№ 19
гр. Смолян, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любен Д. ХаджиИ.
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Любен Д. ХаджиИ. Търговско дело №
20245400900032 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 3 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по молба на Р.М., от с. Л., общ. Л., чрез адв. М.П. против
Сдружение на ловците и риболовците Ч., представлявано от Б.К..
В качеството си на член на Сдружение на ловците и риболовците - Ч. с.
Х., ищецът моли да бъде отменено като незаконосъобразно решение на
Общото събрание /ОС/ на сдружението, взето на проведено на 31.05.2024г.
заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет /УС/ на
сдружението, взето на заседание от 12.04.2024 г., с което му било наложено
наказание "изключване“ от сдружението.
Ищецът твърди, че решенията на общото събрание и управителния
съвет били взети в нарушение на процедурите както за провеждане на
заседанието на УС на 12.04.2024г., така и за провеждане на заседанието на ОС
на сдружението на 31.05.2024г. Отделно от това, същите били взети при липса
на материалноправно основание за налагане на наказание изключване.
Твърди, че бил член на сдружението от двадесет години. Според чл. 24,
ал. 5 от устава на сдружението, наказанията се налагали от управителния съвет
/УС/ на същото, като в случая решението за налагане на наказанието било
взето от УС на заседание от 12.04.2024г. След като узнал за наложеното му
1
наказание изключване, обжалвал решението на УС пред общото събрание
/ОС/ на сдружението. На свиканото и проведено на 31.05.24г. общо събрание,
решението на УС било потвърдено.
Ищецът твърди, че на нито един етап от процедурата по налагане на
наказанието не му станало ясно защо същото било наложено, кои разпоредби
от устава бил нарушил и кои негови действия били довели до това.
Твърди, че не бил получил и покана за участие в заседанието на УС на
12.04.2024г., а за провеждането му научил в случаен разговор от А. С., член на
сдружението. Не му бил представен дневен ред, нито му били посочени
нарушенията, каквито били изискванията на устава и на ЗЮЛНЦ. Видно от
връчения му протокол от заседание на УС на сдружението, проведено на
12.04.24г., мотиви за неговото изключване липсвали. Липсата на мотиви било
самостоятелно основание за отмяна решението на УС, а и на ОС на СЛР „Ч.“.
В устава на сдружението ясно било разписано, че налагането на наказание
започвало с вземане на решение от УС на заседание, проведено при строго
спазване на реда за неговото свикване и провеждане, като при произнасянето
си с решение, същото следвало да бъде мотивирано и взето след гласуване е
мнозинство.
Твърди, че неспазването на разпоредбите на устава правело
невъзможна подготовката му за участие в заседанието. Допуснатият от страна
на УС пропуск, не можел да бъде саниран с последващо позоваване на мотиви
от ловна дружинка „С.“, тъй като според устава те не били част от
производството по налагане на наказание.
Ищецът твърди, че подготовката за неговото отстраняване от
сдружението стартирала неофициално още в края на 2023г., когато бил
поставен в изолация, по отношение обсъжданията на ловна дружина „С.“.
Твърди, че напълно незаконосъобразно му била отказана и заверка на
членската му карта за 2024г., т.е. бил отстранен още преди взетото решението
за налагане на наказание.
Твърди още, че във връзка с решението на УС предприел мерки по
предвидения в устава ред и обжалвал решението на УС пред ОС на
сдружението.
Поддържа, че чл. 24 от устава определял общата рамка от нарушения,
при извършването на които се налагали трите вида наказания. Детайлно в ал. 2
2
били посочени хипотези, при които се налагало наказанието изключване, в
които той не попадал. Нямало данни по отношение на него да е приложима
някоя от хипотезите, обективирани в пет точки на чл.24, ал.2 от устава. Във
всеки отделен случай, в който се налагало наказание следвало да бъде
конкретизирано ясно и точно осъщественото нарушение, за което се налага
наказанието.
В случая, както в решението на управителния съвет /УС/, така и в
решението на общото събрание /ОС/, липсвало дори посочване на отделни
разпоредби от устава, които били нарушени от него, което само по себе си
било достатъчно основание за отмяна на решението. В този смисъл било
решение № 62 от 21.03.2022г. на ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.
На следващо място, в протокола от заседанието на УС на сдружението
от 12.04.24г. липсвали мотиви за изключването. Било посочено само, че бил
изслушан във връзка със съставен му АУАН за притежание на ловни трофеи.
Твърди, че обяснил за съставен му АУАН № 3146/25.10.23г. от РДГ-П.,
сключено споразумение между него и наказващия орган. По силата на
споразумението му било наложено административно наказание – глоба в
размер на 70лв. Наказанието било наложено за това, че на 12.10.23г. след
извършена проверка от служители на 5-то РУП П., било установено, че с
личния си автомобил превозвал четири броя нерегистрирани ловни трофеи,
черепи с рога от благороден елен, за които обяснил, че закупил от пазара в А.,
но нямал време да ги регистрира.
Твърди, че други мотиви за неговото изключване не били обсъждани и
други обяснения не му били търсени. Не бил обвинен, че нарушил конкретна
разпоредба от устава на сдружението.
Решението за изключване на УС било по предложение на председателя
на ловна дружина „С.“, в която ищецът участвал, а последната била част от
СЛР „Ч.“. На заседание на дружината от 16.03.24г. било взето решение да бъде
предложен за изключване, като в тази връзка му били представени на два пъти
мотиви за взетото решение, обективирани в протокол без подписи на
членовете на дружината.
В тези два протокола хаотично били нахвърляни несъстоятелни
твърдения за извършени от него нарушения, включително, че бил осъждан
ефективно. По този повод било образувано частно наказателно дело за
3
клевета, с обвиняем председателя на ЛРД С., И. Д..
Ищецът поддържа, че нито едно от тези твърдения не било обсъдено на
проведеното на 12.04.24г. заседание на УС, с изключение на твърдението, че
притежавал четири черепа с рога от благороден елен. Това деяние обаче не
било бракониерство, по смисъла на чл. 24, ал. 4 от Устава, в който
изчерпателно били изброени деянията, които се считали за бракониерство.
При логическото и систематично тълкуване на съдържанието на
протокола от проведеното на 12.04.24г. заседание на УС на СЛР-Ч. се налагал
извод, че УС не споделяло твърденията на ЛД „С.“ за извършени от него
нарушения, извън това, че държал четири броя черепи от благороден елен.
Като единствено основание за изключването му следвало да се приеме това
негово „провинение“.
Твърди, че следващото несъответствие било, че на заседанието на ОС,
проведено на 31.05.24г. във връзка с депозирана от него жалба срещу
решението на УС за изключването му, бил разпитван за друго негово
провинение, за което бил понесъл наказание преди 11 години. Очевидно било,
че членовете на ОС извършили преценка, че взетото от УС решение за
неговото изключване единствено на основание наложеното административно
наказание, не било достатъчно мотивирано и в тази връзка било вмъкнато като
основание и условното осъждане преди 11години, за което ищецът бил
реабилитиран по право.
Общото събрание нямало право да допълва основанията и мотивите на
управителния съвет, а единствено да гласува потвърждава или не решението.
Липсата на конкретизация на допуснатите от него нарушения препятствала и
правото му на защита. В чл. 24 от устава нямало хипотеза, при която ловецът
следвало да бъде изключен за това, че притежава черепи на животни, без
същите да са регистрирани. Реабилитацията също не била сред основанията за
изключване, изброени в чл. 24, ал. 2 от устава.
От изложените в заседанието на ОС мотиви се установявало, че
наказанието изключване било наложено, поради наложената глоба от РДГ П.
за нерегистрирани ловни трофеи и на второ място за това, че преди 11 години
бил условно осъден с присъда от 9 месеца с три години изпитателен срок.
Видно било от свидетелството за съдимост, че бил реабилитиран по право и в
този смисъл не следвало да се счита осъждан. Реабилитацията по чл. 88а НК
4
настъпвала по право, не било необходимо да се прогласява с нарочен съдебен
акт и била абсолютна. От изложеното следвало, че към датата на провеждане
на заседанието на ловна дружина „С.“ и на УС и ОС на сдружението, ищецът
бил неосъждан.
В обобщение, при провеждане на заседанията на УС и ОС на Ловно-
рибарско сдружение „Ч.“, на които било взето решение за неговото
изключване, били нарушени следните императивни норми на Устава на
сдружението:
1/ заседанието на УС било свикано в нарушение на чл.31 от устава на
сдружението, а именно при наличие на график;
2/ на заседанието, на което било взето решение за изключване, не бил
уточнен срок, за който ищецът бил изключен, императивно задължение на УС,
според чл. 24, ал.3 от устава, който срок не можел да бъде по-малък от две
години. Според установената и постоянна съдебна практика, неопределянето
на срок на наложеното наказание, било пропуск от съществено значение. В чл.
24, ал. 3 от Устава бил определен минимален, но не и максимален срок на
санкцията. Липсата на конкретизация на продължителността на санкцията
нарушавала както правото на защита, така и правото на членство на
наказаното лице. В този смисъл било решение № 38/24.02.2011г. на ОС-
Шумен по гр.д. № 696/2010г.
3/ ищецът оспорва и легитимността на УС, предвид обстоятелството,
че според чл. 29 от устава членовете се избирали от ОС за срок от 5 години. В
случая нямало данни в търговския регистър за това, че УС бил избран
легитимно при спазване на предвидения в устава ред;
4/ не бил спазен и редът за свикване на ОС. Чл. 26, ал. 3 от предвиждал,
че ОС се свиква с решение на УС, взето на заседание, с писмена покана,
указваща дневния ред, часа, дата и мястото на провеждане на заседанието на
ОС и по чия инициатива се свиквало. Липсвали данни за спазване на този ред.
Нормата била част от правния режим по свикване на ОС и поставяла
императивни изисквания за съдържанието на поканата, които били от
значение за редовността на провеждане на ОС и за законосъобразността на
взетите от него решения. В този смисъл било решение № 62 от 21.03.2022г. на
ОС - Бургас по т. д. № 319/2021г.
5/ не били налице данни да са били изпълнени и останалите условия,
5
предвидени в чл.25, ал.5 от устава, поканата да е поставена на видно място и
за провеждането на ОС да е било изпратено копие от покана до УС на
Националното ловно-рибарско сдружение за информация.
6/ тъй като не бил предварително уведомен за това, кои негови
действия ще се обсъждат на заседанието на УС на 12.04.2024 г., ищецт бил
лишен от право на защита на членствените му права.
7/ в протокола от заседанието на УС, проведено на 12.04.24г. и в
протокол от заседанието на ОС, проведено на 31.05.24г., не били изложени
мотиви. Наложеното наказание на основание чл.24 от устава се явявало
бланкетно, възпроизвеждащо посочената норма, без посочване на действията,
изпълващи съдържанието на горното основание.
8/ правото му на зашита било недопустимо ограничено и с оглед факта,
че на заседанието на УС не бил допуснат да присъства от самото му начало, а
бил помолен да изчака отвън, след което бил извикан, но не му били дадени
разяснения, а единствено му бил зададен въпрос дали оспорва изключването.
Моли съда да постанови решение, с което отмени като
незаконосъобразно решение на общото събрание на сдружението от 31.05.24г.
заседание, с което било потвърдено решение на управителния съвет на
сдружението от 12.04.24г., с което му било наложено наказание изключване от
Сдружение на ловците и риболовците „Ч.“ с.Х..
В срок е постъпил отговор от ответника.
Решението на управителния съвет било взето в присъствие на ищеца и
подробно били разгледани извършените от него нарушения. Мотивите по
същество се съдържали в подробните обяснения на председателя на ЛРД „С.“,
И. Д., разискванията по случая от членовете на УС, в.т.ч. и обясненията на
ищеца.
Ответникът счита, че при налагане на наказанието не били нарушени
процедурни правила. Посочените нарушения били извършени от ищеца, а
наложеното наказание било законосъобразно.
Производството е по чл. 25, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Предявен е иск за отмяна на решение на общото събрание на СЛР „Ч.“
с.Х. от 31.05.24г., с което е потвърдено наложеното на ищеца от управителния
съвет на сдружението наказание изключване от членство в ЛРС „Ч.“ – Х..
6
Не е спорно, че ищецът е бил член на сдружението, както и вземането
на оспорваното решение на ОС, след решение на УС.
Спорно е обстоятелството дали в решението на управителния съвет за
изключване на ищеца били посочени конкретни нарушения на устава, с
посочване на конкретни факти, както и дали решението било мотивирано с
посочване на разпоредбите на устава и закона, които били нарушени.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените в исковата молба факти,
както и да обоснове твърдението, че постановеното решение на УС на СЛР
„Ч.“ с.Х., потвърдено от общото събрание на сдружението, , било неправилно
и незаконосъобразно.
В тежест на ответника е да докаже както наличието на вменените
нарушения на закона и устава, съответно на законосъобразното провеждане на
заседанията на ловната дружина, управителния съвет и общото събрание на
сдружението.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Според разпределената с доклада по делото тежест на доказване, в
тежест на ответника е било поставено установяването, при условията на пълно
и главно доказване на обстоятелствата, че заседанията на ловната дружина
„С.“, управителния съвет и общото събрание на Ловно-рибарско сдружение
„Ч.“, са били свикани и проведени в съответствие с устава на сдружението и
разпоредбите на ЗЮЛНЦ, т.е. при наличие на редовна покана до членовете,
обявена по надлежния ред, със съдържанието, изискуемо от устава, в
предвидения от него срок преди заседанията, както и че решенията на
органите на сдружението са били взети при наличието на съответните кворум
на присъстващите и мнозинства.
На ответника е била възложена и тежестта да докаже вменените на
ищеца нарушения на устава и закона, представляващи основания за
изключване. При кумулативната даденост на тези предпоставки следва да се
приеме, че наказание изключване съответства на извършеното нарушение,
поради което е правилно и законосъобразно, а искът срещу решението –
неоснователен.
Обратно, ищецът следва да докаже твърдените нарушения на устава и
закона при свикване и провеждане на заседанията на органите на
сдружението, както и това, че наложеното наказание е в нарушение на
7
императивни правила на закона, затова е незаконосъобразно.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема за
установено следното:
Представен е неподписан от съставилия го протоколчик Г.К-, протокол
№ 1/16.03.24г. от общо отчетно събрание на ловна дружина „С.“ /л.82-87/,
който е заверен с печат „вярно с оригинала“ и нечетлив подпис. Като проект за
частен свидетелстващ документ, той може да има единствено значението на
индиция за записаните в него изявления на участниците в събранието.
Посочено е в преамбюла на протокола, че събранието е било отчетно,
т.е. от рода на годишните събрания, които според чл. 35, ал. 1 от устава на СЛР
„Ч.“, следва да се провеждат най-малко веднъж годишно, не по-късно от 31
март.
В посочения протокол бланкетно е било записано, че обявите за
събранието са залепени на необходимите места, така също са били използвани
и други начини за уведомяване на ловците, така че всички са били уведомени в
законовия срок на провеждане на събранието. Едновременно с това, не са
представени нито решение на управителния съвет на сдружението за свикване
на общото събрание на дружината, нито в случай, че се приеме, че събранието
е извънредно, писмено искане на 1/3 от членовете, депозирано пред УС и
съответно на него решение за свикване на извънредно събрание, както изисква
чл. 35, ал. 2 от устава.
Доколкото една от точките в дневния ред на събранието от 16.03.24г. е
била предложение за изключване на ищеца Р. М., за да се приеме, че както
ищецът, така и останалите членове на дружината са били редовно поканени за
събранието, необходимо е да се докаже, че съдържанието на поканата по чл.
35, ал. 3 от устава – дневен ред, дата, час, място за провеждане и по чия
инициатива се свиква, е било съобщено на членовете най-малко две седмици
преди посочения ден, като членовете се известявали по ред и начин,
определен от УС на сдружението, според чл. 35, ал. 3, изр. 2 от устава.
Макар в устава да не е изрично предвидена писмена форма на поканата
/като това изрично е предвидено за ОС на сдружението – чл. 26, ал. 3 от
устава/, посочването в протокола, че поканата е била залепена на
необходимите места, предполага, че същата е била съставена в писмена форма.
Доколкото не е представена нито поканата, нито са събрани някакви
8
доказателства за свикване на събранието /писмени или гласни/, не може да се
направи обоснован извод, че членовете на дружината са били уведомени за
него при посочения дневен ред, в изискуемия двуседмичен срок преди
провеждането му.
Отделно от това, доколкото липсва и решение на УС за свикване на
общото събрание на дружината, не може да се приеме за доказан друг ред и
начин за известяване на членовете /по телефон, електронни съобщения,
социални мрежи и пр./, според чл. 35, ал. 3, изр. 2 от устава.
Съставилият протокола от 16.03.24г. протоколчик Г.К-, е бил разпитан
като свидетел. Последният установява, че водел записки от събранието на
ръка, след което най-вероятно председателят на дружината И. Д., съставил
печатния текст на протокола на компютър. Свидетелят К- се подписал два
пъти под един и същи текст на напечатания протокол – един за сдружение „Ч.“
и един за съда в А..
По отношение на нарушението, за което ищецът Р.М. е бил наказан с
изключване, в посочения протокол от 16.03.24г. липсва каквато и да е
индивидуализация. Формулировката в дневния ред, т. 3 „разглеждане
поведението на Р. М. и вземане на решение“, не сочи на никакво конкретно
нарушение.
Никакво конкретно нарушение като време, място и начин на
извършване, с което Р. М. да е осъществил някое от нарушенията, основание
за изключване, според чл. 24, ал. 2 от устава [ т.1 – деяния, квалифицирани
като бракониерство; т. 2 осъждане за умишлено престъпление с влязла в сила
присъда; т. 3 кражба или умишлено убиване на ловно куче; т. 4 – причиняване
на смърт или тежка злополука с ловно оръжие по време на лов при доказана
вина; т. 5 злоупотреба с парични средства и имущество на сдружението]
според протокола, не е било обсъждано на събранието от 16.03.24г. Посочено
е било единствено, че председателят е изтъкнал причините и мотивите, в
около 10 точки, довели до предложението за изключване, но нищо от тези
причини и мотиви не присъства в протокола.
Вярно е, че към исковата молба са приложени печатни материали /л.
17-20/, които съдържат т.нар. „мотиви“ в единадесет точки, които довели до
предложението за изключване на Р.М., но нито един от тях не е възпроизведен
в протокола от 16.03.24г., така че липсва пълно и главно доказване на това за
9
какво нарушение М. е бил предложен за изключване.
Действително при обясненията си, дадени пред съда в качеството си на
подсъдим по н.ч.х.дело за клевета № 222/24г. на РС-А., председателят на
ловната дружина „С.“ И.Д. е обяснил следното /л.101/: „Тези мотиви, които
дадох на Р. М., не съм ги давал на управителния съвет. Там въобще не съм
раздавал. Там дори и не съм си водил записки. Там дори, честно казвам, бях
само на Н., защото ми каза : „Гол протокол, нали, трябва да има някакви
мотиви“. Викам му готово. Там също си ги спомням, ама минаха няколко дни
и му ги написах по спомен какво съм говорил. Да, това което каза на г-н С., аз
го казах на общото събрание на дружината“.
Или от изложеното следва, че след като не са били посочени конкретни
нарушения в протокола от 16.03.24г., председателят на дружината И.Д. ги е
допълнил с посочените печатни материали пред управителния съвет на
сдружението.
Това е така, защото тези обяснения, макар дадени от подсъдим в
наказателно производство по друго дело, на първо място се отнасят до
неизгодни за него факти, на следващо място липсва оригинал на протоколна
книга на дружината, която да отразява действително протоколираните
изявления и най-после тези обяснения съвпадат с показанията на свидетеля
Г.К-.
Предложението за изключване на Р.М., въз основа на решение на
дружината от 16.03.24г., е било разгледано на заседание на управителния съвет
на СЛР „Ч.“ от 12.04.24г. С решение от 12.04.24г. управителният съвет на
сдружението /л.12/, Р.М. е бил изключен от СЛР „Ч.“ за това, че след
изслушване казал, че „закупил трофеите от благороден елен от Г. и затова
няма документи за тях и че през годините е бил уставен ловец, който се е
грижил за дивеча и е плащал членския си внос в сдружението“, което е в
съответствие л. 18-19, т. 8 от посочените по-горе печатни материали.
Поради пестеливото описание на нарушението в протокола от
12.04.24г. не е ясно кога е извършено нарушението – дата, месец, година; от
кого е установено и въз основа на какви доказателства; дали нарушението е
извършено виновно и при какви обстоятелства, доколкото е представено чисто
свидетелство за съдимост /л.104/; не е посочено за какъв състав на нарушение
на устава по чл. 24, ал.2 е наложено наказанието изключване; няма данни да е
10
посочен срок на изключването, в нарушение на чл. 24, ал. 3 от устава.
По подадената жалба от 20.04.24г., срещу наложеното наказание /л.15-
16/, общото събрание на сдружението с решение от 31.05.24г. е потвърдило
наказанието изключване за Р.М. /л.14/, като е било посочено, че Р.М. бил
осъден за незаконно оръжие и убит дивеч на лишаване от свобода от 3г. и 8м.,
като изтърпяването му било отложено с изпитателен срок, било установено, че
превозва 4 броя трофеи от благороден елен без съответни документи
(разрешително за лов) и с неясен произход – отново не е посочено за какво
нарушение е изключването и за какъв срок.
Отново не са представени доказателства за редовно свикване и
провеждане на общото събрание на СЛР „Ч.“ – Х. – решение за свикване на
събранието на УС и писмена покана съдържаща дневния ред, мястото и часът
на провеждането му и по чия инициатива се свиква, чл. 26, ал. 3 от устава;
доказателства за връчване лично срещу подпис на всеки избран делегат, най-
малко 30 дни преди насрочения ден на заседанието; доказателства за писмено
уведомяване на делегатите за дневния ред, мястото и часът на провеждането и
по чия инициатива се свиква, както и за поставянето й на видно място в
управлението на сдружението и изпращането на копие в УС на Националното
Ловно-рибарско сдружение за информация; не е представен списък на
присъстващите делегати. Решението на общото събрание е изведено с изх.
номер от 11.06.24г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Искът е предявен от надлежна страна. Ищецът е член на ЛРС „Ч.“ – Х.
и в срок е оспорил решението на общото събрание от 31.05.24г.
Това е така, защото искът е предявен на 01.07.24г., като се презюмира,
че решението за изключването не би могло да бъде узнато преди извеждането
на протокола от 11.06.24г., доколкото ищецът е присъствал на събранието, но
преди гласуването е напуснал залата.
Разгледан по същество, е основателен.
Наказанието изключване на член от ловно-рибарско сдружение „Ч.“ –
Х. може да бъде наложено при установяване на нарушенията, предвидени в
чл. 24, ал. 2 от устава на сдружението.
Всяко отделно нарушение представлява отделен фактически състав,
който трябва да отговаря на основните признаци на нарушението от обективна
11
и субективна страна, т.е. да е уточнено от кого, кога и къде е извършено, при
какви обстоятелства, дали е извършено умишлено или по непредпазливост.
Това описание на нарушението е един минимален стандарт, който без
да превръща органите на сдружението в съд, дава възможност на органа да
прецени дали да наложи най-тежкото наказание изключване за определено
нарушение, така и на члена на сдружението да се защити. Необходимо е да се
посочат доказателства, които установяват нарушението, за да е възможна
проверката на вмененото нарушение.
В случая тези минимални изисквания не са били изпълнени – общото
събрание на дружината чрез председателя е предложило изключване за
неконкретизирани нарушения, управителният съвет е свел нарушението до
едно – също неконкретизирано нарушение според горните изисквания, и е
наложил за него наказание изключване, а общото събрание на сдружението
без обсъждане е потвърдило изключването.
Отделни са нарушенията на устава и закона при свикване и провеждане
на събранията на органите на сдружението.
Не е случайно обстоятелството, че уставът на сдружението е
предвидил многостепенна защита на членството при изключване –
първоначално по предложение на дружината, след това с решение на
управителния съвет и накрая с решение на общото събрание, а в последна
сметка – пред съда. Тази засилена защита означава както възможност за
органите на сдружението да проверят твърдяното нарушение, да съобразят
доказано ли е и да балансират тежестта на наказанието с тази на нарушението,
ако е безспорно доказано, а също с възможността на члена на сдружението да
се защити. Затова оспорваното решение противоречи на чл. 24, ал. 2 от устава
на сдружението и чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, поради което следва да се отмени.
Доколкото е представено чисто свидетелство за съдимост /л.104/, не
може да се приеме, че ищецът и изключен на основание чл. 24, ал. 2, т. 2 от
устава.
Фактът, че ищецът е заверил ловния си билет в ЛРС „С.“ е без значение
в случая, тъй като последното не води до прекратяване на членственото му
правоотношение в ЛРС „Ч.“, доколкото е било висящо производството по
оспорване на изключването. Затова докато не бъде прекратено членството в
едно сдружение с влязъл съдебен акт, не е допустимо валидното приемане и
12
регистрация в друго сдружение.
С оглед на изхода на делото ответникът следва да се осъди да заплати
на ищеца направените по делото разноски от 2 631,60лв., от които 31,60лв. –
държавна такса, 2 600лв. адвокатски хонорар.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 25 ЗЮЛНЦ по иск на Р. И. М., ЕГН
*******, съдебен адрес с. П., ул. О. № *, адв. М. П., решение от 31.05.24г. на
общото събрание на Ловно-рибарско сдружение „Ч.“ – Х. ЕИК ******* с
адрес с. Х., обл. С., ул. К. *, представлявано от Б. К., с което е потвърдено
решение от 12.04.24г. на управителя на сдружението с което му е наложено
наказание изключване, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ЛРС „Ч.“ – Х. да заплати на Р. И. М. разноски по делото от
2631,60лв., от които 31,60лв. – държавна такса, 2 600лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му пред Апелативен съд – П..
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
13