О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
ВЧНД № 418 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.244, ал.5 вр. чл. 243 ал. 6 и 7 от НПК и е образувано по жалба
на М.Ц.В., срещу определение на ВРС ХV-ти състав, постановено на 27.02.2019г.
по ЧНД № 989/2019г., с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратено
съдебното производство, тъй като същата е процесуално недопустима.
Наказателното
производство е водено срещу неясно срещу кого за престъпление наказуемо по чл. 323
ал. 1 от НК, за това, че през 2017 и 2018г в гр. Варна, /цитира се имот в гр.
Бяла/ самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано
от М.В. негово предполагаемо право на ползване на недвижим имот.
Срещу
постановлението на ВРП за прекратяване е постъпила жалба от М.В., който счита,
че има качеството на пострадал от престъплението.
В
съдебният акт на ВРС е прието, че В. е извън кръга на лицата визирани в
разпоредбата на чл. 243 ал. 4, паради което няма качеството на пострадал,
респективно право на активна процесуална легитимация.
В
жалбата В. навежда доводи, че съдът неправилно е приложил закона, като погрешно
е приложил разпоредбата на чл.243, ал. 4 от НПК, тъй като е налице увреждане на
личния му имот.
След
съвкупна преценка на приложените по делото доказателства, съставът на ВОС
намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата
неоснователна, тъй като :
Правилно
и в съответствие със събраните доказателства, съставът на ВРС е приел, че
досъдебното производство е водено за престъпление наказуемо по чл. 323 ал. 1 от НК, като наличието на имуществени вреди по имота на жалбоподателя не му дава
възможността да се идентифицира, като пострадало лице, което в съдебната фаза
да може да бъде конституирано, като граждански ищец, тъй като няма качеството
на пострадал от деяние наказуемо по чл. 323 от НК. С това престъпление се
засяга законноустановения ред на взаимоотношения между отделните граждани,
държавата или обществените организации и настъпването на имуществена или
неимуществена вреда не е елемент от състава му. Липсата на съставомерни вреди
от престъплението препятства възможността да се идентифицира конкретно пострадало
лице. В този смисъл от деяние по чл. 323 от НК няма пострадало лице.
Самият
жалбоподател в жалбата си сочи, че разпоредбите на чл. 76 и 84 от НПК са
императивни и съгласно текста на чл. 74 ал. 1 от НПК, качеството на пострадал и
с правата по чл. 75 ал. 1 от НПК, се ползва само онова физическо лице, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, но в
съдилищата имало различна практика, като някои споделяли обратното становище.
Разбирането
на ВОС е че пострадал от деяние наказуемо по чл. 323 ал. 1 от НК няма. Това
понякога е несправедливо, но е законносъобразно.
Предвид
изложеното, изводът на ВРС, че В. няма активна процесуална легитимация, тъй
като не попада сред лицата визирани в разпоредбата на чл. 244 ал. 7 от НПК е
правилен и законосъобразен.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС ХV-ти състав, постановено на 27.02.2019г. по ЧНД № 989/2019г., с което е
оставил без разглеждане жалбата и е прекратено съдебното производство, тъй като
същата е процесуално недопустима.
Препис от определението да се изпрати
на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: