№ 471
гр. Пазарджик, 01.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
и прокурора Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
от общ характер № 20245220200106 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Подсъдимият П. Н. В., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява се лично и с адв. Д. К. от АК – Перник, редовно
упълномощен да го представлява.
Частните обвинители в процеса И. С. А. и А. М. Г., редовно уведомени
от предходното съдебно заседание, не се явяват. Представляват се в процеса
от надлежно упълномощения повереник адв. Валерий Пейчев.
Свидетелите Й. Й. и С. Г., редовно призовани, се явяват лично.
За РП Пазарджик се явява прокурор Н. Т..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ПЕЙЧЕВ:- Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
С. Т. Г.: Роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в същия град, българин,
1
български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан,
без родство, ЕГН **********.
Й. К. Й.: Роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в Стрелча, българин,
български гражданин, с средно специално образование, разведен, работещ,
неосъждан, без родство, ЕГН **********.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Обещаха да говорят истината.
Свидетелят Й. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на С. Г..
СВИДЕТЕЛЯТ С. Г.: Доколкото си спомням случаят беше отреди две
години. Бях нощна смяна на 13 февруари с колегата Й. от 20.00 часа до
сутринта на 14 февруари до 08.00 часа. Беше доста студено. И. А. и А. Г.
бяха на работя. Около 23.20 часа вечерта получихме сигнал за съдействие от
колегата А.. Колегата каза, че е спрял за проверка водач, който е много
агресивен, заплашва да ги ликвидира и да отидем на място. Отправихме се на
адреса кръстовището на ул.“Г.Б.“ и ул.“П.Х.“. При отИ.ето видяхме колегата
А. заедно с водача да стоят пред лек автомобил марка Опел церен на цвят.
Сленахме от патрулния автомобил. Колегата А. беше взел личната карта на
водача, но водачът отказваше да си даде СУМПС и каквито и да е документи
на автомобила. Беше доста агресивен „Ще би бия, ще ви набия, ще ви
приключа“, отправя псувни „Педали, какви сте вие да ми извършвате
проверка, няма да ви дам нищо“. Колегата А. запази самообладание, прикани
няколко пъти да даде водачът проба на техническото средство, но той отказа
– „Педали, няма да надувам нищо, няма да ви давам никаква проба за
алкохол!“, при което А. влезе в патрулния автомобил и започна да въвежда
данните на водача в системата, за да състави акт. Той се намира в залата
водачът / сочи подсъдимия/. Ние с Й. останахме при него, тъй като колегите
почнаха да съставят документи в автомобила, при което В. откъсна един клон
от дърво, в близост, клонът беше около 50 см, за дебелината не мога да
твърдя. Насочи се към патрулния автомобил и с думите „Педерасти такива,
ще ви бия с тоя клон!“, като замахваше с клона. Не помня дали г-н В. хвърли
клона или аз или колегата Й. му го взехме от ръцете. Взе портфейла си,
мъжки голям и го хвърли от дясната страна на патрулния автомобил – удари
се в стъклото - предното дясно стъкло, там седеше колежката. Тя беше доста
2
стъписана, уплашена. Той се приближаваше към патрулния автомобил,
замахна и го удари в стъклото, като продължаваше да отравя заплахи към нас
и колегите „Няма да ви оставя живи, какви сте вие да ми правите проверка!“.
Приведохме го в безпомощно състояние. А. излезе от колата и му постави
белезници. Г-н В. силно миришеше на алкохол и продължаваше да обижда
основно А. и Г., като за нея каза „Искаш ли да чукам вашата колежка на
капака на автомобила вие да гледате – руса кучка, руса курва“. Към А. каза,
че ще отиде до тях и ще чука жена му, а той ще гледа. Ние му поставихме
белезниците и при тези отправени заплахи у нас се породи страх, че може да
направи нещо на колегите. Колегата А. после в районното му състави талон
за медицинско изследване. В. през цялото време обиждаше А., че ще бъде
уволнен на следващия ден, ще ни приключи, няма да останем живи.
Продължаваше с псувните „Педали, педерасти, ще ви приключа!“. С колегата
Й. закарахме В. до ЦСМП където му беше извършен преглед за задържане.
Не посочи никакви заболявания, като при дежурния лекар В. отказа да даде
кръв за изследване за алкохол. Беше върнат в РУ Панагюрище и задържан за
24 часа за пречене на орган на власт. Улица Г.Б. е основна улица в
Панагюрище – там са двете светофарни уредби и често минавам от там. РУ
се намира на ул. Г.Б.. Не мога да кажа какъв вид е дървото, от което В.
откъсна клона. Беше клонът 50-60 см. Замахна с дясната си ръка и го
откърши доколкото си спомням. Размахваше клона към патрулния автомобил
с думите „Педераси такива, какви сте вие да ми правите проверка“.
Физическа съпротива не е оказвал, но беше доста агресивен. Силно
миришеше на алкохол. Колегата А., когато подсъдимия хвърляше портфейла
си, стоеше на шофьорското място на патрулния автомобил, а колежката Г.
седеше на дясната пасажерска страна. Знам, че в районното има експерт,
който специално се грижи за веществените доказателства. Ние не се
занимаваме. Не помня дали той хвърли клона или ние му го взехме.
СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Й. Й..
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Й.: Спомням си случая. На 13.02.2022 г. бяхме нощна
смяна автопатрул с колегата Г.. Имаше и друг патрул от А. и колежКата Г..
Беше 23.20 часа, когато получихме сигнал по радиостанцията от колегата А.
да отидем веднага при тях за съдействие. По гласа колегата беше видимо
3
много притеснен. Каза, че са спрели някакъв агресивен господин, отравящ
заплахи. Пристигнахме след минута, установихме, че бяха спрели „О.А.“,
черен на цвят, това беше точно пред светофара на кръстовището на ул.“Г.Б.“
и ул.“П.Х.“. При слизането ни видях, че колегата А. държи някакъв
документ, мисля, че личната карта на господина /сочи подсъдимия/. Той
беше си напуснал личния автомобил и отправяше заплахи и обиди към
колегите Г. и А. – казваше, че ще ги убие, псуваше, наричаше ги с най-
различни обидни думи „боклуци, педерасти“, започна и нас да обижда – „ И
вие ли дойдохте, боклуци такива, какви сте вие да ме спирате?„. Започна да
уволнява, ще ни бие, ще ни ликвидира – това говореше. След като
пристигнахме, понеже въпросният господин не е надул апарата, за да се
направи проба за алкохол, защото и според мен видимо беше много пиян и
миришеше колегата А. го помоли пак да надуе апарата – той пак „какви сме
ние, няма да надува нищо„. След това колегата започна да съставя АУАН за
отказ. Господинът стана още по агресивен – отиде от другата страна на
тротоара и откъсна клон от едно дърво. Беше метър – метър и нещо клона.
Започна да удря по земята пред патрулния автомобил, заканваше се, че ще ни
бие с него и постоянно с неговите псувни и обиди. Предупредихме го с Г. да
внимава – той пак продължи. Не помня дали аз или Г. му взехме клона или
той сам го хвърли. След това мина от дясната страна на патрулния
автомобил, в който бяха колегите Г. и Александров и хвърли портфейла си по
дясното стъкло – там седеше колежката Г.. След като имаше такива
агресивни заплахи, а и се закани, че ще чука колежката на предния капак на
автомобила, ние с колегата Г. го приведохме в момент на задържане.
Колегата А. излезе и му постави белезниците. Беше предупреден, че ще бъде
задържан за неизпълнение на нашите разпоредби. Отведохме го до
районното, след това с Г. го заведохме и до Бърза помощ господина. А. беше
издал талон за медицинско изследване, да даде кръв. В спешното отделение
също се държеше агресивно, продължаваше да обижда, да заплашва, отказа да
даде кръв и това трябва да е отразено. Това е което мога да кажа. Не си
спомням дали с едната или с двете ръце откърши клона. Държеше в дясната
ръка портфейла и него удари по стъклото. Чу се силен шум и ние се
притеснихме от това нещо и затова го задържахме – да не нарани колежката
или да не направи някаква щета по служебния автомобил. Не съм забелязал
подсъдимият да има някакви ограничения в движенията си. Не мога да опиша
4
точно дървото, но не беше ниско. По-високо от мен беше дървото – аз съм
висок 1,84 см. Дървото беше по-високо от мен. Не мога да кажа дебелината
на дървото, като вид също не мога да кажа. Мисля, че подсъдимият нямаше
наранявания – или поне аз не съм забелязал.
СТРАНИТЕ НЯМАТ ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ КЪМ СВИДЕТЕЛЯ.
СЪДЪТ ПРИКАНИ подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ : Няма да давам обяснения.
АДВ. К.: Представям и моля да приемете амбулаторен лист от
26.03.2024 г. касаещ здравословното състояние на подзащитния ми.
АДВ. ПЕЙЧЕВ И ПРОКУРОРЪТ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото амбулаторен лист за
подсъдимия от 26.03.2024 г.
АДВ. К. : Поддържам искането за назначаване на СМЕ, което направих
в предходното съдебно заседание.
Съдът намира, че следва да се произнесе по искането за назначаване на
СМЕ, с оглед твърденията, че подсъдимият не може с дясната си ръка да
откърши клонът от дърво, така както твърдят разпитаните свидетели.
Съдът намира, че искането не е основателно и следва да се остави без
уважение. Не се събраха на първо място доказателства за вида на дървесината
и оттук нататък за нейната здравина, което ще е необходимо за вещото лице,
за да отговори на въпросите поставени от адв. К. в предходното съдебно
заседание. Освен това по делото няма категорични доказателства дали точно
с дясната ръка е откършил клона .
Ето защо една такава експертиза по никакъв начин не би допринесла за
изясняване на обективната истина по делото, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия за
назначаване на СМЕ по делото.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателство по делото Фиш
за спешна медицинска помощ №033528/13.02.2022 г. издаден по повод
5
преглед на подсъдимия, с оглед на задържането му на инкриминираната дата,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство Фиш за спешна медицинска
помощ №033528/13.02.2022 г. издаден по повод преглед на подсъдимия,
находящ се на л. 58 по НОХД №132/23 г. по описа на РС Панагюрище.
Съдът на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
събраните на ДП, а именно: справка за съдимост на подсъдимия,
криминалистична справка на л.19, докладна записка на л.22, характеристична
справка на л.29, ДСМПИС, месечен график за определяне на полицейските
органи за периода 01-28.02.2022 г. , ежедневна ведомост, докладни записки,
акт за встъпване в длъжност л. 43, протокол, формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика – л. 45 и сл., протокол на л. 48, акт за встъпване
в длъжност на А. Г., протокол, формуляр за изготвяне на длъжността
характеристика – л.54, акт за встъпване в длъжност на С. Г., формуляр на
встъпване в длъжност л.57-58, заповед за утвърждаване на видове типови
характеристики, заповед за задържане, справка за нарушител л. 63-64- 65- 66,
АУАН л. 67, талон за изследване -л.70-72, ТМИ на л.75.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. ПЕЙЧЕВ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам други доказателствени искания. Да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
6
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, поддържам обвинението,
както е внесено. В хода на ДП и на съдебното производство по безспорен и
категоричен начин се доказа, че подсъдимият при форма на вина пряк умисъл
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 144 ал. 2
НК. Предвид изложеното моля да го признаете за виновен и постановите
осъдителна присъда спрямо него. Съображенията ми за това са следните: На
13.02.2022 г в гр. Панагюрище свидетелите А. и Г. спират за проверка по
ЗДвП подсъдимият В.. Същият вместо да окаже съдействие се държи крайно
агресивно спрямо тях, като се заканва с престъпление против личността –
причиняване на телесна повреда спрямо двамата, заплашва ги с физическа
саморазправа с думите „Ще ви бия“ и извършва заканителни действия –
замахване с клон към тях и замахва с портфейл към предната дясна врата на
служебния автомобил. Безспорно е доказано, че в този момент Г. и А. са на
работа и изпълняват задълженията си като полицаи. Въз основа на така
изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че по несъмнен и
категоричен начин подсъдимият е автор на престъплението, в което е
обвинен. Възприетата обстановка се потвърждава от разпитаните по делото
свидетели – полицейските служители, присъствали на инцидента, които са
възприели непосредствено поведението на подсъдимия, като в показанията си
разкриват преките си впечатления като очевидци относно времето, мястото и
начина на извършване на инкриминираното деяние и причинените от него
вредоносни последици. С описаните по–горе действия подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.144 , ал.2 от НК. От обективна
страна съставът се изразява в обективиране на закана спрямо определени
лица, която е възприета от тях и е могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. В конкретния случай подсъдимият неколкократно е
обективирал заканата с думи, отравяйки директно заплахи към служителите,
че ще ги бие. Същевременно е предприел и конкретни действия, явно
насочени в изпълнение на заканата и с което е поставил в реална опасност
здравето на присъстващите на място Г. и А.. Това е станало в момента когато
подсъдимият е взел клон от дърво и размахвайки го се е засилил към
полицаите с думите „Ще ви бия“, след което е нанесъл удар с ръка в стъклото
на патрулния автомобил. Отправената закана би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето
действително да се е уплашило, а само да съществува основание, че заканата
7
може да бъде реализирана. В този смисъл и с оглед на реализираните от
подсъдимия фактически действия следва да се приеме заканата по чл.144, ал.
2 от НК е осъществена и то именно като закана спрямо личността на
свидетелите и тези на колегите им, като от тяхна страна поведението на
подсъдимия е било възприето, включващо действия и думи, като реална
заплаха за здравето им и в този смисъл съдът следва да кредитира
показанията на свидетелите, които освен поведението на подсъдимия в
напрегнатата ситуация, в която са участвали и единствено създадена от него
описват собственото си емоционално състояние и то в момента когато
подсъдимият непосредствено е отправял заканите си срещу тях. Следва да се
приеме, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, като същият е съзнавал
ясно съдържанието на заканата спрямо полицейските служители, както и
общественоопасните последици от това свое държание, като същият е бил
явно агресивно настроен спрямо тях и целенасочено е отравял обидите и
заплахите си, като е съзнавал, че с действията, които предприема, особено с
размахването на клона на дърво това ще бъде възприето от изплашените
служители именно като реална заплаха спрямо здравето им. Така
субективния елемент на престъплението се обективира в състава на деянието.
Действайки по описания по-горе начин от обективна и субективна страна В.
ангажира наказателната отговорност и съответно налагане на наказание. При
определяне на същите следва да се отчете наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелснтва – високата обществена опасност на деянието,
предвид техният обект, а именно засягането на обществените отношения,
свързани със защита на обществения ред и защита личността на гражданите, а
и с оглед начина на извършване на деянието , липсата на критично отношение
към проявата му, което се обективира с това, че не дава обяснения. Като
смекчаващи вината обстоятелства може да се посочи чистото съдебно минало
и добрите характеристични данни. Считам, че с едно наказание лишаване от
свобода за шест месеца, което да се отложи за изпитателен срок от три
години ще бъде изпълнена личната и генерална превенция.
АДВ. ПЕЙЧЕВ: Уважаема г-жо съдия, ще бъда по-кратък, тъй като
прокурорът достатъчно пространствено изложи всички елементи на
обективната и субективна страна на деянието. Присъединявам се към
казаното от него. Бих добавил – явно воден от вътрешни цели, свързани с
отправяне на закани с действия и думи „Ще ви убия, ще ви ликвидирам!“
8
подсъдимият е целял да настъпи този ефект в моите доверители и те да
преустановят проверката, съответно той да не получи своето наказание за
поведението си като водач. Генералната и личната превенция в случая следва
да бъде много точно и ясно приложена. В. показва едно отрицателно
отношение към обществените отношения и създадения правов ред.
Съзнателно, качвайки се на автомобила в състояние, което не му е
позволявало той е следвало да се съобразява с евентуално въведеното в ЗДвП
поведение и да изпълнява стриктно разпореденото му от органите на реда.
Моля да постановите съдебния акт, като не следва да се утежнява
положението му. Моля да ни присъдите разноски на моите доверители, А. и Г.
които общо за трите инстанции са в размер на по 2000 лева за всеки от
доверителите ми.
АДВ. К.: Госпожо председател, считам, че обвинението не беше
доказано нито от гледна точка на субективната, нито от обективна
страна.Основната част от доказателствата, които са в рамките на настоящото
дело са свидетелските показания, дадени от служителите на РУ Панагюрище
и в основната част от двамата частни обвинители. За тези показания,
включително Окръжният съд обръща внимание, че са противоречиви и
степента на противоречие между тях, а и в рамките на показанията на
отделните свидетели е такава, че считам, даже не следва да бъдат
кредитирани. Все пак ще се базирам на тях, за да мотивирам позицията си.
Давам конкретен пример свидетелят А. спокойно твърди, че клонът е бил 10
см, после 2 см, после отново става на 10 см – т.е. такава разлика във
възприятията, която може да има един полицай сочи, че или стои встрани от
истината или става въпрос за непригодност да изпълнява задълженията си.
Той самият казва в показанията си, че мисълта му не текла много бързо
/цитира показанията/. Той казва, че при задържането подсъдимият оказал
съпротива – всички останали казват, че не е оказал съпротива при
задържането. Освен това НПК по отношение на веществените доказателства
е много ясен / цитира чл.109 -110 НПК/. За съжаление това веществено
доказателство просто е изхвърлено и се поставя въпросът защо и дали въобще
е изхвърлено. Аз твърдя, че такъв клон е нямало и по описание както твърдят
самите свидетели просто няма как да се случи това нещо – А. казва 10 см
клон. Той не може да се отчупи за 15 секунди, има и медицинско
свидетелство дали е имало нараняване по ръцете на В., защото е било студено,
9
зимно време – да се откърши такъв кон няма начин да не остане следа. В
един момент много удобно клонът е изхвърлен и го няма, по ръцете на
подсъдимия няма белези да е откършен. Няма как да не остане някаква
следа. Нито един от частните обвинители не е отишъл на психолог. Това не
означава, че не са се почувствали уплашени, но и двамата твърдят, че такива
случаи почти няма, но едновременно с това го възприемат това което се е
случило за някакъв проблем. Възприемането на заплахата – тези думи трябва
да бъдат възприети като заплаха. Да се приема, че четирима здрави полицаи
възприемат като заплаха размахването на жълто листче, или ще чукат
полицайката на капака, това е много обидно ако е произнесено, но не означава
реална заплаха. Всичко трябва да се приеме в контекста на цялата ситуация.
Какво виждаме – един неадекватен човек слиза, размахва бели листчета,
заплашва, че ще докара човек от африканска държава, че ще уволни всички –
от какво точно са се притеснили, а това че взима клон, удря с него до колата и
всички те стоят и гледат как кърши клон, как обикаля с него – това създава
направо комична атмосфера в показанията. Освен това според свидетелят Й.
Й. – той твърди, че белезниците които са поставени на подсъдимия е било с
цел да не бъде наранена тяхната колежка. Те при каквато и да е заплаха,
която отчетат, че има, при минимален риск за здравето, живота на който и да
е от тях реагират мигновено. Да приемат че оттук насетне ще бъдат оставени
да се удрят с клон, че ще бъдат приключени и убити това е недостоверно –
ако има такова нещо те реагират мигновено. От показанията на Г. се вижда,
колко беше объркана и не помни какво се е случило – дали е била навън, кой
замахва, как замахва, четоха се показанията- когато човек не държи много на
истината просто забравя, а това не е нищожна подробност къде е била, когато
твърди че подсъдимият е направил някакъв акт на агресия – дали в колата е
била, дали вън от колата – цялото това разминаване в показанията от една
страна сочи, че не следва да бъдат кредитирани заради противоречията между
тях, а дори да бъдат кредитирани показват, че реална заплаха, която да се
възприеме от полицейските служители такава няма. Да, може и да има
обидни думи, но заплахата е съвсем друго нещо. Ако са считали, че са били
обидени има съвсем друг ред, при който да защитят правата си. При всичкото
това виждаме, че липсва основателен страх, който да е възбуден у частните
обвинители. По никакъв начин думите, казвани от подсъдимия, разгледани в
своя контекст, те не могат да събудят какъвто и да е страх, още по-малко
10
основателен, че ще изпълни някаква закана, че ще ги уволни, като размахва
жълто листче и ще докара някакъв субект от африканска страна. Ако всичко
казано го синтезирам в две изречения – реално нито е възприета заканата като
закана, нито от страна на подсъдимия е имало каквото и да е желание да
заплашва или каквато и да е възможност да осъществи заплахата си, а
показанията, на които се базира обвинението са непоследователни,
противоречащи си, в определени моменти много далеч от истината. Ето защо
моля да оправдаете подсъдимия изцяло, като моля да постановите съответния
съдебен акт и да присъдите разноски за двете инстанции общо 2000 лева.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА подсъдимия: Присъединявам се към
адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА подсъдимия: Искам да кажа, че съм невинен за
това, за което съм обвинен.
Съдът се оттегли на съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.58
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11