Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040 08.09.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на трети септември две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Г.
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.
АНД № 540 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Г.Т. ***, чрез адв. А. Д. от АК - Пловдив срещу Наказателно постановление № 19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административни наказания глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения. Първото от тях се изразявало в липсата на надлежна материална компетентност на актосъставителя, като се прави разграничение между отделните категории свидетели, които било допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат и се аргументират доводите в подкрепа на така формулираното оплакване. При условията на евентуалност, дори да се приемело, че процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и по ангажиране на отговорността била спазена, то не следвало това да става по отношение на жалбоподателя и поради съображения по същество, свързани с различна интерпретация на фактите, твърдения за които се излагат в жалбата и различна правна оценка, като се мотивират подробни съображения в тази насока. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като лично и чрез упълномощения по делото процесуален представител - адв. А. Д. от АК – Пловдив заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива подробни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.11.2019 г., свидетелят А.М.А. управлявал лек автомобил марка „*********“, модел „***“ с рег. № ****, като излизал от района на СБА, предприемайки маневра надясно, за да се включи в движението по бул. „*******“ в град Хасково, в дясната лента за движение в посока към град Димитровград. По същото време, в района на намиращ се в съседство обект – бензиностанция „ОМВ“, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, собственост на Г. Т. Г. от град Пловдив, като след зареждане с гориво, решил да напусне обекта не през изхода, а през входа на същия, за да се включи в движението по бул. „********“ в град Хасково, в посока към град Димитровград. При извършване на маневрата с предна лява част на управляваното от него превозно средство ударил в предна дясна част предприемащия маневра по завой надясно за включване в движението след напускане на района на СБА лек автомобил марка марка „*****“, модел „***“ с рег. № ***, управляван от свид. А.М.А.. Двамата водачи преустановили движението на съответното управлявано от тях моторно превозно средство и излезли от автомобилите като си разменили реплики във връзка със случилото се - жалбоподателят запитал свид. А.А. какво бил направил, а възприемайки минималните щети, му заявил, че имал ангажимент и напуснал мястото на настъпване на транспортното произшествие. Тогава свид. А.М.А. сигнализирал на ЕЕН 112 за настъпилото произшествие и останал на място да изчака органите на МВР.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите А.О.К. и Т.З.М., двамата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково установили самоличността на водача на лекия автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № **** в лицето на свид. А.А. и извършили оглед на местопроизшествието и на превозното средство, намиращо се там. Констатирано било че лекият автомобил, управляван от свид. А.А. се намирал в дясната лента по посока движението си в района на входа на бензиностанция „ОМВ“ и имало следи от удар в предната му част с минимални щети, като всъщност, поради повреда на парктроник и задействане на авариен режим, превозното средство не можело да бъде приведено в движение чрез стартиране на двигателя, което наложило с подходящ софтуер, блокирането в компютърната система да бъде преодоляно. След като констатирали, че водачът на другото превозно средство, участник в процесното ПТП не се намира на мястото, направили, въз основа на предоставените данни от свид. А.М.А. и след преглед на записи от видеокамери на Община Хасково, справка в база данни КАТ и установили, че лекият автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № *** ** бил регистриран като собственост на Г. Т. Г. от град Пловдив. След осъществена връзка с водача на лекия автомобил, същият бил поканен да се яви в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, като с оглед тези и направените на мястото на инцидента констатации, контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия автомобил, марка „*** модел „***“ с рег. № ***, нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя, като водач на ППС, участник в ПТП. В резултат на този извод, срещу жалбоподателя – Д.Г.Т. бил съставен на същата дата, в негово присъствие от свид. А.О.К. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл. № ** от 07.11.2019 г., за нарушения, квалифицирани по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения вписал, че има такива, без да изложи в какво се изразяват. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.
При издаване на наказателното постановление, станало на 30.07.2018 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. ПТП“ и 2) „При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“ и на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и съответно административното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя лично на дата 21.05.2020 г., според отбелязването в приложената разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.З.М. и най – вече тези на свид. А.О.К., които макар и опосредени от показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. А.М.А., участник в транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени впечатления за настъпването му, както и за последващото поведение на участниците в него. Всъщност, относно обстоятелствата, включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице особено съществено разминаване в гласните доказателствени източници, а там където такива все пак се установяват, те биха могли да се дължат както на липсата на ясен спомен. Затова отделните нюанси в тази насока ще бъдат коментирани в изложението на правните изводи, в случай че е необходимо, но при всички положения, показанията на свид. А.М.А. са годна доказателствена основа за изясняване на делото от фактическа страна, като изложеното от него по въпросите, включени в предмета на изследване, за които разполага с ясен спомен, се кредитира от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото. Необходимо на това място е и уточнението, във връзка с обвързващата доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, че въпреки законовата повеля, тя следва да се прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им относно обективните находки и събраните данни от участниците в съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Според чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението подлежи на административно нказание, а според ал. 2, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл. 175, ал. 1, т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Следователно, деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните нарушения, като изложените в обратна насока доводи на жалбоподателя следва да се възприемат за изцяло несъстоятелни.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, но що се касае до второто от описаните в него нарушения, тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 и т. 5 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушените правни норми. Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата, предвиждаща задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, той, както и останалите водачи, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Тоест, актосъставителят се е ангажирал с хипотеза кое задължение не е изпълнено от страна на жалбоподателя, но същевременно при словесното описание на това деяние е вписал в съставения АУАН, че водачът „напуска мястото на ПТП, без да е установил материалните щети, които е нанесъл и без да уведоми службата за контрол на МВР“, каквото поведение обаче, той дължи не съобразно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, а по чл. 123, ал. 1, т. 1 или евентуално по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, доколкото се касае за съвсем различно задължение. То впрочем по същество е и спазено, доколкото жалбоподателят все пак е изпълнил задължението си след настъпване на процесното транспортно произшествие, да слезе от автомобила, който е управлявал и да установи щетите, които по негова преценка били минимални и тъкмо поради тази му преценка, изразена вербално по не най – подходящия начин е последвало и разногласието с другия водач относно обстоятелствата около настъпилото ПТП, сред които попада и този за щетите, част от тях впрочем последващо проявени и установени. Твърдения за подобни факти обаче няма в акта, а те запълват съдържанието на необходимото словесно описание на деянието от гледна точка включването на всички съставомерни признаци от състава на нарушение, за което е повдигнато административнонаказателно обвинение, съобразно приложената правна норма. В конкретната хипотеза, с оглед изложеното, става ясно, че липсва необходимата релативност между словесното описание на деянието и неговата правна квалификация, явяващо се съществено процесуално нарушение. Изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН не са формални, а следват определена логика, насочена към гарантиране правото на защита и обезпечаване възможността за съдебен контрол като специално това по т. 5 се отнася до посочването не на кои да са правни разпоредби, а на нарушените, които са винаги и единствено възможни поради това, че следва да съответстват напълно на словесното описание. Нещо, което в случая при съставяне на процесния АУАН не е изпълнено в необходимата степен, поради което и допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените.
На следващо място, по отношение необходимостта и издаденото впоследствие наказателно постановление по съдържанието си да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, е необходимо да се отбележи факта, че след като е възприел описанието на твърдяното нарушение по пункт 2, въведено със съставения акт за установяване на административно нарушение /неточно, както бе посочено/, наказващият орган е вписал, че с това жалбоподателят бил извършил: „При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й“. По този начин отговорността е ангажирана за нарушение, за което, с оглед въведеното в АУАН фактическо описание, липсва надлежно повдигнато административнонаказателно обвинение. Пропускът на актосъставителя да конкретизира твърденията с вписването на такива, че жалбоподателят, като водач на МПС, участник в ПТП е имал разногласия с другия участник за обстоятелствата и напуска мястото на настъпване на ПТП без да уведоми службата за контрол и да изпълнява указанията ѝ, не само не е бил отстранен по надлежния ред, но се е стигнало до нова неяснота в НП относно изпълнителното деяние на визираното нарушение и в коя точно форма от визираните в б. „а“ или б. „в“ на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП или всъщност по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, хипотези е осъществено изпълнителното деяние. Затова, с отправянето на такива твърдения, наказващият орган, освен, че не е конкретизирал в какво точно се изразява то, по недопустим начин, за пръв път едва със санкционния акт, е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт. По този начин е допуснато и друго процесуално нарушение отнасящо се до деянието по пункт 2 от НП, което с оглед изложеното по – горе също следва да се квалифицира като съществено, а оттам и като основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат доводи по същество в тази част.
С оглед тези съображения, наказателното постановление подлежи на отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на санкционния акт в частта относно деянието по пункт 2 от санкционния акт.
По отношение на деянието по т. 1 на НП, при съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление в тази част. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря в същата тази част на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието действително поставя необходимост и от едно уточнение, свързано с начина на изложение на твърденията и конкретно употребяване на израза „маневра завой наляво и навлизане в насрещно движение на еднопосочен път“, като форма на съставомерна деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от друга. В случая акцентът в твърденията е в посока извършване на маневрата и подчинението на тази дейност на изискванията именно на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, доколкото изброяването на възможните маневри е само примерно, според употребения от самия законодател израз. Следователно, правилно деянието е квалифицирано по този текст от закона, доколкото се касае за предприемане на маневра въобще или подготовката се предприемане на маневра. В състава на визираната от актосъставителя норма е предвидено обаче и допълнително изискване към лицата, извършващи маневри с пътни превозни средства преди да започнат тяхното осъществяване, да се убедят, че с предприемането им няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Изрични твърдения в тази насока са изложени в акта /макар и не особено прецизно/, но такива са включени по отношение на самия водач и създаване на опасност за самия него и за управляваното МПС, което впрочем е чужда собственост, откъдето следва да се приеме, че деянието попада в обхвата на действие на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Действително разумът и духът на законодателя е насочен към това, с приемането на Закона за движението по пътищата, да се гарантира безопасността на всички участници в движението, включително като се вменяват задължения и ограничения за водачите на превозни средства, целящи да предпазят живота, здравето и имуществото и на самите тях. Красноречив пример в тази насока е задължението за поставяне на обезопасителни колани, но това не означава, че сама по – себе си всяка норма може или следва да бъде тълкувана разширително. В случая очевидно с текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се визира предприемането на всяка възможна маневра, а не само на примерно изброените, но изискването за водача е да се убеди, че с нея няма да създаде опасност за останалите участници в движението, доколкото само останалите участници в движението могат да се движат преди, след или да преминават покрай водача, но не и самия той. Освен това, в процесния случай действително е налице настъпило ПТП по смисъла на Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, която норма не поставя разлика, основана на принадлежността на превозното средство, по отношение на което са причинени щети, но в случая то е чуждо за водача, причинил деянието и щети по него. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат, поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че настъпилият съставомерен резултат се дължи на деяние по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, макар и тази разпоредба не покрива изцяло смисъла и съдържанието на текста на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, но в случая такова се установява, тъй като с предприемане на маневрата завой наляво с цел излизане от търговския обект – бензиностанция „ОМВ“ през участък от пътя, при това еднопосочен, който е предназначен за вход на същия, квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното постановление и описание на деяние, което обосновава като релевантна предложената квалификация по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се установи по необходимия категоричен начин наличието на деяние, съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното средство при извършване на маневрата в отклонение от правилата за движение е бил именно жалбоподателят. Същият е било необходимо да прояви дължимата грижа в това му качество при упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл а така също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента, което сочи на извода за проявена непредпазливост от страна на жалбоподателя при извършване на маневрата, поради което е налице и съставомерно негово поведение. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е санкциониран с процесното наказателно постановление в частта относно деянието по пункт 1 от него, а санкцията е определена съобразно предвиденото в наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган.
В тази част жалбата е необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление в същата част – потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното присъждане от жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и новелата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., според която, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 5, то в тежест на жалбоподателя остават направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат. Макар и да са действително сторени от неговия доверител, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, то липсва отбелязване в каква част са заплатени за процесуалното представителство при оборване на обвинителната теза за всяко от деянията, описани в НП, за да се прецени съразмерността съобразно уважената част, а предвид характера на производство – административно - наказателно, то най – близката и удачна аналогия в тези хипотези е разрешението в подобни случаи по наказателните дела, като макар да няма качеството на подсъдим, частично оправдан по някое от обвиненията, който следва да поеме разноските при признаването му за виновен, то за жалбоподателя в случая не е възникнало правото в негова полза да бъдат присъдени направените разноски, а искане от другата страна не е отправено, за да се преценя основателността му.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д.Г.Т. *** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 1 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1253-001251 от 17.12.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, в частта, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д.Г.Т. *** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар:Г.С.