№ 3183
гр. Варна, 17.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501650 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 50342/04.07.2023г.
по регистратурата на ВРС на Й. И. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
срещу Решение № 1777/21.05.2023г. постановено по гр.д. № 9094/2022г. по описа на ВРС,
9-ти състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е ОСЪДЕН на основание чл.50 от ЗЗД да
заплати на М. Б. Д., ЕГН ********** сумите, както следва: 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени травматични увреждания
и негативни емоционални и психически преживявания, причинени в резултат на ухапване от
кучето на ответника порода „немска овчарка“ на 06.10.2021г. в гр. Варна, местност
„Кочмар“ и сумата в размер от 167,78 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди за направени разходи за медикаменти и лечение вследствие на
увреждането на ищеца причинено от ухапване от кучето на ответника порода „немска
овчарка“ на 06.10.2021г. в гр.Варна, местност „Кочмар“, ведно с обезщетението за забава
върху главниците съизмеримо със законната лихва, считано от датата на увреждането –
06.10.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.
Въззивникът Й. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.
Намира за несъстоятелен извода на първоинстанционния съд, че нараняванията на ищцата
Д. са получени в следствие ухапване от кучето на ответника. Счита, че представената
медицинска документация, в това число и изводите на експерта по проведената СМЕ са
базирани изцяло на отразените в медицинското удостоверение изявления на ищцата и е
възможно нараняването да е получено й при други механизми. Оспорва доказателствената
стойност на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите на ищцата –
Йорданка Станева и Емил Николов като посочва, че същите не са били очевидци на
1
случилото се и няма как са установят, че травматичните увреждания на М. Д. са настъпили
именно в следствие ухапване от кучето на Й. М.. Отделно от това счита, че показанията не
са безпристрастни, тъй като свидетелката Станева и въззивника са във влошени отношения
по повод спор за имотна граница.
Възразява се и срещу определения от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди 3000 лева като счита, че същият не съответства на вида на
травматичните увреждания, които са с повърхностен характер и са претърпели пълно
възстановяване. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, предявените
искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
Прави доказателствено искане за провеждане на Съдебно-киноложка-етологична
експертиза.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Б. Д., чрез процесуалния й представител. Счита подадената
въззивна жалба за изцяло неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.50 от ЗЗД в това число, че на 06.10.2021г. сутринта кучето на
ответника Й. М. е ухапало ищцата и е причинило травматичните увреждания, чиято
обезвреда се претендира. Счита, че правилно показанията на свидетелите на ответника
Милена Янева и Марина Иванова са ценени по реда на чл.172 от ГПК, за разлика от
показанията на св. Станева, които установяват твърденията на ищцата. Излага, че
настъпилите травматични увреждания и механизма на настъпването им – чрез ухапване от
куче се потвърждават и от заключението на проведената СМЕ, както и доказателствата за
последващо проведените посещения при медицински специалисти и закупуването на
медикаменти. Посочва, че инцидентът е настъпил в следствие на системно неупражняване
на контрол от ответника по отношение на кучето му. Излага, че определеният от съда
размер на обезщетението за претърпените имуществени и неимуществени вреди е
справедлив и съобразен с вида и интензитета на увреждането и влиянието, което същото е
оказало върху психиката на ищцата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено и в полза на
въззиваемата страна да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Възразява срещу доказателственото искане на въззивника за провеждане на Съдебно-
киноложка-етологична експертиза, поради това че същото е преклудирано, тъй като е
направено след първото по делото съдебно заседание.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се
2
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното с въззивната жалба доказателствено искане за провеждане на Съдебно-
киноложка-етологична експертиза следва да бъде оставено без уважение, поради това че
непровеждането й в хода на първоинстанционното производство не е в следствие на
допуснато от съда процесуално нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК.
Обстоятелствата, чието изясняване се иска с поставените въпроси към експертизата не са
нови по смисъла на чл.147 от ГПК, не са възникнали след срока по чл.131 от ГПК, поради
което ангажирането им е следвало да стане с отговора на исковата молба или най-късно в
първото по делото съдебно заседание, в което е изготвен доклада по делото по реда на
чл.146 от ГПК. Искането е направено във второто съдебно заседание и на това основание се
явява преклудирано, поради което правилно е било оставено без уважение от
първоинстанционния съд.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 50342/04.07.2023г. по
регистратурата на ВРС на Й. И. М., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител
срещу Решение № 1777/21.05.2023г. постановено по гр.д. № 9094/2022г. по описа на ВРС, 9-
ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за провеждане на Съдебно-
киноложка-етологична експертиза.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1650/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззиваемата страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3