№ 3247
гр. ....., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110166107 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
01.03.2023 г., гр......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Валерия Д., като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №66107 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
В законен срок в съда е постъпила искова молба от ......, ЕИК:..... със седалище и адрес
на управление: гр......., представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу С Д. С., във
връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми:
сума от 1 381,58 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за
топлоснабден имот, находящ се в гр....., аб. №......., за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., сума от 197,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 24.09.2020г., сума от 40,93 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. и сума от 8,22 лв., мораторна лихва
за периода от 31.10.2017г. до 24.09.2020г., като за процесните суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №49383/2020г. на СРС, 165 състав.
Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
назначения за особен представител адв.А. Т. от САК, с който се оспорват предявените
искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се ответницата да е единствен потребител
на ТЕ за процесния имот, доколкото апартаментът се намира в режим на СИО. Възразява се
срещу твърдението, изложено в исковата молба, че е потребител и че е обвързан от общите
условите без изричното им приемане. Поддържа се, че договорът следва да бъде сключен в
писмена форма като условие за неговата валидност. Оспорва се между доставчика на ТЕ и
потребителите в сградата етажна собственост да е сключен писмен договор при общи
условия за продажба на ТЕ. Оспорва се да се дължат претендираните суми, като се твърди,
че за процесния период не е използвана ТЕ, тъй като не е обитаван имотът. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, станали изискуеми преди
13.10.2020г.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „......“ ....
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 15.06.1990г., с който ...... продава на дъщеря си С. С. Апартамент №60, находящ се в
гр......, като запазва правото на ползване върху целия имот.
Видно от препис- извлечение от Акт за смърт ...... е починала на 08.09.2016г.
Съгласно удостоверение за идентичност на адреси от СО, р-н ..2 в ж.к. .... е идентичен
на бл.......
Между кориците на делото се намира молба- декларация от ответницата до ищеца от
26.10.1995г., с която се прави искане за откриване на партида на процесния адрес.
Третото лице- помагач представя индивидуални справки за отопление и топла вода.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно които в процесния имот радиаторите са с нулеви показания, като ТЕ е отдадена от
щранг- лира в банята, без монтиран уред за дялово разпределение, като е определена по
изчислителен път, по реда на чл.6.5 от Методиката към Наредба №16- 334. Посочено е, че
ТЕ, отдадена от сградната инсталация на база от пълен отопляем обем от 221 куб.м.
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че не са отчетени
плащания по партидата за процесния период. Въз основа на проверка в счетоводството на
ищеца са посочени размерите на задълженията по партидата. Посочен е размерът на
погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
2
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на вещно
право върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди в
топлоснабдените имоти, в случай, че трето лице не е поело договорно задължение в тази
насока. Ищцовият топлинен доставчик носи доказателствената тежест да установи горните
обстоятелства. От представените по делото писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира, че следва да се приеме ответницата „потребител на ТЕ“, доколкото не са
налице данни за отдаване на договорно основание на горния имот на трето лице. Видно от
служебно изготвена справка е, че ответницата е била омъжена, съгласно Акт за брак
№1254/26.10.1975г. към датата на покупко- продажбата. Разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК
предвижда солидарна отговорност за задължения, възникнали от договорен източник.
Съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях за
задоволяване на нужди на семейството. Установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД презумпция за
равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В
отношенията им с кредитора всеки от съпрузите дължи всичко и може да се освободи от
отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им
отношения се предполага, че те дължат по равно. Видно от заключението по съдебно-
счетоводна експертиза е, че задълженията за главница за ТЕ са в размер на 1 196 лв., а тези
за мораторна лихва- 171,96 лв., като за горницата им до пълно претендирания размер
исковите претенции са неоснователни, като недоказани по размер.
С оглед на горното следва да се разгледа направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност, като претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по
давност, считано до 13.10.2017г., с оглед датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС
и трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици
на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед на горното
задълженията за потребена ТЕ са частично недължими като погасени по давност до сумата
от 165,50 лв. за главница и сумата от 36,18 за мораторна лихва.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован изводът за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна. Вземането за лихва е акцесорно и едностранно обвързано
спрямо главното вземане. При установяване недължимост на главния дълг, следва да
отпадне и съответния размер на вземането за лихва
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни произодства
и депозит за особен представител на ответника. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане
на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Предвид изхода на спора следва да се присъди съответен размер на разноски в полза на
3
ищеца в размер общо за двете производства на 859,65 лв., както и за исковото производство
е определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Д. С., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ......, ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, съществува вземане за следните суми: сума
от 1 030,50 /хиляда и тридесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр......,
ж.к. ...., бл......, вх....., аб. №......., за периода: 01.05.2017г.- 30.04.2019г. и сума от 135,78 /сто
тридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2018г.- 24.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №49383/2020г. по описа на СРС,
165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над присъдените суми до
пълно предявените им размери за сумите от 1 381,58 /хиляда триста и осемдесет и един лева
и петдесет и осем стотинки/ лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и сума
от 197,66 /сто деветдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 24.09.2020г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ......- Изпълнителен директор, срещу С. Д. С., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 40,93
/четиридесет лева и деветдесет и три стотинки/ лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г. и сума от 8,22
/осем лева и двадесет и две стотинки/ лв., мораторна лихва за периода от 31.10.2017г. до
24.09.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №49383/2020г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:..... със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ......-
Изпълнителен директор, сума в размер общо на 859,65 /осемстотин петдесет и девет лева и
шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и в
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „......“ ..., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5