Сливенския районен съд, в публичното заседание, на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3571/2018 г. по описа на СлРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от ЕТ „Е. Транс-Е.И.”, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр . Нова Загора, ул. „Преславска” № 41, с която е предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД против ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС-Сливен.
Ищецът твърди, че срещу него в качеството му на солидарен длъжник били образувани при ЧСИ Павел Георгиев по молба на взискателя „Уникредит Булбанк” АД изп.д. № 20168370400021 въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2015 г. и изп.д. № 20168370400018 въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2015 г. Посочва, че бил подал възражения срещу заповедите за изпълнение, въз основа на които били издадени посочените изпълнителни листи, като банката била предявила установителни искове по чл. 422 ГПК и били образувани т.д. № 15/2016 г. и т.д. № 16/2016 г. по описа на СлОС. Били влезли в сила решенията по посочените търговски дела, с които били отхвърлени исковете на банката. Твърди че били наложени запори върху всички пътни превозни средства собственост на ЕТ по справка на сектор ПП при ОД на МВР и въпреки влезлите в сила решения запорите все още не били вдигнати. С това свое незаконосъобразно поведение ЧСИ причинил вреди на ищеца, тъй като поради наложените запори ни могъл да се разпореди с ППС, които били негова собственост и тяхната стойност се била обезценила. Вредата съставлявала разликата между продажната цена на ППС към момента на налагане на запора и към настоящия момент, тъй като запорите все още не били вдигнати и се равнявала на 52 072,20 лв., от която сума се претендирала частично сумата от 5022,20 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че при него били образувани посочените изпълнителни дела, по който ищеца бил длъжник. Били наложени запори върху 15 бр. ППС не на ЕТ, а на ФЛ, което било техен собственик, които били различни правни субекти. Имуществото им било различно и включвало различни права. В случая ФЛ било в граждански брак и процесните ППС били в режим на СИО. С оглед на факта, че ЕТ не бил собственик на процесните ППС, а ФЛ искът бил недопустим. По изп.д. № 21/2018 г. не били запорирани ППС. По делата били постъпвали молби от длъжниците за спиране или прекратяване на изпълнителните дела, но ЧСИ Павел Георгиев бил отказал да ги прекрати, тъй като представените преписи от първоинстанционните решения не били влезли в сила. ЧСИ не бил извършил незаконосъобразни действия, тъй като бил длъжен да образува изпълнително дело при наличие на изпълнителен титул без да преценява дали е законосъобразен акт или не е и дали вземането на взискателя наистина съществува. Отговорността на ЧСИ не била обвързана с отхвърлянето на предявените от взискателя искове. Налагането на запори върху ППС било валиден изпълнителен способ. В случай, че изпълнителният способ бъде обезсилен и има настъпили вреди или неоснователно обогатяване следвало претенцията да бъде насочена към взискателя.С налагането на запора върху ППС не могли да бъдат нанесени вреди, а запорът могъл да бъде вдигнат единствено по искане на взискателя или ако съдът обезсили изпълнителния титул и това стане известно на ЧСИ, когато той следва да прекрати делото и да вдигне служебно наложените запори. Длъжникът не бил упражнил своето право по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК да обжалва мълчаливия отказ на ЧСИ, което означавало, че бил съгласен с извършените от ЧСИ действия. Не били настъпили вреди от амортизацията на ППС в патримониума на ищеца, а на техният собственик ФЛ и неговия съпруг. Моли да бъде отхвърлен иска и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът, от фактическа страна, установи следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че по молба на взискателя „Уникредит Булбанк” АД било образувано изп.д. № 20168370400021 въз основа на изпълнителен лист от 05.11.2015 г. и изп.д. № 20168370400018 въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2015 г. при ЧСИ Павел Георгиев, по които дела ищцовото дружество било солидарен длъжник. Ищцовото дружество било подало възражения в законоустановения срок срещу заповедите за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на които били издадени посочените изпълнителни листи, като банката била предявила установителни искове по чл. 422 ГПК и били образувани т.д. № 15/2016 г. и т.д. № 16/2016 г. по описа на СлОС. Били влезли в сила решенията по посочените търговски дела, с които били отхвърлени исковете на банката.
По молби на взискателя, входирани при съдебния изпълнител на 08.01.2016 г. по изпълнително дело – ИД № 18/2016 г., е наложен запор върху 15 бр. ППС, собственост на ФЛ Е.И., което е едноличен собственик на капитала на „Е. Транс-Е.И.” и е съпруг на другия солидарен длъжник по изпълнителното дело Недялка Игнатова. Запорното съобщение е изпратено до ОД на МВР Сливен на 11.02.2016 г. Запорното съобщение е получено 15.02.2016 г.
С молба на взискателя входирана на 01.02.2018 г. в деловодството на ЧСИ Павел Георгиев се моли да бъдат вдигнати наложените запори и възбрани на длъжниците по ИД № 18/2016 г. Длъжникът уведомява ЧСИ Павел Георгиев за влезлите в сила решения на ОС-Сливен, с които са отхвърлени исковете на банката на 30.01.2018 г. ЧСИ Павел Георгиев на 28.05.2017 г. с Постановление прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително производство по ИД № 21/2016 г. и на 29.05.2018 г. прекратява с Постановление отново на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК ИД № 18/2016 г., като вдига наложените запори на 15 бр. ППС на 29.05.2018 г. със запорно съобщение изпратено до ОД на МВР Сливен. Видно от показанията по делото на разпитания свидетел Цанков, който се намира в трайни търговски отношения с ищцовото дружество, като му посредничи при извършването на покупко-продажби на ППС, управителя на ЕТ „Е. Транс-Е.И.” е потърсил неговото съдействие за продажба на запорираните ППС, когато спечелил делата срещу банката преди около една година и се било очертало да бъдат вдигнати наложените върху тях запори. Свидетелят обаче отказал да посредничи за такава сделка, тъй като в резултат на наложените запори от началото на изпълнителните дела до момента, в който било потърсено неговото съдействие, а именно след постановяване на решението по търговското дело пред ОС-Сливен ППС вече били амортизирани, тъй като по време на запорите не били в движение, нито били поддържани и била необходима първоначална инвестиция от около 2 хиляди евро на всеки камион, за да се приведат във вид годен за продажба и тогава можело евентуално да бъдат намерени купувачи. Установи се от обясненията на Е.И., че същият поради наложените му запори върху банковите сметки не е могъл да заплаща възнаграждение на своите шофьори, поради което същите били напуснали и камионите не били в движение, поради тази причина. Отнет му бил и лиценза на превозвач.
Видно от изготвената по делото съдебно-стокова експертиза разликата в пазарната цена на процесните ППС за периода от 15.02.2018 г. до 16.08.2018 г. се равнява на 61 520 лв. и разликата в пазарната цена за периода от 30.01.2018 г. до 16.08.2018 г. се равнява на 17 620 лв., като с тези суми е намаляла продажната цена за посочените периоди на процесните ППС.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ представлява специален състав на отговорността за непозволено увреждане. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със свое противоправно и виновно поведение частният съдебен изпълнител е причинил вреди на страна или трето лице в изпълнителния процес. Претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до доказване на противното - арг. от чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.
По отношение на възражението на ответната страна по допустимостта на предявения иск, тъй като процесните ППС били собственост на ФЛ Е.И., а не на ЕТ Е. Транс-Е.И.” съдът, счита че същите са неоснователни, тъй като ФЛ, което е управител и едноличен собственик на капитала на ЕТ отговаря за задълженията на ЕТ със своето собствено имущество, в което твърди, че са настъпили имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ЧСИ. Съгласно чл. 22, ал. 3 от СК лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. В случая запорираните 15 бр. ППС са лична собственост на съпругът, който упражнява търговска дейност като едноличен търговец, тъй като са включени в неговото предприятие и служат за извършването на търговската му дейност, поради което не се налага участието на другия съпруг в настоящия процес.
С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на ответника по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ следва да бъде установено дали действията му, в качеството му на ЧСИ, са били противоправни. Този елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител - така Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 340 от 08.01.2013 г. по гр. д. № /2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В този смисъл, отговорността на частния съдебен изпълнител не може да се обоснове с материална незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение - Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Съгласно Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Съгласно Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, по иска с основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител.
Частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителното производство. Макар и частно лице, на него държавата е възложила осъществяване на публични функции по принудително изпълнение на граждански притезания. Като правораздавателен орган, неговата дейност е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Тези лица нямат задължения за извършването на действия, които не са предвидени изрично в ГПК или в друг закон.
Специалният деликтен състав на чл. 441 ГПК включва единствено обезвреда на вече настъпили имуществени или неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на частния съдебен изпълнител, не и на бъдещите вреди, които биха настъпили в резултат на това поведение, особено когато настъпването на същите зависи от бъдещо несигурно събитие, каквото е продажбата на запорираните ППС. В разглеждания казус, предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че чрез действията си по принудителното изпълнение, а именно чрез бездействието си, изразяващо се в невдигане на наложения запор върху ППС по ИД №18/2016 г., ответникът, в качеството си на орган по принудителното изпълнение, е нарушил задължението си да вдигне наложените запори своевременно след молба от взискателя и уведомление от страна на длъжника, но липсва причинна връзка между това виновно и неправомерно бездействие на ЧСИ и претендираните пропуснати ползи.
За да бъде налице имуществена
вреда като пропусната полза е необходимо да се извърши съпоставка между
имущественото състояние на кредитора след или при неизпълнението и
състояние, в което би се намирало
имуществото на кредитора, ако задължението бъде изпълнено, т.е. тази разлика
представлява пропусната възможност-липса, осуетяване на увеличаването на
имуществото. Тази възможност за увеличаване на имуществото, която е била
осуетена от изпълнението трябва да бъде сигурна, не да се предполага. Съгласно
ТР № 3/12 г. на ВКС за да бъде налице вреда под формата на пропусната полза е
необходимо да се докаже фактът на създаденото между кредитора и третото лице
правоотношение по повод на ползването или разпореждането със същия обект,
осуетяването на изпълнението по това правоотношение поради забава на длъжника
или при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална
възможност за отдаване на имота под наем, за получаването на доходи от използването
му за търговска дейност или за изгодното разпореждане с него, т.е. да
съществува реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото, която да е
била осуетена поради неизправността на длъжника. В случая не се доказа, че в
резултат на противоправното бездействие на ЧСИ, за периода от подаването на
молбата на взискателя за вдигането на запорите върху ППС и уведомлението на
длъжниците за влязлото в сила съдебно решение, с което са отхвърлени
претенциите на банката- 30.01.2018 г. до 29.05.2018 г., когато са били вдигнати
запорите да е била осуетена реална възможност за сигурно увеличаване на
имуществото на ищцовото дружество. Не се доказа същото да се е намирало в
облигационно правоотношение с трето лице по повод разпореждане с процесните 15
бр. ППС, а само се установи от свидетелските показания на свидетеля Цанков, че
същият е отказал да посредничи за сключването на сделки с тях, тъй като било
необходимо да се вложат допълнителни средства за привеждането им в годен за
разпореждане с тях вид. Не се доказа и това неправомерно поведение на ЧСИ да е
довело до осуетяване на изпълнение от страна на ищцовото дружество по такова
правоотношение, нито, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата
е съществувала реална възможност за получаването на доходи от използването им
за търговската дейност или за изгодното разпореждане с тях. Налагането на
запора като изпълнителен способ не ограничава възможността на длъжниците да използват
запорираните ППС за упражняване на търговската си дейност и реализирането на
доходи, особено когато са останали във владение на длъжника, единствено
ограничава възможността да бъдат извършвани сделки на разпореждане с тях, които
биха били относително недействителни по отношение на кредиторите. В случая
ищцовото дружество е претърпяло загуби, тъй като активите му са се намалили с разликата
между пазарните цени на запорираните ППС към момента на налагането на запора от
банката до настоящия момент, което е видно от изготвената по делото
съдебно-стокова експертиза, но същите не се намират в причинна връзка с
неправомерното бездействие на ЧСИ за времето през което не е вдигнал наложените
запори, тъй като същите не са пречили на ищцовото дружество, което се е
намирало във владение на ППС да полага грижата на добрия стопанин за тях и да
осигурява тяхната поддръжка съобразно настъпилите амортизации. Ищцовото
дружество не е полагало такава грижа, тъй като не е разполагало с налични
парични средства, тъй като всичките му банкови сметки са били запорирани,
поради което е изгубило лиценза си и не е могло да заплаща възнаграждение на
служителите си. Тези имуществени вреди, съставляващи претърпени загуби не са в
пряка причинна връзка с неправомерното бездействие на ЧСИ, който не вдига
запорите. Причината за тяхното настъпване следва да се търси у взискателя,
който е посочил изпълнителните способи, без да съобрази дали същите са
съразмерни с размера на задълженията и как ще осъществява търговската си
дейност длъжника. Именно от взискателя длъжникът следва да търси обезвреда на
претърпените загуби в резултат на принудителното изпълнение и тогава би стоял
въпроса кои вреди са в пряка причинно-следствена връзка от прилагането на
несъразмерни с дълга изпълнителни способи. По време на изпълнителното дело е
влязло в сила изменението на ГПК с бр. 86 от
Ако длъжникът е търпял вреди в резултат на принудителното изпълнение и впоследствие с влязло в сила решение е било отречено изпълняемото право на взискателя, той следва да потърси обезщетение за претърпените вреди, включително и пропуснатите ползи от взискателя, а не от ЧСИ, който отговаря единствено за вреди от своите неправомерни действия и бездействия, които са в пряка причинна връзка с неговото поведение, но не и за вреди на длъжника в резултат на принудителното изпълнение. Спирането на производствата по търговските дела пред ОС Сливен на основание чл. 229, т. 4 ГПК не съставлява основание за спиране на изпълнителното производство.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Съдът, счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника от страна на ищеца е основателно с оглед правната и фактическата сложност на делото и следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 581,11 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати и сторените от ответника разноски в общ размер на 700,11 лв., след изложеното редуциране на адвокатския хонорар на процесуалния му представител. Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Е. Транс-Е.И.”, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр . Нова Загора, ул. „Преславска” № 41, иск с правно основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД против ЧСИ Павел Георгиев, рег. № 837 с район на действие ОС-Сливен, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/, съставляващи разликата между продажната цена на ППС към момента на налагане на запора и към настоящия момент, в общ размер на 52 072,20 лв., от която сума се претендирала частично сумата от 5022,20 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ „Е. Транс-Е.И.”, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр . Нова Загора, ул. „Преславска” № 41, да заплати на Павел Георгиев - частен съдебен изпълнител, рег. № 837 на КЧСИ, с адрес: гр. Сливен, ул. „Константин Стоилов” № 1, сумата от 700,11 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.