Определение по дело №559/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1291
Дата: 24 октомври 2018 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510100559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2018

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

24 октомври

 

2018

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

559

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез пълномощника юрисконсулт Нина Ангелова Стоянова, срещу С.Т.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД. Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение. Съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения: 

           Ищецът твърди, че на 21.01.2017г., между „Аксес Файнанс“ ООД като Кредитор и С.Т.Л. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № 493211, съгласно който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 600.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН-кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. С.Т.Л. е усвоила сума в общ размер на 600.00 лв. от предоставения кредитен лимит, като дължимата към настоящия момент главница е в размер на 600.00 лв. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателят дължи дневен лихвен процент, инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в настоящия случай същата е в размер на 51.36 лв. за периода от 24.01.2017г. - датата на първата транзакция по кредитната карта, до 6.04.2017 г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Страните са договорили, в случай че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението - от 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. В конкретния случай на ответницата е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 120.00 лв.

Разпоредбите на договора за кредит, предвиждат, че ако кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. В настоящия случая ответницата дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лв.

Ищецът твърди, че между  „Аксес Файнанс“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 11.11.2016г. и Приложение №1 от 10.08.2018г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.  

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2025/2017г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 600.00 лв.-главница, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 51.36 лв.-договорна лихва за периода от 24.01.2017г. до 06.04.2017г.; 120.00 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 197.50 лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Претендира разноски.

           В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. Р.Д..

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.  9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

           3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, при условията на чл. 153 от ГПК. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, или възражения. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; наличието на договорна клауза за неустойка и наличието на предпоставките за нейната дължимост, основанието и размера на претендираните суми за такси и разноски.

Ответникът следва да докаже и всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици.

           На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 2025/2017 г.  по описа на РС – Дупница.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2018г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

            ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. 2025/2017 г. по описа на РС – Дупница.

            ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: