Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
Гр. Ловеч
18.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
секретар ДАРИНА
ПЕТРОВА,като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 97 по описа за 2016
г . и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.694
от ТЗ
Постъпила е искова молба с
вх.№8119/28.11.2016 г. от „*****- *****" АД, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „****" № 12, регистрирано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК: *****, представлявано от С.В.С. чрез
пълномощника си адв. Г.Г.С. член на САК, с адрес на кантората гр. *****, бул. *****ал.
*****№ 13, ет. 2 срещу „**********" ЕООД, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписвания с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. *****,
хотел „*****", ул. „****" №12, представлявано от управителя Н.В.Р. ***
****" АД - в несъстоятелност, вписано в Търговския регистър на Агенция по
вписванията с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град *****, район *****,
ул. „*****" № 10, представлявано от постоянните синдици К.Х.М.и А.Н.Д.с
посочено правно основание: чл. 694 от ТЗ. Твърди, че на основание чл.694, ал. 1
от ТЗ „*****- *****" АД предявява искове срещу „**********" ЕООД и „************"
АД - в несъстоятелност за установяване на съществуването на вземанията на
кредитора „*********-*****" АД към „**********" ЕООД, в общ размер 44
251 653, 37 лева, които са изключени от списъка на приетите вземания на
кредиторите на ищцовото дружество, в производството по несъстоятелност на
същото Излага, че в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, „**********" АД е
предявило пред ЛОС вземанията си срещу „**********" ЕООД, за което е
открито производство по несъстоятелност, като към момента на подаване на
молбата за предявяване на вземанията, същите са били в размер на 44 251 653, 37
лева, от които: 1. 40 109 844,02 лева - регресно вземане на „*****- *****"
АД към „**********" ЕООД възникнало в резултат на изпълнение от „*****- *****"
АД на задълженията на длъжниците „*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД към „****" ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.
чрез продажба на имущество, собственост на „*****- *****" ЕАД по реда на
Закона за особените залози и уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015г. и
споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892, 15 лева - вземане за законна лихва
върху главницата 40 109 844, 02 лева за периода от 01.08.2015г. до 06.07.2016 г.
/датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „**********"
АД/;334 917, 20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02
лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г. /датата, следваща датата, на която е
обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г; Вземане за законна
лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева
без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред
съда по несъстоятелността - 06.08.2016г. до пълното погасяване на вземанията. Посочва,
че горепосочените вземания са били включени в списъка на приетите предявени вземания
по чл.686, ал.1 от ТЗ от синдика на „**********" ЕООД, но срещу тях е
подадено възражение от друг кредитор на това дружество -„************" АД
- в несъстоятелност, като възражението било уважено от съда по
несъстоятелността с определение № 629 от 18.11.2016 г. на ОС-***** по
ч.търг.дело № 68/2016г., което създава за „**********" АД интерес от
предявяване на иск за установяване на вземанията си и тъй като към настоящия
момент седемдневният срок по чл.694, ал. 1 от ТЗ не е изтекъл, то смята, че са
налице всички предпоставки за допустимост на исковете.
Излага по същество, че на
15.12.2011 г. между „************" АД и „**********" АД, /"***"
АД/ от една страна и „*********" АД (кредитополучател), „*****" АД
(съдлъжник) от друга страна, е сключен Договор за синдикиран банков кредит по
силата на който банките отпускат на „*********" АД банков кредит с
кредитен лимит в USD (щатски долари) до 86 000 000 (осемдесет и шест милиона)
щатски долара, а „****" ЕООД заменя "***" АД, като кредитор по
Договор за синдикиран банков кредит. Излага, че на 25.11.2014 г. „****"
ЕООД / наричано по-долу "***" ЕООД/ заменя "***" АД, като
кредитор на „*********" АД, съгласно Договор за продажба на вземания, по
силата на който "***" АД изцяло е прехвърлило на „****" ЕООД
вземанията си срещу „*********" АД произтичащи от Договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г. Сочи, че вземането, което "***" ЕООД е
купило от "***" АД с договора за цесия от 25.11.2014г., възлиза на 25
512 060 (двадесет и пет милиона петстотин и дванадесет хиляди и шестдесет)
щатски долара.
Излага, че на 25.11.2014г. между
"***" ЕООД, като кредитор, от една страна и „*********" АД
(кредитополучател), „*****" АД (съдлъжник) и „***** ***" АД
(съдлъжник) и „**********" ЕООД (съдлъжник) от друга страна, е сключен
Анекс № 2 към Договор за синдикиран банков кредит, по силата на който "***"
ЕООД е отсрочило плащането в срок до 15.01.2015 г, като в замяна на това „*********"
АД се е задължило да предостави допълнителни обезпечения. Твърди, че „*********"
АД погасява изцяло задълженията си към „************" АД по ДСБК, а междувременно
„*********" АД е погасило изцяло задълженията си, произтичащи от договора
за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. към другия кредитор в синдиката -
„************" АД, съгласно удостоверение, издадено от законните
представители на „************" АД с изх. № 26 от 06.01.2015 г. Сочи, че „*********"
АД апортира свое имущество в неговото дъщерно дружество „*****- *****" ЕАД.
Твърди, че на 20.01.2015 г. „*********" АД е регистрирало в Търговския
регистър свое дъщерно дружество с наименование „*****- *****" ЕАД в което
е прехвърлило чрез непарична вноска /апорт/ 150 /сто и петдесет/
бензиностанции, представляващи съвкупност от земя, сгради, машини, съоражения и
оборудване и други движими вещи- машини, съоръжения и оборудване, находящи се в
46 (четиридесет и шест) бензиностанции.Твърди, че „*****- *****" АД
учредява особени залози в полза на "***" ЕООД като обезпечение по
Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г, както следва: На
06.03.2015г. „*****- *****" АД е учредило особен залог, върху притежаваните
от него движими вещи - машини, съоръжения и оборудване, находящи се в 196 (сто
деветдесет и шест) броя бензиностанции, в полза на „****" ЕООД, като
обезпечение за задълженията на солидарно отговорните длъжници „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към кредитора „****" ЕООД,
произтичащи от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и Договор
за продажба на вземания /цесия/ от 25.11.2014 г; на 23.03.2015 г. „*****- *****"
ЕАД е учредило първи по ред особен залог на търговското си предприятие в полза
на „****" ЕООД, като обезпечение за задълженията на солидарно отговорните
длъжници „*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към „****"
ЕООД, произтичащи от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и
Договор за продажба на вземания /цесия/ от 25.11.2014 г.
По отношение възникването на
регресно вземане от „*****- *****" АД към „**********" ЕООД излага
следното:заложния кредитор „****" ЕООД пристъпва към изпълнение върху
имущество, собственост на „*****- *****" ЕАД. Твърди, че заложният
кредитор „****" ЕООД продава на „******" ЕАД движими вещи собственост
на длъжника „*****- *****" АД за сумата от 5 138 683,33 лв. без ДДС, с
писмен договор за покупко-продажба, за което е издаден документ за извършена
продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
1/11.06.2015 г. Излага, че заложният кредитор „****" ЕООД продава на „******"
ЕООД следните недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжника „*****-*****"
АД - 53 бензиностанции /земя и сгради/ за сумата от 6 246 921,02 лева без ДДС,
с договори за покупко-продажба в нот.форма, за което е издаден документ за
извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
2/19.06.2015 г.; движими вещи за сумата от 1 745 638,72 лева без ДДС, с писмен
договор за покупко-продажба на заложени движими вещи, за което е издаден
документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 3/26.06.2015г; 41 бензиностанции /земя и сгради/ за сумата от 3 428
570,19 лева без ДДС, с договори за покупко-продажба в нот.форма, за което е
издаден документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и
чл. 83 от ППЗДДС № 4/26.06.2015 г; движими вещи за сумата от 10 271 930,35 лева
без ДДС, с писмен договор за продажба на заложени движими вещи, за което е
издаден документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и
чл. 83 от ППЗДДС № 5/29.06.2015г; 30 бензиностанции за сумата от 3 164 533,08
лева без ДДС, с договори за покупко-продажба в нот.форма, за което е издаден
документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 6/29.06.2015 г;- движими вещи за сумата от 2 553 565,20 лева без
ДДС, с писмен договор за продажба на заложени движими вещи, за което е издаден
документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 7/06.07.2015 г; 26 бензиностанции за сумата от 1 576 399,09 лева
без ДДС, с договори за покупко-продажба в нот.форма, за което е издаден
документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 8/06.07.2015 г, движими вещи за сумата от 5 983 603,04 лева без
ДДС, с писмен договор за продажба на заложени движими вещи, за което е издаден
документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 9/08.07.2015г.
Твърди, че сумите, получени от „****"
ЕООД в резултат на продажбата на заложените активи, са в общ размер на 40 109
844,02 лева без ДДС.
По отношение на споразумение от
11.12.2015 г. между „*********" АД, „**********" ЕООД, „*****"
АД и „*****- *****" ЕАД излага, че на 11.12.2015 г. е сключено
споразумение между „*********" АД, като длъжник, „*****" АД като
солидарен длъжник, „**********" ЕООД, като солидарен длъжник и от друга
страна „*****- *****" ЕАД, с което страните приемат за установено, че „*****-
*****" ЕАД в качеството на залогодател, в резултат от реализираното
принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози, е погасило част
от задължението на "*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД, произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., като
погасената от „*****- *****" ЕАД част е в размер на 40 109 844,02 лева и страните
са уговорили, че „*****- *****" ЕАД има право на регрес срещу солидарните
длъжници "*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД и с
плащането на сумата от 40 109 844,02 лева за „*****- *****" ЕАД е
възникнало регресно вземане срещу "*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД до пълния размер на платеното. Изтъква, че в резултат на реализираната
продажба по реда на Закона за особените залози от „****" ЕООД и
уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********" АД, „*****" АД
и „**********" ЕООД в споразумение от 11.12.2015 г. за „*****- *****"
ЕАД е възникнало регресно вземане срещу „**********" ЕООД до размера на
сумата от 40 109 844,02 лева без ДДС.
Освен това твърди, че вземанията
на кредитора са станали изискуеми, видно от представените, доказателства, вкл.
отправената от „*****- *****" ЕАД покана за плащане срещу„**********"
ЕООД, съгласно чл.5 от споразумението от 11.12.2015 г.
Сочи, че от 01.08.2015г. - датата
на получаване на отправената от „*****-*****" ЕАД покана за плащане срещу„**********"
ЕООД, последното дружество дължи и законна лихва за забава, съгласно чл.6 от
споразумението от 11.12.2015 г. Твърди,
че тази законна лихва е в размер на 3 806 892, 15 лева за периода от 01.08.2015
г. до 06.07.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при
Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност на „**********" АД/ и в размер на 334 917, 20 лева, за
периода от 07.07.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския
регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на вземанията пред
съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г.
Моли съда да приеме за установено, че „**********"
ЕООД дължи на „*****- *****" АД следните суми: 40 109 844,02 лева -
регресно вземане на „*****- *****" АД към „**********" ЕООД
възникнало в резултат на изпълнение от „*****- *****" АД на задълженията
на длъжниците „*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към
„****" ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез
продажба на имущество, собственост на „*****-*****" ЕАД по реда на Закона
за особените залози и уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и
споразумение от 11.12.2015 г; 3 806 892, 15 лева - вземане за законна лихва
върху главницата 40 109 844, 02 лева за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г.
/датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „**********"
АД/; 334 917, 20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02
лева без ДДС, за периода от 07.07.2016 г. /датата, следваща датата, на която е
обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г; Законна лихва върху
сумата от 40 109 844,02 лева без ДДС, за периода от датата, следваща датата на
предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до
пълното погасяване на вземанията, като моли да му се присъдят и направените по
делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Прилага писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от „************" АД /в несъстоятелност/, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, район *****, ул. „*****" ц 10, представлявано от
постоянните синдици А.Н.Д.и К.Х.М., назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г.
на Управителния съвет на ФГВБ. Чрез: адв. Д.С.К., член на САК, с който оспорва
изцяло предявения иск, като неоснователен и моли съда да постанови Решение, с
което да остави същия без уважение.
Твърди, че предявеното от
кредитора „*********-*****"АД регресно вземане е несъществуващо, тъй като
същото се основава на поредица нищожни сделки по смисъла чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и
по-конкретно абсолютни симулативни сделки, сключени между свързани лица, с
оглед постигане на желаните правни последици- възникване на регресно вземане
към съдлъжниците по договора за синдикиран банков кредит, съответно
освобождаване от отговорност на кредитополучателя по договора за кредит.
Смята, че нищожни (симулативни)
по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД са следните сделки, сключени между свързани
лица, и на които се основава така предявеното вземане, а именно:. Анекс № 2 от
25.11.2014г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., по
силата на което „*********"АД поема следните задължения: 1. в срок до
15.01.2015 г. да учреди и регистрира в Търговския регистър свое дъщерно
дружество „*********-*****"АД, на което да бъде едноличен собственик на
капитала и в чийто капитал да апортира притежавани от него активи, описани в
споразумението; 2. да осигури учредяване и вписване на първи по ред особен
залог на цялото търговско предприятие на „*********-*****"АД в полза на „******"ЕООД,
като обезпечение за точното изпълнение на всички задължения на „*********"АД
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г.; 3. да осигури сключване
на договор за поръчителство с изпълнителния директор на „*********-*****"АД;
Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*********-*****"АД; Договор за особен
залог върху движими вещи (машини, съоръжения и оборудване) от 06.03.2015 г.;.
Споразумение от 11.12.2015 г., с което се договаря регресното право на „*********-*****"АД
срещу солидарните длъжници „*********"АД, „**********" ЕООД, „*****"АД
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.;
Изтъква, че след анализ на
горепосочените сделки, сключени между свързани лица, е видно, че погасяването
на задълженията на кредитополучателя „*********"АД по договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. е извършено от дъщерното дружество „*********-
*****"АД, след осребряване на апортираното му от страна на едноличния
собственик на капитала „*********"АД имущество. Смята, че кредитополучателят
„*********" АД е могъл самостоятелно да осребри притежаваното от него
движимо/недвижимо имущество и да погаси задълженията си към „******"ЕООД,
без да се ангажира отговорността на солидарните длъжници по договора за кредит.
Твърди, че от представените
писмени доказателства, „установяващи" основателността на процесното
вземане, не може да се направи еднозначен извод относно действителната воля на
страните, материализирана в тях. Счита, че подобни операции са не само
съмнителни, но и житейски и формално логически неоправдани, тъй като се оказва,
че с едни и същи суми едновременно се генерират едни задължения, а се погасяват
други.
С оглед горното, счита, че
целените от кредитополучателя „*********"АД правни последици са чрез
поредица симулативни сделки (посочените по-горе), сключени между него и
свързаните му лица, да създаде условия за възникване на регресно вземане на
дъщерното му дружество „*********-*****"АД, в резултат на принудително
изпълнение по реда на ЗОЗ върху активи на „*********-*****"АД, заложени
като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., по
който „**********" ЕООД е солидарен длъжник.
С настоящия отговор на исковата
молба оспорва валидността на Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на
„*********-*****"АД, Договор за особен залог върху движими вещи от
06.03.2015 г., Споразумение от 11.12.2015 г.
Оспорва валидността на Договор за
особен залог върху движими вещи (машини, съоръжения и оборудване) от 06.03.2015
г, тъй като ищецът не е представил доказателства същия да е вписан в ЦРОЗ. Твърди,
че ако залогът не бъде вписан заложният кредитор ще може да изпълнява само по
общия ред, а не по- облекчения извънсъдебен ред по ЗОЗ и от това следва, че
извършената извънсъдебна продажба на вещите предмет на особен залог е
незаконосъобразна. Твърди и, че не са представени доказателства заложният
кредитор да има правата да извърши продажба по реда на ЗОЗ.
Във връзка с представения от
ищцовото дружество споразумение от 11.12.2015 г., с което се договаря възникване
на регресно вземане на „*********-*****" АД към „**********" ЕООД,
оспорва основанието за възникване на регресно вземане за „*********- *****"
АД. Сочи, че споразумението от 11.12.2015 г. е нищожно по смисъла на чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД, представляващо симулативна сделка и със същото се цели погасяване
на несъществуващо задължение на „**********" ЕООД и същевременно
възникване на регресно вземане на „*********-*****" АД.
Според ответника, с оглед
изложените в исковата молба твърдения и представените със същата доказателства
не може да се установи по безспорен начин размерът на задължението на „**********"
ЕООД като солидарен длъжник. Твърди, че от доказателства се установява, че „*********-
*****" АД е учредило в полза на „******" ЕООД, първи по ред особен
залог върху конкретно посочени движими вещи, както и първи по ред особен залог
на търговското си предприятие за обезпечение задълженията на „*********"
АД, като длъжник и „*****" АД, „***** ***" АД и „**********"
ЕООД като съдлъжници, по договор да синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и
договор за цесия от 25.11.2014 година. Твърди, че в приложеното споразумение от
11.12.2015 г. подписано между „*********" АД, „*****" АД, „**********"
ЕООД и „*********-*****" АД е посочено, че в резултат на реализирани
продажби по реда на особените залози е погасено общо задължение в размер на 40
109 844.02 лева. Според него при тези данни не се установява задължението на „**********"
ЕООД като солидарен длъжник и с оглед нормата на чл.127, ал. 1 от ЗЗД -
доколкото не е следва друго от отношенията на солидарните длъжници, това което
е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Изтъква, че противно
на разпоредбата на закона и без наличието на изрична уговорка „*********- *****"
АД претендира цялата погасена от него сума само от един от солидарните
длъжници- „**********" ЕООД.
Изтъква, че в допълнение, по
правната си същност представените от ответника „*********" АД писмени
доказателства, а именно: Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*********-*****"АД,
Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Споразумение от
11.12.2015 г., Покана за плащане по правната си същност представляват частни
писмени документи, подписани между свързани лица, които нямат достоверна дата и
не се ползват със законна формална или материална доказателствена сила. Сочи,
че липсват доказателства, които да установяват действителността на съдържащите
се в тях изявления на подписалите ги страни. Смята, че същите биха могли да
бъдат изготвени по всяко време, включително и след откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „**********" ЕООД, дори единствено за ц***е на
производството по несъстоятелност.
С оглед горното, счита
приложените с исковата молба Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*********-*****"АД,
Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Споразумение от
11.12.2015 г., Покана за плащане за неавтентични (неистински), тъй като по
отношение на същите липсват доказателства, установяващи датата на подписването
им и липсват доказателства, че са подписани от посочените в тях лица.
В тази връзка оспорва истинността
на горепосочените доказателства на основание чл. 193 от ЕПК, като заявява, че
оспорва тяхното съдържание, дата на подписването им, както и подписите на
лицата, за които се твърди, че са ги подписали. Излага твърдения, че
горепосочените доказателства не съдържат описаните в същите факти и
обстоятелства, не са подписани на посочените в тях дати и не съдържат подписите
на лицата, посочени в тях.
Моли, на основание чл. 193 от ГПК
съда да открие производство по оспорване истинността на Анекс № 2 от 25.11.2014
г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от
07.01.2015 г. на „*********-*****"АД, Договор за особен залог върху
движими вещи от 06.03.2015г., Споразумение от 11.12.2015г., Покана за плащане.
Моли съда да задължи ответникът „*********"
АД за представи по делото Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*********-*****"АД,
Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г., Споразумение от
11.12.2015 г., Покана за плащане в оригинал.
С настоящия отговор на исковата
молба оспорва основанието и размера на претендираните вземания за законна лихва
в размер на 3 806 892,15 лева, за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. и
334 917,20 лева, за периода от 07.07.2016 г. до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността- 05.08.2016 г.
Твърди, че процесните вземания за
законна лихва са неоснователни, поради неоснователност на главното вземане за
главница поради което, при установяване несъществуването на главното вземане,
следва да се отхвърли и иска за акцесорното вземане за законна лихва върху
главницата.
Не на последно място, оспорва
размера на процесните вземания за законна лихва, тъй като не са представени
доказателства цитираната в исковата молба покана за плащане да е получена от
страна на „**********" ЕООД.
Моли съда да постанови Решение, с
което да отхвърли предявения от страна на „*********- *****" АД, ЕИК *****
иск, с който се иска да се признае за установено, че „*********- *****" АД
има вземания от „**********" ЕООД /н./, ЕИК ****, в размер на 44 251 653,
37 лева, от които: 40 109 844,02 лева- регресно вземане на „*********- *****"
АД към „**********" ЕООД /н./ възникнало в резултат на изпълнение от „*********-
*****" АД на задължения на длъжниците „*********" АД, „*****" АД
и „**********" ЕООД /н./ към „******" ЕООД по Договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на имущество, собственост на „*********-
*****" АД по реда на Закона за особените залози и уговорено между „*********-
*****" АД, „*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД
/н./ в споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892, 15 лева- вземане за законна лихва
върху главницата от 40 109 844, 02 лева за периода от 01.08.2015 г. до
06.07.2016 г.; 334 917,20 лева- вземане за законна лихва върху главницата от 40
109 844, 02 лева за периода от 07.07.2016 г. до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността- 05.08.2016 г.; вземане за законна
лихва върху сумата от 40 109 844,08 лева без ДДС за периода от датата следваща
датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016
г. до пълното погасяване на вземанията;
Претендира присъждане на
сторените в настоящото производство разноски.
Постъпил в законоустановения срок
е и отговор от „***** *****" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** 5500, хотел „*****", ул. „****"
№ 12, чрез пълномощника адв. Т.И.Т., член на Софийска адвокатска колегия, с
адрес на кантората: гр. *****, ул. „******" № 19, ет.4, ап.13, Съдебен
адрес:***, адв.Т.Т. на исковата молба подадена от „*****-*****" АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:
гр. ***** 5500,
ул. „****" № 12, представлявано от С.В.С., с който изразява
становище по допустимостта и основателността на иска, становище по
обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на
които те се основават. Счита, че предявеният иск е допустим. Не оспорва
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства. Счита,
че са действителни и са породили предвидените в тях права и задължения на
страните договорите, на които ищецът се позовава, а именно:договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год., сключен между „***" АД и „***"
АД, по силата на който банките отпускат банков кредит на „*********" АД, а
„*****" АД встъпва като съдлъжник; договор за продажба на вземания, по
силата на който „***" АД прехвърля на „****" ЕООД вземанията си към „*********"
АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год.; анекс № 2 към
договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год., по силата на който „*****
***" АД и „**********" ЕООД встъпват като съдлъжници на
кредитополучателя „*********" АД; договори за особен залог на движими вещи
от 06.03.2015 год. и на търговското предприятие от 23.03.2015 год., които „*********-*****"
АД учредява залози върху имуществото си в полза на кредитора „****" ЕООД
като обезпечение на задълженията на солидарно отговорните длъжници „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД; договорите за продажба на
имуществото на „*********-*****" АД, в хода на изпълнението по реда на
303, осъществено от заложния кредитор „****" ЕООД, сключени с „******"
ЕАД и „******" ЕООД; споразумение от 11.12.2015 год., с което се
установява възникването на регресното вземане на „*********-*****" АД към
„*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД.
Твърди, че сключването на
договорите е в съответствие със свободата на договаряне и всички имуществени
размествания са счетоводно отразени в счетоводната документация на дружествата.
Поради това няма основания да
оспорва обстоятелството, че „*********-*****" АД има твърдяното в исковата
молба регресно вземане към „**********" ЕООД и че предявените с исковата
молба искове са основателни. Излага, че по същите съображения не са възразили
срещу включването на предявените по настоящото дело вземания на ищеца в списъка
на приетите вземания по чл.686 ТЗ. Не оспорва представените с исковата молба
писмени доказателства. Няма доказателствени искания.
Постъпила е допълнителна искова
молба от „*****- *****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „****" № 12, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК: *****, представлявано от С.В.С. чрез пълномощника си адв. Г.Г.С.
член на САК, с адрес на кантората гр. *****, бул. *****ал. *****№ 13, ет. 2, с
която поддържа всички твърдения и доказателствени искания, направени с исковата
молба.
Оспорва изложените в отговора на
исковата молба твърдения на ответника като неверни и недоказани, като
аргументите ни за това са следните:
Относно твърденията на ответника
за нищожност по смисъл на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на договорите, от които
произтича регресно вземане на „*****- *****" АД в размер на 40 109 884,02
лева счита, че отговорът на исковата молба не отговаря на изискванията на чл.
131 от ГПК и *** АД следва да уточни възраженията си. Заявява, че в отговора на
исковата молба „************" АД /в несъстоятелност/ твърди, че не
съществува регресно вземане на „*****-*****" АД към „**********"
ЕООД, тъй като „същото се основава на поредица нищожни сделки по смисъла на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД и по-конкретно абсолютно симулативни сделки, сключени между
свързани лица ". Твърди, че в подкрепа на това си твърдение ответникът
навежда доводи за нищожност на Анекс № 2 от 25.11.2014г. към договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. по силата на който „*********" АД
е поело задължение да учреди свое дъщерно дружество -„*****- *****" АД и
да осигури вписване на първи по ред залог на търговското предприятие на „*****-
*****" АД в полза на „****" ЕООД, като обезпечние на задълженията на
„*********" АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и да
осигури сключването на договор за поръчителство с изпълнителния директор на „*********"
АД, Учредителен акт от 07.01.2015г. на „*****- *****" АД, Договор за
особен залог върху движими вещи от 06.03.2015г. и Споразумение от 11.12.2015г.,
с което се установява регресното вземане на „*****- *****" АД към „*********"
АД и „**********" ЕООД по договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011г..
Оспорва твърденията на „************"
АД /в несъстоятелност/, като неверни и напълно несъстоятелни. .
Заявява, че не е вярно, че
посочените сделки са симулативни и от твърденията на „***" АД /н/ не става
ясно в какво се състои твърдяната симулация, дали е персонална или се отнася до
предмета на процесните договори, коя е привидната и коя е прикритата сделка,
дали симулацията е пълна или частична и какви са действително желаните от
страните правни последици според „************" АД.
Сочи, че в отговора не са
наведени никакви конкретни факти обуславящи свързаност между лицата „*****- *****"
АД, „*********" АД, „****" ЕООД, „**********" ЕООД и „*****"
АД, нито от къде произтча тази свързаност и не са представени никакви
доказателства за наличието на свързаност между страните по тези сделки, а твърденията
на ответника са общи и голословни.
Счита за неоснователни твърденията
за свързаност между „****" ЕООД и „*********" АД и „*****- *****"
АД/дъщерно на първото/ и „*****" АД или връзка между „****" ЕООД и **********"
ЕООД и дори да се приеме, че е налице свързаност между „*********" АД и „*****-
*****" АД и „*****" АД това не опорочава сделките и не ги прави
нищожни, тъй като свързаността между лицата сключили сделките не е предвидена
от законодателя, като основание за нищожност, нито в чл. 26 от ЗЗД, нито в
чл.17 от ЗЗД.
Твърди, че в отговора на исковата
молба *** АД твърди, че е налице нищожност на сделките по чл. 26, ал.2 от ЗЗД и
предвид това ответникът следва да уточни на кое от основанията за нищожност се
позовава - невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните договори, като също
липса посочване в какво точно се състои нищожността -простото позоваване и
изброяване на съставите на чл. 26 от ЗЗД не представлява очертаване на
фактически състави и обстоятелства по смисъла на чл.131 от ГПК. Ето защо смята,
че отговорът на исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 131 от ГПК и ***
АД следва да уточни възраженията си.
Сочи, че едновременно с
твърденията за нищожност *** АД твърди, че сделките са симулативни, като в
отговора на исковата молба ответникът не конкретизира дали е налице относителна
или абсолютна симулация. Заявява, че симулативен е договорът, от който
страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани и симулативният
договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка
/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна
симулация/. Смята, че предвид това *** АД следва да уточни възражението си и да
конкетизира дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква е
тя, като това следва да бъде посочено поотделно, за всяко едно от оспорените
правоотношения - Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г., Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*****-*****"
АД, Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г. и Споразумение
от 11.12.2015 г.
Заявява, че в тази хипотеза
следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е
отразена във всяко едно правоотношение, но и да се установи каква е била
действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на
прикритото съглашение и това може да стане както с писмени доказателства, така
и с гласни, при спазване на ограничението по чл. 165 ал. 2 от ГПК.
Твърди, че освен това „************"
АД (н) не е страна в облигационните правоотношения между „*****- *****"
АД, „*********" АД, „****" ЕООД, „**********" ЕООД и „*****"
АД и като трето лице няма правен интерес да оспорва действителността на Анекс №
2 от 25.11.2014г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г.,
Учредителен акт от 07.01.2015г. на „*****- *****" АД, Договор за особен
залог върху движими вещи от 06.03.2015г. и Споразумение от 11.12.2015г., с
което се установява регресното вземане на „*****- *****" АД към „*********"
АД и „**********" ЕООД по договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г. Сочи, че оспорените от „***" АД /н/ договори са валидно
сключени и и не съществуват никакви основания да се твърди, че същите не са
породили установените в тях права и задължения на страните.
Твърди, че представените с
исковата молба доказателства легитимират „*****-*****" АД като носител на
регресно вземане от длъжника „**********" ЕООД по договора за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г.
Заявява, че ще се ползва от
всички писмени доказателства, които оспорва „***" АД /н/, като с оглед на
направеното от ответника оспорване ще ангажира доказателства, съобразно
разпределението на доказателствената тежест от съда. Моли съда да не открива
производство по реда на чл.193 ГПК, защото оспорването на съдържащите се в тях
изявления е недопустимо, доколкото това не са частни свидетелстващи, а
диспозитивни документи.
Счита, че представения анекс,
учредителния акт, договора и споразумението са произвели действието си, като
същите са породили предвидените в тях права и задължения и същите не са
сключени от свързани лица, но дори да се приеме противното - не приема, като
правно основание за оспорване на сделките, наличието на съмнения, нито
аргументи, че сделките са сключени „да се създаде условия за възникване на
регресно вземане на дъщерното му дружество „*****- *****"АД". Заявява,
че това са търговски сделки, с които се уреждат задължения, същите са
осчетоводени и надлежно оформени и това не ги прави симулативни и не ги поставя
в противоречие със закона.
Неоснователо е според него твърдението
на *** АД, че кредитополучателят *****АД е могъл да осребри самостоятелно
притежаваното от него имущество и да погаси задълженията си към „****"
ЕООД. Сочи, че свободата на договарянето се явява производна от автономията на
волята и представлява правото на страните да избират дали да се сключи
определен договор, с кого да се сключи и какво да е неговото съдържание и дали
да бъде уговорена солидарна отговорност или не. Смята за неоснователно
твърдението на *** АД, че от представените доказателства не може да се направи
извод за действителната воля на сраните, материализирана в тях. Сочи, че в
приложените писмени доказателства точно и ясно са формулирани правата и
задълженията на всяка от страните.
Смята, че оспорването на
съдържащите се в тях изявления е недопустимо, тъй като те не са свидетелстващи,
а диспозитивни документи и дали са сключени от свързани лица е ирелевантно
обстоятелство - няма законова забрана свързани лица да договарят помежду си. Не
счита, че са „съмнителни" и „житейски и формално логически
неоправдани" сделките между дружества от една група, с които уреждат
отношения помежду си и това не ги прави симулативни и не ги поставя в
противоречие със закона. Сочи, че така нареченият „анализ" на описаните
сделки, не разкрива наведения от ответника „целен резултат", а всъщност
представлява синтезирано изложение на фактологията, описана в исковата молба.
Заявява, че относно голословните
твърдения на „***" АД /н/, че вземането на „*****- *****" АД не било
доказано, отбелязва, че са налице убедителни писмени доказателства за наличието
на регресно вземане от „*****- *****" АД, тъй като задължението фигурира в
търговските книги на длъжника и не е оспорено от „**********" ЕООД след
включването му в списъка по чл. 686 от ТЗ и след като задълженията са
осчетоводени надлежно от длъжника, смята, че търговските книги на „**********"
ЕООД са доказателство за съществуването на вземането.
Освен това, твърди, че визирания
анекс, учредителен акт, договор и споразумение са подписани от посочените в тях
лица, поради което са автентични, а датата на сключването им е достоверна.
Неоснователно според него е
възражението на *** АД, че оспорените документи нямат достоверна дата и че
същите са могъл да бъдат съставени по всяко време, включително след откриване
на производството по несъстоятелност на „**********" ЕООД и за ц***е на
производстово по несъстоятелност.
Твърди, че документите имат
достоверна дата и подписите им са автентични, същите са представени пред
държавни институции преди откриване производство по несъстоятелност на „**********"
ЕООД.
Сочи, че Учредителен акт от
07.01.2015 г. на „*****- *****" АД е с нотариална заверка на подписите от
07.01.2015 г. и 09.01.2015 г. и е вписан в Търговския регистър на 20.01.2015 г;
Договор за особен залог върху движими вещи от 06.03.2015 г. е надлежно вписан в
Централния регистър на особените залози на 09.03.2015 г..
Сочи, че производството по
несъстоятелност на ********** ЕООД е открито през
Неоснователно според него е
възражението, че заложният кредитор няма право да извърши продажбата, тъй като
към исковата молба са представени достатъчно доказателства за възникването на
заложното право, както и за валидността на продажбата по реда на ЗОЗ - Договор
за залог и документи за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС.
С оглед направеното от *** АД
възражение представя копие от извлечение от Централния регистър на особените
залози, от което е видно, че Договор за особен залог върху движими вещи от
06.03.2015 г. е надлежно вписан на 09.03.2015 г. Заявява, че от удостоверението
е видно, че на 17.04.2015 г. „****" ЕООД е вписало пристъпване към
изпълнение. Смята за неоснователно възражението на *** АД, че споразумението от
11.12.2015 г. договаря възникване на регресно вземане и цели погасяване на
несъществуващо вземане.
Твърди, че в случая са налице
достатъчно доказателства за съществуване на вземането, което „*****- *****"
АД е погасило, както и за самото погасяване. Сочи, че регресното вземане
възниква от извършеното плащане от страна на „*****- *****" АД на
задължението на "*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД, произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г,
задължението на „*****- *****" ЕАД в качеството на залогодател, в резултат
от реализираното принудително изпълнение по реда на Закона за особените залози.
Неоснователно според него е
възражението на *** АД, че Учредителен акт от 07.01.2015г. на „*****- *****"
АД няма достоверна дата и че същия е могъл да бъде съставен по всяко време,
включително след откриване на производството по несъстоятелност на „**********"
ЕООД. Сочи, че видно от представения документ, подписите върху него са заверени
от нотариус Любка Сотирова както следва: Подписът на С.С. е заверен на
07.01.2015 г. ; Подписите на В.Г. и Х.М.са заверени на 09.01.2015 г.;
Отделно от това, отбелязва, че
Учредителния акт е вписан в Търговския регистър на 20.01.2015 г„ а
производството по несъстоятелност на ********** ЕООД е открито година и
половина след това - на 06.07.2016 г. с решение № 50/ 06.07.2016г..Представя
справка от партидата на „*****- *****" АД в Търговския регистър за
вписване на учредителния акт, както и решение № 50/ 06.07.2016г. на ОС - *****
за откриване производството по несъстоятелност на „**********" ЕООД.
Относно възраженията на *** АД срещу
вземанията на „*****- *****" АД за законна лихва върху главницата 40 109
884,02 лева за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016г. /3 806 892, 15 лева/,
за периода от 07.07.2016 г. -05.08.2016 г. /334 917, 20 лева/ и за периода от
06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията, заявява позиция, че те са неоснователни
досежно факта, че вземанията за лихви не съществуват. Счита, че в случая са
представени достатъчно доказателства за съществуването на главното вземане, представена
е и покана, изпратена от „*****- *****" ЕАД до „**********" ЕООД,
като тя е е получена от служител на „**********" ЕООД на 01.08.2015 г..
Следователно според ищеца,
вземането за главница е станало изискуемо от датата на получаване на поканата и
за „**********" ЕООД възниква акцесорно задължение за плащане на законна
лихва.
Неоснователни според него са
възраженията на *** АД относно размера на вземането за лихви, тъй като към исковата
молба са представени доказателства за размера на дължимата лихва за всеки един
от претендираните периоди.
Заявява, че предвид
гореизложеното следва, че изложените в отговора на исковата молба твърдения на
ответника са неверни и недоказани. Прилага писмени доказателства.
Съдът с разпореждане №246/9.03.2017 г. е
оставил без движение искова молба с вх.№8119/28.11.2016 г. и допълнителна
искова молба с вх.№1589/6.03.2017 г. от „*********-*****”АД-***** до надлежно
конституиране на задължителна страна в процеса, а именно синдикът на
дружеството „Нафтекс-*****”ЕООД-*****-длъжник в производството по
несъстоятелност М.Н., като за целта представи копие от исковата молба и
допълнителната искова молба за връчване на основание чл.129 ал.2 от ГПК във връзка
с чл.127 ал.1 т.2 и чл.128 т.3 от ГПК за тази страна, като в противен случай
исковите му молби ще бъдат върнати, а производството по делото.
С молба вх.№2179/23.03.2017 г. ищецът
е представил копия от исковата молба и допълнителната искова молба за връчване
на синдика.
Постъпило е становище и от
конституирания на основание чл.694 ал.4 от ГПК от съда синдик на „**********"
ЕООД, в несъстоятелност с вх.№2679/10.04.2017 г. с което заявява, че е включил
вземането, предмет на иска в списъка на приетите от него вземания на
кледиторите в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, като съществуването на вземането и
неговият размер е установил по търговските книги на длъжника. Моли съда да се
поизнесе по предявения иск съобразно събраните по делото доказателсва и разпоредбите
на закона.
Подаден е и отговор на
допълнителната искова молба от „************"
АД /в несъстоятелност/, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, район *****, ул. „*****" № 10, представлявано от
постоянните синдици А.Н.Д.и К.Х.М., назначени с Решение № 196 от 13.11.2015 г.
на Управителния съвет на ФГВБ чрез адв. Д.С.К., член на САК, в който заявява становище, че
изцяло поддържа изложените възражения срещу основателността на предявения иск,
като в допълнение, във връзка с депозираната от ищцовото дружество допълнителна
искова молба, излага, че е неоснователно възражението на ищеца, че отговорът на
исковата молба не отговоря на изискванията на чл. 131 от ГПК. Счита, че с
отговора на исковата молба е оспорил основанието и размера на процесното
вземане на „*********- *****" АД към „**********" ЕООД /н/, изложено
е твърдение, че процесното регресно вземане на ищеца на „*********- *****"
АД е несъществуващо. Изложил е твърдения, че същото се основава на поредица
нищожни сделки по смисъла чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и по- конкретно абсолютни
симулативни сделки, сключени между свързани лица. Смята, че целта на симулацията
е да възникване вземане за „*********- *****" АД към „**********"
ЕООД, в резултат на изпълнение от страна на „*********-*****" АД на
задължения на дружествата длъжници: „*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД /н./ към „******" ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г. чрез продажба на имущество, собственост на „*********-*****"
АД по реда на Закона за особените залози и уговорено между „*********- *****"
АД, „*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД /н./ в
споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от 11.12.2015 г. и по този начин
се цели освобождаване от отговорност реалните длъжници: „*********" АД, „*****"
АД и „**********" ЕООД /н./.
На
следващо място, във връзка с твърденията на ищеца, че след като процесното
задължение е осчетоводено надлежно от длъжника и не е оспорено от него,
търговските книги на „**********" ЕООД са доказателство за съществуването
му заявява позиция, че надлежното осчетоводяване на процесното вземане от
страна на длъжника, не го прави реално длъжимо, в тази връзка е и направеното
от възражение за нищожност на договорите, от които произтича вземането.
Поддържа
изцяло, изложените от възражения, съдържащи се в отговора на исковата молба. В
допълнение твърди, че ищецът „*********-*****" АД няма действително
качество на кредитор на „**********" ЕООД, като с оглед изложените в
исковата молба твърдения и представените със същата доказателства не може да се
установи по безспорен начин размерът на задължението на „**********" ЕООД
като солидарен длъжник. Сочи, че в приложеното споразумение от 11.12.2015 г.
подписано между „*********" АД, „*****" АД, „**********" ЕООД и
„*********- *****" АД е посочено, че в резултат на реализирани продажби по
реда на особените залози е погасено общо задължение в размер на 40 109 844.02
лева, като при тези данни не се установява конкретно задължението на „**********"
ЕООД като солидарен длъжник. Сочи, че с оглед нормата на чл.127, ал. 1 от ЗЗД -
доколкото не е следва друго от отношенията на солидарните длъжници, това което
е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно и противно на
разпоредбата на закона и без наличието на изрична уговорка „*********-*****"
АД претендира цялата погасена от него сума само от един от солидарните
длъжници- „**********" ЕООД.
Поддържа
изложеното от него, че представените с исковата молба писмени доказателства не
установява факта „*********- *****" АД да е погасило изцяло или отчасти
твърдяното вземане на „****" ЕООД към длъжника „**********" ЕООД,
като липсват доказателства, от които да се направи извод по кой конкретно
кредит каква сума е погасена, дали е погасено вземане за главница за лихви или
за разноски.
Не на
последно място, поддържа искането си по чл. 193 от ГПК, подробно описано в
отговора ни на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.Б.-САК, която поддържа иска и моли да се уважи. Представя
списък по чл.80 от ГПК за разноските и прави искане за присъждането им по
делото. Не представя в указания срок писмена защита.
Ответникът „***”АД/н/ се представлява от адв.Казакова
-САК, която поддържа отговорите и моли да се отхвърли претенцията на ищеца,
като неоснователна и недоказана. Представя списък по чл.80 от ГПК за разноските
и прави искане за присъждане на разноските по делото. Представена е писмена
защита, в която се застъпва тезата, че вземането не съществува, тъй като не са
представени доказателства, че „***”АД е имала вземане към ищеца и останалите
солидарни длъжници по договора за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. към момента на сключване на
договора за цесия, следователно при липса на вземане в полза на „***”ЕООД, не
са породили действие учредените особени залози върху имуществото на ищец,
съответно продажбите по реда на ЗОЗ и не е възникнало регресното му вземане.
Ответникът „**********”ЕООД/н/,
се представлява от адв.Т., който моли съда да постанови решение съобразно
събраните по делото доказателства и закона. Не претендира разноски по делото.
Синдикът на „**********”ЕООД/н/-М.Н., редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Съдът като съобрази
приложените по делото доказателства: Решение № 50 от 06.07.2016 год. на ОС *****;
Молба за предявяване на вземане вх.№ 5584/05.08.2016г. на ОС *****;Списък на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „**********" ЕООД; /4/
Определение № 629 от 18.11.2016 г. по ч.търг.дело № 68/2016 г. на ОС *****; Договор за синдикиран банков кредит
от 15.12.2011 г.' Договор за продажба на вземания/цесия/ от 25.11.2014г. между
„****" ЕООД и "***" АД (Jh Анекс № 2 от 25.11.2014г. към Договор
за синдикиран банков кредит
Удостоверение, издадено от
законните представители на „************"
АД с изх. № 26 от 06.01.2015 г, Извлечение от устава на „*****- *****" ЕАД
от което е видно, че е направена апортна
вноска, Договор за особен
залог, върху движими
вещи - машини, съоръжения и оборудване от 06.03.2015
г. Договор за особен залог първи по ред особен залог на търговското си предприятие
от 23.03.2015 г. Документ за извършена
продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ^ ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
1/11.06.2015 г.; Документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131
от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС № 2/19.06.2015г.; 14 Документ за извършена продажба
от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС № 3/26.06.2015г.;
Документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83
от ППЗДДС № 4/26.06.2015г.; Ш. Документ за извършена продажба от заложен
кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС № 5/29.06.2015г.; Документ за
извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
6/29.06.2015г.; Документ за извършена продажба от заложен кредитор по чл. 131
от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС № 7/06.07.2015г.; (I92 Документ за извършена
продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
8/06.07.2015г.; Документ за извършена
продажба от заложен кредитор по чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС №
9/08.07.2015г.; .Споразумение от 11.12.2015г. между
„*********" АД, „**********"
ЕООД, „*****" АД и „*****-*****" ЕАД; Справка за вземанията към „**********"
ЕООД; Покана за плащане;. Справка - вземане
за лихви за периода от
01.08.2015 г. до 06.07.2016 г.; Справка
- вземане за лихви за периода от 07.07.2016 г. до 05.08.2016 г. Удостоверение №
893806/09.06.2015г. (извлечение) издадено от Централния регистър на особените
залози от което е видно, че Договор за особен залог върху движими вещи от
06.03.2015г. е вписан в Централния регистър на особените залози на 09.03.2015 г.Справка
от партидата на „*****- *****" АД в Търговския регистър за вписване на
Учредителен акт от 07.01.2015 г. Решение № 50/06.07.2016г. на ОС - ***** за
откриване производството по несъстоятелност на „**********" ЕООД, учредителен
акт /протокол/ на *********-*****” ЕАД оригинал, заключението на вещо лице С.Ц.
и заключението на вещо лице С.П., от становището на страните, от всички тези
доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установено следните фактически обстоятелства:
Искът е
установителен, подсъден е на Ловешкия окръжен съд, съгласно чл.694 от ТЗ и се
разглежда по реда на търговските спорове, на основание чл.365 т.4 от ГПК.
Съдът приема наличието на процесуална
легитимация на страните, след служебно извършената по реда на чл.23 ал.4 от ТЗ
справка в Търговския регистър.
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден
от кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определение № 629/ 18.11.2016 г. по т.д.№ 17/
Пасивно
легитимирани по иска са „**********" ЕООД (в несъстоятелност), като
длъжник и кредиторът, по чието възражение е изключено вземането на ищеца от
списъка на приетите вземания -„************" АД - в несъстоятелност. С
оглед настъпилите изменения в ТЗ /ДВ бр.105/16 г./ на основание чл.694 ал.4
синдикът на „**********" ЕООД (в несъстоятелност) също е конституиран в
производството.
По същество.
Не се спори,че с
Решение №50/06.07.2016г. по т.д.№17/2015г. ОС-***** е открито производство по
несъстоятелност на „**********”ЕООД, определена е началната дата на
неплатежоспособността– 31.12.2013 г., наложени са общ запор и възбрана върху
имуществото на длъжника.
С молба с вх.№5584
от 05.08.2016 г. „*********-*****”АД предявява вземането си към „**********”ЕООД/н/
в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 ал.1 от ТЗ. Вземането е
общо в размер на 44 251 653, 37 лева , от които: 1. 40 109 844,02 лева -
регресно вземане на „*****- *****" АД към „**********" ЕООД
възникнало в резултат на изпълнение от „*****- *****" АД на задълженията
на длъжниците „*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към
„****" ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез
продажба на имущество, собственост на „*****- *****" ЕАД по реда на Закона
за особените залози и уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и
споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892, 15 лева - вземане за законна лихва
върху главницата 40 109 844, 02 лева за периода от 01.08.2015г. до 06.07.2016 г.
/датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „**********"
АД/;334 917, 20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02
лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г. /датата, следваща датата, на която е
обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г; Вземане за законна
лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева
без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред
съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията.
Под
№20160910134819 на 10.09.2016г. в Търговския регистър е обявен Списъкът на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „**********”ЕООН/н/, в който
процесното вземане е прието под позиция №9.
По
постъпило възражение от „***”АД/н/ по реда на чл.692,ал.3 и ал.4 от ТЗ, ОС-*****
постановява Определение №629/18.11.2016г.,по ч.т.д.№68/2016г., като е изключва
процесното вземане от списъка на приетите вземания с мотиви, че при действието
на чл.127 от ЗЗД не е установен безспорно размерът на задължението на „**********”ЕООН/н/
като солидарен длъжник.
За обосноваване
съществуването на вземането си ищецът представя Договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г. сключен между /от една страна кредиторите-банки „************”
АД-***** и „**********”АД и кредитополучателят „*********”АД-*****, както и
солидарните длъжници „*****”АД-*****, „***** ***” АД-гр.Варна и „**********”ЕООД,
по силата на който банките отпускат на кредитополучателя банков кредит в размер
на 86 000 000 /осемдесет и шест милиона/ щатски долара, като този
кредит е бил предназначен за закупуване от кредитополучателя на еврооблигации,
емитирани от „*****” АД на международните капиталови пазари по договор за
продажба на еврооблигации от 15.12.2011 г. сключен между кредитополучателят „*********”АД-*****
и „************” АД-*****, наречена „агент”. В чл.3 от договора е посочено, че
кредитът ще се усвои еднократно или на част, според нуждите на
кредитополучателя, а средствата по кредита се предоставят по разплащателната
сметка на кредитополучателя при агент/***/, по която сметка се извършва
счетоводното отчитане на ползваните и погасяваните средства по кредита с IBAN ***.
Постигнато е съгласие в чл.10, че кредитополучателят ще заплаща на банките
годишна лихва върху фактически усвоените средства от кредита в размер на 8,5%,
която лихва се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима на 6 месечно число/25 май и 25 ноември на
съответната година/, като първото плащане е на 25.05.2012 г. Страните са
договорили в т.16, че крайният срок, в който кредитополучателят следва да
погаси задълженията си е до 25.11.2018 г, освен, ако кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем, а в чл.18 е посочено, че кредитополучателят ще погасява
главницата по кредита на 14 шестмесечни вноски, по погасителния план. В чл.19 е
постигнато съгласие, че в случай, че кредитополучателят не усвои цялата сума по
т.1 от дговора в пълен размер, то погасителните вноски, посочени в предходната
т.18 ще бъдат намалени пропорционално с размера на неусвоената част от
разрешения кредит, а в чл.20 е посочено, че независимо от уговореното в т.16 и
т.18, кредитополучателят се задължава да погасява предсрочно задълженията си по
този договор с текущите постъпления по сметките си, открити в банките,
представляващи постъпления от заложени вземания по договорите, открити в
банките, представляващи постъления от заложени вземания по договорите ,посочени
в т.36.1 б.”а” подт.2. В чл.28 е договорено, че до окончателното изплащане на
всички задължения по настоящия договор, кредитополучателят и солидарните
длъжници се задължават да предоставят и/или осигурят предоставянето на
договорените обезпечения в полза на банките съгласно условията на договора, да
заплащат погасителните вноски, лихвите, таксите и комисионните, уговорени в
договора, да издължават кредита, съгласно условията на договора. Страните са се
съгласили, че в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията и/или
настъпване на основание за предсрочна изискуемост и/или предсрочно прекратяване
по който и да е друг договор за кредит, сключени между която и да е от банките
и кредитополучателя, или някой от солидарните длъжници, както и в случай на
неизпълнение на което и да е от задълженията по друг договор на кредитополучателя
или някой от солидарните длъжници с банките или с дружество от групата на банките,
те имат право да обяват кредита по настоящия договор и както и всеки един или
всички договори за частично или изцяло предсрочно изсикуеми, ведно със
следващите се от това права. За гарантиране издължаването на предоставения
кредит кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да учредят в
полза на банките посочените в чл.36.1 от договора обезпечения, а именно особен
залог за вземания, учреден по реда на ЗОЗ произтичащи от договори за
разплащателни сметки сключени с агента, особен залог на бъдещи вземания на
кредиотополучателя, особен залог на вземания по договор за наем на
бензиностанции, собственост на кредитополучателя, особен залог на вземане по
договора за продажба на облигации посочен в т.2 по-горе, както и всички
произтичащи от него насрещни престации в полза на кредитолучателя, първи по ред
особен залог върху търговското предприятие на „*********” АД с конкретно
посочени срокове в т.1 до 5, ипотека върху 10 бр.бензиностанции, собственост на
„*****” АД, подробно описани в приложение №1 към договора, залог на акциите, представляващи 99,*********%
от капитала на „*********”АД собственост на „*****” АД. В чл.41 страните са се
договорили, че с подписване на договора, солидарните длъжници на основание и
при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл.304 от ТЗ поемат и се задължават да
отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за
погасяване на кредита от момента на възникването на тези задължения, до
окончателното им погасяване съгласно договора. Постигнато е съгласие, че в
случай, че кредитът не бъде издължен на падеж или стане предсрочно изсикуем,
банките имат право да се снабдят със заповед за незабавно изпълниение или
изпъл.лист срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, съгласно действащото
законодателство, както и да пристъпят към изпълнение срещу заложеното и/или
ипотекираното имущество и срещу всяко имущество на кредитополучателя и
солидарните длъжници по предвидения в закона ред. В чл.48.1 са посочени
конкретно и хипотезите, в които банките имат право да обявят едностранно за изискуемо
преди срока цялото кредитно задължение, при настъпване на което и да е от тези
обстоятелства, посочени в договора, както във връзка с кредитополучателя, така
и с някой от солидарните длъжници /букви „а” до „ш” включително/.
Представен по
делото е сключеният на 25.11.2014 г. договор за продажба на вземания, съгласно
който „**********” АД-***** в качеството си на цедент е прехвърлила на
основание чл.99 и сл. от ЗЗД на „****”ЕООД –***** в качествоно му на цесионер вземанията
си по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и подписаният към
него анекс №1/27.03.2012 г. В преамбюла е записано, че Кредитът е предоставен
от банките *** и *** при условията на разделност, като *** АД е предоставила
сумата от 43 милиона щатски долара, а *** АД е предоставила сумата от
37 240 000 щатски долара или общият усвоен размер на кредита е
80 240 000 щатски долара. Посочено е, че общият размер на вземанията
на *** към кредитополучателя и солидарните длъжаници по цитирания кредитен
договор към 25.11.2014 г. дата на падеж на погасителна вноска е както следва: 24 472 000
щатски долара, лихви по редовна главница дължими към 25.11.2014
г.-1 040 060 щат.долара. Посочва се също и, че вземанията по договора
и анекса към него са обезпечени в полза на *** и *** с подробно описаните в
чл.1 ал.2 от настоящия договор обезпечения. Описва се обстоятелството, че срещу
„***** ***”АД е образувано т.д.№83/14 г. по описа на ОС-Стара Загора с искане
за откриване на производство по несъстоятелност, като към него са присъединени
и други кредитори и е допуснато назначаване на временни синдици на това
дружество, както и, че с решение №73/20.06.2014 г. УС на БНБ е поставил *** АД
под специален надзор за три месеца, че с решение №114/16.09.2014 г. е удължен
тримесечния срок до 20.11.2014 г, както и, че с решение №138/6.11.2014 г. УС на
БНБ е отнел лиценза за извършване на банкова дейност на *** АД и е взето
решение за подаване на искане за откриване на производство по несъстоятелност
на ****та, като тя към момента на подписване на настоящия договор е
представлявана от квестори. Посочено е също и, че цедентът с писмо от
15.07.2014 г. е предложил на квесторите на *** АД да закупят вземането на ***
АД от „*********” АД, произтичащо от предоставения синдикиран банков кредит, но
с писмо от 21.07.2014 г.квесторите са отговорили, че не могат да изпълнят
задължението по споразумението от 15.12.2011 г. Посочено е и, че с писмо изх.№150621/6.11.2014
г. *** АД връчено на 6.11.2014 г. на законните представители на кредитополучателя
и солидарните длъжници „*****” АД и „**********” ЕООД ги е поканила да
погасяват дължимата на „***”АД част от синдикирания банков кредит дирекно на
този кредитор, като е уведомена за това и ***, като с нот.покана от 11.11.2011
г. връчена на „***** ***” АД този съдлъжник също е уведомен, че следва да
погасява дължимата се част от синдикирания банков кредит директно на кредитора ***.
В т.10 е уточнено, че преди подписване
на договора за цесия, между страните по него, „***”АД и „******”АД, в
качеството на екскроу-агент е подписан договор за откриване на специална сметка
с титуляр „***”АД, по която, към датата на сключване на договора за цесия е
депозирана сумата в размер на 25 512 060 щатски долара, предназначена
за заплащане на цената по договора за цесия.
Съгласно чл.1 ал.1
от договора за цесия, цедентът срещу плащане на продажната цена при условията и
сроковета на чл.2 прехвърля на цесионера всички свои вземания по договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и анекс №1/27.03.2012 г. към него
сключен между „***” АД и „***” АД като кредитори и „*********” АД, като
кредитополучател и ***** АД, „***** ***”АД и „**********”ЕООД като солидарни
длъжници които вземания към 25.11.2014 г. дата на падеж на погасителна вноска,
съгласно договора за кредит са в общ размер 25 512 060,00 щ.д./двадесет
и пет милиона пестотин и дванадесет хиляди и шестдесет щ.д, от които редовна
главница 24 472 000,00 щ.д и лихви по редовна главница, дължими към
25.11.2014 г. 1 040 060 щ.д. Посочено е също, че вземанията, предмет
на договора за цесия преминават върху цесионера заедно с лихвите
неустойките и всички съпътстващи ги
привилегии, обезпечения и други принадлежности, изрично посочени и/или
непосочени в настоящия договор, включително, но не само първи по ред особен
залог върху търговското предприятие на „*********”АД, учреден с договор за
учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г. с нот.заверка на подписита, вписан в ТР при АВ
под №20111221110609 и в ЦРОЗ при МП под №2012010900880, като този договор за
учредяване на особен залог е вписан и в СВ по партидите на част от недвижимите
имоти, включени в заложеното търговско предприятие, като към 20.02.2014 г. той
не е вписан по партидата на 48 обекта, описани в договора за особен залог и
подробно писани в т.14, ипотека, учредена с нот.акт за договорна ипотека №92
т.І рег.д.№2170 д.№82/29.03.2012 г. по описа на нотариус Габриела Йорданова
Даскалова с рег.№343 на НК вписан в службата по вписванията при АВ-***** с рег.
№12173 акт.8 т.VІ д.№5274/12 г. им.п.№94216 върху недвижими имоти, собственост
на „*****” АД, подробно описани в т.2 под № от 2.1 до 2.10 включително, особен
залог на 70 915 161 бр.акции от капитала на „*********”АД собственост
на „*****”АД учреден с договор за особен залог на безналични ценни книжа от
15.12.2011 г., особен залог учреден от „*********” АД с договор за особен залог
на вземания от 15.12.2011 г., особен залог, учреден от „***** ***” АД с договор
за особен залог на вземания от 15.12.2011 г., особен залог, учреден от „*****”
АД с договор за особен залог от 15.12.2011 г.и особен залог, учреден от „**********”
ЕООД с договор за особен залог на вземания от 15.12.2011 г. В чл.2 от договора
е посочено, че за прехвърленото вземане цесионерът се задължава да заплати на
цедента цена в размер на 25 512 060,00 щ. д, не по-късно от 17 часа
на 26.11.2014 г. от ексроусметка, открита при ексроу агента „******”АД,
съгласно условията и сроковета на договора за откриване на специална сметка,
сключен между цедента, цесионера, ексроу агента и „***”АД на 24.11.2014 г.
Посочена е банковата сметка и, че цесионерът придобива собствеността върху
прехвърлените вземания и транслативния /прехвърлителния/ ефект настъпва след
подписване на този договор с нот.заверка на подписите и заверяване на сметката
на цедента, посочена в чл.2 ал.3 с дължимата, съгласно настоящия договор цена. Цедентът
е е задължил да изготви и подпише писмени уведомления за прехвърляне на
вземанията по чл.99 ал.3 от ЗЗД до кредитополучателя и съдлъжниците по договора
за кредит, като това задължение се счита изпълнено с предаване на подписаните в
обикновена писмена форма уведомления, в оригинал на ексроу агента „******”АД
съгласно условията на договора за откриване на специална сметка от 24.11.2014
г. Цесионерът се задължава за своя сметка да връчи съобщенията на лицата, до
които са адресирани, като прехвърлянето на вземанията има действия спрямо
длъжника и другите съдлъжници от датата на получаване на уведомления по предходната
алинея съгласно чл.6 ал.1 и 2. Изрично в чл.14 от договора за цесия са изброени
имотите, предмет на договор за учредяване на особен залог на търговско
педприятие на „*********”АД от 15.12.2011 г., вписан в ТР при АВ под
№20111221110609 и в ЦРОЗ при МП под №2012010900880 от т.1 до т.196 включително.
Договорът за цеция е подписан и представляващите двете страни, като подписите
им са заверени на 25.11.2014 г. от нотариус А.М.с рег.№127. Представено е
извлечение от сметка в ***-АД-*****, по договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г. и анекс №1/27.03.2012 г., към него, сключен между *** АД, *** АД
като кредитори и „*********”АД кредитополучател и съдлъжниците „*********”АД, *****
***” АД и „**********” АД, според която задълженията на кредитополучателя и
съдлъжниците към *** АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
г. към 24.11.2014 г. възлиза на 25 512 060 щ.д., от които главница
24 472 000,00 щ.д. и лихви по редовна главница дължими към 25.11.2014
г.- 1 040 060,00 щ.д.
Представен по
делото е анекс №2/25.11.2014 г. към договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011 г, сключен между „*********”АД-*****, „****”ЕООД-*****, „*****”АД-*****
и „**********”ЕООД-*****, в който страните са посочили в установителната част,
че на 15.12.2011 г. е бил сключен договор за синдикиран банков кредит с
кредитен лимит от 86 милиона щ.д. между кредиторите-банки *** и *** и
кредитополучателя „*****АД” и съдлъжниците „*****” АД, „***** ***” АД и „**********”
ЕООД, както и, че на 25.11.2014 г. **** ЕООД е заменило „***” АД като кредитор
на „*********”АД съгласно договор за продажба на вземания, по силата на който „***”АД
изцяло е прехвърлило на „***”ЕООД вземанията си срещу *********”АД, произтичащи
от този договор за синдикиран банков кредит. Посочено е, че за да придобие
необходимия финансов ресурс за заплащане на цената по договора за продажба на
вземания „****”ЕООД е получило финансиране от „***”АД, с която на 30.10.2014 г.
е сключил договор за банков кредит. Конкретизиран е размера на вземането, като
е посочено, че към 25.11.2014 г. е настъпил падежът на част от вземането,
произтичащо от договора за нисдикиран банков кредит, а именно на вноска в
размер на 4 232 060 щ.долара, от които 3 192 00 щ.д главница и
1 040 060 щ.д.лихви. В чл.5 от договора новия кредитор отсрочва
плащането на вноската по договора за синдикиран банков кредит в размер на
4 232 060 щ.д, която е падежирала на 25.11.2014 г., като страните са
се съгласили, че „*********”АД ще извърши това плащане в срок до 15.01.2015 г.,
като в замяна на тази отсрочка кредитополучателя се е задължил да предостави
допълнителни обезпечения в полза на кредитора, а именно задължил се е в срок
най-късно до 15.01.2015 г. да учреди и регистрира в ТР при АВ свое дъщерно дружество,
с наименование „*********-*****”ЕАД, на което да бъде едноличен собственик на капитала
и в чиито капитал да се апортират следните активи:150 бензиностанции,
представляващи съвкупност от земя, сгради, машини и съоръжения, дрг.движими
вещи и инвентар, подробно описани в приложение №1 към това допълнително
споразумение/анекс №2/. „*********”АД се е задължил при учредяване на „*********-*****”ЕАД
да включи в избрания състав на съвета на директорите на дружеството лице,
посочено от „****”ЕООД, което да бъде вписано за член и председател на съвета
на директорите, задължил се е в срок най-късно до 15.01.2015 г. да осигури
учредяване и вписване на първи по ред особен залог на цялото търговско
предприятие на „*********-*****”ЕАД в полза на „****”ЕООД, да осигури в същия
срок сключване на договор за поръчителсво с изпъл.директор на „*********-*****”ЕАД
като той да поеме лична солидарна отговорност като ФЛ за обезпечение на точното
изпълнение на задълженията на „*********-*****”ЕАД и на „*********”АД към новия
кредитор. Кредитополучателят се е задължил в срок до 15.01.2015 г. да осигури
заличаването на всички учредени в полза на *** АД особени залози и/или ипотеки
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и договор за банков
кредит от 11.07.2013 г., като бъдат осигурени съответните нот.заверени съгласия
от страна на *** АД и същите бъдат надлежно вписани в съотвените регистри-ТР,
имотен регистър, ЦРОЗ и Централен депозитар.В чл.8 е посочено, че неизпълнението
на което и да е от изброените по-горе задължения, дава право на кредитора „***”ЕООД
едностранно да обяви за предсрочно изискуемо цялото свое вземане срещу „*********”АД
респ.срещу съдлъжниците му, проитичащо от договор за синдикиран банков кредит
от 15.12.2011 г. и договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г. сключен
мужду *** Од и „***” ЕООД и от настоящето допълнително споразумение. Посочено
е, че то представлява неразделна част от договора за синдикиран банков кредит
от 15.12.2011 г, като в чл.10 е посочено, че договорът за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г. в частта му, която не е променена с настоящето споразумение запазва действието
си между страните. Това споразумение е подписано лично от представляващите
дружествата директори и управители, което се установява и от заключението на
вещо лице С.П. т.1-5, а именно за „***-*****”АД-С.С., за „*****”АД-Геори
Татарски, за „**********”ЕООД Д.Петков и за „****”-Калоян Енчев.
По делото е
представено удостоверение от *** АД, подписано от квесторите Е.К.и С. Л.,
съгласно което съдът установява, че към 29.12.2014 г. „*********”АД няма
задължения към „***”АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.
с разрешен размер 86 000 000 щ.д. с кредитори *** АД, *** АД,
кредитополучател „*********” АД и съдлъжници „*****”АД, „***** ***” АД и „**********”
АД и по договор за банков кредит от 11.07.2013 г. с разрешен размер
15 000 000 щ.долара.
В изпълнение на
възникналите от анекс №2/25.11.2014 г. към договор за синдикиран банков кредит
от 15.12.2011 г, сключен между „*********”АД-*****, „****”ЕООД-*****, „*****”АД-*****
и „**********”ЕООД-***** задължения, на 7.01.2015 г. в гр.*****
кредитополучателят „*********”АД-***** е взел решение с учредителен акт
/протокол/ и е учредил свое дъщерно
еднолично акционерно дружество посредством непарична /апортна/ вноска при
следните съществени условия: наименование на дружесвото „*********-*****”ЕАД
със седалище и адрес на управление гр.*****, ул.”****” №12 с неограничен срок и
контретно посочен предмет на дейност, свързана основно с търговия на ***** и *****ни
продукти, като едноличен собстеник на капитала на новоучреденото дружество е „*********”АД.
Акциите на дружеството са обикновени, налични, поименни, с право на глас, право
на дивидент и право на ликвидационен дял, капиталът му е в размер на
45 767 800 лв, разделени на 45 767 800 бр. обикновени
налични поименни акции с право на един глас всяка акция и с ном-стойност от 1
лв всакя една от тях. Посочено е в акта, че към датата на подписване капиталът
на дружеството е внесен изцяло с непарична /апортна/ вноска от страна на
едноличния собственик на обща стойност за 45 767 800 лв,
представляваща правото на собственост върху недвижимите имоти, движими вещи,
машини, съоръжения и други активи, подробно посочени в таблица, като общата стойност на всички апортирани 150
бензиностнции възлиза на 37 569 520,00 лв.. Новоучреденото дружесво
ще има едностепенна система на управление Съвет на директорите в състав от
трима членове С.С., В.К.Г. и Х.Д.М., като е утвърден и приет Устава на „*********-*****”ЕАД
съгласно предварително представен проект. Подписите по отношение на подписалите
този учредителен акт са нот.заверени на 7.01.2015 г. и съгласно заключението на
вещо лице С.П. са действително поставени от лицата С.В.С., В.К.Г., както и Х.Д.М./т.1,
7 и 8 от заключението/.
По делото на л.243
е приложен договор за особен залог върху движими вещи/машини, съоръжения и
оборудване/ от 6.03.2015 г., сключен между „*****”ЕООД в качеството му заложен
кредитор и залогодателя съдлъжник „*********-*****”ЕАД, длъжника „*********”АД,
и съдлъжниците „*****”АД и **********”ЕООД. Посочено е, че целта му е да
обезпечи задълженията на „*********-*****”ЕАД и солидарно задължените „*********”АД,
„*****”АД и **********”ЕООД към „****”ЕООД общо в размер на
25 512 060 щ.д., които произтичат от договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г. и от договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г.
сключен между *** АД и „***”ЕООД , както и допълнително споразумение към
договора от 15.12.2011 г. с нот.заверка на подписите от 22.01.2015 г. от които
24 472000 щ.д.редовна главница и 1 040 060 щ.д.лихва по редовна
главница, заедно с лихвите и неустойките по договора за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г., като предмет на този договор е учредяването на особен
залог в полза на „***”ЕООД върху машини, съоръжения и оборудване, собственост
на залогодателя, находящи се в 196 бр.бензиностанции, съгласно опис-приложение
№1 неразделна част от договора за залог. Съгласно чл.15 от договора, в случай,
че залогодателят и/или който и да е от солидарните длъжници изпаднат в
неизпълнение на задълженията си, произтичащи от договора за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г., договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г.,
както и от допълнителното споразумение от 22.01.2015 г,. то заложният кредитор
има право да продаде заложените машини, съоръжения и оборудване без съдебна
намеса при следните условия: заложният кредтор вписва в ЦР на ОЗ пристъпане към
изпълнение и уведомява за това залогодателя, заложният кредитор има право да
получи държането на заложените машини, съоръжения и оборудване, както и да
приложи и други мерки за тяхното запазване, за което залогодателят е длъжен
да окаже необходимото съдействие; заложният
кредитор пристъпва към продажба след изтичане на две седмици от вписването в ЦР
на особените залози, че е пристъпил към изпълнение, като ако в този период
залогодателят и/или солидарните длъжници заплатят на заложния кредитор всички
дължими суми, включително разноските по преместването и съхранението на заложените
машини, съоръжения и оборудване, заложният кредитор връща заложените машини,
съоръжения и оборудване на залогодателя. Посочено е в договора, че той е в сила
до пълното погасяване на всички задължения на залогодателя и солидарните
длъжници, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и
от договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г., както и от допълнително
споразумение с нот.заверка на подписите от 22.01.2015 г. общо в размер на
25 512 060 щ.д заедно с лихвите и неустойките. Посочено е в края на
договора чл.26, че той е неразделна част от допълнително споразумение към
договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. с нот.заверка на подписите
от 22.01.2015 г. и е подписан от представляващите дружествата, К.П.Е., С.В.С., Д.И.
Петков, С.В. Сотянов Г. Ианов Т.и М.К.Д.лично, което се установява и от
заключението на вещо лице С.П. в т.1, 2, 3, 4 и 5.
Съгласно
приложеният на л.249 и сл.от делото договор за особен залог на търговско
предприятие, съдът установява, че той е сключен на 23.03.2015 г. между „*****”ЕООД
в качеството му кредитор и залогоприемател, „*********-*****”ЕАД залогодател и
солидарно задължените „*********”АД, „*****”АД и **********”ЕООД на основание
Закона за особените залози. Предмет на договора е учредяването от страна на
залогодателят в полза на кредитора първи по ред особен залог върху цялото свое
собствено търговско предприятие с фирма „*********-*****”ЕАД като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, в това число и върху всички отделни
активи от заложеното предприятие-земя, сгради, машини, съоръжения, оборудване и
други движими вещи, дружествени дялове, акции, настоящи и бъдещи вземания на
залогодателя от контрагенти, свързани с дейността му, както и всички други
вземания на залогодателя, свързани и несвързани с ****та му дейност и други. В
чл.2/1/ страните са уточнили, че този договор за залог на търговско предприятие
се сключва за обезпечаване на паричните вземания на кредитора „***”ЕООД къ
залогодателя „*********-*****”ЕАД и към солидарно задължените „*********”АД, „*****”АД
и „**********”ЕООД общо в размер на 25 512 060 щ.д, които произтичат
от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и договор за продажба
на вземания от 25.11.2014 г. сключен
между „***”АД и „***”ЕООД, както и от
Допълнително споразумение към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
г. с нот.заверка на подписите от които 24 472 000 щ.д. редовна
главница и 1 040 060 щ.д. лихви по редовна главница, заедно с
лихвите, неустойките и разноските по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
г. като се прилага чл.10 от настоящия договор. В чл.2/2/ от договора е
посочено, че той дества до окончателното погасяване на всички настоящи и бъдещи
парични задължения на залогодателя „*********-*****”ЕАД и солидарно задължените
„*********”АД, „*****”АД и „**********”ЕООД, които произтичат от договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и от договор за продажба на вземания
от 25.11.2014 г. сключен между „***” АД и „***”ЕООД, както и от допълнително
споразумение към договор за синдикиран банков кредит с нот.заверка на подписите
от 22.01.2015 г., а в ал.3 е посочено, че залогът обхваща вземанията на
кредитора към залогодателя за главница и всички лихви, неустойки и разноски,
посочени в цитираните по-горе договори, а именно договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г. и от договор за продажба на вземания от 25.11.2014 г.
сключен между *** АД и „***”ЕООД, както и от допълнително споразумение към
договор за синдикиран банков кредит с нот.заверка на подписите от 22.01.2015 г,
както и разноските по принудителното изпълнение. Уточнено е, че учреденият с
този договор залог ще обезпечава вземанията на кредитиора по ал.1 и в случай на
промяна на условията по гореспоменатите договори, освен в случаите на
увеличаване на размера на обезпеченото вземане, за което се подписва анекс и
изрична уговорка между страните по договора. Уточнено е също и, че
начисляването на изтекли лихви, дължими за периода до пълното изпълнение на
всички гореспоменати задължения, не представлява увеличение на обезпеченото
вземане по смисъла на предходното изречение. Договорено е, че учреденият особен
залог на търговското предприятие на залогодателя тежи върху цялата съвкупност
от права, задължения и фактически отношения, включени в търговското
предприятие, включително и правото на собственост върху недвижимите имоти, собственост
на залогодателя подробно описани в приложение №1 към договора, както и върху
машини, съоръжения, оборудване и активи, подробно описани в приложение №2 към
договора списък на активи машини, съоръжения, оборудване и други, включени в
баланса на залогодателя. В чл.3 е посочено, че залогът се счита учреден със
сключването на настоящия договор в писмена форма с нот.заверка на подписите и
става противопоставим съгласно чл.4 на трети лица от датата на вписването му в
ТР на АВ по партидата на дружеството, а съгласно чл.5 има действие до
окончателното погасяване на всички парични вземания на „***”ЕООД произтичащи от
договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г, договор за продажба на
вземания от 25.11.2014 г.и допълнително споразумение към договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г. срещу „*********-*****”ЕАД, „*********”АД, „*****”АД
и „**********”ЕООД, като в срок от 15 дни след пълното удовлетворяване на „***”ЕООД
същото се задължава да даде своето съгласие за заличаване на ипотеката. В чл.10
от договора страните са се договорили, че при неизпълнение на обезпечено с този
договор задължение на залогодателя „*********-*****”, *****АД, ***** АД или **********
ЕООД, кредиторът има право да се удовлетвори чрез принудително изпълнение по
реда на ЗОЗ, като след удовлетворяване на всички обезпечени вземания на
кредитора, той е длъжен веднага да изведсти залогодателя и да му предаде
остатъка от получената цена, както и да заличи особения залог върху непродадената
част от предприятието. Съгласно чл.13/1/ действието на вписването в съответния
регистър по ЗОЗ трае пет години, считано от деня, в който е извърлшено и
залогодателят е длъже на поднови вписването в съответния регистър по ЗОЗ три
месеца преди окончателното изтичане на валидността му, като представи надлежен
документ за това на кредитора, в случай, че има непогасени задължения на
залогодателя, „*********”АД, „*****”АД и „**********”ЕООД, Договорът е подписан
от кредставляващите дружествата К.П.Е.,
за кредитора, за залогодателя С.С. и за солидарните длъжници С.С., М.К.и
Г. Т.и Д.И..
Приложени по делото
са и документи за извършена продажба от заложен кредитор по чл.131 от ЗДДС и
чл.83 от ППЗДДС с №1/11.06.2015 г. на л.544 от делото, №2/19.06.2015 г. на
л.521, №3/26.06.2015 на л.504, №4/26.06.2015 г. на л.584, №5/29.06.2015 г. на
л.595, №6/29.06.2015 г. на л.653, №7/6.07.2015 г, на л.661, №8/6.07.2015 г. на
л.678 и №9/8.07.2015 г. на л.685, от които се установява, че заложният кредитор
„******”ЕООД-***** е извършил продажба на описаните в документите вещи,
собственост на „*********-*****” на купувача „******” ЕООД-*****.
В констативната и
установителна част на приложеното на л.716 от делото споразумение от 11.12.2015
г. между „*********”АД-***** в качеството му на длъжник, „*****”АД и „**********”ЕООД
в качеството им на солидарни длъжници, и „*********-*****”АД-***** е посочено,
че на 6.03.2015 г. заложният кредитор „***”ЕООД е пристъпил към изпълнение по
учредения на същата дата в негова полза особен залог върху притежаваните
движими вещи-машини и съоръжения, собственост на „*********-*****”ЕАД, като
същите са били обект на изпълнение по реда на ЗОЗ и с цената на реализираната
от тяхната продажба са били погасени част от задълженията към заложния
кредитор, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.
като погасената част е в размер на 5 138 683,33 лв. и в резултат на
това за залогодателя „***-*****-*****”ЕАД е възникнало регресно вземане срещу
солидарните длъжници „*********”АД-*****, „*****”АД и „**********”ЕООД в размер
на тази сума. Посочено е и, че на 23.03.2015 г. заложният кредитор „***”ЕООД е
пристъпил към изпълнение по учредения на същата дата в негова полза особен
залог на търговското предприятие на „*********-*****”ЕАД, като активите на това
предприятие са били обект на изпълнение по реда на ЗОЗ и с получената цена от
тяхната продажба са били погасени част от задълженията към заложния кредитор,
произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. като
погасената част е в размер на 34 971 160,69 лв. и в резултат на това
за залогодателя „***-*****-*****”ЕАД е възникнало регресно вземане срещу
солидарните длъжници „*********”АД-*****, „*****”АД и „**********”ЕООД в размер
на тази сума.
В споразумението в
чл.1 страните са приели за установено, че „*********-*****”ЕАД в резултат на
реализираното принудително изпълнение по реда на ЗОЗ е погасило част от
задължението на солидарно отговорните „*********”АД-*****, „*****”АД и „**********”ЕООД
произтичащо от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., като
погасената част е в общ размер на 40 109 844,02 лв. Договорено е, че
„*********-*****”ЕАД има право на регрес срещу долидарните длъжници „*********”АД-*****,
„*****”АД и „**********”ЕООД и с
плащането на тази сума за него е възникнало регресно вземане срещу солидарно
отговорните длъжници до размер на платеното. В чл.3 е договорено, че
дружеството „*********-*****”ЕАД може да иска изпълнение на регресното си
вземане по това споразумение в пълен размер от когото и да е от солидарно
отговорните длъжници, като в случай, че някои от тях плати по регресните
вземания на „*********-*****”ЕАД то той има право на регрес за платеното от
него от кредитополучателя „*********”АД. В чл.5 е посочено, че страните са се
съгласили, че регресното вземане срещу „**********”ЕООД е станало изискуемо
след получаване на покана за плащане от „*********-*****”ЕАД, както и, че „**********”ЕООД
дължи законна лихва за забава, изчислена върху размера на регресното вземане,
считано отдатата на получаване на поканата по чл.5 от това спооразумение.
Споразумението е подписано от представляващите дружествата С.В.С., М.К.Димитров,
Г.И. Татарски, Н.В.Р. и С.В.С. лично, като това се установява и от заключението
на вещо лице С.П. т.1, 2, 3 и 6.
На л.720 от делото
фигурира и покана за доброволно плащане, отправена до „**********”ЕООД-***** от
„*********-*****”АД-*****, на сумата 40 109 844,02 лв, връчена на
1.08.2015 г. на ръка на представител на дружеството ответник.
Представено е
удостоверение №893806/9.06.2015 г. от ЦР на Особените залози относно сделка
2015030901653 със заявител „*********-*****”ЕАД и получател „********** *****”ЕООД.
В него се посочва, че на 9.03.2015 г. е вписан договор за залог, като първоначалното
вписване на този договор е от 9.03.2015 г, , а на 17,04, 7.05, 26.05.2015 г. е
било вписано пристъпване към изпълнение на заложеното имущество. Приложен е и
опис №893802 на заложеното имущество.
За правилно
решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно икономическа
експертиза изготвена компетентно и безпристрастно от вещо лице С.Ц.. От
заключенито се установява, че в счетоводството на „**********" ЕООД към
24.11.2014 г. и след тази дата няма осчетоводени задължения на „**********"
ЕООД към „****" ЕООД. Вещото лице е установило, че извършените продажби по
реда на Закона за особените залози са осчетоводени както следва: В
счетоводството на „**********" ЕООД извършените продажби не са
осчетоводени, тъй като „**********" ЕООД не е бил собственик на имотите; в
счетоводството на „******" ЕАД е осчетоводена покупка на оборудване от „****"
ЕООД по издаден документ по 303 № 1/11.06.2015г. за 6 166 420.00 лв. , в т.ч. 5
138 683.33 лв. без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло.
Вещото лице е
констатирало, че в счетоводството на „******" ЕООД са осчетоводени
следните покупки от „****" ЕООД, а именно:
- в счетоводството
на „******" ЕООД е осчетоводена покупка на 53 бензиностанции (земя и
сгради) от „****" ЕООД по издаден документ по 303 № 2/19.06.2015г. за 7
496 305.22 лв., в т.ч. 6 246 921.02 без ДДС и цената за извършената покупка е
платена изцяло на 09.06.2015г.
- в счетоводството
на „******" ЕООД е осчетоводена покупка на движими вещи от „****"
ЕООД по издаден документ по 303 № 3/26.06.2015г. за 2 094 766.46 лв., в т.ч. 1
745 638.72 без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на
12.06.2015г.
- в счетоводството
на „******" ЕООД е осчетоводена покупка на 41 бензиностанции(земя и
сгради) от „****" ЕООД по издаден документ по 303 № 4/26.06.2015г. за 4
114 284.23 лв., в т.ч. 3 428 570.19 лв. без ДДС и цената за извършената покупка
е платена изцяло на 12.06.2015г.
- в счетоводството
на „******" ЕООД е осчетоводена покупка на оборудване от „****" ЕООД
по издаден документ по 303 № 5/29.06.2015г. за 12 326 631.64 лв., в т.ч. 10 271
930.35 лв. без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на
17.06.2015 г.
- в счетоводството
на „******" ЕООД е осчетоводена покупка на 30 бензиностанции от „****"
ЕООД по издаден документ по 303 № 6/29.06.2015г. за 3 797 439.70 лв., в т.ч. 3
164 533.08 лв. без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на
17.06.2015г.
- в счетоводството на „******"
ЕООД е осчетоводена покупка на оборудване на бензиностанции от „****" ЕООД
по издаден документ по 303 № 7/06.07.2015г. за 3 064 278.24 лв., в т.ч. 2 553
565.20 лв. без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на
22.06.2015г.
- в счетоводството на „******"
ЕООД е осчетоводена покупка на 26 бензиностанции от „****" ЕООД по издаден
документ по 303 № 8/06.07.2015г. общо за 1 891 678.91 лв. в т.ч. 1 576 399.09
лв. без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на 22.06.2015г.
- в счетоводството на „******"
ЕООД е осчетоводена покупка на оборудване бензиностанции от „***************"
ЕООД по издаден документ по 303 № 9/08.07.2015г. за 7 180 323.65 лв., в т.ч. 5
983 603.04 без ДДС и цената за извършената покупка е платена изцяло на
25.06.2015г.
Вещото лице е установило, че в
счетоводството на „***************" ЕООД са осчетоводени следните продажби
на:
- „******" ЕАД продажба на
оборудване по издаден документ по 303 № 1/11.06.2015г. за 6 166 420.00 лв. , в
т.ч. 5 138 683.33 лв. без ДДС, като ДДС в размер на 1 027 736.67 лв. е внесен в
ТД на НАП и сумата в размер на 6 166 420.00 лв. изцяло е платена чрез превод от
„******" ЕАД на 11.06.2015г.
-„******" ЕООД продажба на
53 бензиностанции(земя и сгради) от „****" ЕООД по издаден документ по 303
№ 2/19.06.2015г. за 7 496 305.22 лв., в т.ч. 6 246 921.02 без ДДС, като ДДС в
размер на 1 249 384.20 лв. е внесен в ТД на НАП исумата в размер на 7 496
305.22 лв. изцяло е платена чрез превод от депозитар М.К. на 17.06.2015г.
- „******" ЕООД продажба на
движими вещи по издаден документ по 303 № 3/26.06.2015г. за 2 094 766.46 лв., в
т.ч. 1 745 638.72 без ДДС, като ДДС в размер на 349 127.74 лв. е внесено в ТД
на НАП и сумата в размер на 2 094 766.46 лв. изцяло е платена чрез превод от
депозитар М.К. на 22.06.2015г.
-„******" ЕООД продажба на
41 бензиностанции(земя и сгради) по издаден документ по 303 № 4/26.06.2015г. за
4 114 284.23 лв., в т.ч. 3 428 570.19 лв. без ДДС, като данък ДДС в размер на
685 714.04 лв. е внесен в ТД на НАП и сумата в размер на 4 114 284.23 лв.
изцяло е платена чрез превод от депозитар М.К. на 22.06.2015г.
- „******" ЕООД продажба на
оборудване по издаден документ по 303 № 5/29.06.2015г. за 12 326 631.64 лв., в
т.ч. 10 271 930.35 лв. без ДДС, като данък ДДС в размер на 2 054 386.07 лв. е
внесен в ТД на НАП и сумата в размер на 12 326 631.64 лв. изцяло е платена чрез
превод от депозитар М.К. на 25.06.2015г.
-„******" ЕООД продажба на
30 бензиностанции по издаден документ по 303 № 6/29.06.2015г. за 3 797 439.70
лв., в т.ч. 3 164 533.08 лв. без ДДС, като ДДС-то в размер на 632 906.62 лв. е
внесено в ТД на НАП и сумата в размер на 3 797 439.70 лв. лв. изцяло е платена
чрез превод от депозитар М.К. на 25.06.2015г.
- „******" ЕООД продажба на
оборудване на бензиностанции по издаден документ по 303 № 7/06.07.2015г. за 3
064 278.24 лв., в т.ч. 2 553 565.20 лв. без ДДС, като ДДС-то в размер на 510
713.04 лв. е внесено в ТД на НАП и сумата в размер на 3 064 278.24 лв. изцяло е
платена чрез превод от депозитар М.К. на 30.06.2015г.
-„******" ЕООД продажба на
26 бензиностанции по издаден документ по 303 № 8/06.07.2015г. общо за 1 891
678.91 лв. в т.ч. 1 576 399.09 лв. без ДДС, като ДДС-то в размер на 315 279.82
лв. е внесено в ТД на НАП и сумата в размер на 1 891 678.91 лв. изцяло е
платена чрез превод от депозитар М.К. на 30.06.2015г.
-„******" ЕООД продажба на
оборудване бензиностанции по издаден документ по 303 № 9/08.07.2015г. за 7 180
323.65 лв., в т.ч. 5 983 603.04 без ДДС, като ДДС-то в размер на 1 196 720.61
лв. е внесено в ТД на НАП и сумата в размер на 7 180 323.65 лв. изцяло е
платена чрез превод от депозитар М.К. на 03.07.2015г.
Вещото лице е заключило, че в
счетоводството на „****" ЕООД към 31.08.2015 г. цесията от 25.11.2014 г.
за 25 512 060 щ.д. е изцяло приключена.
От експертизата се установява, че
в счетоводството на „*****– *****” са взети счетоводни операции за извършени
продажби на дълготрайни материални активи по реда на Закона за особените залози
както следва:
- осчетоводени са приходи от
продажба на дълготрайни материални активи с дата 30.06.2015г. за 30 677 883.50
лв. и на 31.07.2015г. за 9 431 960.52 лв. или общо за 40 109 844.02 лв.,
съответно вземане от съдлъжници - „*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД.
- осчетоводено е също отписване
на дълготрайните материални активи с обща отчетна стойност в размер на 35 866
021.68 лв.
Отразено е от вещото лице ,че в
счетоводството на „*****- *****" на базата на: Споразумение от
30.03.2015г. между „*********" АД, като длъжник, „*****" АД, като
солидарен длъжник, „**********" ЕООД като солидарен длъжник и „*****- *****
ЕАД и Споразумение от 11.12,2015г. между „*********" АД, като длъжник, „*****"
АД, като солидарен длъжник, „**********" ЕООД като солидарен длъжник и „*****-
***** ЕАД е осчетоводено регресно вземане на „*****- *****" АД от
солидарни длъжници, в това число и „**********" ЕООД на обща стойност в
размер на 40 109 844.02 лева.
От заключението се установява, че
с дата 30.06.2015г. и 31.07.2015г. в счетоводството на „**********" ЕООД
са осчетоводени условни задължения на „**********" ЕООД към „*****- *****"
АД в размер на 40 109 844.02 лв., съответно на 30.06.2015г. за 34 126 240.98
лв. и на 31.07.2015г. за 5 983 603.04 лв, като осчетоводяването е задбалансово,
с обяснителен текст -„Регресно задължение към „*****- *****" АД, съгласно
споразумение".
Според вещото лице условните
задължения в размер на 40 109 844.02 лв. са оповестени в годишния счетоводен
отчет съгласно Международните счетоводни стандарти № 371 към 31.12.2015 г. и
31.12.2016 г.
Вещото лице е посочило и размерът
на мораторната лихва върху сумата от 40 109 844.02 лв, като за периода от
01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. тя възлиза на 3 804 855.90 лв, а от 07.07.2016г.
до 05.08.2016 г. тя е в размер на сумата
334 275.44 лв. или общо 4 139 131.34 лева.
При така изложените обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с положителен установителен иск в хипотезата на
чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ : Кредитор с
неприето вземане-ищецът „*********-*****”АД предявява иск за установяване
съществуването на неприето вземане, тъй като предявеното от кредитора вземане е
изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по
възражение на длъжника или на друг кредитор, в случая„************" АД - в
несъстоятелност, с искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на следните неприети вземания на „*********-*****”АД от
„**********" ЕООД - в несъстоятелност, които са изключени от списъка на
приетите вземания в несъстоятелността на „**********" ЕООД с определението
по чл. 692, ал.4 ТЗ по възражение на кредитора „************" АД - в
несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС, а именно: 44 251 653, 37
лева, от които: 40 109 844,02 лева - регресно вземане на „*****- *****" АД
към „**********" ЕООД възникнало в резултат на изпълнение от „*****- *****"
АД на задълженията на длъжниците „*********" АД, „*****" АД и „**********"
ЕООД към „****" ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.
чрез продажба на имущество, собственост на „*****- *****" ЕАД по реда на
Закона за особените залози и уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и
споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892, 15 лева - вземане за законна лихва
върху главницата 40 109 844, 02 лева за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г.
/датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „**********"
АД/;334 917, 20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02
лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г. /датата, следваща датата, на която е
обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на предявяване на
вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г; Вземане за законна
лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева
без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред
съда по несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията.
С оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства настоящата инстанция приема, че претенцията
на ищеца „*********-*****” АД касае регресения му иск с правно основание чл.127
от ЗЗД, като платил изцяло дълга вместо кредитора „*********”АД, насочен срещу „**********”ЕООД/в
несъст/, един от солидарните съдлъжници по сключен договор за синдикиран банков
кредит от 15.12.2011 г. и на основание постигнато между тях споразумение от
11.12.2015 г. За да се признае, че това вземане съществува и бъде уважен този
иск, на първо място следва да се установи, че съществува обезпеченото вземане в
полза на заложния кредитор „****”ЕООД, което да е погасено чрез продажбата по
реда на ЗОЗ на вещи, собственост на ищеца. Ответникът „************”АД в
несъстоятелност в отговорите си прави възражения, че липсват доказателства от
които да се направи извод по кой конкретно кредит каква сума е погасена, дали е
погасено вземане за главница, за лихви или разноски; за нищожност на Анекс № 2
от 25.11.2014г. към договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., по
силата на което „*********"АД поема следните задължения: 1. в срок до
15.01.2015 г. да учреди и регистрира в Търговския регистър свое дъщерно
дружество „*********-*****"АД, на което да бъде едноличен собственик на
капитала и в чийто капитал да апортира притежавани от него активи, описани в
споразумението; 2. да осигури учредяване и вписване на първи по ред особен
залог на цялото търговско предприятие на „*********-*****"АД в полза на „******"ЕООД,
като обезпечение за точното изпълнение на всички задължения на „*********"АД
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г.; 3. да осигури сключване
на договор за поръчителство с изпълнителния директор на „*********-*****"АД;
Учредителен акт от 07.01.2015 г. на „*********-*****"АД; Договор за особен
залог върху движими вещи (машини, съоръжения и оборудване) от 06.03.2015 г.;.
Споразумение от 11.12.2015 г., с което се договаря регресното право на „*********-*****"АД
срещу солидарните длъжници „*********"АД, „**********" ЕООД, „*****"АД
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. на основание чл.26 ал.2
от ЗЗД като сключени между свързани лица и в тази връзка са абсолютно
симулативни сделки и липса на споразумение по смисъла на чл.127 от ЗЗД кой от
солидарните длъжници в какъв размер е задължен и колко следва да понесе от
дълга. В тази връзка съдът в доклада си по реда на чл.374 от ГПК е указал на
страните доказателствената им тежест по отношение на твърдените от тях факти с
оглед правната квалификация на иска и е дадена възможност на същите да
ангажират доказателства.
По отношение
твърденията, че е цедирано вземане с произход договор за кредит, съдът
констатира от представеният договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011
г., че двете банки „***” АД и „***” АД са се задължили да предоставят на
кредитополучателя „*********” АД-***** кредит в размер на общо сумата
86 000 000 щатски долара, но не е посочено в договора, коя **** в
какъв размер следва да предостави кредита, а е упомената само банковата сметка
на ****та агент- *** АД, по която средствата по кредита да се предоставят на
кредитополучателя и по която сметка да се извършва счетоводното отчитане на
ползваните и погасяваните средства по кредита с IBAN ***. Липсват каквито и да
са доказателства, колко от кредитния лимит е усвоен от кредитополучателя, на
коя дата и всяка една от банките в какъв размер е отпуснала същия на
кредитополучателя, както колко вноски и в какъв размер са изплатени от
кредитополучателя.
В тази връзка и на
следващо място по отношение на сключения на 25.11.2014 г. договор за цесия
между „***” АД и „****” ЕООД съдът не може да направи безспорен извод, че
цедираното вземане е реално съществуващо.
Цесията е способ за прехвърляне на субективни права, по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, доколкото
кредитор на вземането става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си и в този смисъл тя има правните последици на активна субективна
новация. Цесионният договор е консенсуален и комутативен, поради което страните
по него следва да постигнат съгласие относно съществените белези на конкретното
вземане-правоотношението, от което е възникнало и неговият размер или начина на
определянето му. Това следва както от характера на договора за цесия като
каузална сделка, условие за чиято действителност е наличието на основание,
изразяващо се в уговорените с него насрещни престации, още и обстоятелството,
че той по необходимост предполага съществуването на вземане, произтичащо от
друго правоотношение, между цедента и длъжника. В случая с оглед липсата на
доказателства в какъв размер цедентът **** „***” АД е отпуснала кредит на „*********”
АД, на коя дата и дали вземането е съществуващо към 25.11.2014 г. съдът счита,
че не може да се направи извод за придобиването му от страна на цесионера „****”
ЕООД. Действително, по делото е приложено извлечение от сметка на л.231 от
делото, но тя изхожда от цедента „***”
АД и по своята същност има характер на частен свидетелстващ документ. В нея не
е посочен номер на банковата сметка, колко на брой вноски от размера на
главницата и в какъв размер са дължими, как е изчислен размера на лихвата, от
коя до коя дата и при положение, че вземането се оспорва от „************”
АД/н/, то ищецът следва да докаже съществуване на вземането в този размер, още
повече, че от страна на другата **** кредитор и агент по договора за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г. е налице удостоверение, подписано от квесторите Е.К.и
С. Л., съгласно което съдът установява, че към 29.12.2014 г. „*********”АД няма
задължения към „***”АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.
с разрешен размер 86 000 000 щ.д. с кредитори *** АД, *** АД,
кредитополучател „*********” АД и съдлъжници „*****”АД, „***** ***” АД и „**********”
АД и по договор за банков кредит от 11.07.2013 г. с разрешен размер
15 000 000 щ.долара. Следва да се има предвид и факта, че кредитополучателят
по този договор за синдикиран банков кредит е разполагал с една разплащателна
банкова сметка, ***женията си и тя е открита в „***” АД, липсват доказателства,
от които да е видно, че кредитополучателят е трябвало да погасява задълженията
си и по друга сметка, открита във втората **** кредитор „***” АД, поради което съдът
не може да изведе безспорен извод за дължимост на цедираният дълг в размер на
сумата 25 512 060 щ.д. от страна на кредитополучателят „*********” АД на ****
„***” АД-***** към датата на сключване на договора за продажба на вземане
25.11.2014 г.
Що се отнася до
възраженията за нищожност на Анекс № 2 от 25.11.2014 г. към договор за синдикиран
банков кредит от 15.12.2011 г., по силата на което „*********"АД поема
следните задължения: 1. в срок до 15.01.2015 г. да учреди и регистрира в
Търговския регистър свое дъщерно дружество „*********-*****"АД, на което
да бъде едноличен собственик на капитала и в чийто капитал да апортира
притежавани от него активи, описани в споразумението; 2. да осигури учредяване
и вписване на първи по ред особен залог на цялото търговско предприятие на „*********-*****"АД
в полза на „******"ЕООД, като обезпечение за точното изпълнение на всички
задължения на „*********"АД по договор за синдикиран банков кредит от
15.12.2011г.; 3. да осигури сключване на договор за поръчителство с
изпълнителния директор на „*********-*****"АД; Учредителен акт от
07.01.2015 г. на „*********-*****"АД; Договор за особен залог върху
движими вещи (машини, съоръжения и оборудване) от 06.03.2015 г.;. Споразумение
от 11.12.2015 г., с което се договаря регресното право на „*********-*****"АД
срещу солидарните длъжници „*********"АД, „**********" ЕООД, „*****"АД
по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. на основание чл.26 ал.2
от ЗЗД като сключени между свързани лица и в тази връзка са абсолютно
симулативни сделки, то настоящата инстанция счита, че те са недоказани. Неоснователно е твърдението за наличие на симулация с
аргумента, че е сключен между т.н.”свързани лица” по см.на §1 от ДР на ТЗ, тъй
като сам по себе си, този факт не обуславя изначална нищожност на
договореностите по см.на чл.26,ал.2,пр. последно от ЗЗД- т.н.”симулация” на
сделката. Икономическата обвързаност на дружествата и участието в управлението
на едни и същи лица, не е забранено от закона. Подобна обусловеност на
търговските субекти предполага общи икономически интереси, за реализирането на
които е нормално да се предпочетат съконтрахенти от такава категория.
Оказването на съдействие в търговските дела между свързани лица е нормална и ****практика
и е разбираема с оглед доверието по между им.
Възражението, че
липсва договореност между солидарните длъжниците по смисъла на чл.127 от ЗЗД при
плащане на кредитора от един от тях кой по колко следва да понесе, също е
неоснователно, предвид представеното споразумение от 11.12.2015 г.
Съдът с определение
№271/26.04.2017 г. е открил производство
по оспорване автентичността на на Анекс № 2/ 25.11.2014 г. към договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Договор за особен залог върху
движими вещи от 06.03.2015г., Споразумение от 11.12.2015 г., Покана за плащане,
на основание чл.193 ал.1 от ГПК, като на основание ал.4 от същия е указал на
ищеца, че негова е доказателствената тежест да докаже истинността им/автентичността
им/, като на същото основание е открил и производство по оспорване автентичността
на учредителен акт 7.01.2015 г., като е указал, че доказателствената тежест е
на оспорващия го ответник „***” АД-в несъстоятелност *****. С оглед събраните
доказателства по делото и назначената съдебно-графологическа експертиза се
установи, че оспорените документи са автентични, респ.истински, поради което
същите не следва да се изключват от доказателствения материал по делото.
По тези съображения
и след като договорът за цесия от 25.11.2014 г. не е породил транслативно
действие по отношение на процесното вземане, то и не може да легитимира ищецът
като кредитор на несъстоятелния длъжник „**********” ЕООД/н/ по предявения от
него регресен иск, независимо, че е изпълнил. По тези съображения искът по
чл.694 от ТЗ, че съществува това вземане, следва да бъде отхвърлен. След като
главнят иск е отхвърлен, то и акцесорните искове, касаещи вземанията за законна
лихва на основание чл.86 от ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед горните
мотиви настоящата инстанция приема, че предявеният положителен установителен
иск в хипотезата на
чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ от кредитор с неприето вземане-ищецът „*********-*****”АД
за установяване съществуването на неприето вземане, тъй като предявеното от
кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението
по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор, в случая„************"
АД - в несъстоятелност, с искане да се признае за установено съществуването на
следните неприети вземания на „*********-*****”АД от „**********" ЕООД - в
несъстоятелност, които са изключени от списъка на приетите вземания в
несъстоятелността на „**********" ЕООД с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ
по възражение на кредитора „************" АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15
г. по описа на ЛОС, а именно: 44 251
653, 37 лева /четиридесет и четири милиона двеста петдесет и една хиляди шестстотин
петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки /, от които: 40 109 844,02 лева - регресно вземане
на „*****- *****" АД към „**********" ЕООД възникнало в резултат на
изпълнение от „*****- *****" АД на задълженията на длъжниците „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към „****" ЕООД по Договор за
синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на имущество,
собственост на „*****- *****" ЕАД по реда на Закона за особените залози и
уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********" АД, „*****" АД
и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и споразумение от
11.12.2015 г.; 3 806 892, 15 лева -
вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844, 02 лева за периода от
01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския
регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност на „**********" АД; 334 917, 20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109
844,02 лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г. /датата, следваща датата, на
която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност/ до датата на
предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 05.08.2016 г;
Вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева без ДДС за периода от
датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по
несъстоятелността - 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията се явяват
неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
При
този изход на спора и съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ следва да се определи
дължимата за производството държавна такса. При съобразяване, че се отхвърля
искът за признаване за съществуващо вземане в общ размер на сумата от 44 251 653,37
лв, то по правилото, че ДТ се определя върху една четвърт от вземането,
дължимата държавна такса в размер на 4% се изчислява върху сумата 11 062 913,34
лв. и е в размер на 442 516,53 лв., която е дължима от страна на ищеца и следва
да се внесе по сметка на Ловешки окръжен съд. В отговорите на исковата молба
пълномощниците на ответника „************” АД/н/ са направили претенция за
присъждане на разноски по делото, по представен списък по чл.80 от ГПК в размер
на сумата 100 лв и следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения и на основание чл.694 от ТЗ,
Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът за признаване съществуването на вземането на „*****- *****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „****" № 12, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК: *****, представлявано от С.В.С. чрез пълномощника си адв. Г.Г.С.
член на САК от „**********" ЕООД -
в несъстоятелност, които са изключени от списъка на приетите вземания в
несъстоятелността на „**********" ЕООД с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ
по възражение на кредитора „************"
АД - в несъстоятелност по т.д.н.№17/15 г. по описа на ЛОС в общ размер на 44 251 653, 37 лева /четиридесет и четири милиона двеста петдесет
и една хиляди шестстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/, от
които: 40 109 844,02 лева - регресно
вземане на „*****- *****" АД към „**********" ЕООД възникнало в
резултат на изпълнение от „*****- *****" АД на задълженията на длъжниците
„*********" АД, „*****" АД и „**********" ЕООД към „****"
ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. чрез продажба на
имущество, собственост на „*****- *****" ЕАД по реда на Закона за
особените залози и уговореното между „*****- *****" ЕАД, „*********"
АД, „*****" АД и „**********" ЕООД в споразумение от 30.03.2015 г. и
споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806
892, 15 лева - вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844, 02
лева за периода от 01.08.2015 г. до 06.07.2016 г. /датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване
на производство по несъстоятелност на „**********" АД; 334 917, 20 лева - вземане за законна
лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г.
/датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър на Агенция
по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност/
до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността -
05.08.2016 г; Вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844,02 лева без ДДС за периода от
датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността
- 06.08.2016 г. до пълното погасяване на вземанията КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „*****- *****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „****" № 12, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК: *****, представлявано от С.В.С. да заплати по сметка на
Ловешкия окръжен съд сумата 442 516,53
лв./четиристотин четиридесет и две хиляди
петстотин и шестнадесет лева и петдесет и три стотинки /представляваща държавна
такса,съгласно чл.694,ал.4 от ТЗ.
ОСЪЖДА „*****- *****" АД, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. „****" № 12, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК: *****, представлявано от С.В.С. да заплати на „************"АД /н/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр.*****, ул. „*****”№10, представлявано от постоянните синдици К.Х.М.и
А.Н.Д.сумата 100 лв./сто лева/,
представляващи разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
АС-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: