РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично заседание на седми август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Ралица Русева
при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията АНД № 1141 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.К.Д. ***, против
Наказателно постановление № 20- 1085- 001211 от 30.04.2020 г. на началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с
което за административни нарушения по чл.40 ал.І от ЗДвП и чл.123 ал.І т.3
б.”в” от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.ІІ т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание
чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и
недоказаност на вменените нарушения.
Ответникът по жалбата поддържа становище за
неоснователност на същата.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това
си качество е наказван за нарушения по
ЗДвП.
На 24.03.2020 г.,
около 11.16 часа, жалбоподателят паркирал лек автомобил “Фолксваген Голф” 1.6 с рег.№ Р 8207 АК по
ул.”Добруджа” № 6 в гр.Русе. Водачът реално спрял на единственото свободно
паркомясто, което било обозначено с маркировка, и на което били поставени 2 бр.
антипаркинг скоби, като при маневриране с автомобила затворил едната /към
предната част на въпросното МПС/ и притиснал втората /към задната част/.Същият
имал намерение да пазарува от магазин, който се намирал непосредствено зад
въпросното паркомясто.След като напуснал автомобила, продавач от същия
търговски обект, който забелязал действията му, обърнал внимание, че на
паркомястото има скоби.Жалбоподателят Д. престоял кратко в магазина, след което
потеглил отново с автомобила си.Непосредствено след него, непознато лице,
работещо в същия обект, отново вдигнало предната скоба и така същите механични
устройства останали на платното върху сигнализираното с пътна маркировка
паркомясто.Доколкото случилото се било заснето от камери, инсталирани на
сградата на ВиК Русе- ползвател на паркомястото, управителят на дружеството
депозирал на 26.03.2020 г. жалба пред Директор ОДМВР Русе за разследване на
случая, като твърдял, че е извършено евентуално престъпление по чл.216 от НК.При извършена проверка, жалбоподателят бил установен и попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП, а спрямо него бил съставен АУАН № 20-1085- 001211 от
14.04.2020 г., сочещ нарушения по чл.40 ал.І от ЗДвП и чл.123 ал.І т.3 б.”в” от ЗДвП.Актът бил предявен и лично връчен, а въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление.Във въззивното производство
жалбоподателят твърди, че е налице неправилно приложение на закона и
недоказаност на нарушенията.
Приетата за установена фактическа обстановка се
установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства- АУАН № 20- 1085- 001211 от 14.04.2020 г., сигнал от ВиК, дефектна
ведомост, фактура, декларация по чл.188 от ЗДвП, справка, справка за нарушител,
видеозапис, приложен от ВиК.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Налице е неправилно приложение на закона и
недоказаност на твърдяните нарушения.
По делото няма спор, че на посочените дата и място
именно жалбоподателят е управлявал описаното превозно средство, което паркирал
на обозначено паркомясто.Няма спор, че в границите на това паркомясто се
намирали 2 бр. подвижни скоби.Не се спори, че те били собственост на ВиК Русе,
ползвател на мястото. Спорно е осъществени ли са нарушения по чл.40 ал.І от ЗДвП и чл.123 ал.І т.3 б.”в” от същия.
Съдът намира, че
в случая не е налице движение назад, а паркиране, като това е особено
ясно видно от снетия запис на видеокамерите.Жалбоподателят влиза в реда на
паркирани автомобили като очевидната мотивация на действията му и крайна цел е
да паркира.При наличие на специални текстове в ЗДвП, касаещи паркирането, не
може да се приложи хипотезата на „движение назад”, както това е направено от
наказващия орган. Аргумент в посока на тази теза е и ал.ІІ на чл.40 от ЗДвП,
според която, по време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Видно отново от
доказателствата по делото- зад водача реално няма път, защото той влиза в ред
на паркирани автомобили и маневрира между два от тях.
При
установените факти, след като е приел нарушение по чл.40 ал.І от ЗДвП,
наказващият орган е санкционирал Д. в хипотезата на чл.183 ал.ІІ т.11- глоба от
20 лв. за нарушаване на правилата за движение назад. Тази санкция е неотносима,
защото както бе посочено по- горе, не може да се приеме, че автомобилът се
движи назад по пътно платно, при положение, че същият паркира.
Що се отнася
до второто вменено нарушение, то съдът намира, че също се явява
недоказано.Задължение на водачите на МПС е при наличие на ПТП, при което между
участниците няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълняват дадените им
указания. Няма съмнения, че тази норма урежда хипотеза на наличие на поне двама
участника в ПТП.В случая съдът приема, че няма категорични доказателства за
настъпило ПТП поради липса на убедителни такива за нанесени щети.Издадената
дефектна ведомост от ВиК Русе не може да бъде ценена безрезервно, доколкото на
първо място дружеството очевидно е заинтересовано да поддържа обвиненията си
срещу жалбоподателя, а на второ място- оново от записа е видно, че предпазните
скоби са в обичайно състояние без видими повреди, след потеглянето на лицето.Фактически
липсват категорични доказателства какво е било техническото им състояние и
наистина ли са били повредени, унищожени или просто сгънати, както позволява
самото им предназначение. Още по- съществен момент е, че липсва втори участник в
ПТП, с който да е кореспондирал на мястото на произшествието жалбоподателят в
качеството на водач на МПС, и с когото да не са постигнали съгласие, а да са
налице разногласия, налагащи уведомяване на
компетентните органи.При така
посоченото, съдът намира, че необосновано и незаконосъобразно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя и за
нарушението по чл.123 ал.І т.3 б.”в” от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
постановление за необосновано и незаконосъбразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
ОТМЕНЯ НП № 20 – 1085- 001211 от
30.04.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на И.К.Д. с ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.40 ал.І от ЗДвП, на основание чл.183 ал.ІІ т.11 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв., и за нарушение по чл.123 ал.І т.3 б.”в” от ЗДвП, на основание чл.175 ал.І т.5 от ЗДвП са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 100 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за
срок от 2 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: