П
Р О Т
О К О Л
№ 696
гр.
Пловдив, 05.12.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
секретар: АННА СТОЯНОВА,
прокурор: ДИМИТЪР АНГЕЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ГАТОВ
ВЧНД № 598 по описа за 2019 година.
На именното повикване
в 10,35 часа в залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ
О.А.Н., се явява лично, осигурен от органите на ОЗ „Съдебна охрана” и с адвокат Н. П., редовно упълномощен.
За
Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ДИМИТЪР АНГЕЛОВ.
СТАНОВИЩА
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.
П.: Да се даде ход на
делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Н.: Да се даде ход на
делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
Адв.
П.: Поддържам жалбата на
доверителя ми. Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Н.: Поддържам жалбата.
Нямам искания за отводи и доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда и искания за доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да
сочат доказателства и нямат доказателствени искания, и тъй като счита делото за
изяснено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.
П.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло жалбата, която сме представили пред вас, срещу протоколното
определение на окръжния съд. Накратко
според нас, мотиви от страна на окръжен съд няма. Ние така и не можахме да
разберем какви са аргументите, с които
беше оставена без уважение нашата молба. Декларативно са изброени предпоставките, които оправдават вземането на най-тежката мярка за
неотклонение .
На първо място, не е доказан субективния
елемент на това престъпление. Действително е упражнено насилие от страна на моя
подзащитен. В случая обаче това е сторено поради факта, че пострадалият в това производство
М. М. е осъществил полов акт против волята на свидетелката А.. При обсъждане на
тези аргументи, моля да имате предвид
също, че той е без образование, от етноса който произхожда. Не го оправдавам за
стореното, но това е така в тази общност и имат такива проблеми.
Основното, което претендираме на второ място,
е бездействието на окръжна прокуратура до момента. Шест месеца буквално
делото спи. Единствено аз успявам от време на време да събудя с молбите, които
отправям за изменение на мярката за
неотклонение. Окръжният прокурор твърдеше, че
производството вече е приключено и са налице съвсем малко действия. Това
не е така, делото е приключило още през май месец. Окръжният съд изложи аргумент, че към
момента осемте месеца предвидени в чл. 63, ал.4 НПК за това престъпление не
били изтекли. Ами не са изтекли, нямаше да сме в това производство, ако бяха
изтекли. Те бяха забравили да удължат производството с 2 месеца. Делото беше
заспало.
В рамките на единия месец до изтичане на тези 8 месеца намираме, че нищо
не може да бъде сторено. Дори да бъде изготвена СМЕ няма да бъдат отстранени
тези недоразумения, субективния елемент. Искам да подчертая, че в тази връзка
самият наблюдаващ прокурор е дал указания да се изяснят противоречията за
мотивите на този инцидент. В рамките на един месец това не може да бъде
сторено, тъй като и двамата които следва да бъдат разпитани – Б. А. и А се
намират извън пределите на страната,
видно от справката за задгранични пътувания, изискана само една седмица преди
делото пред окръжен съд, и след като ние подадохме молбата. Единствено, което
ще стори окръжният прокурор преди изтичането на осемте месеца е да внесе
обвинителен акт в окръжния съд и с това да
си измие ръцете, като прехвърли отново цялата отговорност и всички негативи на
съда.
С оглед на което, молим да уважите молбата, която сме подали, да
измените протоколното определение и съответно на О.Н. да бъде наложена по-лека
мярка за неотклонение „Домашен арест“ на адреса, който сме посочили в молбата.
Моля
за съдебен акт в този смисъл.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да
оставите без уважение, като неоснователна, жалбата на обв. О.А.Н., срещу определението,
постановено от Хасковския окръжен съд по ЧНД № 654/2019 г. по описа на Окръжен
съд- Хасково, като неоснователна.
В производството по чл. 65 ал. 1 от НПК
съдът следва да прецени всички
обстоятелства, които са били свързани със законността на задържането, както и
дали са налице нови обстоятелства, които да променят обоснованото
предположение, че обвиняемото лице е извършило вмененото му престъпление, а
също така и дали съществува реална опасност да извърши престъпление или да се
укрие. Съобразно разпоредбата на чл. 65 ал. 4 от НПК, окръжният съд е преценил
всички обстоятелства, свързани със законността на обвиняемия, като правилно е
преценил, че към настоящия процесуален момент събраният доказателствен материал
по делото не разколебава обоснованото предположение относно съпричастността на
обвиняемия към извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение,
както и че съществува реална опасност, при евентуално изменение на мярката за
неотклонение, същият да извърши и друго престъпление.
Безспорно, налице са били предпоставките на
чл. 63 ал. 1 от НПК и не са променени към настоящия момент досежно вземането на
най-тежката мярка за неотклонение, а именно - обвиняемият е процесуално
ангажиран за престъпление, което е тежко по смисъла на закона.
На второ място, от събраните в рамките на ДП
множество писмени, гласни и веществени доказателства и формираната въз основа
на тях доказателствена съвкупност, безспорно са налице данни, които във висока
степен обосновават предположението, че именно той е извършител на
инкриминираното деяние, като не е необходимо пълно доказване на обвинението и
считам, че няма промяна и по отношение на втората предпоставка. Безспорно,
съдът е преценил, че в конкретния случай е налице и хипотезата на чл. 63 ал. 2
т. 1 НПК, тъй като деянието е извършено при условията на опасен рецидив и не се
установяват наличието на доказателства, които да оборват предвидената в закона
презумпция.
Безспорно, за съпричастността на обвиняемия
към извършеното деяние, би могло да се направи извод от показанията на
свидетелите М. М., С. А., С. С., а също така и от протоколите за доброволно
предаване, а също така и за разпознаване.
Считам, че липсват нови обстоятелства, които
да налагат изменение на тази мярка за неотклонение, поради което ще ви моля да
оставите жалбата без уважение, като неоснователна, защото при евентуално
изменение на същата, считам, че безспорно съществува реална опасност, не само
от законовата презумпция, а и с оглед и на обремененото съдебно минало на
обвиняемия, който е извършил деянието месец, след като е изтърпял наказание по
предходно друго деяние.
Безспорно, делото към настоящия процесуален
момент е пред приключване и в крайна сметка вече преценката е на прокурора
досежно това дали и как ще се произнесе след приключване на делото, но считам,
че с оглед евентуално необходимите процесуални действия, за които са дадени
указания от страна на прокурора, считам, че не се налага изменението на мярката
за неотклонение на обвиняемия, поради което ще ви моля да оставите жалбата без
уважение, като неоснователна.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка, да съм си вкъщи.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание въззивният съд приема за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.65 ал.8 от НПК.
С обжалваното определение състав на
Хасковския окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо О.А.Н. - обвиняем
по ДП № 628/19 г. по описа на РУ
на МВР Х.и потвърдил същата.
Срещу
определението е постъпила жалба от защитата
на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност
и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно
заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да
бъде потвърдено като сочи, че обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението не е разколебано
и опасността да се укрие и да извърши престъпление не е отпаднала.
Защитата на
обвиняемия Н. изразява несъгласие с изводите на първата инстанция. Сочи, че не
е съобразено активното процесуално участие на обвиняемия и в мотивите на
атакуваното определение липсва анализ на събраните до момента доказателства.
Акцентира върху продължителното процесуално бездействие на органите на
досъдебното производство. С тези съображения обосновава искането си за
изменение на мярката за неотклонение в по – лека такава.
Обвиняемият
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
отменено и въпросите поставени в жалбата
срещу него да бъдат решени по същество от настоящата инстанция.
Атакуваното
определение страда от очевидна липса на протокол от съдебното заседание и липса
на мотиви.
Протоколът от
проведеното на 29.11.2019г. съдебно заседание е непълен. Съдържа три листа с
номера 7, 8 и 9, респ. шест страници с номера 1, 2, 3, 4 и 6. Първите четири
страници отразяват развитието на съдебното заседание, като на цялата стр. 4 е
отразена само част пледоарията на защитника на обвиняемия – адв. П. в хода на
съдебните прения.
След това
необяснимо за въззивния състав протоколът продължава с последната страница
номерирана като стр. 6. Тази страница
съдържа данни за част от мотивите, решението на съда, намерило израз в
диспозитива, закриването на съдебното заседание, обявяването на страните, че
протоколът е изготвен в това заседание и подписите на председателя на съдебния
състав и съдебния секретар. Гърба на страницата не съдържа никаква информация и
представлява видимо един бял лист.
Очевидно в
протока липсва стр.5 и няма посочени причини за тази й липса. Какво е било
съдържанието на въпросната страница и носител на каква информация е била тази
част от протокола за настоящият състав остава загадка.
Така на
практика в протокола от съдебното заседание липсва информация за основни етапи
от съдебното производство като
становището на обвиняемия по същество на делото, последната му дума
и оттегляне на съда на тайно съвещание
за постановяване на определението.
В случая, протоколът от съдебното заседание
е доказателственото средство по смисъла на чл. 131 от НПК, с което се удостоверяват
извършените процесуални действия и реда, по който са извършени и отсъствието в съдържанието му на
данни по развитието на основни и самостоятелни задължителни етапи от стадия на съдебното заседание
обуславя извод, че тези съдопроизводствени действия не са били осъществени. Пропускането на тези етапи – чл.291, чл.297 и
чл.300 НПК всякога изцяло
опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните.
Този съществен порок в
процедурата при провеждане на съдебното заседание от първоинстанционния съд се
е мултиплицирал и в друг такъв, а именно липса на мотиви в постановения съдебен
акт.
Липсата на мотиви във
всички случаи е нарушение, съществено по своя характер и от категорията на
абсолютните, които налагат отмяна на постановения съдебен акт. Това е така
защото волята на решаващия съд не може да бъде разбрана и това не позволява
върху нея да бъде осъществен пълноценен инстанционен контрол.
Всичко това очертава
обжалваното определение като незаконосъобразно, налага отмяната му и решаването
на делото по същество от настоящия състав.
Съобразявайки материалите
по делото и съображенията на страните въззивната инстанция намира, че към
настоящият момент съществуващото обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия Н. към престъплението, в което е обвинен не е разколебано и
продължава да съществува. Показанията на
свидетелите М.М., С. А., А.а А. и С. С., протокола за доброволно предаване и
протоколите за разпознаване на лица съдържат данни, които удовлетворяват в
пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Вярно е, че обвиняемият е
осъждан и това му обременено минало е обусловило презумцията по чл.63, ал.2,
т.1 НПК при първоначалното му задържане под стража.
Тук е мястото да се
отбележи продължителното бездействие на органите на досъдебното производство.
Прави впечатление, че след вземане на първоначалната мярка за неотклонение на
обвиняемия Н. разследването не е водено ритмично. Особено показателен в тази
връзка е факта, че с обвиняемия Н. не са извършвани каквито и да било
процесуално – следствени действия, въпреки заявеното още на 24.06.2019 г. изрично желание да бъде разпитан с цел
изясняване на фактическата обстановка по делото / л. 120 от ДП/. Така на
практика той е бил лишен без каквито и да било основателни причини от
възможността активно да участва в процеса и по този начин да реализира в пълен
обем правото си на защита, както и
даденото му от чл.6 ЕКЗПЧОС право на справедлив процес.
Отделно от това настоящият състав намира, че обвиняемия Н. е
демонстрирал добросъвестното процесуално поведение. С първоначалните
обяснения които е дал, той е спомогнал за разкриване на обективната
истина в максимална степен, като дори е изобличил себе си в извършване на
инкриминираното деяние и това му поведение следва да се толерира. Така
обвиняемият не препятства възможността за нормално протичане на наказателното
производство, точно обратното, оказва съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина.
Въззивната инстанция намира, че
това му процесуално поведение разколебава извода за съществуването на опасност
да върши престъпления до степен на изключването му.
Постоянния адрес и местоживеене, както и
семейната му ангажираност минимизират и опасността същия да се укрие.
Не без значение е и
продължителността на задържането на обвиняемия, която се доближава до заложения
в разпоредбата на чл.63, ал.4 НПК лимит.
Поради това, продължаването на задържането на Н. под стража влиза в противоречие с
изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и отделно от това коментираното по – горе
процесуално бездействие на органите на досъдебното производство води до извод,
че процесуалната необходимост от задържането му под стража е отпаднала.
Това налага атакуваното определение да бъде отменено, като се
постанови ново, с което спрямо обвиняемия О.Н. да бъде взета по-лека мярка за
неотклонение „Гаранция”, с която биха били покрити изцяло критериите, заложени
в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия и семейното му положение намира, че
сумата от 2500 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона
процесуален ефект.
Изложените от защитата на обвиняемия
съображения, че липсват данни обосноваващи субективната страна на
престъплението, в което е обвинен Н. са насочени основно към доказателствена
стойност на съществуващите данни за
съпричастността му към деянието, за което е обвинен и могат да бъдат обсъждани
при решаване на делото по същество. В
процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване и при
характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за
мярката за неотклонение на обвиняемия е
достатъчно по делото да са налични само „ данни”, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянията, за които
е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
При служебната проверка настоящата инстанция констатира известна
процесуална непрецизност в диспозитива на обжалваното определение, като
неправилно решаващият съд след като е оставил без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение на обвиняемия е потвърдил
същата.
Потвърждаването или отмяната на съдебните актове е прерогатив на
контролните инстанции /въззивна или касационна/, но не и на първата такава. В
производството по чл.65 НПК първата инстанция следва да прецени всички
обстоятелства, свързани със задържането, за което вече има влязъл в сила съдебен акт /по арг. на чл.65, ал.4 НПК/, като
въпросите по обосноваността и законосъобразността на този акт не могат да бъдат
пререшавани.
С определението си основния съд следва да се произнесе налице ли са
нови обстоятелства, които да доведат до изменение на мярката за неотклонение
или не, като уважи искането за промяната й и я промени в по - лека или остави искането за изменението й без уважение.
Вярно е, че диспозитива на първоинстанционното определение съдържа такава форма
и това е достатъчно за неговата законосъобразност. Последващото потвърждаване на вече взетата мярка за
неотклонение излиза извън рамките на закона. Това нарушение, макар и налично е
без правно значение с оглед процесуалния изход на делото, но с оглед правната
прецизност не следва да бъде отминавано и следва да бъде отбелязано само като
констатация.
На основание
чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия Н. следва да му бъде наложена забрана за напускане
пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение №
380/29.11.2019г., постановено по чнд № 654/19 г. на Окръжен съд гр. Хасково, с
което е оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо О.А.Н. - обвиняем
по ДП № 628/19 г. по описа на РУ
на МВР Х.и потвърдена същата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо прямо О.А.Н. -
обвиняем по ДП № 628/19 г. по описа на РУ на МВР Х. мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ“
в размер на 2 500/ две хиляди и
петстотин/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият да
бъде освободен след внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго
основание.
На основание
чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия
О.А.Н. с ЕГН ********** ЗАБРАНА за
напускане пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор
„Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Х.и Началника на ДНСП С.за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, във
връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен
в с.з.
Заседанието
се закри в 10,50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: