Определение по дело №1678/2019 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                               №                                                   гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ-ти СЪСТАВ, в закрито заседание на  шести март  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров

 

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1678 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          С определение № 16378/2.12.2019 г. по адм.дело № 13328/2019 г. на ВАС е обявено за нищожно определение № 2404/24.09.2019 г. по адм.дело № 1678/2019 г. по описа на АС-Варна ,с което е било отменено определението  от 17.09.2019 г. за изпращане на делото по подсъдност на РС-Варна,съответно постановено е  връщане на делото на АС-Варна за процедиране съобразно диспозитива на протоколното определение от 17.09.2019 г.

          В изпълнение на определението на ВАС,делото е било изпратено по подсъдност на РС- Варна,който с определение № 16603/13.12.2019 г. по гр.дело № 20390/2019 г. е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

          С определение № 10/25.02.2020 г. по гр.дело № 57/2019 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС е постановено,че компетентен да се произнесе по иска,предявен от „Евродизайн” ООД срещу Изпълнителна Агенция „Агенция по вписванията” за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е Административен съд-Варна.

          След връщане на делото в АС- Варна е разпоредено от заместник-председателя Мария Ганева  същото да се докладва на съдия Красимир Кипров – докладчик по адм.дело № 1678/2019 г.  След постановяването на 5.03.2020 г. от съдия Кипров на разпореждане за извършване на преценка относно образуване на делото с нов номер,делото е докладвано на зам.председателя М Г,но ново разпореждане не е постановено от същата.

          При продължаване съобразно гореизложените обстоятелства на съдопроизводствените действия с извършването на проверка относно допустимостта на предявеният иск, съдът намира същият за недопустим по  съображения за приложимост на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ. Искът  е предявен срещу ИА „Агенция по вписванията” на основание чл.28,ал.2 от ЗТРРЮЛНСЦ  и  има за предмет присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 157,50 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по т.д. 549/2019 г. по описа на ВОС,с решението по което е отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията с рег.№ 20190326135906-2/1.04.2019 г.

Производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа „Обжалване на определенията“ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.

При така уреденият предмет на обжалване, производството пред съда по разноските  /Варненски окръжен съд/ не е охранително, тъй като  не произтича от дължима  и постановена от съд защита, а представлява израз на упражнен съдебен контрол за законосъобразност на постановен от извънсъдебен орган акт. Този характер на производството не подлежи на промяна,поради  различно приетото в решение № 342/22.04.2019 г. по т.д. 549/2019 г. по описа на ВОС.

Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ действително препраща към реда по ЗОДОВ,който обаче съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3  е приложим само, когато не съществува друг закон или указ,които да са предвидили специален начин на обезщетение.

Доколкото казусът касае претенция за обезщетение,поради неприсъдени разноски в производството пред ВОС,то друг процесуален ред за удовлетворяване на същата съществува и това е  редът  по чл. 81 от ГПК. В производството по отмяна на отказа на длъжностно лице по регистрацията и при направено искане, съдът е бил длъжен да присъди направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски и тъй като в конкретният случай това не е било сторено,за ищеца съществува процесуалната възможност да иска изменение на съдебното решение в частта му за разноските – чл.248 от ГПК.

Съдебната практика на ВАС по този въпрос е противоречива, като  настоящият съдебен състав изцяло споделя  практиката създадена с определение № 3734/14.03.2019 г.  по адм.дело № 2540/2019 г. на І отд., определение № 10927/18.09.2018 г. по адм.д. № 11043/2018 г., решение № 15391/11.12.2018 г. по адм.д.№ 8925/2018 година  III отд., определение № 712/17.01.2019 г.  по адм.д. № 15653/2018 г. ІV отд.

Недопустимостта по гореизложените съображения на  предявеният иск, налага прекратяване на  съдебното производство по него без присъждане на разноски за ответника,каквито той не е претендирал,видно от отговора на исковата молба,приет със с.д. 11411/17.07.2019 г.

Предвид изложеното , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПРЕКРАТЯВА  съдебното производство по адм.д. № 1678/2019 год. по описа на Административен съд – Варна,като връща исковата молба на „Евродизайн” ООД гр.Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

                                        

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ :