Р Е Ш Е Н И
Е № 13
гр. Габрово 15.07.2010 г.
Габровски окръжен съд, в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на секретаря Б. Б. като разгледа докладваното от съдия
Пенкова т.д. № 34 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 218 791,95 лв. и по чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от 989 802,73 лв.
Ищецът Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната
среда, със седалище гр. София, твърди в исковата молба, че ответникът “ДИЗЕР” ЕООД -
Габрово е правоприемник на
“Нефертити” ООД - гр. Рудозем, с което дружество Министрество на околната среда
и водите – Национален фонд за опазване на околната среда е сключило на 23.07.1998
г. договор № 253у-508-1955 на основание чл.5, ал.1, т.10 от Наредбата за
набиране, разходване и контрол на средствата по Националния фонд за опазване на
околната среда, решение на УС на Националния фонд за опазване на околната среда
и протокол № 3/10.06.1998 г., за отпускане на кредит в размер на 1 374 8000 лв.
за реализация на проект “Изграждане на база за отглеждане и обработка на
билки”. Страните по договора са одобрили погасителен план и график за
реализация на проекта. Министрество на околната среда и водите е превело на
четири транша дължимия по договора кредит и съгласно т.8 от договора
кредитополучателят е следвало да възстанови отпуснатия кредит в срокове и
размери по одобрения погасителен план към договора. ”Нефертити”ООД не е изпълнила това свое задължение като не е
върнала отпуснатия кредит в уговорения срок, последната дата на който по
погасителния план е била 10.07.2005 г. Ищецът твърди, че към 31.03.2010 г
дружеството дължи главница в размер на 1 218 791,95 лв. и законна лихва върху
нея от 989 802,73 лв. за периода 15.03.2002 – 31.03.2010 г. Ищецът като
универсален правоприемник на НФООС към МОСВ претендира заплащането на тази сума
от ответното дружество в качеството му на правоприемник на ”Нефертити”ООД, ведно
със законните последици.
Ответникът, призован по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е взела становище по
иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените
от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 23.07.1998 г.
между Министрество на околната среда и водите, като кредитодател и
“Нефертити””ООД гр. Рудозем, като кредитополучател, е сключен писмен договор № 253у
–508-1955. С него кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя безлихвен заем в размер на 1 374 800 лв.
деноминирани /1 374 800 000 лв. неденоминирани/, която сума да бъде
използвана от кредитополучателя за изграждане на база за отглеждане и обработка
на билки. Последният съгласно т.8 от договора е следвало да погасява вноските
по предоставения му кредит в срокове и размери съгласно погасителен план към
договора, като при забава в плащанията страните са уговорили в т.9 заплащането
на лихва и неустойка.
От приложения погасителен план на л.11 – л.12 от делото се установява, че
последната дата на погасителната вноска на отпуснатия кредит на “Нефертити”ООД
е била 10.07.2005 г.
От заключението на счетоводната експертиза, както и от приложените
писмени доказателства се установява, че Министерство на околната среда и водите
е превело дължимите по договора суми на
четири транша – на 27.07.1998 г., на 14.08.1998 г., на 30.08.1998 г. и на
07.02.2000 г. – общо в размер на 1 374 800 деноминирани лева. През периода
20.07.2000-15.03.2002 г. кредитополучателят е извършил плащания по договора в
размер на 160 750 лв. От тези вноски кредитодателят е приспаднал дължимата
лихва за несвоевременно погасяване в размер на 4 741,95 лв. и е останало като
погасено задължение в размер на 156 008,05 лв. Съгласно заключението на
експертизата след 15.03.2002 г. няма извършвани плащания от кредитополучателя и
непогасеното от него задължение по процесния договр към настоящия момент е в
размер на 1 218 791,95 лв.
Съобразно падежите по погасителния план и извършеното частично плащане
от кредитополучателя икономическата експертиза е изчислила и размера на
дължимата мораторна лихва за исковия период. От депозираното заключение се
установява, че за периода 15.03.2002. до 31.03.2010 г. дължимата върху
неизпълнените задължения по
предоставения кредит мораторна лихва е в размер на 990 144,77 лв.
По делото не са представени доказателства, които да опровергават
даденото от икономическата експертиза заключение и съдът приема същото за
обосновано и правилно.
От приложената справка от Агенция по вписванията се установява, че
ответникът “Дизер” ЕООД - Габрово е правоприемник на “Нефертити”ООД, което
дружество с решение № 210/09.03.2005 г. по ф.д. № 424/1995 г. на Смолянски
окръжен съд е променило фирмата си на “Туидас” ООД.
Ищецът е правомприемник на всички права и задължения по договорите, сключени
от Министрество на околната среда и водите – Национален фонд за опазване на
околната среда на основание Постановление на МС от 29.12.2002 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът прие
следното:
Безспорно установено по делото е, че между праводателите на страните:
Министрество на околната среда и водите – Национален фонд за опазване на
околната среда и “Нефертити”ООД гр.Рудозем е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключения на 23.07.1998 г писмен договор № 253у
–508-1955. По него за “Нефертити”ООД като кредитополучател е възникнало
задължение да върне съобразно уговорения погасителен план получената от кредитодателя
сума общо в размер на 1 374 800 лв. От представените писмени
доказателства и заключението на инкономическата експертиза се установява, че е
извършено частично плащане на това задължение като към настоящия момент
дължимата по договора сума е 1 218 791, 95 лв. Това обуславя
основателността на предявеният иск по чл.240, ал.1 ЗЗД, който следва да бъде
уважен изцяло, като бъде осъден ответникът като правоприемник на длъжника
“Нефертити” ООД - Рудозем да заплати на ищеца като универсален правоприелник на
НФООС към Министрество на околната среда и водите сумата от 1 218 791,95 лв.
Уважаването на иска по чл.240 ЗЗД, обуславя основателността и на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. За всяка от
непогасените вноски съобразно уговорените падежи по погасителния план
кредитополучателят е изпаднал в забава на основание чл.84, ал.1 ЗЗД и дължи
заплащането на лихва съгласно т.9 от сключения между страните на 23.07.1998 г.
договор. За исковия период, считано от 15.03.2002 г до 31.03.2010 г. дължимата
мораторна лихва е в размер на 990 144,77
лв., установено от заключението на икономическата експертиза, но съобразно
заявената искова претенция ответникът следва да заплати на ищеца на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 989 802,73 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер общо на 44 632
лв., от които 44 622 лв. юрисконсултско възнагражедение, определено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
авдокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса върху цената на иска в размер на 88 344
лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ДИЗЕР “ЕООД, ЕИК120011457, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул.***, представлявано от Д.К.К., да заплати на Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда, със седалище гр. София,
ул.”Уилям Гладстон” *** ,представлявано от изпълнителния директор Г.С.С.,
сумата от 1 218 791,95 лв. / един милион
двеста и осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 0,95ст./,
дължима на основание чл.240, ал.1 ЗЗД по договор № 253у –508-1955 от 23.07.1998
г., ведно със законната лихва от 13.04.2010 г. /датата на предявяване на иска/
до окончателното й изплащане; сумата от 989 802,73 лв. /деветстотин осемдесет и
девет хиляди осемстотин и два лева и 0,73 ст./, дължима на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода 15.03.2002 г. - 31.03.2010 г. и сумата от 44 622 лв. /четиридесет
и четири хиляди шестотин двадесет и два лева/ - адвокатско възнаграждение, дължимо
на основание чл.78, ал.8 ГПК и 10 лв. /десет лева/ -разноски по делото.
ОСЪЖДА “ДИЗЕР “ЕООД, ЕИК120011457, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, ул.***, представлявано от Д.К.К. да заплати ПО СМЕТКА НА Габровски
окръжен съд държавна такса в размер на 88 344 лв. /осемдесет и осем хиляди
триста четиридесет и четири лева/, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :