РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Исперих, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100669 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исково производство с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността (ЗС).
Постъпила е искова молба от Ш. А. Ш., ЕГН-**********, действащ чрез
упълномощен адв.К.Х., АК-гр.Русе и Б.Р. Ш, ЕГН-**********, действаща
чрез упълномощен адв.В.В., АК-гр.Русе, двамата със съдебен адрес: гр.Р,
ул.”Д” № 15, против Н Ш М., ЕГН-********** и Г. А. М., ЕГН-**********,
двамата от с.С, обл.Р, ул.”П” № , като молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че двамата
ищци са собственици на североизточната част на Поземлен имот с начин на
трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на с.С, обл.Р, ул.”П”
№, за което по скица е отреден УПИ VІІІ-329 в кв.29, с площ 600 кв.м., при
граници и съседи на имота: улица, УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330, УПИ V-331 и
УПИ ІХ – за магазин, клуб, пивница от кв.29 по плана на селото, както и да
осъди ответниците да предадат на ищците владението върху тази
североизточна част от имота. Претендират за присъждане на направените по
делото разноски. Ищците твърдят, че са собственици на дворното място в
процесния имот, като с ответниците обитават построената в същия имот
двуетажна жилищна сграда „близнак“. Ответниците-съпрузи обитавали
североизточната част от сградата със самостоятелен вход от североизток.
Ищците им предоставили правото временно да преминават през
североизточната част на дворното място, намираща се в непосредствена
близост до входа на сградата, която обитават, но от своя страна ответниците
преградили тази част от дворното място, поставили ограда между тази част и
останалата част от мястото, впоследствие построили и гараж в същата част от
двора, както и засадили зеленчуци и други насаждения в него. По този начин
1
възпрепятствали достъпа на ищците до тази част от собственото им дворно
място, с което фактически оспорили и правото им на собственост по
отношение на тази част от имота. Изпратена им била писмена покана,
получена на 11.06.2021г., в едноседмичен срок от получаването на поканата,
да предадат частта от собственото на ищците дворно място, която е в тяхно
държане, както и в същия срок да премахнат всички изградени в мястото
прегради, постройки и насаждения, но в указания срок и до момента
ответниците не предприели никакви действия по предаване на държането на
спорната част от имота, с което ищците обосновават и правния си интерес от
заявената искова претенция.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците Н Ш М., ЕГН-********** и Г. А. М., ЕГН-**********, двамата
от с.С, обл.Р, ул.”П” № , действащи чрез упълномощен адв.Ел.К., АК-гр.С,
съдебен адрес: гр.И ул.“Х.Я № , представят отговор, като оспорват
предявения иск и описаната фактическа обстановка. Противопоставят
възражение за придобиване по давностно владение на процесната част от
дворното място. Твърдят, че от момента, в който е построена сградата в
имота, ползват този имот в тяхната североизточна част. Цялата къща
„близнак“ била построена през 1976г. от родителите на първия ответник,
които са баба и дядо на първия ищец. По този начин, от самото построяване
на къщата първият ответник е живял там с родителите си, като на първия етаж
са живеели неговите родители, а ответниците заживяли самостоятелно на
втория етаж, когато създали семейство. Първият ответник и неговият брат
(баща на първия ищец), не са имали през годините никакви проблеми във
връзка с парцела на къщата „близнак“. Всеки от двамата братя е ползвал
неговата си част, като впоследствие бащата на първия ищец му прехвърлил
имота. Допреди 4-5 години нямали никакви проблеми по този повод. През
2010-2011г. ищците поставили мрежа между двата имота, като идвали
общински служители да определят мястото на поставяне на мрежата. През
2014-2015г. ищците премахнали мрежата и изградили тухлена ограда между
двете ползвани места, като всеки продължил да си ползва мястото, както
дотогава. През 2017г. ответниците се снабдили с констативен НА за
собственост на имота по наследство и давностно владение. Твърдят, че са
владяли спорното дворно място като свое в продължение на повече от 10
години и затова са го придобили освен по наследство, и по давност.
Претендират го и като прилежащ терен към сградата им. По изложените
съображения молят за отхвърляне на иска за собственост и присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното: Ищците Ш. А. Ш. и Б.Р. Ш са
съпрузи, сключили граждански брак с Акт № 31/27.08.2005г. на Община-С
(представено Удостоверение за граждански брак – л.52 от делото).
Не се спори между страните, че ответниците Н Ш М., ЕГН-********** и
Г. А. М. също са съпрузи, като ищецът Ш. А. Ш. е техен племенник (син на
брата на Н Ш М.).
През време на брака на ищците, а именно с Договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 23.06.2010г., оформен с НА № 69, том ІІ, рег.№ 3270,
дело № 380/2010г. по описа на Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС-
И, ищецът Ш. А. Ш. придобил от родителите си А Ш. А и Ф С А, процесния
имот, представляващ “Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно
място, находящо се в чертите на с.С, обл.Р, ул.”П” №, за което по скица е
2
отреден УПИ VІІІ-329 в кв.29, с площ 600 кв.м., при граници и съседи на
имота: улица, УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330, УПИ V-331 и УПИ ІХ – за магазин,
клуб, пивница от кв.29 по плана на селото, ведно със застроените в имота:
1.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилище на два етажа, с
разгърната застроена площ 132 кв.м., представляващо югозападната част от
построената в този имот двуетажна жилищна сграда „близнак“ със
самостоятелен вход от югозапад, при граници и съседи: изток – ул.“П“,
североизток – двуетажна жилищна сграда „близнак“ със самостоятелен вход
от североизток, запад и югозапад – незастроен терен на УПИ VІІІ-329 и
2.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – второстепенна сграда
със застроена площ 10 кв.м. и подобрения”, като продавачите си запазили
правото на ползване върху първия жилищен етаж от гореописаната двуетажна
жилищна сграда, докато се живи.
С констативен НА № 36 от 24.07.2017г., том ІІІ, рег.№ 3036, дело №
374/2017г. по описа на Нотариус, рег.№ 688, с район на действие РС-И,
ответникът Н Ш М. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на останалата част от двуетажната жилищна сграда “близнак” в
процесния имот, отреден за УПИ VІІІ-329 в кв.29 по ПУП на с.С, с
административен адрес на жилището в с.С, ул.”П”№ , а именно:
“Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – двуетажна жилищна
сграда, с разгърната застроена площ от 132 кв.м., представляваща
североизточната част от двуетажна жилищна сграда „близнак“, със
самостоятелен вход от североизток”.
Видно от представеното по делото извлечение от базата данни за
местните данъци и такси към Дирекция “АПОФД” при Община-С, актуално
към 11.04.2022г., ищецът Ш. А. Ш. е декларирал на 13.07.2010г. (по реда на
чл.14 от ЗМДТ) процесния имот, находящ се на ул.”П” №, като собственик на
земя и сграда и е заплащал редовно през следващите години – до 2022г.
дължимите данъци и такси за този имот. Съответно, ответникът Н Ш М. е
декларирал по същия ред на 04.10.2017г. притежаваната от него сграда в
същия имот, на административен адрес ул.”П” № и също е заплащал редовно
през годините – до 2022г. дължимите данъци и такси за този имот – сграда.
Заключението вх.№ 558/01.03.2022г. на назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, потвърждава описаните горе обстоятелства, като
констатира, че процесният имот се намира на ул.”П” в с.С и е част от земята
на УПИ VІІІ-329 в кв.29 по ПУП на селото, чиято обща площ (застроена и
незастроена) е 600 кв.м., като ищците са собственици на цялото дворно място
от 600 кв.м., заедно с югозападната част от застроената в УПИ VІІІ-329 в
кв.29 двуетажна жилищна сграда ”близнак” с разгъната застроена площ от
132 кв.м. (съгласно НА № 69, том ІІІ, дело № 380/2020г.), а ответникът е
собственик на североизточната част от същата жилищна сграда, със
самостоятелен вход от североизток и със същата разгъната застроена площ от
132 кв.м. (съгласно НА № 36, том ІІІ, дело № 374/2017г.).
При огледа на имота, експертизата установява, че по продължение на
североизточната фасада на жилищната сграда е изградена масивна тухлена
стена на бетонни основи, която започва от северния ъгъл на сградата, на
около 3.50 м успоредно на дворищно-регулационната линия между УПИ VІІІ-
329 и УПИ VІІ-328 до северозападната граница с УПИ VІ-330. Масивната
ограда разделя дворното място на процесния имот на две части: Югозападна
част, която се владее от ищците и в нея освен жилищната сграда са изградени
гараж, жилищна сграда към него, навес с две оградни стени и паянтова
3
постройка от подръчни материали, разположена на гърба на масивната ограда
и Североизточна част от дворното място, която се владее от ответниците и в
него са само колоните, върху които е изградена терасата на втория етаж и
стълбището към него.
Според обсъжданото експертно заключение, спорната североизточна
част от имота, представлява част от дворното място на УПИ VІІІ-329 в кв.29
по ПУП на с.С с обща площ (застроена и незастроена) от 600 кв.м и обхваща
площ от 80 кв.м. с граници: на югозапад – североизточната фасада на
жилищната сграда и масивната плътна ограда; на северозапад –
северозападната граница с УПИ VІ-330; на североизток - дворищно-
регулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328; на югоизток –
уличната регулация (ул.”П”). Цялото дворно място, включително и спорната
североизточна част, са с предназначение ”ниско жилищно строителство”. В
спорната североизточна част е изградено открито външно стълбище към
втория етаж и колоните, върху които е изградена тераса към втория жилищен
етаж. Други застроявания и заграждения в тази част няма. Експертизата не
установява да е предоставено право на преминаване през спорната
североизточна част от имота в писмен вид. Изготвя скица, на която със зелен
цвят е изчертана масивната плътна стена, а в зелено е оцветена спорната
североизточна част от имота.
В хода на делото, още в първото съдебно заседание на 04.02.2022г.,
ищците признават, че те са изградили въпросната масивна тухлена ограда
(стена), разделяща процесното дворно място на две части, противно на
първоначално заявените в исковата молба твърдения, че ответниците са
поставили такава ограда. Този факт се потвърждава непротиворечиво и от
показанията на всички разпитани свидетели Н Х А, М А И, С А Ш и Х Х Х,
всичките от с.С, водени от двете страни по делото. Всички те еднозначно
установяват, че първоначално на мястото на тухлената ограда е имало мрежа
(телена ограда), също поставена от ищеца Ш. А. Ш. през 2010г., когато
закупил имота, като 3-4 години по-късно – на същото място построил
тухлената ограда. По този начин всяка от страните по делото си ползвала
съответната част от ограденото дворно място (отвъд тухлената ограда към
жилищата им), в частите, както ги е определил Ш. (из показанията на
ищцовия свидетел Н Х А) и не е имало спорове помежду им по този въпрос.
Според показанията на свидетелката С А Ш, първоначално мрежената ограда
била посредата на дворното място, но впоследствие била преместена от Ш.,
като стеснил мястото откъм страната на Н до ъгъла на къщата от дясната
страна и разширил своята част, тъй като земята била на неговия баща А (брат
на ответника Н). Тази свидетелка, както и свидетелите Н Х А и М А И сочат,
че между страните към този момент е имало някакви дразги, не си говорели,
поради което и Ш. построил по-късно тухлената ограда, за да не се виждат
помежду си, като шетат из двора, да нямат дразги, като след това не са имали
разправии помежду си. Викали геодезисти от гр.Р и техници от Община-С да
мерят и сложили колчета, като имало съгласие тогава между Ш. и чичо му
относно поставянето на оградата. Ответниците фактически ползвали спорната
североизточна част от дворното място, откъм тяхната жилищна част от
сградата ”близнак”, а ищците си ползвали останалата част от собственото им
дворно място.
Относно начина на ползване на спорната част от дворното място, по-
конкретни сведения съобщава свидетелката С А Ш – сестра на ответницата
Г.М., като твърди, че ответниците си го ползвали като тяхно място, минавали
4
оттам, имали градинка с ягоди, а по-нагоре в празното място имали кокошки,
като двор го ползвали. Свидетелят М А И твърди, че ответници отдавна
ползва това място, като влизат през него към жилището си на втория етаж,
където живеят, имало направена площадка и стъпала. Същото съобщава и
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, при разпита в съдебно
заседание на 31.03.2022г., като твърди, че ответниците нямат друг начин за
влизане в жилището си като външен вход, поради което преминават през
спорното място. Същото в момента не се обработвало по никакъв начин,
донякъде било бетонирано, а в останала част е пръст, незасято.
На 10.06.2021г. ищецът Ш. А. Ш. изпратил до първия ответник Н Ш М.
писмена покана - уведомление, с която го поканил в едноседмичен срок от
получаването на поканата, да му предаде частта от собственото на ищците
дворно място, която е в негово държане, както и в същия срок да премахне
всички изградени в мястото прегради, постройки и насаждения. Видно от
представената справка за проследяване на пратката, изпратена чрез
“Български пощи”, поканата е доставена на получателя на 15.06.2021г. В
указания срок и до момента ответниците не предприели никакви действия по
предаване на държането на спорната част от имота.
В настоящото съдебно производство ищците са направили съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 1 410.00 лева, от които: 50.00 лева -
заплатена ДТ върху цената на иска при образуване на делото; 10.00 лева –
заплатена ДТ за вписване на исковата молба; 600.00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение от Ш. А. Ш. по Договор за правна защита и
съдействие с адв.К.Х., 600.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение от
Б.Р. Ш по Договор за правна защита и съдействие с адв.В.В. и 150.00 лева –
припадащата се част от възнаграждението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза. За същите разноски представя Списък по чл.80 от
ГПК. Ответниците са направили разноски в общ размер на 550.00 лева, от
които: 400.00 лева - заплатено от двамата ответници адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 02.11.2021г. и
150.00 лева – припадащата се част от възнаграждението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът прецени следното:
Предявеният иск е неоснователен и недоказан.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че
ищците Ш. А. Ш., ЕГН-********** и Б.Р. Ш, ЕГН-**********, са придобили
собствеността върху цялото дворно място от 600 кв.м. от процесния УПИ
VІІІ-329 в кв.29 по ПУП на с.С, заедно с югозападната част от застроената в
имота двуетажна жилищна сграда ”близнак” с разгъната застроена площ от
132 кв.м., въз основа на Договора за покупко-продажба от 23.06.2010г. по НА
№ 69, том ІІІ, дело № 380/2020г. Имота са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) през време на брака си и по арг. от чл.21 от
действащия Семеен кодекс, в сила от 01.10.2009г., като регламентира, че
вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това,
на чие име са придобити (ал.1).
Също така категорично се установи, че от момента на придобиване на
този имот, съпрузите-ищци никога не са упражнявали пълноценно това свое
право на собственост върху цялото дворно място, което винаги, още отпреди
придобиването му от ищците, е било разделено на две части, поради
5
поставена ограда, разделяща общото дворното място на застроената в имота
двуетажна жилищна сграда ”близнак”. Самите ищци още с придобиването на
имота през 2010г., по своя воля, сами са преместили тази ограда,
първоначално от мрежа (телена), а след това са изградили масивна тухлена
стена на бетонни основи, във вида в който съществува и към момента, като
самите те са владели и в момента владеят единствено и само тази част от
дворното място, което е към собствената им югозападната част от застроената
в имота двуетажна жилищна сграда ”близнак” - освен жилищната сграда са
изградени гараж, жилищна сграда към него, навес с две оградни стени и
паянтова постройка от подръчни материали, разположена на гърба на
масивната ограда. Останалата североизточна част от дворното място –
спорната по делото, индивидуализирана от съдебно-техническата експертиза
– с площ от 80 кв.м., с граници: на югозапад – североизточната фасада на
жилищната сграда и масивната плътна ограда; на северозапад –
северозападната граница с УПИ VІ-330; на североизток - дворищно-
регулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328; на югоизток –
уличната регулация (ул.”П”), е владяна и все още се владее единствено и само
от ответниците Н Ш М., ЕГН-********** и Г. А. М., ЕГН-**********, като
през това място е единствената възможност да преминават към собствената
си североизточна част от застроената в имота двуетажна жилищна сграда
”близнак” и в него са само колоните, върху които е изградена терасата на
втория етаж и стълбището към него.
През целия този период не се установи някой от ищците да се е
противопоставял на ответниците относно правото им на преминаване през
спорната част от дворното място и начина, по който са си служили с това
място, до 15.06.2021г., когато била получена изпратената от ищеца Ш. А. Ш.
покана за предаването на тази част от дворното място, която самият той е
отделил, за да служи на ответниците.
По този начин съдът приема, че за времето от повече от 10 години (след
2010г. до 15.06.2021г.) двамата ответници са придобили тази спорна
североизточна част от дворното място на основание давностно владение,
съгласно чл.79 от Закона за собствеността, респ. ищците Ш. А. Ш. и Б.Р. Шса
изгубили правото си на собственост върху същата част от имота, съгласно
чл.99 от цитирания закон, поради придобиването на това право от другиго –
от ответниците Н Ш М. и Г. А. М.. Съдебната практика последователно
приема, че за придобиването по давност на владяната вещ е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е установено по
скрит начин, да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи
за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си). Според съда осъщественото от
ответниците Н Ш М. и Г. А. М. владение върху североизточната част от
дворното място с площ от 80 кв.м., при обсъдените горе фактически
обстоятелства, покрива тези критерии.
Описаните владелчески действия, като елемент на придобивната давност
могат да имат различно проявление според вида, начина на ползване и
предназначението на различните имоти. Постоянното владение не означава,
че фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно е
владелецът да е в състояние във всеки момент, когато пожелае, да може да
6
реализира владелческата си власт, съобразно предназначението на вещта, без
друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишила
владелеца от владението му. Според свидетелските показания е било видимо,
че през обсъждания период само ответниците Н и Г са били виждани да
ползват спорната част от дворното място, във всеки един момент според
нуждите си, а през това място се доказа е единствената възможност да влизат
в собственото си жилище, т.е. ползвано е тях постоянно. В различни периода
са го засаждали с ягоди, отглеждали са и животни (кокошки) за собствени
нужди. Никой, дори и ищците не са се противопоставили на действията им.
Владението върху спорното място, осъществено от двамата ответници е било
непрекъснато. Този критерий изисква владението да не е било прекъсвано
повече от 6 месеца (арг. от чл.81 от Закона за собствеността). В хода на
делото не се установиха факти, които да сочат, че в периода след 2010г. до
15.06.2021г. по някакъв начин е извършено противопоставяне срещу
действията на ответниците, което да е прекъснало владението им върху
мястото. От свидетелските показания може да се направи извод, че е бил
известен факта, че цялото дворно място в процесния имот е принадлежало на
брата на Н А (бащата на ищеца Ш.), като и ответниците признават този факт с
твърдението, че двамата братя не са имали през годините никакви проблеми
във връзка с парцела на къщата „близнак“. Всеки от двамата братя е ползвал
неговата си част, като впоследствие бащата на първия ищец му прехвърлил
имота. В тази връзка съдебната практика приема, че знанието или незнанието
на тези обстоятелства относно придобивното основание, са без правно
значение при преценката за наличието на субективния елемент на владението
(Решение № 280/24.10.2011г. по гр.д.№ 344/2020г., ІІ г.о.). От значение биха
били само действия, предприети срещу самия владелец от претендиращия
собственик, които съгласно чл.116 от ЗЗД водят до прекъсване на давността,
тъй като само такива действия смущават владението, а такива действия от
страна на претендиращите ищци, като собственици на дворното място, не
бяха доказани за периода от 2010г. до 15.06.2021г., когато е отправена
поканата за връщане на спорната част. Плащането от ищците на следващите
се данъци и такси за цялото дворно място, не могат да се приемат, като такива
смущаващи владението на ответниците действие. Владението на ответниците
върху тази част от дворното място е било спокойно – нито е установено с
насилие, нито е поддържано с насилие. Противното означава владението им
да е било смутено чрез извършване на определени действия, които да сочат на
противопоставяне от страна на невладеещия собственик (в случая ищците)
срещу владението на имота и то за продължителен период от време, а такива
действия също не бяха доказани. Фактически ищците по никакъв начин не са
си защитили претенциите върху този имот. Нещо повече, през обсъждания
период, по собствена воля са отделили спорната част за нуждите на
ответниците и не са предприемали каквито и да било действия – лично или
чрез трети лица, свързани с упражняване на правото им върху дворното място
или поне да са демонстрирали намерение за това – до момента на
изпращането на поканата.
Владението на ответниците е било явно и несъмнено. За хората от селото
(всички разпитани по делото свидетели са жители на с.С) е било видимо, че
процесното място е оградено, отделено от самите ищци и ползвано от
ответниците като тяхно собствено място и то продължително време.
При това положение следва да се приеме, че от 2010г. когато е била
поставена оградата от ищците, разделяща дворното място по начина, по който
7
е раделено и към момента, до 15.06.2021г., когато са заявени претенциите на
ищците към процесната североизточна част от това дворно място, владението
на ответниците върху тази спорна част от 80 кв.м. е било изцяло
необезпокоявано в продърлжение на 10 и повече години. По този начин и
възражението им за придобиване на мястото на основание давностно
владение, е основателно.
Съобразно горното, предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС
срещу ответниците, следва да бъде отхвърлен, както неоснователен и
недоказан. За уважаването на иска за собственост в тежест на ищците е да
докажат, че са собственици на претендираната част от дворното място в
процесния имот на посоченото от тях правно основание, че понастоящем този
имот се владее от ответниците и то без основание. Липсата на която и да е от
тези предпоставки обуслява отхвърлянето на иска. Съдът приема, че ищците
са изгубили собствеността си върху спорната част от имота, поради
придобиването й от ответниците, на основание давностно владение, респ.
упражняваното от последните фактическо владение върху спорната част не е
лишено от правно основание.
При този изход на делото следва и присъждане на претендираните
разноски, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, като ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците, направените от тях разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска, т.е. изцяло, като са доказани в
размера от 550.00 лева – общо за двамата ответници.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.108 от Закона за
собствеността, от Ш. А. Ш., ЕГН-********** и Б.Р. Ш, ЕГН-**********,
двамата със съдебен адрес: гр.Р, ул.”Д” № (чрез адв.К.Х. и адв.Вл.В.), против
Н Ш М., ЕГН-********** и Г. А. М., ЕГН-**********, двамата от с.С, обл.Р,
ул.”П” №, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
двамата ищци са собственици на североизточната част на Поземлен имот с
начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на с.С,
обл.Р, ул.”П” № , за което по скица е отреден УПИ VІІІ-329 в кв.29, с площ
600 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330,
УПИ V-331 и УПИ ІХ – за магазин, клуб, пивница от кв.29 по плана на
селото, както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението върху тази североизточна част от имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Ш. А. Ш., ЕГН-********** и
Б.Р. Ш, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н Ш М., ЕГН-********** и Г. А.
М., ЕГН-**********, сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева -
направени от страната деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8