О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
148
гр. Пловдив, 04.06.2020 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 162/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 от ГПК във вр. чл. 435 от ГПК, образувано по жалба вх. № 1107/31.01.2020 г. от М.В.А., ЕГН – ********** и по жалба вх. № 1710/17.02.2020 г. от „ Б. ***, ЕИК … срещу Определение № 5 от 10.01.2020 г., допълнено с Определение № 49 от 03.02.2020 г., постановени по гр.д. № 9/2020 г. на ОС – Пазарджик. С първо посоченото Определение № 5/10.01.2020 г. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на А. срещу отказа на ЧСИ Г. С., рег. № … по негово изп.д. № …/… г. да вдигне наложена върху недвижим имот възбрана след извършена за имота публична продан, влязло в сила възлагателно постановление и извършено разпределение на продажната цена. С Определение № 49/03.02.2020 г. е допълнено на основание чл. 248 от ГПК Определение № 5/10.01.2020 г., като е осъден жалбоподателят А. да заплати на „ Б. и п. „ ЕООД разноски по делото, съставляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. – след редукция на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК на действително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Жалбата на А. е само срещу Определение № 5/10.01.2020 г.. Поддържаните оплаквания са за неговата неправилност, искането – за постановяване на съдебен акт за отмяната му и връщане делото на окръжния съд за разглеждане по същество на депозираната от А. жалба срещу отказа за вдигане на възбраната.
Жалбата на „ Б. и п. „ ЕООД е срещу Определение № 49/03.02.2020 г.. Поддържаните оплаквания са че съдът неправилно редуцирал по размер договорения и заплатен от дружеството адвокатски хонорар до присъдените 400 лева, искането е за присъждане и на разликата от 400 лв. до 3 000 лева.
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на противната страна.
Длъжниците по изпълнението не са депозирали отговори.
Съдът установи следното:
Жалбите са допустими – в срок, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следва да се разгледат по същество.
По жалбата на М.А.
––––––––––––––––––––––––––––
Същият е трето за изпълнителното производство лице - купувача от извършената за възбранения имот публична продан, без да има качеството на взискател по изпълнението. Съдът е намерил че процесуалният закон не предвижда възможност трето за изпълнението лице да атакува отказа за вдигане на възбраната. Този акт не е сред подлежащите на обжалване от трети за изпълнителния процес лица действия на съдебен изпълнител, изрично визирани в процесуалния закон. Поддържаното от А. че е налице хипотеза на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК / обжалване на отказ на съдебен изпълнител да извърши изпълнително действие от взискател / е прието за неоснователно, тъй като А. няма процесулното качество взискател в изпълнението. В тази насока съдът е изложил съображения че от мотивите на ТР № 1/10.07.2018 г. на ВКС, ОСГТК че купувачът на публична продан „ встъпва „ едновременно и в правното положение както на длъжника – придобивайки неговите права върху имота, така и в правното положение на кредиторите – в смисъл че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите, не следва извод че купувачът на публична продан придобива процесуалното качество взискател в изпълнителното производство. Така изложените мотиви са само във връзка с действието на вписана възбрана досежно интереса от нея за купувача. За неправилно е прието и поддържаното от А. че за него не е налице друга правна възможност да защити правата си. В тази насока съдът е посочил че искане за заличаването на възбраната може да бъде заявено още по исков ред, както и в охранително производство по чл. чл. 567 – 577 от ГПК.
Пред настоящия съд А. поддържа тези изводи на съда да са неправилни. Настоява че от цитираните по горе мотиви в ТР № 1/10.7.2018 г., както и от изложения в същото мотив „ че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността купувач, както и всеки последващ приобретател може да поиска заличаване на вписаната възбрана, ако не му е противопоставима и не брани права“ се обосновава извод за процесуална допустимост на жалбата като такава по чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК. Позовава се на постановена съдебна практика в този смисъл на ОС - С. и ОС – Д. За неправилен счита и мотива на съда да може да защити процесното си право в казаното по горе охранително производство, като поддържа че макар и допустимо, то би било неефективно с оглед разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от ПрВ, съгласно която вписаните възбрани се заличават само по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е поискало налагането им.
Жалбата е неоснователна.
Действително в мотивната част на ТР № 1/10.07.2018 г. / т. 3 от същото/ - в подкрепа и за обосноваване на извода че наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения имот, тъй като брани и интереса на купувача от публичната продан, е посочено че купувачът на публична продан „встъпва „ в правното положение на кредиторите, но само в смисъл че на него е непротивопоставимо всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите и като така вписаната възбрана осигурява по ранна противопоставимост на правото на собственост на купувача от публичната продан – за времето от датата на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия имот след този момент, до датата на вписване на постановлението за възлагане. Изложени в този контекст цитираните мотиви не обосновават извод че купувачът на имота от публична продан придобива процесуалното качество на взискател в изпълнителния процес – досежно наложената в хода на процеса възбрана върху имота, и на основание чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК е процесуално легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да я заличи. Подобен извод не следва и от приетото също в т. 3 от ТР № 1/10.07.2018 г., че след влизане в сила на постановлението за възлагане придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на възбраната, ако не му е противопоставима и не брани права. Казаното е неотносимо към настоящото контролно отменително производство. По отношение на същото процесуалният закон лимитативно и изчерпателно изброява както подлежащите на обжалване действия на съдебен изпълнител, така и лицата, имащи право на жалба срещу всяко от визираните действия. Нормите са процесуални и не подлежат на разширително тълкуване. Законът ясно и несъмнено е очертал и лицата, имащи качество на взискатели – първоначален и присъединени. Частният жалбоподател не е сред тях и като така не се явява взискател – изобщо и в частност досежно наложените върху имота възбрани в качеството на купувач на имота от публична продан. Същият е трето за изпълнението лице, съответно не разполага с твърдяната процесуална легитимация по чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК. С оглед което правилно е прието от окръжният съд че жалбата е недопустима и като така не подлежи на разглеждане по същество. Ирелевантно за настоящото производство е възражението му има ли на разположение други допустими способи за заличаване на вписаната възбрана и доколко ефективни биха били те по същество. В тази насока съдът не дължи мотиви и указания, правомощията му са само досежно спора, с който е сезиран.
По жалбата на „ Б. и п. „ ЕООД
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Дружеството е взискател по изпълнението. Определение № 49/03.02.2020 г. е постановено в инициирано от него производство по чл. 248 от ГПК, тъй като с основното си Определение № 5 от 10.01.2020 г. съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от дружеството искане за присъждане на направени разноски/ възнаграждение на един адвокат/ за защита срещу жалбата на А.. С допълнителното определение тези разноски са присъдени, но не в пълния размер от 3 000 лв., а след редуциране поради прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в размер на 400 лв., с оглед заявено искане за това от жалбоподателя А.. За определянето на така присъдения размер са изложени мотиви че приложимия в случая минимум е този по чл. 10 т. 5, предложение първо от Наредба № 1/9.7.2004 г. – 200 лв., но предвид конкретната фактическата и правна сложност възнаграждението следва да се присъди в двукратния минимум от 400 лева.
Дружеството – жалбоподател възразява срещу приетото от съда че приложимата правна норма е тази на чл. 10 т. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г.. Поддържа че доколкото жалбата е срещу отказ на ЧСИ за вдигане на възбрана с посочен материален интерес 42 218, 16 лв., то минималният размер адвокатско възнаграждение за защита срещу тази жалба следва да се определи и е определено по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата на база този материалния интерес – 1 769, 54 лева. Освен това за проучване на делото, проучване на съдебна практика по подобни казуси, след което и изготвяне на становище срещу жалбата се дължи отделно възнаграждение, чийто минимум също следва да се определи на база материалния интерес в размер на ¾ от същия - съгласно чл.9 ал. 1 от Наредбата, което възлиза на сумата 1 347, 40 лева. Или общо минимума възнаграждение възлиза на 3 143, 94 лв., следователно договореното и заплатено в случая такова от 3 000 лв. не се явява прекомерно – както неправилно е приел съда.
Доводите са неоснователни. Разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. - според която възнаграждението се определя на база материалния интерес, касае исковите производства по оценяеми искове, а разпоредбата на чл. 9 от Наредбата – проучване на дело и приподписване на касационна жалба, която не е изготвена от приподписващия я адвокат. Тези хипотези в случая не са налице. Настоящото производство е контролно отменително във връзка с обжалване на действията на ЧСИ по висящ изпълнителен процес и за него е налице специалната норма на чл.10 т. 5 от Наредбата, определяща минимума на възнагражденията в производства по обжалване действията на съдебен изпълнител. Ето защо именно тя е приложимата в случая – както правилно е приел окръжния съд, и на база така установения минимум и предвид конкретната фактическата и правна сложност е определил дължимото се по делото адвокатско възнаграждение на дружеството за защита срещу жалбата на А. в размер на 400 лв., след намаляването му на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК. Следователно жалбата на „ Б. и п. „ ЕООД срещу допълнително Определение № 49 от 03.02.2020 г. е неоснователна.
С оглед изложеното за защита срещу частната жалба на А. претендираното и заплатено от дружеството за производството пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., се редуцира на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК и се присъжда в размер на минимума по чл. 10 т. 5, предложение първо от Наредба № 1/9.7.2004 г. от 200 лева.
Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Потвърждава Определение № 5 от 10.01.2020 г. и допълнително Определение № 49 от 03.02.2020 г., постановени по гр.д. № 9/2020 г. на ОС – Пазарджик.
Осъжда М.В.А., ЕГН – ********** да заплати на „ Б. и п. „ ЕООД, ЕИК … – гр. С. деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 / двеста / лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: