Номер 11412.10.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500186 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. Л. , подадена чрез пълномощник, против
решение № 88/2.07.2020г. по гр.д. № 48/2020г. по описа на РС Кубрат в частта, с която в
производство по делба е прекратено производството и са оставени без разглеждане исковете
за признаване за установена съсобствеността на страните по делото върху два поземлени
имота в землището на гр.Кубрат с идентификатори 40422.203.1 и 40422.261.4, два поземлени
имота в землището на с.Равно с идентификатори 61203.11.21 и 61203.27.35 и недвижим
имот в гр.Кубрат, ул.“Хан Крум“ № 8 с идентификатор 40422.504.194 и в частта, с която е
отхвърлен искът за признаване за установено, че поземлен имот в землището на гр.Кубрат с
идентификатор 40422.281.3 е съсобствен на страните по наследство от Д.Й.Д..
Жалбоподателят излага аргументи за наличието на правен интерес от завеждането на
установителните искове, по отношение на които съдебното производство е прекратено. По
отношение на решението в частта, с което съдът е отхвърлил установителния иск за
собственост на поземления имот в землището на гр.Кубрат, жалбоподателят излага
съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да реши спора по
същество. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.
Въззиваемият Г. Д. Й. не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който заявява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на КРС.
Съдът констатира следното: с решение № 88/2.07.2020г. по гр.д. № 48/2020г.
Районен съд Кубрат е прекратил производството по инцидентните установителни искове на
1
Т.Л. с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК за приемане на установено, че тя и ответникът
Г.Й. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 40422.203.1 с площ 8.945 дка
находящ се в землището на град Кубрат в м. „Балък ардъ“; поземлен имот с идентификатор
40422.261.4 с площ 12.080 дка находящ се в землището на град Кубрат в м. „Ада“; поземлен
имот с идентификатор 61203.11.21 с площ 6.501 дка находящ се в землището на село Равно,
община Кубрат, в м. „Куриите“; поземлен имот с идентификатор 61203.27.35 с площ 20.999
дка, находящ се в землището на село Равно, община Кубрат в м. „Черкезлика“ и недвижим
имот с идентификатор 40422.504.194, находящ се в гр. Кубрат, на ул. „Хан Крум“ № 8, като
останали в наследство от Д.Д. и Р.Д.
Решението в тази част по същество представлява определение, с което се прегражда
по-нататъшното развитие на делото по предявените установителни искове с предмет
гореописаните имоти. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че
правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на
установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК, за който съдът прави извод от фактическите
твърдения на ищеца. Като е констатирал липса на спор между страните относно наличието
на съсобственост, възникнала на основание наследствено правоприемство след смъртта на
родителите им по отношение на описаните по-горе имоти, районният съд е приел, че липсва
правен интерес от подаването на такъв иск.
Оплакването на Т.Л. във въззивната жалба срещу прекратителната част на
обжалвания съдебен акт е подкрепено с твърдение, че решението по установителния иск и
по иска за делба има различно действие и че в делбеното производство са недопустими само
конститутивни искове. Въвела е аргумент от чл.342 ГПК, че в първото заседание всеки от
съделителите може да оспори правото на някой от тях да участва в делбата, размера на
неговия дял и принадлежността на имотите към делбената маса, а при спорна имуществена
общност на съединяване подлежат и други искове – чл.343 ГПК.
Следва да се отбележи, че производството е прекратено от РС не поради неправилно
прилагане на чл.342 или 343 ГПК, а по съображения за липса на правен интерес от
предявяване на положителни установителни искове. Въззивният съд също приема, че в
производство по допускане на делба са допустими всички средства за защита, посочени в
горните разпоредби. За да се разгледа установителен иск, обаче, трябва да е налице правен
интерес от неговото предявяване, дори и в производство по делба.
В т.2 от ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №8/2012г. на ОСГТК, е дадено
указание, че преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от
вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е
застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
(аргумент от чл.124 ал.1 ГПК). От установителен иск за собственост или друго вещно право
2
ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца
изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
В конкретния случай ищцата не посочва в исковата молба факти и обстоятелства за
нарушаване или застрашаване на правото й на съсобственост по отношение на поземлени
имоти с идентификатори 40422.203.1, 40422.261.4, 61203.27.35 и 61203.11.21.
От представените доказателства също не се установява заплаха от посегателство
върху нейните права. Така поземлен имот с идентификатор 40422.203.1 с площ 8.945 дка
находящ се в землището на град Кубрат в м. „Балък ардъ“ и поземлен имот с идентификатор
40422.261.4 с площ 12.080 дка находящ се в землището на град Кубрат в м. „Ада“, са
възстановени на наследниците на Д.Д. с решение № к1278/27.10.1997г. на ПК Кубрат. За
поземлен имот с идентификатор 61203.27.35 с площ 20.999 дка, находящ се в землището на
село Равно, община Кубрат в м. „Черкезлика“, е налице договор за доброволна делба от
13.04.2006г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който този имот е поставен в
дял на Р.Д. За поземлен имот с идентификатор 61203.11.21 с площ 6.501 дка находящ се в
землището на село Равно, община Кубрат, в м. „Куриите“, е представена скица, от
съдържанието на която се установява, че собственик е Р.Д.по силата на договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите, вписан под №292, том І от
11.09.1997г. Представени са удостоверения за наследници на Д.Д. и Р.Д. от които се
установява, че след тяхната смърт наследници са техните деца и страни по делото Т.Л. и
Г.Й..
От горното следва, че не само от твърденията в исковата молба, а и от събраните
доказателства се установява, че правото на собственост на ищцата и ответника по
отношение на четирите земеделски имота не е нарушено, нито дори застрашено от действия
на всеки от тях спрямо другия. Решението, представляващо в тази част определение за
прекратяване, следва да бъде потвърдено.
По отношение на недвижим имот с идентификатор 40422.504.194, находящ се в гр.
Кубрат, на ул. „Хан Крум“ № 8 са налице данни, че част от него – 50кв.м. в югоизточната му
част, са общинска собственост – удостоверение изх. № 320/23.12.2019г. на кмета на община
Кубрат. Искът обаче е предявен за установяване на собствеността върху този имот само
между ищеца и ответника. В обстоятелствената част не се излагат твърдения за наличие на
претенции върху част от него от страна на Община Кубрат, не се оспорва собствеността на
това трето за процеса лице. Съдът дължи произнасяне само по наведените правни основания
в исковата молба. Доколкото ответникът не оспорва собствеността върху имота на ищцата,
за последната липсва правен интерес от воденето на иск, съобразно посочените по-горе
съображения. Решението в тази част, представляващо определение за прекратяване, следва
да бъде потвърдено.
Районният съд го е допуснал до делба при равни права между ищеца и ответника с
уточнението, че 50кв.м. са общинска собственост. Решението в тази част е влязло в сила и
3
не подлежи на въззивна проверка.
По отношение на частта от решението, с която е отхвърлен като недоказан искът за
установяване в отношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор
40422.2814.3 с площ 3.639 дка в землището на гр. Кубрат, м. „Янката“, е съсобствен между
тях като останал в наследство от родителите им, съдът намира следното: Правното
основание на установителния иск е придобиване на собствеността върху имота по
наследство. Придобиването му по силата на давностно владение не е посочено като
основание в исковата молба. Некоректно е в този смисъл оплакването във въззивната жалба
в обратния смисъл. Подобно твърдение е въведено за първи път в хода на устните
състезания пред районния съд и като несвоевременно въведено не следва да се разглежда.
По същество районният съд е постановил правилен съдебен акт, обоснован на
събраните по делото доказателства. Установява се, че поземлен имот с идентификатор
40422.2814.3 е възстановиен на наследниците на М.Д. с решение № к0830/27.10.1997г. на
ПК Кубрат (л.79 от първоинстанционното дело). От представеното удостоверение за
наследници на това лице е видно, че неин наследник е трето за процеса лице М.И..
Въззивният съд споделя извода на РС Кубрат за липсата на доказателства, установяващи
родствени връзки на страните с М.Д., респ. липса на наследствено правоприемство.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за установяване в отношенията между
страните, че имотът от 3.639 дка е съсобствен, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Произнасянето на искането по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна или изменение на издадения в
полза на ответника констативен нотариален акт по отношение на този имот е обусловено от
уважаване на иска по чл.124 ал.1 ГПК. След като искът не е уважен, районният съд
правилно е достигнал до извод, че не следва да се произнася по отмяната на констативния
нотариален акт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 88/2.07.2020г. по гр.д. № 48/2020г. по описа на РС Кубрат в
частта, представляваща по своя характер определение, с която в производство по делба е
прекратено производството и са оставени без разглеждане исковете за признаване за
установена съсобствеността на страните по делото върху поземлени имоти в землището на
гр.Кубрат с идентификатори 40422.203.1 и 40422.261.4, поземлени имоти в землището на
с.Равно с идентификатори 61203.11.21 и 61203.27.35 и недвижим имот в гр.Кубрат, ул.“Хан
Крум“ № 8 с идентификатор 40422.504.194.
Решението, представляващо в тази част по своя характер определение, подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Потвърждава решение № 88/2.07.2020г. по гр.д. № 48/2020г. по описа на РС Кубрат в
частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено, че поземлен имот в
землището на гр.Кубрат с идентификатор 40422.281.3 е съсобствен на страните по
наследство от Д.Й.Д..
Решението в тази част подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5