№ 41273
гр. С., 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110123500 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„Т.С.” АД, ЕИК ****, против С. С. У., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпило
възражение от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е направил искане за конституиране като трето лице – помагач на „Б.“
ООД. Съдът намира, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Б.“ ООД, тъй като с оглед твърденията на ищеца, че между тях е
налице валидно облигационно отношение по извършване на услугата дялово
разпределение, то е налице и обоснован правен интерес от участието на подпомагаща
страна, респ. налице е възможност и за предявяване на обратен иск.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, както и за задължаване на третото лице-помагач да представи документи,
намиращи се в държане на последния, по реда на чл. 190 ГПК.
С възражение вх.№ 242866/25.07.2024 г. ответникът е представил касов бон за
извършено плащане в размер на 274, 71 лева.
Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца са допустими, относими и
необходими за установяване на фактическите твърдения на ищеца и изясняване на
спора от правна страна. С оглед процесуалното поведение на ответника, следва да бъде
отложено произнасянето по направените от ищеца доказателствени искания за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за
задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане
1
на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно
заседание, както и да бъде изисканото становище от ищеца по отношение на
извършеното плащане.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните и третото лице помагач съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК като
страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду
си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът
за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно
заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Б.“ ООД със седалище и
адрес на управление гр. С., бул.“Б.Б.“ № 85 като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 69 165/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за
задължаване на третото лице-помагач да представи документи, намиращ се в държане
на последния, по реда на чл. 190 ГПК, за първото по делото публично съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.11.2024 от 10.00 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.“Л.“, бл. ****, вх.А, ап. 6, ап.39,
с аб. № ****. В исковата молба се сочи, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 124,69 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.08.2020 г., сумата от
2
90,28 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 05.12.2023 г. и законната
лихва за забава върху сумите, считано от 15.12.2023 г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. №
69165/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил
същият да заплати на заявителя претендираните суми. В законоустановения
едномесечен срок от връчване на препис от заповедта по чл. 47, ал.5 от ГПК ищецът на
основание чл. 415 от ГПК е предявил настоящите установителни искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” АД на потребители в гр. С.,
приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен
реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът
счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че
услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Б.“ ООД, с
което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че С. С. У., ЕГН **********, дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 124,69 лева главница за периода от 01.05.2020 г. до
30.08.2020 г., сумата от 90,28 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
05.12.2023 г. и законната лихва за забава върху сумите, считано от 15.12.2023 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.10.2022 г. по ч.гр.д. № 69165/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпило в
срок възражение от ответника, към което е приложен касовбон за платени суми.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно
на спорната сума. С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна
лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично
вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4