени в рамките на
5-6 км/ч, не повече. Няма как да преценим, кое от двете разС.ие е вярно за
предната ос или задната ос на автомобила, които са измерени по време на
огледа. Ъглите са приети спрямо методиката „Моментум 360“, която съм
3
ползвал. Там се пресмятат ъглите между положението на автомобила в
момента на удара спрямо директрисата и ъглите на правите по които се
изместват масовите центри на автомобилите, и ъглите, които сключват с
директрисата. В случая директрисата се приема и в повечето пъти и тук сме я
приели по дължината на пътя. Това е комбинирана методика. Те участват в
няколко формули. Не знам ъглите на предходната експертиза, за това не ги
коментират. Но ъглите обикновено се измерват в посока на обратна на
часовниковата стрелка от директрисата към правата или от правата към
директрисата. Може да се работи и с така наречените големи ъгли и с малките
ъгли в зависимост от посоката, в която се взима ъгъла. Сборът от двете трябва
да дава 180°, ако в едното заключение е работено с малките ъгли, в другото с
големите. Ъглите, които съм премерил са на база разположението на
автомобилите в момента на удара, съобразени са с траекторията на движение
на двата автомобила по пътя. Посоката, в случая Дачията прави ляв завой, по
траекторията на нейния завой и спрямо деформациите на двата автомобил.
Относно ъгъла, когато се разполагат автомобилите в момента на удара се
разполагат освен по траекториите, които изминават и по деформациите. С тези
деформации определяме разположението на автомобилите в момента на
удара. В случая деформацията на автомобила „Интегра“ към момента на удара
частично е бил завил на дясно, както е дадено на стр. 18 на фигурата в която са
разположени двете МПС-та. От там определяме ъгъла в момента на удара.
Когато имаме деформации от там определяме ъгъла в момента на удара. Този
ъгъл е между правата на пътя за директрисата, която сме взели по „х“ пътя, по
който се движи автомобила „Интегра“ и спрямо деформациите е бил 14° под
ъгъл спрямо директрисата на пътя. Тук мерим директрисата на пътя и
посоката на разположението на двата автомобила И отделно след това
говорим за посоката на движение и посоката на движение на масовия център
след удара. Ние взимаме 4 ъгъла, два в момента на удара, два спрямо
разположението на автомобилите след удара и правата между масовите им
центри.
В.л.К.: - На скицата на стр. 18 е изобразено разположението на
линейката, ето ъгъла от 14°, който сключва с правата на пътя и директрисата,
и дължината на автомобила. Ъгълът в посоката на пътя и посоката на
движение на автомобила α₁ - ъгълът между правата на пътя и посоката на
движение на автомобила. α₁ е за едното МПС, а, α₂ е за Дачията. β -та ъгълът
4
е след това между правата, масовия център на автомобила от момента на удара
до момента на установяването се получава права 11,6 м., между ъгъла между
нея и директрисата на пътя, като се е установил автомобила след удара се
мери ъгъла между зелената и жълтата. Малко съм го компресирал в по-малък
формат и β₂ ъгъла ето правата между масовите центри на автомобила „Дачия“
и движението преди удара и в момента на удара. Разликата обикновено при
работа с различните ъгли е в рамките на физичната грешка между 5% и 10 %,
ако го мерим по часовниковата стрелка и обратно.
Адв. У.: - За да се получи 30% грешка? Изчисленията са направени с
ъглите, които е смятал в.л.Г.ев, разликата между ъглите, която смята в.л.К., ако
се сметне по същата формула с ъглите на в.л. К. се получава 30% разлика в
скоростта. За това казвам, че той казва, че разликата е между 5% и 10% при
техническата грешка. Имаме две експертизи и тези две се различават в
изчисленията си. Формулите са едни и същи само, че при едната формула
използва в.л. Г.ев използва едни ъгли, а в.л. К. други ъгли. Когато използваме
ъглите, които е използвал в.л. К.а разликата се получава 30% в скоростта,
което значи, че различни динамични модели се получават и тези динамични
модели ако има някакво математическо изчисление, които да дадат как са се
движили автомобилите, категорично ще има разлика и автомобилите няма да
отидат там където на практика са установени.
В.л. К.: - До колкото си спомням другата експертиза е използвана друга
методика. Там е смятано с теория на удара, а аз смятам по методиката
„Моментум 360“. В другата методика има коефициент на възстановяване,
който е „К“. Различни са методиките. Част от формулите са същите. И двете са
на база на формулата за съхранение на количествената енергия, но там участва
един коефициент „К“, който е коефициент на възстановяване, а ъглите трябва
да са идентични. Ъглите се подбират по един и същи начин. Аз не мога да
коментирам другата експертиза и как са подбрани ъглите.
Адв. У.: - При в.л. Г.ев за ъгъл α₁ – 70°, а при в.л. К. ъгъл α₁ е 14°, при α₂
е 119°. Това са ъглите по отношение на „Интегра“. α₁ – 70° при в.л. Г.ев, на стр.
20, а при в.л. К. 14°. α₂ - 165° при в.л. Г.ев, при в.л. К. α₂ - 119°. Никак не се
връзват с това, което разсъждавате 180°. В експертизата се изследва
единствено и само скоростта на движение на скоростта на автомобил „Дачия“
и възможността на водача на Дачията да възприеме автомобила „Интегра“.
5
Когато се изчислява скоростта на „Интегра“ никъде в заключението макар, че
имаше поставени такива задачи не се изследва въпроса - Към кой момент
водачът на „Интегра“ е имал възможност да възприеме поведението на водача
на „Дачията“? Това е с оглед изискванията на чл. 92 ал. 2 от ЗДвП относно
това, че водачът на автомобил със специален режим на движение следва да не
създава опасност при движението си, като се възползва от възможностите,
които му дава специалния режим на движение по да се движи в друга лента,
да минава на червен светофар, но изискването е да не създава опасност за
движението по пътищата, т.е. относим е въпросът - Към кой момент той е
възприел опасността да реагира и имал ли е възможността да реагира? В
момента, в който е можел да възприеме поведението на водача на „Дачия“ и с
каква скорост е следвало да се движи, за да предотврати удара? Има едно
разС.ие, в което казва „Той е могъл да го възприеме“ за Интеграта на какво
разС.ие и какъв му е спирачният път, това са единствените данни, които
фигурират - това са на стр. 30 от експертизата на в.л. К.. Интеграта е отстоял
на 18,55 м. от зоната, дължината на зоната на пълния спирачен път на
Интеграта от 53,86 км. е 28,71 м. За това казвам, че тази скорост на Интеграта
е от съществено значение да се определи, каква е и то точно да бъде
определена. Няма такова заключение. От какво разС.ие е могъл да възприеме?
В.л.К.: - Моментът е един и същ. А това да възприеме поведението е
много субективен фактор за настоящо поведение на друг участник от
движението. В момента, в който водачът на автомобила „Дачия“ е имал
възможност да възприеме линейката в същият момент и линейката е имала
възможност да възприеме автомобила „Дачия“. Сметнал съм ако линейката се
е движила със 60 км/ч и със 70 км/ч. какви биха могли да бъдат изводите. Това
го няма в експертизата. Ако линейката се е движила с 60 км/ч в момента, в
който автомобилът „Дачия“ е навлязъл в южната лента за движение линейката
би отстояла на 20,67 м. Дължината на зоната на пълния спирачен път на
линейката при движение с 60 км/ч е 36,04 м. Ако линейката се е движила с 70
км/ч в момента, в който водачът с автомобил „Дачия“ е навлязъл в южната
лента за движение линейката би отстояла на 24,11 м. А дължината на зоната на
пълния спирачен път на линейката при движение със 70 км/ч е 45,45 м. Дори
да се е движила с 60 км/ч, 70 км/ч в момента, в който автомобила „Дачия“ е
навлязла в южната лента за движение водачът на линейката не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието. Спрямо
6
пресмятанията, които съм направил в експертизата при пресметната скорост
от 53,86 км/ч в момента, в който автомобилът „Дачия“ е навлязъл в южната
лента за движение линейката е отстояла на 18,55 м. - на стр. 28 в експертизата.
При 18,55 м. отС.ие, водачът на линейката не е имал техническата възможност
да преведе автомобила в режим на спиране, защото за времето си за реакция,
времето нарастване на спирачното закъснение и времето за сработване на
спирачната система, той изминава около 16 м. Скоростта, при която водачът на
линейката е имал възможност да спре за 18,55 м. не е пресметната, но е в
порядъка между 20, 30 км/ч.
Адв. У.: - Ако се е движил с тази скорост няма да е това отС.ието тогава
при навлизането?
В.л. К.: - Ние пресмятаме реалните отС.ия, които са пресметнати при
различна скорост на движение и при каква скорост е могъл да спре.
Адв. У.: - Защото ако се е движил с една по-ниска скорост, то отС.ието в
момента на навлизането на Дачията ще е бъде по-голямо?
В.л.К.: - Не, ще е по-малко. Колко е по-ниска скоростта на движение на
линейката за това време от 1,24 сек. ще измине по-малко разС.ие и ще е по-
близо.
Адв. У.: - Нямам въпроси.
Прокурорът: - Нямам въпроси.
Съдът намира с оглед изявлението на експерта в днешното съдебно
заседание и въпросите на защитата за съществената разлика в ъглите
конкретно посочени от защитата и отразени, като α₁ и α₂ и β₁ и β₂?, че на
вещото лице следва да бъде поставена допълнителна задача: След като се
запознае със заключението на другия експерт инж. С. Г.ев да отговори
конкретно на въпроса на защитата - На какво се дължи разликата в стойността
на посочените ъгли α₁ и α₂ и β₁ и β₂? Същите стойности в едни и същи
формули ли са използвани и по една, и съща методика ли са работили двете
вещи лица?
За това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ на вещото лице допълнителна задача в горния смисъл, на
която да се отговори след сравняване на двете експертизи и методите, по
7
които са работили експертите, както и да отговори конкретно на въпроса - При
каква скорост на движение на лекия автомобил „Интегра“ същата е могла да
спре и да предотврати удара с лек автомобил „Дачия“?
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.11.2025г. от 10.15 ч. за която дата
и час страните уведомени. Вещото лице уведомено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.12 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8