Решение по дело №8053/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260106 / 4.2.2021г.                 04.02.2021г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На осемнадесети януари                                                            Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Даниела Асенова

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №08053 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

          Предявени са обективно съединени искове от Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов”, № 29, ет.3, срещу С.В.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание  чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 01.03.2019г. към Договор за цесия от 01.12.2016г., сключен с “Вива Кредит“ООД, сумата 500,00лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ***., сумата 87,61лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.02.2019г., сумата 236,25лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, сумата 9,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.02.2019г.  до 21.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2411/06.06.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.

            В законоустановения срок ответникът С.В.И., чрез особения си представител адв. К., е подал отговори, с които е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че процесният договор за цесия е нищожен. Оспорва се и така нареченото „потвърждение  за договор за цесия“, което се явява правна фигура, непозната в правния мир. При условията на евентуалност се твърди, че процесният договор за цесия не е породил действие за ответника. Ответникът е направил възражение за нищожност на процесния договор за заем по изложени в отговорите съображения.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №2411/06.06.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС   са допустими и  следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съдът е указал на страните доказателствената тежест относно  релевантните факти и обстоятелства, като е указал, че за да бъдат основателни исковете ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение между “Вива Кредит“ООД и ответника по Договор за паричен заем № ***., както и реално изпълнение по същия. Ищецът е длъжен да докаже наличието на облигационно правоотношение по Приложение №1 от 01.03.2019г. към Договор за цесия от 01.12.2016г., сключен с “Вива Кредит“ООД, както и надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.

Видно от Договор за паричен заем № ***. заемодателят “Вива Кредит“ООД се е задължил да предостави на ответника в заем сумата от 500,00лв. Страните са уговорили, че с процесния заем се погасява задължението от 416,22лв. по съществуващ Договор за заем от 30.01.2018г., като заемателят получава реално сумата от 83,78лв. Заемателят се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с договорна лихва и такси, възлизаща общо на 823,86лв. на девет броя месечни вноски всяка в размер на 91,54лв. Първата дължима на 10.06.2018г., а последната – 05.02.2019г. В договора е посочено, че се сключва по фиксиран годишен лихвен процент от 40,28 %, като годишният лихвен процент на разходите на заема е в размер на 49,44%.

Видно от процесния договор  заемателят се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави обезпечение – физическо лице– поръчител, което да отговаря на посочени в договора условия или банкова гаранция. За неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 236,25лв., която се дължи на 9 равни вноски.

Съгласно процесния договор заемателят се е съгласил доброволно да използва допълнителната услуга по експресно разглеждане на документите по договора за кредит. За извършването на тази услуга заемодателят е начислил такса от 236,25лв., която се дължи на 9 равни вноски.

 Съгласно процесния договор при забава плащането на погасителни вноски заемателят ще направи разходи за напомнителни писма, електронни съобщения и телефонни разговори, за което заемателят дължи изрично посочени суми.

Съгласно процесния договор при забава плащането на погасителни вноски заемателят са задължава да плати законната лихва за забава считано от датата на забава до окончателното плащане.

Процесният договор не съдържа погасителен план, като такъв не е приложен и по делото. По делото е била допусната съдебно- счетоводна експертиза, но поради невнасяне на депозит за възнаграждение на вещо лице същата е била заличена.

С разпоредбата на чл.8, ал.2 Договора заемателят е заявил, че е получил от заемодателя заемната сума, която има силата на разписка. По делото е приета като доказателство и разходен касов ордер /стр.9 от делото/, видно от който заемодателят е изплатил на ответника сумата от 82,37лв., за което ответникът е положил и подпис.

Доколкото процесния договор е сключен на 11.05.2018г., то за същия  са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.) Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно:

В случая е видно, че в процесния договор липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори, като липсва погасителен план, в който да са посочени както елементите, формиращи задължението на длъжника, така и елементите на погасителните вноски.

Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по делото, съдът намира, че потребителският договор е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР, първият 40,28 %, а вторият 49,44%, без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита. В процесния договор не е посочен нито общия размер на възнаградителната лихва, нито частта и от месечната погасителна вноска.

Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за кредит такава липсва яснота относно посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе посочено по-горе, стават неизвестни и на практика се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, Предвид на това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В процесния договор са предвидени и неустойки за неосигуряване на обезпечения, такса за експресно разглеждане на документи, както и други видове такси, които са в противоречие с изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на , чл.10, ал.1, на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи връщане само на главницата в размер на 500,00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2411/06.06.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС. За останалите претендирани суми исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:

1.Възражението, че процесната цесия е недействителна е неоснователно. Ищецът основава исковите си претенции на Приложение №1 от 01.03.2019г. към Договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между ищеца “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и “Вива Кредит“ООД, с който ищецът е придобил процесните вземания. По делото е прието като доказателство и потвърждение от “Вива Кредит“ООД за процесната цесия. Предвид горепосочените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно облигационно правоотношение по Приложение №1 от 01.03.2019г. към Договор за цесия от 01.12.2016г., сключен между ищеца “АКПЗ”ООД и “Вива Кредит“ООД, което обвързва страните.

2.Възражението, че процесната цесия не е породила действие за ответника също е неоснователно. Към исковата молба е приложено и уведомление до ответника за извършената цесия, което му е връчено  от ПРС. Съгласно задължителната практика на ВКС  законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Уведомлението е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 450,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 269,89лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО      по искове на “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов”, № 29, ет.3, срещу С.В.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца,  в качеството му на цесионер по Приложение №1 от 01.03.2019г. към Договор за цесия от 01.12.2016г., сключен с “Вива Кредит“ООД, сумата 500,00лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № ***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2411/06.06.2019г. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС,  като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ  исковете, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата 87,61лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2018г. до 05.02.2019г., сумата 236,25лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит, и сумата 9,82лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.02.2019г.  до 21.05.2019г.

ОСЪЖДА С.В.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“П. Волов”, № 29, ет.3, сумата от 269,89лв., представляваща направени разноски за държавни такси, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в съответствие с уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: