Определение по дело №118/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              II-ри  Въззивен  граждански  състав           

На 18  февруари  2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА                                                         

Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. ч. гр. дело №118   по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н.Р.Д. , чрез адв. М. Г. ***, срещу Определение №2966/31.12.2019г. постановено по гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по гр.д. №4206/2019г. по описа на ЯРС.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционния съд, не е отчел факта, че издаването на международни паспорти на децата не е от службите и институции в Испания, а от Консулството на Р България, което в случая е дало указание на ищцата, че това ще се случи след като представи документ за съгласие от бащата. Същият обаче не бил съгласен и не давал такова, знаейки че децата не могат да пътуват извън България и изобщо извън Испания също без международни паспорти. Сочи се също, че първоинстанционния съд, не е отчел и факта, че пътуването на децата от България в чужбина не е и не може да бъде предмет на разглеждане от съд в Испания, тъй като този съд не би се занимавал и ищцата нямала правен интерес да търси заместващо съгласие от съда в Испания, децата й да излизат от България. Претендира се, по подробни съображения в жалбата, отмяна на атакуваното определение.

В писмен отговор, насрещната страна счита частната жалба за неоснователна и претендира същата да се остави без уважение. Заявено е искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването.  Разгледана по същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:

В случая гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, е било образувано по искова молба с пр. осн. чл.127а СК, подадена от от Н.Р.Д., в качеството й на майка и законен представителна малолетните деца П. П. Д. и Д.П. Д., чрез пълномощник адв.М.Г.-ЯАК, против П.Д. ***, с която се претендира постановяване на решение, с което да се даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на малолетните деца, и с което да се замести липсващото съгласие на бащата, като на същите  се разреши  да напускат пределите на Р България, неограничено при пътувания до  държави страни членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на децата.

Видно от ИМ, с влязло в сила на 17.06.2019 г. Решение №261/09.05.2018 г. по гр.дело № 1068/2017 г. по описа на ЯРС, бракът между страните е бил  прекратен, а упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца П.П. Д., род. на *** г. и Д. П. Д., род. на ***г. са били предоставени на майката Н.Р.Д., като е определено местоживеенето на децата на нейния адрес в К. И., ***********, М.. Не е спорно между страните, че понастоящем децата П. и Д. живеят заедно с майка си на посочения адрес в К.И..

С Определение №496/10.11.2015г. по  ч.гр.д. №1988/2015г., ВКС I-во ГО, след преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и постановяване от последния на решение по дело № С-215/2015г., е даден отговор, че разногласието между родители за пътуване на дете- български гражданин зад граница и за издаването на документ за самоличност на това дете, което чл. 127а, ал. 2 СК предоставя за разрешаване на гражданския съд, попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Без значение е обстоятелството, че позитивното съдебно решение по искането по чл. 127а СК следва да бъде взето предвид от органите на Министерство на вътрешните работи, за да се разреши на детето да пътува в чужбина и за да е възможно издаването на необходимия документ за самоличност (чл. 76, ал. 1, т. 9 и чл. 45 ЗБЛД). Този отговор съответства на решението на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК).

С Определение №2966/31.12.2019г. постановено по гр.д. №4206/2019г.  ЯРС е установил международния елемент и е квалифицирал искането по чл. 127а СК. Приел е, че обичайното местопребиваване на децата по времето, в което съдът е сезиран, не е в Република България, а делото е гражданско, покрива термина „родителска отговорност“ по смисъла на чл. 1, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 и попада в материалното приложно поле на този регламент. Първостепенният съд е съобразил, че е длъжен служебно да следи за своята компетентност да разгледа делото /чл. 17 от същия регламент/ и е прекратил производството. Съгласно чл.8, пар.1 от Регламента, съдилищата на държава-член са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.

При тези обстоятелства изводите на първоинстанционният съд, че не е компетентен да се произнесе по исковете са правилни.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е направила разноски пред настоящата инстанция. Що се отнася до направеното от въззиваемата страна, в писмения отговор по жалбата, искане за присъждане на разноски, направени пред първата инстанция:  Доколкото липсва произнасяне на ЯРС по въпроса за разноските, в обжалваното определение от 31.12.2019г., то искането следва да се квалифицира, като такова по чл.248 ГПК- за допълване на определението в частта му за разноските, като компетентен да се произнесе по искането е съдът постановил определението, в случая ЯРС, чийто акт би подлежал на самостоятелен инстанционен контрол /чл.248 ал.3 ГПК/.

Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2966/31.12.2019г. постановено по гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

След връщане на делото в ЯРС, същият следва да се произнесе по искането на ответника П.Д.Д. /съдържащо се в писмен отговор на ЧЖ от 10.02.20120г./, за присъждане на разноски, направени пред първата инстанция, при усл. на чл.248 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.