Определение по дело №748/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260105
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Диана Георгиева Дякова
Дело: 20203200500748
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

        260105                   28.09.2020 год.                               гр.Добрич

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и осми септември                                                        2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 748/2020 год.  за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл.396 ал.1 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№1866/01.07.2020 год.,подадена от  ЗК”***”ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.П.,общ.Шабла срещу определение № 233/03.06.2020 год. по ч.гр.д.№ 157/2020 год. на Районен съд Каварна,с което  на основание чл.390 ал.1,във връзка с чл.397 ал.1 т.2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.228 от ЗЗД,във връзка с чл.79 от ЗЗД,който ще бъде предявен срещу кооперацията от П.С.П., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 3 516.96 лв.,представляваща дължимо наемно плащане по сключени договори за наем на земеделска земя за стопанските 2017-2018 год. и 2018-2019 год. ,чрез налагане на запор на банковата сметка  на жалбоподателя в „***”АД до размера на сумата от 3 516.96 лв.

Частният жалбоподател счита обжалвания съдебен акт  за незаконосъобразен и настоява за отмяната му.Посочено е ,че между страните по делото били сключени договори за наем на земеделска земя за срок от една стопанска година,като възнаграждението на наемодателя било определено като възлизащо на 30% от стойността на продукцията.След приспадане на стойността на дължими услуги от 312 лв.,наемът за стопанската година 2017-2018 год. в размер от 858.32 бил  преведен по банков път на дата 25.02.2019 год. Стойността на наемното плащане за стопанската 2018-2019 год. бил определен след изготвяне на ГФО за 2019 год. ,като 30% от стойността на продукцията на декар възлизала на сумата от  37 лв. и  на наемодателя преведени 1 084.40 лв.С оглед на горното ,бъдещият иск не бил вероятно основателен,поради което се настоява за отмяна на допуснатото обезпечение.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е било връчено на дата 23.06.2020 год., от ДСИ при районен съд Каварна, частна жалба рег.№1866/01.07.2020 год.,изпратена по пощата на дата 30.06.2020 год. е подадена в срока по чл.396 ал.1 от ГПК.

П.С.П., ЕГН **********,*** ,счита подадената жалба за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в  отговор рег.№ 2144/21.07.2020 год.Счита,че сроковете за заплащане наемното възнаграждение по договорите  били изтекли съответно на 01.01.2019 год. и на 01.01.2020 год.Едва след налагане на запора  и  на дата 26.06.2020 год. получил полагащите му се за стопанската 2018-2019 год. по 37 лв. на декар  за общо притежаваните  29.308 дка,поради което поискал частичната отмяна на наложения запор.

В молбата по чл.390 от ГПК, П.С.П. е навел твърдения,че по  договор за наем за стопанската   2017-2018 год.,Кооперацията му изплатила само по 40 дка,въпреки че изплащала  наем от по 80 дка,поради което му дължала по още 40 лв.  на декар за общо отдадените под наем 29.308 дка,т.е. сумата от 1 172.32лв. По договор за наем за стопанската 2018-2019 год. не бил получил никакво плащане.Заявил е ,че ще заяви осъдителна претенция в общ размер от  3 516.96 лв.,от която за стопанската   2017-2018 год. неизплатен в пълен размер наем от  1 172.32лв.  и  за стопанската 2018-2019 год. напълно неизплатен наем в размер на 2 344.64 лв.Представил е договор за доброволна делба от 13.04.1998 год. за удостоверяване  правото си на собственост върху два земеделски имота  в землищата на с.К.и на с.П.,както и договор за наем  четири земеделски имота ,сключен със ЗК”***” за стопанската 2017-2018 год.,като е заявил,че не разполага с договора за наем,сключен с кооперацията за стопанската 2018-2019 год.Приложена е и отправена нотариална покана  за заплащане на дължими суми по договори за наем без посочване на техния размер.

Обезпечението на бъдещия иск е допуснато от КРС по съображения ,че в производството няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правната страна по спора,да навлиза в спора по същество,поради което молбата по чл.395 от ГПК  е уважена  въз основа на изложени твърдения и представени доказателства,както и наличие на обезпечителна нужда,която при паричните притезания на практика се предполагала.Анализ на доказателствата не е направен и конкретни доводи не са изложени.

С молба рег.№ 1904/02.07.2020 год. П.С.П. е уведомил съда,че с искова молба вх.№ 1898/02.07.2020 год. ,въз основа на която е било образувано гр.д.№ 252/2020 год. е предявил обезпечения иск с цена от 2 434.56 лв.,тъй като след издаване на обезпечителната заповед получил плащане ,съставляващо част от дължимия наем за двете стопански години в размер от 1082.40 лв.Поискал е наложения запор  да бъде отчасти отменен за горницата над 2 434.56 лв.

Молбата е била уважена ,като с  влязло в сила определение № 351/06.07.2020 год.,поправено с определение № 398/06.08.2020 год.,КРС е отменил отчасти наложения запор за горницата над размера на сумата от 2 434.56 лв.

Настъпилата междувременно    отмяна на допуснатото обезпечение,което съдът следва да зачете по реда на чл.235 ал.3 от ГПК,налага производството по делото да бъде прекратено в тази му част,като лишено от предмет.

В останалата й част жалбата е основателна  въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Между П.С.П., ЕГН **********,***,като наемодател и ЗК”***”ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.П.,общ.Шабла,като наемател са били сключени договори за наем №№ 171/29.03.2017 год. и 171/16.02.2018 год. с предмет земеделска земя в землищата на с.П. и с.К.,съставляваща 4 ниви с обща площ от 29.308 дка.Договорите са били сключени за стопанските 2017-2018 год. и 2018-2019 год.Размерът на дължимото на наемодателя възнаграждение е определено и по двата договора в размер на минимум 30% от паричната стойност на продукцията.

Наемателят е заплатил на наемодателя  по банков път на дата  сумата от 1084.40 лв.,определена на база 30% от продукцията,равняващи се на  37 лв. на декар за количество земя от 29.308 дка,дължима за стопанската 2018/2019 год. на дата 26.06.2020 год. и на дата 25.02.2019 год.  сумата от  858.32 лв.,дължима за 2017/2019 год.Кооперацията е съставила и разходен касов ордер  за сумата от 312 лв. за предоставени на П.С.П. услуги за дворни места за 2018 год.Общия сбор на сумите възлиза на сумата от 1170.32 лв.,което плащане се равнява на по 40 лв. за отдадените под наем 29.308 дка.Получаването на сумите  се признава  от наемодателя,но същият счита че му се следват допълни такива.

В молбата за допускане на обезпечението,наемодателя не е изложил твърдения  на каква сума възлиза дължимото за всяка от двете стопански години наемно плащане .Липсата на отразяване   в договорите  на   размер на годишния наем в конкретна цифра, налага при позоваване на неизпълнението им,да се посочи каква по количество  и стойност  продукция  е била добита  от отдадените под наем имоти,за да бъде преценено на каква сума възлиза дължимото от наемателя плащане.Дължимо е наемно плащане  в съответствие с  постигнатите между страните уговорки във връзка с наемното правоотношение,а не  сумите ,които   наемателят  изплаща на  трети лица по повод обработка на земеделска земя.В този смисъл претенцията за заплащане на наемно възнаграждение от 80лв. на декар е неоснователна.

След като молителят не е посочил какъв е размера на дължимия наем по години,а са представени  доказателства за заплатен наем и по двата договора, претенцията му е  вероятно неоснователна,поради което и не следва да бъде обезпечавана.

По изложените съображения,съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО  частна жалба рег.№1866/01.07.2020 год.,подадена от ЗК ”***” ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.П., общ.Шабла срещу определение № 233/03.06.2020 год. по ч.гр.д.№ 157/2020 год. на Районен съд Каварна в частта,в която е било отменено от КРС с определение № 351/06.07.2020 год.,поправено с определение № 398/06.08.2020 год. по ч.гр.д.№ 157/2020 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба  пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.

ОТМЕНЯ определение № 233/03.06.2020 год. по ч.гр.д.№ 157/2020 год. на Районен съд Каварна,с което  на основание чл.390 ал.1,във връзка с чл.397 ал.1 т.2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.228 от ЗЗД,във връзка с чл.79 от ЗЗД,който ще бъде предявен  от П.С.П., ЕГН **********,*** срещу ЗК”***”ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.П.,общ.Шабла  за заплащане на сумата от 2 434.56 лв.,представляваща дължимо наемно плащане по сключени договори за наем на земеделска земя за стопанските 2017-2018 год. и 2018-2019 год., чрез налагане на запор на банковата сметка  на жалбоподателя в „***”АД до размера на сумата от 2 434.56 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ подадената от П.С.П., ЕГН **********,*** молба рег.№1442/03.06.2020 год. по чл.390 от ГПК за обезпечаване на бъдещ иск с цена от 2 434.56 лв. по чл.228 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД  срещу ЗК ”***”ЕИК***,със седалище и адрес на управление с.П.,общ.Шабла.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                        2.