№ 170
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100500565 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание
чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на адвокат Марияна Пушева от БАК със
съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Генерал Гурко“,№ 18,ет.3, в качеството й на особен
процесуален представител на Д. И. Р. с ЕГН *********** с постоянен адрес: гр. Ц., кв. М №
**, против Решение № 260001/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 165/2020г. по описа на
РС-Царево, с което е прието за установено, че въззивницата-ответница дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, № 3, представлявано от Ганчо Тенев, сумите както
следва: сумата от 5021, 17 лв., представляваща неизплатена стойност на доставена, отведена
и пречистена вода за обект в гр. Ц., кв."М." № ** по издадени фактури в периода 22.12.2017
г. до 25.06.2018 г. през отчетен период от 11.05.2014 г. до 07.06.2018 г. , ведно с лихвата
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
28.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 808, 53 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
23.01.2018 г. до 21.01.2020 г., за които суми в полза на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 12/29.01.2020г. по ч.гр.д.№ 38/2020г. по описа на
РС-Царево;присъдени са разноски в тежест на ответницата Д.Р. както следва:сумата от
1
166,59 лв. за разноски в заповедното производство и сумата от 1538, 07 лева за разноски в
исковото производство.
Във въззивната жалба се твърди, че постановеното от ЦРС съдебно решение е
неправилно , незаконосъобразно и необосновано. На първо място се изтъква, че
незаконосъобразно районният съд е приел, че ответницата е абонат на ищцовото дружество,
тъй като още с отговора на исковата молба било оспорено качеството й на собственик и /или
ползвател на имота,присъединен към водоснабдителната система, а това обстоятелство по
смисъла на Наредба №4/2004г. се удостоверявало посредством официален документ-
нот.акт, договор за ползване и т.н.По тази причина ищцовото дружество било заявило
искане за снабдяване с документи, установяващи собствеността върху имота, което ЦРС
оставил без уважение.На второ място се изтъкват съображения относно твърдението: за
необосновано и неправилно приемане от районния съд количеството питейна вода,
претендирана да е изконсумирана от ответницата като потребител на ВиК-услуги.На трето
място се изтъкват доводи за неоснователно неприемане от районния съд на възражението за
погасяване на част от претендираното задължение на ответницата по давност, в каквато
насоки липсвали мотиви в обжалвания съдебен акт.Въззивницата намира и за неправилно
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите,предвидени с Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения.Моли се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като
неоснователни.В проведените пред БОС открити съдебни заседания особения процесуален
представител на въззивницата поддържа въззивната жалба и моли уважаването й.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемия ищец „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК *********,, предявен чрез гл.юрисконсулт Десислава Златево, в
който заявява становище за неоснователност на жалбата.На първо място заявява,че като
специфичен вид услуга, чийто предмет на престация е държавна собственост,
правоотношението възниквало по силата на закона, а не с нарочен писмен акт; в хипотеза, в
която потребителят е неизправна страна и не е изпълнил срочно задължението си да се
легитимира надлежно пред оператора, то тези действия не можели да се вменят във вина на
търговеца, който имал правото служебно да разкрие партида на недобросъвестния
потребител.В тази връзка сочи,че с нарочна молба били формулирани доказателствени
искания пред районния съд- за снабдяване с преписи от документи,обективиращи данни за
титула за собственост на ответницата, които били отклонени от съда поради липсата на
оспорване.В случай обаче, че въззивната инстанция сподели възраженията в жалбата- за
недоказаност качеството на потребител, заявява доказателствени искания,формулирани в
писмения отговор. На второ място се излагат съображения за потребление в по-малки обеми
от констатираните от ВиК-дружеството, в каквато насока се заявяват обстоятелства,доводи и
се обсъждат събраните по делото доказателства. Въззиваемият намира за неоснователно
възражението на въззивницата:за неиздаване на ежемесечни фактури, в каквато насока
цитира решение на БОС по в.гр.д.№ 1230/2016г.; въззиваемият излага съображения и
относно твърденията на въззивницата: за погасяване на част от вземанията по давност, които
2
намира за неоснователни по изложени в жалбата съображения. Заявява доказателствени
искания; моли присъждане на разноските по делото.С нарочна писмена процесуалния
представител на въззиваемото дружество поддържа писмения си отговор за
неоснователност на въззивната жалба;моли потвърждаване на първоинстанционното
решение.
БОС намира въззивната жалба за сроевременно предявена/ датата на клеймото на
пощенския плик е последния ден от двуседмичния срок за обжалване решението на ЦРС/;
предявена е от процесуално легитимирана страна чрез особения й представител, който по
тази причина не разполага със задължение за внасяне на изискуемата държавна такса по
сметка на БОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.
При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение
за валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба за основателна, като от фактическа и правна страна намира за
установено по делото следното:
Производството по делото е образувано пред РС-Царево по искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД чрез процесуален представител Главен
юрисконсулт Десислава Златева, против Д. И. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр.Ц, кв.М. №
**, с искане за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5021, 17
лв., представляваща неизплатено задължение за предоставени ВиК-услуги по отношение
водоснабдяван обект- имот в гр.Ц, кв.М. № **, по издадени фактури в периода 22.12.2017 г.
до 25.06.2018 г. през отчетен период от 11.05.2014 г. до 07.06.2018 г., ведно с лихвата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на
задължението, както и за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 808, 53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 23.01.2018 г. до 21.01.2020 г.;претендира присъждане на
разноските по исковото производство и разноските по заповедното производство. С
исковата молба представя справка-извлечение за показанията на водомер 267/363 в гр. Ц.,
кв. М № ** с титуляр на партидата Д. И. Р., аб. № 725943;известие за доставяне на покана за
доброволно плащане на задълженията и самата покана ;извлечение от счетоводна сметка 411
за неплатени суми за вода с абонатен номер 725943; 7 броя фактури; направено е искане за
допускане на съдебно-техническа и съдебно-икономически експертизи, което искане е
уважено от районния съд.
3
Ответницата, чрез назначения й от ЦРС особен представител адвокат Пушева, е
депозирала писмен отговор в 1-месечния законов срок, в който заявява възражение за
погасяване по давност на задължението на главници и глихви на основание чл.111,б.“в“
ЗЗД.Мотивира се с това, че ищеца не е спазил задължението си по чл.23 от Общите условия
за сроковете за отчитане на количеството доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадни води. ,както и чл.33,ал.1 от Общите условия за издаване на ежемесечни фактури
на потребителя. На следващо място сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че
ответницата Д.Р. е потребител-абонат на ВиК-услуги съгласно Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.Оспорва се надлежното връчване на поканата за доброволно
изпълнение, тъй като на дата 09.09.2019г. се установява връчване на някакъв документ на
лицето М.И., но не и на конкретната покана за доброволно изпълнение.Оспорва се
количеството и стойностите на предоставени ВиК-услуги, като се изтъква, че не било
възможно за отчетен период от 1 месец да са отчетени вода от 293куб.м.; 374 куб.м. и т.н.,
което било огромно количество и вероятно е резултат от неизправност на съоръженията и
инсталациите на водоснабдителната система.
С оглед възраженията на ответницата в писмения й отговор от ищцовото
дружество е поискано издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверение за
декларирани данни от ответницата Р. пред Дирекция „ МПДТР“ при Община-Царево, както
и с копие от декларация по партидата на Р. в същата дирекция, което искане не е уважено от
ЦРС.
От ЦРС е допусната поисканата от ищеца СИЕ, изпълнена от вещото лице Михаил
Златев, от заключението по която се установява, че счетоводството на ищеца през
процесния период и по отношение на процесните фактури е редовно водено, процесните
фактури са осчетоводени редовно. Вещото лице установява, че законната лихва за забава на
всички фактури, включени в главницата и изчислена за периода от 30 дни след издаването
им до датата на входиране на исковата молба в ЦРС на 04.06.2020г. е 1078, 88 лева.
От ЦРС е допусната поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза,която е
извършена от вещото лице инж. Кольо Доневски.Вещото лице сочи, че е посетил адреса в
гр. Ц., на който имало малка едноетажна жилищна сграда, в двора имало водомерна шахта,
в което било монтирано измервателно устройство. В програмата на водния оператор била
открита партида за водоснабдявания обект с абонатен номер 725943. Вещото лице
Доневски заявява, че при направена проверка не установил идентификатора на имота, в
който се намира водомерната шахта с монтираното измервателно устройство.От съставения
електронен карнет за абоната се разбирало, че за процесния период служители на водния
оператор били допускани до измервателния уред и лично те отчитали показанията на
водомера, за което в електронния карнет имало запис “видян“. Вещото лице установява
начина на работа на мобилното устройство за електронно отчитане на измервателното
средство като сочи, че за отчетния период от 11.05.2014г. до 07.06.2018г. доставената и
4
консумирана питейна вода е 1878 куб.м.;отразена е по периоди, количество и фактури в
представена към заключението справка,която съответствала на справката, представена от
ищеца с исковата му молба. При изслушване на заключението пред ЦРС в.л. Доневски
заявява, че при огледа установил, че понастоящем имотът не е водоснабден, но до 2018г.
бил водоснабден от ВиК-Бургас.
Пред ЦРС е разпитан поискан от ищцовото дружество свидетел- Д.Я.И., ,която е
служител на ВиК-дружеството от 1999г.Тя заявява, че е отчитала процесния водомер чрез
мобилно устройство, а именно: чрез баркода на водомера и без подпис на
клиента.Свидетелката заявява, че няма спомен през 2017-2018г. да е посещавала имота,
макар да е инкасатор на квартала.
При така установената фактичесска обстановка ЦРС намерил установителния иск
по чл.422 ГПК за доказан по основание и установен по размер.
Пред БОС на основание чл. 266,ал.3 ГПК са допуснати заявени от въззивното
дружество доказателствени искания,от които и с оглед представени от Дирекция „ МПДТР“
при Община-Царево удостоверения се установява, че не могат да дадат информация за
лицето, което да е собственик или ползвател на недвижим имот по административен адрес:
гр. Ц., кв. М., № **; липсвали данни и в отдел „ГРАО“ и Дирекция „УТ“ при Община-
Царево. От удостоверение, представено от въззивника-ищец и издадено от СГКК-Бургас е
видно, че по кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Ц.
системата не открива имот с административен адрес кв М. № **. От издадено от Дирекция
„МПДТР“ при Община-Царево удостоверение единствено се установява, че ищцата Д.Р. е
декларирала само лек автомобил марка „ Пежо“ модел 106, с дата на придобиване-
18.02.2020г. Т.е. – по делото липсват каквито и да е доказателства за наличие на
собственически права, респ.-вещно право на ползване на ответницата за недвижим имот с
административен адрес: гр. Ц., кв."М." № **, за който била заведена партида с абонатен №
725943.
При така установената фактическа обстановка Бургаският Окръжен съд възприема
следните правни изводи:
Предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като се е претендирало от
ищцовото дружество установяване по отношение на ответника, че съществува вземането на
ищеца в общ размер от 5021, 17 лв., представляваща неизплатено задължение за
предоставени ВиК-услуги по отношение водоснабдяван обект- имот в гр.Ц, кв.М. № **, по
издадени фактури в периода 22.12.2017 г. до 25.06.2018 г. през отчетен период от 11.05.2014
г. до 07.06.2018 г., ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на задължението, както и за приемане за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 808, 53 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 23.01.2018 г. до
5
21.01.2020 г., за които вземане по реда на чл.410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 38/2020г. на РС-Царево.
От ищеца се твърди, че е съществувало валидно облигационно отношение, по силата
на което ответникът е потребител на ВиК-услуги за обекта с посочения абонатен номер, с
адрес –гр.Ц, кв.М. № **. Издадените фактури за предоставени ВиК услуги в процесния
период са останали неизплатени на падежа-в 30-дневен срок от датата на издаването, поради
което се претендира установяване на вземането. Сочи се, че консумираното количество вода
е отчетено по електронен път.
Първото възражение на ответницата, заявено от особения й процесуален
представител адвокат Пушева, е липса на облигационно правоотношение с ответното ВиК
ЕАД, за опровергаване на което твърдение пред въззивната инстанция, на основание чл.
266,ал.3 ГПК, от ищцовото дружество са поискани и събрани доказателства, от които обаче,
както се посочи и по-горе, не се установяват каквито и да било собственически права,респ.-
вещни права на ползване на имот в гр. Ц., кв."М." № ** в полза на ответницата Р..
В контекста на основополагащия принцип,залегнал в разпоредбите на чл. 2а, ал. 1,
т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните
услуги, разпоредбата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях
водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на
мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за водите, т. е.
съобразяване на забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води,
към канализационните системи в случаите, когато канализационната система не може да
осигури отвеждането и пречистването на отпадъчните води.
Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските
системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но
според чл. 198 „о“, ал. 1 от същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на
ВиК-системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК-услуги на потребителите
срещу заплащане, се извършват от ВиК-оператори по реда на този закон и на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на
ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се
извършват само от един ВиК-оператор чрез възлагане по реда на този закон и на Закона за
концесиите.
Безспорно е, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198 "о",
ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК-услуги на потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК- операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК-услуги най-малко в един централен и един местен
6
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от
действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на ВиК-услугите се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК- системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК- услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно чл. 3,ал.1 от
посочената Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите на ВиК са както следва: 1. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.Тази постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Следователно, регламентирани са няколко основни групи
потребители,а именно: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване;
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й; субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект,
той на първо място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги, по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ОУ.
Като се има предвид така установената нормативна рамка на отношенията,
свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че
свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на собствениците и
ползвателите, е съществена част от съдържанието на правото на собственост върху обекти в
урбанизираните територии, и именно в тази връзка § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда, че "потребители" по смисъла на този закон са юридическите и физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК-услуги, вкл.
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които по силата на чл. 1, ал. 2
от закона имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейнобитови,
промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите им.
В тази връзка не може да има спор, че именно собственикът или носителят на
вещното право по силата на закона се явява страна по облигационната връзка със
съответния доставчик на ВиК-услуги.
7
Както се посочи и по-горе, първото възражение на ответницата в писмения
отговор по исковата молба, заявено и във въззивната жалба от особения й процесуален
представител адвокат Пушева, е липса на облигационно правоотношение с ответното ВиК
ЕАД, за опровергаване на което твърдение пред въззивната инстанция, на основание чл.
266,ал.3 ГПК, от ищцовото дружество са поискани и събрани доказателства. От същите
обаче не се установява ответницата Д.Р. да е собственик или вещен ползвател на имот в
гр. Ц., кв."М." № **, поради което, макар в този имот да е бил монтиран водомер и да са
отчитани показанията му за консумация на питейна вода и отведено количество отпадни
води, ответницата не попада в определението "потребител на ВиК услуги " по смисъла на §
1, ал. 1, т. 2 б. "а" и "б" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, както и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Следователно, липсва твърдяното от ищцовото дружество
облигационно правоотношение, на което основание ответницата да е задължена да заплати
на водоснабдителното дружество изразходвана вода , за която ВиК-дружеството издало
фактури в периода 22.12.2017 г. до 25.06.2018 г. през отчетен период от 11.05.2014 г. до
07.06.2018 г.
В случая от ищцовото дружество не се твърди, а и не се установява ответницата
Д.Р. да е била наемател на имота с административен адрес в гр.Ц, кв.М. № **,поради което
и тъй като е обвързан от твърденията на страните по делото,очертаващи предмета на спора
по делото, настоящият въззивен съд не излага правни съображения за статута на наемателя
при наличие на облигационна връзка между евентуален собственик на водоснабдения имот
и ВиК-дружеството.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК-услуги за процесния имот възоснова на възникнало между страните
валидно облигационно правоотношение, което обстоятелство обаче не бе установено от
ищцовата страна. По тази причина категоричният извод на БОС е за неоснователност на
исковата претенция по чл.422 ГПК, което налага отхвърляне на иска, без съдът да изследва
останалите правозащитни възражения на ответната страна.Като е достигнал до обратен
правен извод, ЦРС е постановил незаконосъобразно решение, което налага неговата отмяна
и отхвърляне на заявената главна искова претенция, последица от което е и отхвърляне на
акцесорната претенция за мораторни лихви. С оглед неустановяване на паричното вземане,
за което по реда на чл. 410 ГПК е била издадена Заповед за изпълнение № 12/29.01.2020г. по
ч.гр.д. № 38/2020г. , последната следва да се обезсили.
С оглед резултата по делото в тежест на ищеца-въззиваем „ВиК“ ЕАД-Бургас
следва да останат направените в исковото и в заповедното производство разноски, както и
същият следва да заплати в полза на БОС държавна такса в размер на 58,30 лева за
разглеждане на спора от въззивната инстанция,съгласно т.7 от ТР №6 на ОСГТК на ВКС за
8
присъждане на съдебните разноски по граждански дела.
Общият сбор на исковите претенции е над 5 000 лева, но тъй като всеки от
обективно съединените искове е на стойност под 5 000 лева, на основание чл. 280,ал.3,т.1
ГПК настоящето решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001/18.01.2021г., постановено по гр.д.№ 165/2020г. по
описа на РС-Царево, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, №
3, представлявано от Ганчо Тенев, против Д. И. Р. с ЕГН *********** с постоянен адрес:
гр.Ц, кв.М. № **, за приемане за установено, че ответницата Д. И. Р. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумите както следва: сумата от 5021, 17 лв.,
представляваща неизплатена стойност на доставена, отведена и пречистена вода за обект в
гр. Ц., кв."М." № **, по издадени фактури в периода 22.12.2017 г. до 25.06.2018 г. през
отчетен период от 11.05.2014 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 28.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 808, 53
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за
периода от 23.01.2018 г. до 21.01.2020 г., за които суми в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД е издадена Заповед за изпълнение № 12/29.01.2020г. по ч.гр.д.№
38/2020г. по описа на РС-Царево.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 12/29.01.2020г. по ч.гр.д.№ 38/2020г. по
описа на РС-Царево.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов”, № 3, представлявано от Ганчо
Тенев, да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса в размер на 58,30 лева/
петдесет и осем лева и тридесет стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10