ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
Гр. Перник, 31.05.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 250 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 и
чл. 274, ал. 1, вр. чл. 419 ГПК.
Образувано е по повод възражение, вх. № 5269/19.10.2018 г. (пощ. кл. с дата
17.10.2018 г.), подадено от СД „Вестен, Коеви и СИЕ“ чрез адв. В.И. Ж. срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение № 2432/***
г. по ч.гр.д. № 2742/2013 г. по
описа на Районен съд П..
Във възражението се излагат съображения, че заповедта не е била надлежно
връчена на длъжника от съдебния изпълнител – в нарушение на нормата на чл. 50,
ал. 3 ГПК, поради което същият е бил лишен от възможността да оспори вземането
в срок. Поддържа се, че с поканата за доброволно изпълнение е връчено
единствено копие от изпълнителния лист, но не и от издадената заповед за незабавно
изпълнение. Посочва се, че на 17.09.2018 г. страната се е сдобила с незаверен
препис от делото, по което е издадена заповедта, която дата следва да се счита
за меродавна относно момента на нейното узнаване. Възразява се срещу
дължимостта на вземането по оспорената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Към възражението е приложена и частна жалба по чл. 419 ГПК срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, върната
от администриращия съд след неизпълнение на указанията му да бъде внесена
държавна такса в размер на 15,00 лв. за нейното разглеждане. Срещу
постановеното връщане е постъпила частна
жалба, вх. № 8223/15.03.2019 г. – редовна и допустима, която също е предмет
на проверка в настоящото производство. В същата се навеждат доводи са за
неправилност на дадените указания от страна на администриращия съд и са
изложени съображения за дължимост на таксата, единствено при условие, че
възражението по чл. 423 ГПК бъде прието от въззивния съд.
След осъществена процедура по размяна на книжа насрещната страна „Юробанк
България“ АД е депозирала писмен отговор, с който се оспорва процесуалната
допустимост на постъпилото възражение, със съображения, че длъжникът е узнал за
издадената заповед в момент, предхождащ посочения във възражението. По същество
се поддържа, че не е налице хипотеза на ненадлежно връчване на заповедта, като
се претендират разноски.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Длъжникът, който е бил лишен от възможността да възрази по реда на чл. 414 ГПК срещу вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение, може да оспори
същата в едномесечен срок от нейното узнаване, при наличие на някое от
алтернативните основания, посочени в чл. 423, ал. 1 ГПК. Посоченият в чл. 423
ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. Моментът на узнаване на заповедта е
фактически въпрос, от значение за допустимостта на възражението и при
преценката дали срокът е спазен съдът изхожда от твърденията на страната и
събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за момента
на узнаване на факта, че е била издадена заповед.
Ч.гр.д. № 2742/2013 г. по описа на РС П. е образувано по заявление на
„Юробанк България“ АД срещу дружеството молител. Издадена е заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп. дело № 1019/2013 г. при ЧСИ С. Б., рег. № ***
на КЧСИ и район на действие ПОС. От представеното от ЧСИ С. Б. заверено копие
на ПДИ се установява, че ПДИ е изпратена на 15.07.2013 г. на адреса на управление
на дружеството длъжник и е получена на 30.07.2013г. от лицето И. К. с
отбелязване, че същата е майка на управителя.
От представения двустранен Протокол от ***г. (л. 63), съставен по
изпълнително дело 1019/2013 г., се установява, че на тази дата единия от
двамата управители на дружеството (действащи заедно и поотделно видно от
справката от ТР към АВ по заповедното дело), а именно – В. С. К., е предала на
ЧСИ С. Б. ключ от ипотекиран имот с адрес, който съвпада с адреса на управление
на дружеството длъжник, съгласно ТР към АВ.
При тези данни съставът на Окръжен съд Перник намира, че постъпилото
възражение се явява процесуално недопустимо, тъй като е депозирано след
едномесечния срок по чл. 423 ГПК, в който длъжникът е узнал за заповедта.
От представения протокол от ***г., подписан от представляващ дружеството
длъжник, се установява, че единият му управител е научил за изпълнителното дело
най-късно на датата, на която е предал на ЧСИ С. Б. ключовете от апартамента, в
който е и седалището на дружеството.
От този момент дружеството е имало обективна възможност да се запознае с
изпълнителното дело, съответно – с приложената по него заповед за изпълнение, и
да упражни правата, които му дава ГПК за защита, и от този момент започва да
тече и преклузивният по чл. 423 ГПК, който е изтекъл на 30.09.2013 г. В този
смисъл са и мотивите към Определение № 649 от 07.10.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4341/2015 г., IV г. о., според което: „Дали, а и кога, страната ще се запознае с
изпълнителното дело или делото по издаване на изпълнителното основание, зависи
изцяло от личната й преценка. Релевантен е моментът на узнаването на факта, че има издадена заповед,
защото от този момент страната е в обективна възможност да упражни правото си
на защита срещу нея с предвидените в закона способи в съответните срокове.“.
Възражението по чл. 423 ГПК е подадено на 17.10.2018 г. – повече от пет
години по-късно, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане.
Частната жалба,
вх. № 8223/15.03.2019 г., депозирана срещу връщането на жалбата по чл. 419 ГПК,
следва да бъде оставена без уважение.
Подадената с възражението по чл. 423 ГПК частна жалба следва да съответства
на всички изисквания за редовност и допустимост на частните жалби, в т.ч. да е
внесена изискуемата такса за нейното разглеждане. Единственото условие за
редовност на тази частна жалба, което не подлежи на проверка при нейното
администриране, е за спазване на срока по чл. 419 ГПК, защото срочността на жалбата
е непосредствено обусловена от това дали окръжният съд ще приеме възражението
по чл. 423 ГПК. По останалите изисквания за редовност частната жалба по чл. 419 ГПК подлежи на проверка от администриращия съд. Това е така, защото самото
производство по чл. 423 ГПК не е двуфазно и със същият акт, с който приема
възражението по чл. 423 ГПК, окръжният съд трябва разгледа и частните жалби по
чл. 413 ГПК и чл. 419 ГПК, а това изисква те да са редовни, включително и да е
заплатена изискуемата държавна такса.
В процесния случай това не е било сторено, като администриращият съд в
рамките на своята компетентност е констатирал нередовността и двукратно е дал
ясни и конкретни указания на страната за размера на таксата и срока, в който
същата следва да бъде внесена. Въпреки че молителят е бил предупреден за
неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията, посочените
нередовности не са били отстранени, поради което правилно жалбата по чл. 419 ГПК е била върната и разпореждането на ПРС следва да се потвърди.
С оглед постановения правен резултат на молителя не следва да се присъждат
разноски, а насрещната страна не е представила доказателства за действителното
извършване на такива, поискани с писмения отговор.
Воден от гореизложеното, Окръжен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражението по
чл. 423 ГПК с вх. № 5269/19.10.2018 г., от СД „ВЕСТЕН, КОЕВИ и СИЕ“ срещу
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2432/*** г. по ч.гр.д. № 2742/2013
г. по описа на Районен съд П..
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 2742/2013 г. по описа на Районен съд П.,
с което е върната, приложената към
възражението по чл. 423 ГПК с вх. № 5269/19.10.2018 г., частна жалба по чл. 419 ГПК от СД „ВЕСТЕН, КОЕВИ и СИЕ“ срещу разпореждането за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2432/*** г. по ч.гр.д. № 2742/2013 г. по описа на Районен съд П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без разглеждане възражението по чл. 423 ГПК, може
да бъде обжалвано в едноседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд София.
В частта за потвърждаване на Разпореждането на ПРС от
19.02.2019 г. настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.