Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 19.06.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №5144/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.309а, ал.1 ТЗ за установяване съществуване на част от вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 1873,85лв. – цена на продадена стока, ведно със законна лихва от подаването на заявлението в съда – 02.11.2018г. до плащането /при издадена заповед за 3873,85лв. главница/, както и 46,36лв. – мораторно обезщетение за периода 21.09.2018г. – 02.11.2018г. /след направено уточнение на акцесорния иск с уточнителна молба вх. №5556/07.03.2019г./.

Ищецът „Милмакс“ ЕООД твърди да е във валидно облигационно отношение с ответника „Хрис“ ООД, произтичащо от договор за продажба на пилета, по който е изпълнил задължението си да предаде стоките на ответника, а последният не е заплатил дължимата цена от 10489,85лв., за която са издадени фактура №531/22.06.2018г. на стойност 9148,25 и фактура №549/05.07.2018г. на стойност 1341,60лв. Част от задължението в размер на 6616лв. било погасено чрез прихващане на насрещни вземания между страните, извършено с писмено споразумение от 18.07.2018г. От оставащите 3873,85лв., дължими в срок до 20.09.2018г., ответникът заплатил с банков превод частично 2000лв., оставайки да дължи разликата от 1873,85лв. Поради допуснатото неизпълнение за него възникнало задължение да плати мораторно обезщетение в размер на 46,36лв., представляващо законна лихва от деня на забавата - 21.09.2018г. до деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 02.11.2018г.

Ищецът поддържа, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4486/2018г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното производство. 

Ответникът е възразил срещу редовността на исковата молба, като след нейното поправяне от ищеца не е депозирал становище по основателността на иска.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

По иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ:

За уважаването на главния иск ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване сключването на договор за продажба с ответника, по който е предал стоката на купувача, размера на дължимата цена, както и нейната изискуемост.

При установяване на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на цената.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.

За установяване на договора за продажба ищецът е представил две фактури за доставка на пилета като първата е от дата 22.06.2018г. за 4255кг. пилета на стойност 9148лв. с ДДС, а втората е от дата 05.07.2018г. за 625 кг. пилета на стойност 1341,60лв. с ДДС. Първата фактура не е подписана от ответника и следователно установява единствено отправено от ищеца предложение за сключване на договор със съдържанието, посочено във фактурата /страни, предмет, цена, срок/. От фактурата не се установява предложението да е прието – няма подпис за ответника. Втората фактура носи подпис и на двете страни по сделката и поради това обективира наличието на насрещни волеизявления за сключването на договор за продажба при условията, посочени във фактурата.

От ищеца не са представени доказателства за предаването на стоката по която и да е от фактурите.

Сключването на процесните договори се установява от представеното извънпроцесуално писмено изявление на ответника, с което същият е признал съществуването на задължението за заплащане на цената по фактурите. Признанието е обективирано в двустранно подписан от страните споразумителен протокол от 18.07.2018г., с който е направено прихващане между насрещни парични задължения, едно от които е именно процесното. Доколкото прихващането предполага наличието на ликвидни и изискуеми насрещни вземания, то съгласието на ответника да се извърши прихващането съдържа имплицитно и признанието, че неговото задължение към ищеца подлежи на изпълнение.   

Видно от споразумението, задължението на ответника е в по-голям размер от това на ищеца, поради което след прихващането ответникът е останал задължен за разликата от 3873,85лв., платима в срок до 20.09.2018г. Представени са неоспорени писмени доказателства за направено от ответника на 16.10.2018г. доброволно плащане в размер на 2000лв., което също потвърждава сключването на договора за продажба. Остава непогасена изискуема част от цената в размер на 1873,85лв., за чието заплащане ответникът не е представил доказателства. Затова предявеният установителен иск за главницата се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер. Върху главницата се дължи законна лихва за забава от подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 02.11.2018г. до плащането.

По иска по чл.309а, ал.1 ТЗ:

За основателността на акцесорния иск ищецът следва да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Съдът формира извод за наличието на непогасено главно задължение по договор за продажба в размер на 1873,85лв. Падежът на задължението е уговорен в подписаното от двете страни споразумение за прихващане, където е посочена датата 20.09.2018г. Считано от следващия ден ответникът е в забава – чл.84, ал.1 ЗЗД. До датата на частичното плащане в размер 2000лв. – 16.10.2018г., размерът на законната лихва по чл.86 ЗЗД върху просрочената сума от 3873,85лв. възлиза на 26,90лв. След тази дата лихвата за просрочие върху остатъка от 1873,85лв. до подаването в съда на заявлението по чл.410 ГПК  - 02.11.2018г. е 8,85лв. Общия размер на лихвата е 35,75лв. до който размер следва да се уважи иска и да се отхвърли за разликата до 46,36лв.  

Тъй като за част вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 2000лв. главница и 72лв. извънсъдебни разноски за връчване на нотариална покана ищецът не е предявил установителен иск по чл.422 ГПК, заповедта за изпълнение следва да се обезсили на основание чл.415, ал.5 ГПК.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца пред настоящата инстанция съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 500лв. и 38,68лв. държавна такса за производството, както и 27,70лв. куриерски услуги във връзка с делото. Общия размер на разноските възлиза на 566,38лв. От тях по съразмерност следва да получи 563,25лв.

Разноските на ответника в исковото производство възлизат на 300лв. заплатено адвокатско възнаграждение, но същият не е предявил претенция за присъждане на разноски.

Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 130лв. /като се извадят разноските за непредявеното вземане по ЗИ/. От тях по съразмерност следва да се присъдят 129,28лв.

Ответникът не е направил съдебни разноски в заповедното производство и не претендира присъждане на такива.

 По изложените съображения съдът

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът „Хрис“ ООД, ЕИК ********* дължи на ищеца „Милмакс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 1873,85лв. – цена на продадена стока по фактури №531 от 22.06.2018г. и №549 от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 02.11.2018г., до плащането, както и сумата 35,75лв. – обезщетение за забава за периода от 21.09.2018г. до 02.11.2018г., за което вземане е издадена заповед №2495 от 07.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена  по ч.гр.д. №4486/2018г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторно обезщетение за разликата над 35,75лв. до предявения размер от 46,36лв. 

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение по отношение на вземането за главницата за разликата над 1873,85лв. до 3873,85лв. и 72лв. извънсъдебни разноски за връчване на нотариална покана.

ОСЪЖДА ответника „Хрис“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца „Милмакс“ ЕООД, ЕИК *********  сумата 563,25лв. - разноски  в настоящото исково производство и сумата 129,28лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4486/2018г. на ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: