Р Е Ш Е Н И Е
№……… / 03.07.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 630 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
молба, подадена от П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с правна квалификация чл. 19, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
С молбата се иска да бъде допусната
по отношение на Община *** и Община *** промяна в собственото име на молителя,
като вместо „П.“ същото да бъде „И.“. В молбата и допълнението към нея от
20.05.2019 г. се твърди, че майката на лицето след раждането и я е записала с
името „П.“, тъй като през комунизма не са разрешили на родителите и да я
запишат с името „И.“. Въпреки това всички близки, приятели и колеги на молителя
се обръщали към нея с името „И.“. Молителят П. излага, че не се разпознава с
името „П.“ и наличието на това собствено име и създавало затруднения в
общуването с колеги – унгарци, тъй като работи на речно корабоплаване и в Унгария
и Русия „П.“ е мъжко име, което обуславя наличието на важно обстоятелство по смисъла
на чл. 19 от ЗГР.
Заинтересованите страни Община *** и Община *** не са
изразили становище по същество.
В проведеното по делото открито съдебно заседание,
молителят, редовно призован – се яви лично. Заинтересованите страни, редовно призовани, не изпратиха представител. За контролиращата
страна РП – Провадия се яви прокурор Атанас Христов.
В съдебно заседание прокурор Христов изрази становище
за основателност на молбата.
Съдът, след съвкупна
преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства: удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане № 496/03.05.1984 г. от община ***,
копие от лична карта № *******, се установява, че молителят е родена на *** г. и нейни родители са С. К. П.
- майка и В.П.П.– баща, като при раждането е била записана с имена П.В.П.. Молителят
има регистриран постоянен адрес ***.
От служебно изисканите от съда: справка за съдимост,
издадена на 28.05.2019 г. от Бюро за съдимост при РС - ***, удостоверение за наличие или липса
на задължения изх. № **********/29.05.2019 г., издадено от Община ***, писмо изх. № 27880-1/19.06.2019 г. от ТД на
НАП - Варна и писмо рег. № 324000-4977/19.06.2019 г. от РУ – Провадия при ОД на
МВР – Варна, се установява, че молителят П. не е осъждана, спрямо нея няма
данни за образувани досъдебни производства и към настоящия момент не са и
налагани принудителни административни мерки по Закона за българските лични
документи, няма задължения за местни данъци и такси битови отпадъци към Община ***
и няма публични задължения към ТД на НАП – Варна.
От събраните по делото гласни
доказателства - показания на свидетеля С. К. П. – майка на молителя, се
установява, че преди раждането на
дъщеря ѝ тя и съпругът ѝ са искали да кръстят детето с името „И.“,
но когато то се родило са им казали, че не може да го запишат с това име и
трябва да изберат за детето си друго име. Майката избрала името „П.“. Още от
малка родителите, роднините, учителите и съучениците в училище са я наричали с
името „Б.“ или „И.“. Съдът отчита заинтересоваността на свидетеля, произтичащо
от факта, че той е родител на молителя, както и присъствието на същия в съдебната
зала преди да даде показания с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но
кредитира и възприема показанията на свидетеля,
доколкото същите кореспондират с останалите доказателства по делото.
От
личното изслушване на молителя се установява, че от детските ѝ години
вкъщи и в училище, а по – късно и в университета са я наричали с името „И.“. С
това име я наричат и нейните роднини, близки, приятели и познати. Посочва, че
от осем години и половина работи на речно корабоплаване като отговорник
търговска зала, но за колегите ѝ – руснаци и унгарци името „П.“ е мъжко
име и всеки път я питали дали е мъж или жена, а колегите ѝ американци не
можели да произнасят името и я наричали „П.“ или „П.“. Излага, че фирмите, за
които работи са кипърски, австрийски и швейцарски, че всеки път, когато се
качва на кораб трябвало да попълва декларация дали е „джендър“ или не. Заявява,
че е жена, а не „джендър“ и въпросите на колегите ѝ дали наистина е жена
или има импланти, отправени пред гостите, много я притесняват.
Така установените обстоятелства по делото
обосновават следните правни изводи:
Името е съществен белег – постоянно
словесно обозначение на всяко физическо лице, който трайно го
индивидуализира и отличава от всички други лица. Правото на избор на собствено
име се упражнява от родителите на лицето и се съобщава писмено на длъжностното
лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане – чл. 12 от
ЗГР. То не може да бъде променяно извън рамките на посочените от закона начини,
освен само по съдебен ред и при наличие на определени в закона предпоставки,
предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно: когато името или
отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както
и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва
обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но
съгласно разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива
обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или
неподходящо. Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са
важни законодателят е предоставил преценката на съда с оглед особеностите на
всеки конкретен случай. Според застъпеното становище в
решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д.№ 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично и
обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира, носенето от лицето на различни имена
в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна.
Съгласно решение № 1426 от 10.12.2008 г. по г. д. № 396/2008 г. на ВКС, V г.о.
името е част от личностното самоопределяне на лицата и субективното желание на
дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство” по смисъла на ЗГР. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д.№ 611/2007
г. на ВКС, II г.о. е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл,
като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество,
ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение
органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е
необходимо да се отбележи, че за да се промени определено име /собствено,
бащино или фамилно/ поради наличието на важни обстоятелства, които налагат
това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно обстоятелство по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това понятие да е
употребено в множествено число.
В случая, според настоящия съдебен състав,
обстоятелствата за промяна на личното име, изложени от молителя, ведно с
установеното от фактическа страна, сочат наличието на три важни обстоятелства
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Първото важно обстоятелство по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е налице и съответно, което налага промяна на името
на молителя е известността ѝ в обществото с лично име, с което се
идентифицира, различно от онова, което носи и с което е вписан в официалните си
документи за самоличност. Обстоятелството, че П. е известна в обществото с
личното име „И.”, се установява от показанията на разпитания по делото
свидетел, които са категорични и непротиворечиви по въпроса, че молителят е
известен с личното име „И.”. Ето защо съдът приема, че молителят П. е
известна в обществото с различно от носеното от нея лично име, а именно с
личното име „И.”, а това, както се изясни по-горе, е важно обстоятелство,
налагащо промяна на името по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР. Второто важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е налице и което налага
промяната на личното име на молителя е субективното желание на лицето да носи
определено име /лично/ и исканата промяна няма за цел въвеждането в заблуждение
на органите на реда или определени институции. Това е така, защото в случая е
безспорно по делото, че молителят желае да носи личното име „И.“, тъй като ако
не желаеше не би и предявила молбата по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, от една
страна, а от друга страна се установява от служебно изисканите от
първоинстанционния съд справки, че молителят П.В.П. не е осъждана, че срещу нея
няма налагани принудителни административни мерки по ЗБЛД, че няма данни за
образувани, неприключени и/или приключени досъдебни производства и повдигнати
обвинения, че няма публични задължения, тоест в конкретния случай не може да се
приеме, че исканата промяна на личното име има за цел въвеждане в заблуждение
на органите на реда или определени институции. Третото важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е това, което е направило лично и обществено
неудобно и неподходящо за молителя носеното на името в частта, в която се
иска промяна. П. претендира промяна на нейното собствено име и поради това, че
името „П.” дава повод при всяко качване на кораб от нея да се изисква да
попълва декларация дали е „джендър” или не, а на колегите ѝ чужденци да
отправят към нея въпроси, свързани с половата ѝ принадлежност или сексуална
ориентация, което става на работното ѝ място в присъствието на други
хора. Това обстоятелство неминуемо води до вътрешна съпротива срещу неуместните
въпроси и шеги, които я обиждат и притесняват.
Горно дава основание на съда да приеме, че съществуващото
различие между фактически използваните имена, с които лицето е известно в
обществото и вписаните в акта за раждане имена, неминуемо създава предпоставки
за затруднения при общуването, индивидуализацията, идентификацията и
отличаването на молителя от останалите физически лица, чрез името като негово
словесно обозначение. Липсата на пълно съответствие между юридическото и
фактическото положение би създало затруднение на молителя за пълноценното и
безпрепятствено упражняване на гражданските му и лични права.
Въз основа на тези изводи съдът
намира, че важността на така установените други обстоятелства води до
заключението за законосъобразност на искането относно собственото име на
молителя, поради което молбата за промяна на собственото име на П.В.П. е
основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 75 от ЗГР,
длъжностните лица по гражданското състояние в Община *** и Община *** следва да
бъдат задължени да отбележат допуснатата промяна в данните за гражданско
състояние на лицето П.В.П., ЕГН **********, в съставения акт за гражданско
състояние – акт за раждане № 496 от 03.05.1984 г. на Община *** и в регистъра
на населението на Община ***.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в собственото име на молителя П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, от „П.” на „И.”.
ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица по
гражданското състояние в Община *** и Община *** да отбележат допусната промяна
в акта за раждане и регистъра на населението, като вместо отразеното лично име
на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** - „П.”, впишат собственото име „И.“.
УКАЗВА препис от решението да се
изпрати на длъжностните лица по гражданското състояние в Община *** и Община ***, за
отбелязване на допусната от съда промяна в данните за гражданско състояние на
лицето П.В.П., ЕГН **********, в съставения акт за гражданско състояние – акта
за раждане № 496 от 03.05.1984 г. на Община *** и в регистъра на населението на
Община ***.
УКАЗВА препис
от решението да се изпрати до Бюро „Съдимост” при РС – *** за отбелязване на
допуснатата промяна.
Препис
от решението да се връчи на молителя и РП – Провадия.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: