№ 640
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500395 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК
Образувано е по повод частна жалба на Н. В. Н. с ЕГН-**********, подадена чрез
пълномощника и адв.К. против Определение №970 от 14.02.2023г.по гр.д.№855/2023г. по
описа на БРС,с което районният съд е върнал молбата на Н. В. Н. срещу Р. П. Н. с ЕГН-
********** за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН като недопустима и е прекратил
производството по делото.
Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна по следните съображения:
Н. В. Н. е сезирала БРС по реда на ЗЗДН с молба за защита от домашно
насилие,извършено от Р. П. Н.. В молбата и в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
молителката е заявила,че е установила интимни отношения и заживяла във фактическо
съжителство с Р. Н. от м.ноември 2022г.,като през периода на съжителството им Р. Н. е
извършвала спрямо молителката актове на домашно насилие,последният от които на
08.02.2023г.Потърсила е съдебна защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН пред БРС.
БРС е приел,че молбата на Н. Н. е недопустима,тъй като не е подадена срещу лице
сред визираните в чл.3 ЗЗДН. Съдът е приел,че няма легална дефиниция на понятието
„фактическо съпружеско съжителство“ в ЗЗДН, поради което то следва да се тълкува в
смисъла,възприет в правната доктрина - фактическо съпружеско съжителство е
относително стабилен съюз между лица от различен пол- мъж и жена,който възниква и
съществува като фактическо състояние,без да е необходимо спазването на някаква правно
регулирана процедура. Позовал се е и на ППВС №5/1969г.,съгласно което фактическото
съжителство е траен съюз,относително стабилно като фактическо състояние,без да е
необходимо намерение да се съжителства трайно. БРС е приел,че доколкото думата
„съпружеско“ предполага съжителство,осъществявано като това на съпрузи в брак,а според
българското законодателство брак може да се сключи само между мъж и жена,то
фактическото съжителство на еднополови двойки не представлява „фактическо съпружеско
съжителство“ по смисъла на чл.3 т.2 ЗЗДН. Тъй като молителката и ответницата са лица от
един и същи пол, съдът е върнал молбата на Н. Н. като недопустима и е прекратил
производството по делото.
1
Жалбоподателката е изразила несъгласие с тълкуването на чл.3 т.2 ЗЗДН,направено от
районния съд,като е изложила доводи,че то противоречи на забраната за
дискриминация,установена в чл.4 ал.1 ЗЗДискр.,с чл.14 вр.с чл.8 от ЗКПЧОС,практиката на
ЕСПЧ, чл.2 и чл.12 от Всеобщата декларация за правата на човека от 10.12.1948г.и
др.Позовала се е и на легални определения на понятието“фактическо съжителство на
съпружески начала“ в §1 т.6 от ДР на ЗСВ,§1 т.18 от ДР на ЗРКОНПИ.
По повдигнатия спорен правен въпрос въззивният съд намери следното:
Понятието „фактическо съпружеско съжителство“ няма легално определение в ЗЗДН.
Предвид използването на думата „съпружеско“,това понятие би следвало да има своята
правна уредба в Семейния кодекс/действащ от 2009г./,който урежда обществените
отношения,свързани с брака,правата и задълженията на съпрузите,отношенията между тях и
др. Правилно е посочил БРС,че такава правна уредба в действащия СК няма и липсва
легално определение на понятието „фактическо съпружеско съжителство“.Легално
определение на това понятие липсва и в отменения Семеен кодекс,действал в периода от
1985г.до 01.10.2009г. В проекта за Семеен кодекс,поставен за обществено обсъждане през
2008г. е съществувало предложение за такава правна уредба - в чл.13 от проекта,срещу
която е имало множество възражения, в това число и произнасяне на КЗД с Препоръка № 2
от 1.07.2008 г. на КЗД по преписка № 132/2008 г.съдържащо констатации относно
дискриминационния характер на разпоредбата спрямо лицата с различна сексуална
ориентация. Предложението за правна уредба на фактическото съпружеско съжителство с
чл.13 от проекта за Семеен кодекс не е било прието и тази разпоредба не е включена в
приетия и влязъл в сила през 2009г. и действащ понастоящем Семеен кодекс.
Съгласно чл.46 ал.2 ЗНА когато нормативен акт е непълен,за неуредените в него
случаи се прилагат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи,ако това отговаря на
целта на акта,а ако такива разпоредби липсват-отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България. Непълнотата в ЗЗДН досежно липсата на легално
определение на използваното в чл.2 и чл.3 ЗЗДН понятие“фактическо съпружеско
съжителство“,очевидно не може да бъде преодоляна чрез приложение на разпоредба от
общия нормативен акт – Семейният кодекс.Правилно в тази връзка е посочил БРС,че в
други закони съществуват определения на понятието,които обаче са свързани с целите на
съответните нормативни актове и не могат да бъдат приложени по аналогия спрямо ЗЗДН.
Така, в ЗСВ и ЗПКОНПИ е дадено легално определение на понятието „фактическо
съжителство на съпружески начала“,а в ЗЧРБ на понятието „фактическо извънбрачно
съжителство“,които не са напълно идентични. Следва обаче да се отбележи,че и в трите
нормативни акта липсва изрично посочване,че за фактическо съжителство се признава само
това между мъж и жена,а са използвани думите „пълнолетни лица“. В Закона за финансово
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления са въведени изискванията на
Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата,подкрепата и
защитата на жертвите от престъпления, като в чл.3 на Закона се признава правото на
подпомагане на лицето,с което пострадалият се е намирал във фактическо съжителство. В
чл.2„Определения“ т.1 б.“Б“ на Директива 2012/29/ЕС е дадено определение на „членове на
семейството“ на жертва на престъпление,което е в следния смисъл: съпруг/ата ;лицето,с
2
което живее жертвата в ангажирана,постоянна и стабилна интимна връзка в общо
домакинство; роднини по пряка линия,братя и сестри. В чл.3 на ЗФПКПП се признава
правото на подпомагане на лицето,с което пострадалият се е намирал във фактическо
съжителство. Както Директивата,така и ЗФПКПП не включват в смисъла на понятието
„фактическо съжителство“ изискване за полов признак,а в ЗФПКПП няма легално
определение на понятието“Фактическо съжителство“.
ЗЗДН е специален закон,който урежда правата на лицата,пострадали от домашно
насилие,мерките за защита и реда на тяхното налагане/чл.1/.Целта на ДИРЕКТИВА
2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година и на ЗФПКПП,с който същата е транспонирана във
вътрешното ни законодателство има някои сходства с целта на ЗЗДН,доколкото със ЗЗДН се
предоставя право на съдебна защита на жертви от домашно насилие,но даденото в
Директивата определение според съда също не може да бъде приложено като
разпоредба,относима към изясняване съдържанието на понятието“фактическо съпружеско
съжителство“,използвано в ЗЗДН.Това е така,защото защитата на пострадали от домашно
насилие по реда на ЗЗДН се осъществява в специално производство,с прилагане на
правилата на ГПК.В производството по ЗЗДН не се изследва извършването на
престъпления,а на актове на домашно насилие.Целта на ЗЗДН е да бъде предоставена бърза
и адекватна защита на пострадало от домашно насилие лице чрез налагане на подходящи
мерки за защитата му,насочени основно към превенцията на евентуално бъдещо насилие,а
не към разследване и наказване на престъпления,което се извършва съобразно НК и по реда
на НПК.Анализът на нормативната уредба от вътрешното законодателство на Република
България и на Европейското законодателство налага и за въззивния съд извод,че
определенията,дадени на понятието „фактическо съпружеско съжителство“,“фактическо
съжителство на семейни начала“,“фактическо съжителство“ в други нормативни актове не
могат да бъдат приложени по аналогия към съдържанието на понятието,използвано в ЗЗДН.
В тази хипотеза на непълнота,съдът следва да изясни смисъла на понятието съобразно
основните начала на правото,а не на правната доктрина,както е приел БРС. Едно от
основните начала,посочено в чл.6 ал.2 на КРБ е недопускане на ограничения на правата или
привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход,
религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено
положение или имуществено състояние.В чл.3 и чл.4 от ЗЗДН е предоставено право на всяко
пострадало от домашно насилие лице да се обърне към съда за защита. Като пострадало лице
и респективно- извършител на акт на домашно насилие в чл.2 и чл.3 ЗЗДН са посочени и
лицата,които се намират във „фактическо съпружеско съжителство“. Тълкуването на
понятието „фактическо съпружеско съжителство“ в нормите на ЗЗДН при съобразяване на
чл.6 ал.2 КРБ не може да бъде стриктно или ограничително,тъй като с нормите на чл.2 и
чл.3 ЗЗДН се предоставят права.Съдът взе предвид също така,че определенията на същото
понятие,дадени в други нормативни актове от вътрешното и европейското
законодателства,макар и с други цели,не включват в съдържанието си изискване
съжителството да е между мъж и жена,а са използвани думи,несъдържащи полов признак-
„лице“,“партньор“ и др.,поради което липсва аргумент в полза на становището,че под
3
„фактическо съжителство“,законодателят разбира единствено такова между мъж и жена,а
точно обратното. Следователно,понятието „фактическо съпружеско съжителство“ в чл.2 и
чл.3 ЗЗДН също следва да се разбира в по-широк смисъл,тъй като законодателят е имал
такъв подход във всички останали случаи. Употребената дума „съпружеско“ в чл.2 и чл.3
ЗЗДН следва да се разбира не в смисъл,че се препраща към разпоредбите на СК досежно
встъпването в брак,което е допустимо и възможно само между мъж и жена, а в смисъл, че
това фактическо съжителство е основано на сексуална интимност на две
лица/партньори/,които живеят заедно в общо домакинство,без биологичният пол на
партньорите да има значение и да е определящ признак за достъпа до съдебна защита на
пострадало от домашно насилие лице.Това разширително тълкуване според съда не е в
противоречие и с чл.46 от Конституцията на Република България,който дава определение на
брака като доброволен съюз между мъж и жена,тъй като същото не засяга по никакъв начин
института на брака. Фактическото интимно съжителство на две лица от един биологичен
пол в общо домакинство не е забранено във вътрешното ни законодателство,такива
фактически съжителства очевидно съществуват, поради което и липсва аргумент в полза на
стеснително тълкуване и от тази гледна точка,а стриктното или стеснително тълкуване на
понятието би представлявало проява на дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр.по
признака сексуална ориентация.Според съда е наложително констатираната празнота в
правната уредба на ЗЗДН да бъде преодоляна по законодателен път,още повече,че ЕСПЧ е
сезиран и с жалба по сходен случай/Димитрова срещу България ,жалба № 14728/15/.
По гореизложените съображения настоящият въззивен съдебен състав намери,че
молбата на Н. Н. за защита от домашно насилие е допустима и следва да бъде разгледана от
съда. Обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото-върнато на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №970 от 14.02.2023г.по гр.д.№855/2023г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4