О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
II-ри Въззивен граждански
състав
На 18 февруари 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Като разгледа докладваното от
съдия Н.Иванов
възз. ч. гр. дело №118 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н.Р.Д. , чрез адв. М. Г. ***, срещу Определение №2966/31.12.2019г. постановено по гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по гр.д. №4206/2019г. по описа на ЯРС.
В жалбата се сочи, че
обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
първоинстанционния съд, не е отчел факта, че издаването на
международни паспорти на децата не е от службите и институции в Испания, а от
Консулството на Р България, което в случая е дало указание на ищцата, че това
ще се случи след като представи документ за съгласие от бащата. Същият обаче не
бил съгласен и не давал такова, знаейки че децата не могат да пътуват извън
България и изобщо извън Испания също без международни паспорти. Сочи се също, че
първоинстанционния съд, не е отчел и факта, че пътуването на
децата от България в чужбина не е и не може да бъде предмет на разглеждане от
съд в Испания, тъй като този съд не би се занимавал и ищцата нямала правен
интерес да търси заместващо съгласие от съда в Испания, децата й да излизат от
България. Претендира се, по
подробни съображения в жалбата, отмяна на атакуваното определение.
В писмен отговор, насрещната
страна счита частната жалба за неоснователна и претендира същата да се остави
без уважение. Заявено е искане за присъждане на разноски в първоинстанционното
производство.
Частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от лице с
правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата се преценя, като неоснователна, по следните съжображения:
В случая гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, е било образувано по искова молба с пр. осн. чл.127а СК, подадена от от Н.Р.Д., в качеството й на
майка и законен представителна малолетните деца П. П. Д. и Д.П. Д., чрез пълномощник адв.М.Г.-ЯАК, против П.Д. ***, с която се
претендира постановяване на решение, с което да се даде разрешение за издаване
на задграничен паспорт на малолетните деца, и с което да се замести
липсващото съгласие на бащата, като на същите
се разреши да напускат пределите
на Р България, неограничено при пътувания до
държави страни членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на децата.
Видно от ИМ, с влязло в сила на 17.06.2019
г. Решение №261/09.05.2018 г. по
гр.дело № 1068/2017 г. по описа на ЯРС, бракът между страните е бил прекратен, а упражняването на родителските права върху родените от брака
малолетни деца П.П. Д., род. на *** г. и Д. П. Д., род. на ***г. са били предоставени на майката Н.Р.Д.,
като е определено местоживеенето на
децата на нейния адрес в К. И., ***********, М.. Не е спорно между страните, че понастоящем децата П. и Д. живеят заедно с майка си на
посочения адрес в К.И..
С Определение №496/10.11.2015г. по ч.гр.д. №1988/2015г., ВКС I-во ГО, след преюдициално
запитване до Съда на
Европейския съюз и постановяване от последния на решение по дело № С-215/2015г., е даден отговор, че
разногласието между
родители за пътуване на дете- български гражданин зад граница и за издаването на документ
за самоличност на това дете, което чл. 127а, ал. 2 СК предоставя за разрешаване
на гражданския съд, попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) №
2201/ 2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност. Без значение е обстоятелството, че
позитивното съдебно решение по искането по чл. 127а СК следва да бъде взето
предвид от органите на Министерство на вътрешните работи, за да се разреши на
детето да пътува в чужбина и за да е възможно издаването на необходимия
документ за самоличност (чл. 76, ал. 1, т. 9 и чл. 45 ЗБЛД). Този отговор
съответства на решението на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване,
което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (чл.
633 ГПК).
С Определение №2966/31.12.2019г. постановено по гр.д. №4206/2019г. ЯРС е установил международния елемент и е квалифицирал искането
по чл. 127а СК. Приел е, че обичайното местопребиваване на децата по времето, в което съдът е
сезиран, не е в Република България, а делото е гражданско, покрива термина
„родителска отговорност“ по смисъла на чл. 1, параграф 1, б. „б“, вр. чл. 2, т.
7 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003 и попада в материалното приложно поле на този
регламент. Първостепенният съд е съобразил, че е длъжен служебно да следи за
своята компетентност да разгледа делото /чл. 17 от същия регламент/ и е прекратил производството. Съгласно
чл.8, пар.1 от Регламента, съдилищата на държава-член са компетентни по делата,
свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване
в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.
При тези обстоятелства изводите
на първоинстанционният съд, че не е компетентен да се произнесе по исковете са правилни.
Предвид на изложеното
обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна
не е направила разноски пред настоящата инстанция. Що се отнася до направеното
от въззиваемата страна, в писмения отговор по жалбата, искане за присъждане на
разноски, направени пред първата инстанция:
Доколкото липсва произнасяне на ЯРС по въпроса за разноските, в
обжалваното определение от 31.12.2019г., то искането следва да се квалифицира,
като такова по чл.248 ГПК- за допълване на определението в частта му за
разноските, като компетентен да се произнесе по искането е съдът постановил
определението, в случая ЯРС, чийто акт би подлежал на самостоятелен
инстанционен контрол /чл.248 ал.3 ГПК/.
Водим от горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2966/31.12.2019г.
постановено по гр.д. №4206/2019г. по описа на по описа на ЯРС, с което
съдът е прекратил производството
по делото.
Определението подлежи на
обжалване, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.
След връщане на
делото в ЯРС, същият следва да се произнесе по искането на ответника П.Д.Д.
/съдържащо се в писмен отговор на ЧЖ от 10.02.20120г./, за присъждане на
разноски, направени пред първата инстанция, при усл. на чл.248 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.