№ 29077
гр. С., 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110162202 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Г. Б., починал в хода на
производството и заместен от наследниците си по закон Р. Г. Б. и Ц. Р. Б., против „К.Ц.“
ООД, „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че имуществото – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.4362.1152.3.28 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение ателие № 7-5, находящо се в гр. С.,
район „Л.“, върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело № 20138400400176
по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, не принадлежи на
длъжниците по изпълнението.
Ищецът твърди, че между П.С.П. – праводател на ищеца, в качеството му на купувач,
и „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД – в качеството им на продавачи, е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4362.1152.3.28 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
14/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота ателие за
творческа дейност, представляващ Ателие № 7-5, заедно с мазе № 7-5. Въпреки изпълнение
на задълженията по договора, до сключване на окончателна сделка по нотариален ред не се
стигнало, поради което ищецът образувал производство по иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД. С решение № 261806/31.05.2022 г. по гр. д. № 14180/2020 г. по описа на СГС, I-13
състав, искът бил уважен, решението било вписано в Агенция по вписванията на 16.11.2022
г., с което ищецът твърди, че станал собственик на имота. Поддържа, че разбрал, че по
отношение на собствения му имот е обявена публична продан от ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 на
КЧСИ по изпълнително дело № 20138400400176, с взискател - „К.Ц.“ ООД, и длъжници -
„А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД. Добавя, че не е уведомяван за образуваното
изпълнително дело, както и че с изненада открил, че входната врата на жилището е разбита,
а ключалката – подменена. Счита, че с оглед изложените обстоятелства има правен интерес
от иска, с който да докаже, че имотът, върху който е насочено изпълнението не принадлежи
на длъжниците, тъй като с извършването на публичната продан ще стане невъзможно
осъществяването на собственическите му права върху процесното ателие. Моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „К.Ц.“ ООД, с който твърди,
че изложеното в исковата молба е само част от реалната фактическа обстановка. Твърди, че
„А.П.Б. 2005“ ЕООД е кредитополучател по Договор за оборотен кредит от 13.10.2009 г.,
сключен с „О.Б.Б.“ АД, като за обезпечаване на задълженията си по договора „А.П.Б. 2005“
ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД са учредили в полза на банката договорна ипотека върху
1
процесното ателие с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 114 от 11.11.2009 г., том VII, рег. № 12089, дело № 1211 от 2009 г. по описа на
нотариус с рег. № 40 в НК, вписан в Служба по вписванията – гр. С., с вх. рег. №
49527/11.11.2009 г., акт № 107, том XXVIII, дело № 31164/2009 г., която ипотека била
подновена с молба с вх. рег. № 65996 от 10.10.2019 г., акт № 115, том 46 от 2019 г. С това
ипотекарният кредитор „О.Б.Б.“ АД е станал първи по ред обезпечен кредитор. Твърди, че
поради неизпълнение по кредита банката се е снабдила с изпълнителен лист от 03.08.2012 г.
по гр. д. № 32334/2012 г. по описа на СРС, 74 състав, впоследствие и с изпълнителен лист
от 16.02.2015 г. по ч. гр. д. № 5979/2015 г. по описа на СРС, 88 състав, въз основа на първия
от които е образувано процесното изпълнително дело. Сочи, че в хода на последното е
наложена възбрана върху процесния имот с постановление за налагане на възбрана, вписана
в Служба по вписванията с вх. рег. № 7241/25.02.2013 г., акт № 233, том IV от 2013 г.
Твърди, че с договор за цесия от 09.06.2023 г. и с договор за цесия от 15.09.2023 г.
вземанията на банката са прехвърлени на „Е.М.“ ЕООД, а впоследствие на ответника „К.Ц.“
ООД, като договорите за цесия също са вписани в Имотния регистър. Поддържа, че с влязло
в сила на 28.12.2023 г. постановление за възлагане имотът е възложен на трето за спора
лице, имотът е продаден като реализация на обезпечение, учредено още през 2009 г.,
исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана на 23.02.2021 г., поради което и на основание
чл. 453, т. 2 ГПК решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, от което ищецът черпи права, е
непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело, в чиято полза е наложена
възбраната. Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск, тъй като дори
да бъде уважен, ищецът не би могъл да противопостави на взискателя своето право на
собственост, предвид разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК и разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК
с оглед влязлото в сила възлагателно постановление. Моли за прекратяване на
производството поради липса на правен интерес, евентуално за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от ответниците „А.П.Б. 2005“
ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД.
С молба от 03.06.2025 г. ищците обосновават правния си интерес от иска с това, че
към датата на образуване на делото изпълнителното производство е било висящо и имотът
не е бил възложен с влязло в сила възлагателно постановление, както и че изпълнението
върху имота намалява имуществото на наследодателя им, а оттам – и наследствената маса.
При извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът
намира следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 07.04.2008 г.
между П.С.П. – праводател на ищеца Г. Г. Б., в качеството му на купувач, и „А.П.Б. 2005“
ЕООД, „М.-1“ ООД и „Ф.“ ООД – в качеството им на продавачи, е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4362.1152.3.28 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на имота ателие за творческа дейност,
представляващ Ателие № 7-5, заедно с мазе № 7-5.
По предявен от Г. Г. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е образувано гр. д. №
14180/2020 г. по описа на СГС, I-13 състав, по което е постановено решение №
261806/31.05.2022 г., влязло в сила на 26.07.2022 г., с което предварителният договор е
обявен за окончателен. Исковата молба с вх. рег. № 305538/22.12.2020 г. е вписана в Служба
по вписванията – гр. С. с вх. рег. № 9631/23.02.2021 г., том 2, акт № 295/2021 г., както и е
извършено отбелязване на съдебното решение с вх. рег. № 85930/16.11.2022 г.
На 13.10.2009 г. е сключен Договор за оборотен кредит между „О.Б.Б.“ АД и „А.П.Б.
2005“ ЕООД, като съгласно чл. 6, ал. 1 от същия, за обезпечаване на вземанията на
кредитора е учредена първа по ред договорна ипотека с Нотариален акт № 114, том VII, рег.
№ 12089, дело № 1211 от 2009 г. на нот. И.Н., с район да действие СРС, рег. № 040 в НК,
вписан в Служба по вписванията – гр. С., с вх. рег. № 49527/11.11.2009 г., акт № 107, том
XXVIII, дело № 31164/2009 г. върху обектите, собственост на „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М.-1“
2
ООД и „Ф.“ ООД, сред които и процесното ателие, обект на предварителния договор за
покупко-продажба. Ипотеката е подновена с молба за частично подновяване на вписването
на договорната ипотека, като за това действие е извършено отбелязване в Службата по
вписванията – гр. С. – с вх. № 65996/10.10.2019 г., том XLVI, акт № 215/2019 г.
Поради неплащане на задълженията към кредитодателя, банката е образувала
заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК пред Софийски районен съд, 74 състав, и на
03.08.2012 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 32334/2012 г., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 20138400400176 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в КЧСИ, с
район на действие СГС.
С постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 25.02.2013 г.,
вписана в Агенцията по вписванията с вх. рег. № 7165/25.02.2013 г., том IV, акт № 233/2013
г. е наложена възбрана върху ипотекираните в полза на взискателя имоти, сред които и
процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4362.1152.3.28,
представляващ ателие за творческа дейност – Ателие № 7-5. По изпълнителното дело е
присъединен и изпълнителен лист от 16.02.2015 г., издаден по ч. гр. д.№ 5979/2015 г. по
описа на СРС, 88 състав, за остатъка от дължимата към банката сума. На 21.12.2021 г. е
извършен опис на имота, предмет на спора, при съобразяване с нормата на чл. 483 ГПК.
С договор за цесия от 09.06.2023 г., с нотариална заверка на подписите, подписан
между „О.Б.Б.“ АД, от една страна като цедент и „Е.М.“ ЕООД, като цесионер, взискателят
„О.Б.Б.“ АД е прехвърлил вземанията си на „Е.М.“ ЕООД, произтичащи от Договор за
оборотен кредит от 13.10.2009 г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения -
описани в цесията. Договорът за цесия е отбелязан към ипотеката, съгласно чл. 171 ЗЗД, с
вх. рег. № 60609/29.08.2023 г., акт № 66, том ХLI, дело № 46714.
С втори договор за цесия от 15.09.2023 г. „Е.М.“ ЕООД като цедент е прехвърлило
всички вземания на „К.Ц.“ ООД като цесионер спрямо длъжника „А.П.Б. 2005“ ЕООД, „М. –
1“ ООД, „Ф.“ ООД, които произтичат от Договор за оборотен кредит от 13.09.2009 г.
Договорът за цесия е отбелязан към ипотеката, съгласно чл. 171 ЗЗД с вписване в Агенция
по вписванията с вх. рег. № 65222/18.09.2023 г., том 44, акт № 107/2023 г., а на 20.09.2023 г.
ЧСИ М.Ц. е конституирала като взискател „К.Ц.“ ООД. Длъжникът по изпълнителното дело,
както и другите ипотекарни длъжници са уведомени за новия взискател по реда на чл. 50
ГПК на 20.09.2023 г. След извършване на опис от 27.09.2023 г. е представена актуализация
на оценката на имота, като същата е приета и е насрочена публична продан за периода от
16.10.2023 г. до 16.11.2023 г.
С протокол от 17.11.2023 г. публичната продан е обявена за станала и за купувач е
обявен С.Л.П.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2023 г. процесното ателие е
възложено на купувача по публичната продан – С.П., постановлението е влязло в сила на
28.12.2023 г. и е вписано в Служба по вписванията – гр. С. с вх. рег. № 11151/20.02.2024 г.,
акт № 77, том ХХIII.
С оглед така събраните писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим, като
предявен при липса на правен интерес от него. Мотивите на съда за това са следните:
Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т. е. в закона е предвиден
способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под
формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо
съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както
е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК,
ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети
3
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху
вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само
обуславят правния интерес за предявяването му. С иска по чл. 440, ал. 1 ГПК по същество се
цели изключване със сила на пресъдено нещо на титулярството на длъжника като
собственик на вещта – обект на изпълнение и осъществяване на основание за прекратяване
на изпълнението върху вещта (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Правният интерес обаче се преценява
и с оглед наличието на образувано и неприключило изпълнително производство със страни –
ответниците по иска.
Както е изяснено с т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на
ОСГТК, ВКС, за да е допустим искът по чл. 440 ГПК изпълнението върху процесния имот
не следва да е приключило с влязло в сила постановление за възлагане. Целта на защитата е
при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по
този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово
задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е
допустим искът се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.
От служебно изискания препис от постановлението за възлагане, а и това не е спорно
между страните, се установява, че същото е влязло в сила на 28.12.2023 г. – в хода на
настоящото производство, предвид отмяната на определението, с което е допуснато спиране
на изпълнението като обезпечителна мярка на иска по чл. 440 ГПК по реда на чл. 389 ГПК.
Наличието на правен интерес от иска и търсената защита е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта му, която следва да е налице не само при завеждане на иска,
но по време на цялата висящност на производството, включително към момента на
постановяване на окончателния акт по спора, за което съдът следи служебно през цялата
висящност на процеса. С влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот
е отпаднал правният интерес на ищците от настоящия иск.
Съдът приема, че и изначално за ищеца не е налице правен интерес от иска. Това е
така, тъй като в рамките на настоящото исково производство по същество не съществува
спор между страните относно собствеността върху процесния имот – страните не спорят, че
по силата на влязлото в сила на 26.07.2022 г. решение № 261806/31.05.2022 г. по гр. д. №
14180/2020 г. по описа на СГС, I-13 състав, с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
ищецът Г. Г. Б. е придобил правото на собственост върху имота – нещо повече, на практика
ищецът извлича собствените си вещни права върху имота, позовавайки се на тези на
длъжника в изпълнителното производство „А.П.Б. 2005“ ЕООД. Безспорно обаче преди
предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обезпечаване на вземанията на длъжника по
Договор за оборотен кредит от 13.10.2009 г. е вписана ипотека на 11.11.2009 г., впоследствие
подновена, а на 25.02.2013 г. е вписана възбрана върху имота в хода на образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на вземанията по договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 453, т. 1 ГПК изключва правния интерес от предявен иск с правно
основание чл. 440 ГПК за установяване, че понастоящем длъжникът не е собственик на
имота. Този иск е предназначен да осуети принудителното изпълнение върху имота на
третото лице като от уважаването му да следва прекратяване на принудителното изпълнение
по отношение на този имот. В случая, страните не спорят относно собствеността, но дори и
да се разгледа искът и да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че имотът
понастоящем не е собственост на длъжника, това не би било пречка взискателят да се
позове на чл. 452 ГПК - чл. 453 ГПК и да иска продължаване на изпълнението върху същия
имот. Съгласно чл. 453, т. 2 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат
да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са
били вписани преди възбраната. Вписаната по-рано възбрана (преди предявяване на
исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съответно преди влизане в сила на решението по
този иск) му дава правото да се удовлетвори, независимо в чий патримониум се намира
имотът, т. е. в настоящия случай правото на взискателя да събере вземането си от
продажбата на процесния имот не следва от правото на собственост на длъжника върху
4
него, а следва от вписаната върху имота възбрана преди придобиване на собствеността от
ищеца, чието гражданскоправно действие, уредено в закона (чл. 452, ал. 2 ГПК), не може да
бъде отречено с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК. Налагането на възбрана върху недвижим имот
има за цел да осигури възможността върху него да бъде насочено принудително изпълнение
за дълг на длъжника. В рамките на изпълнителния процес взискателят може да възрази, че
последващото прехвърляне или учредяване на права му е непротивопоставимо и да иска
изнасяне на имота на публична продан, независимо от настъпилата междувременно промяна
на собствеността.
В настоящата хипотеза е недопустим искът по чл. 440 ГПК, предвид изложените от
ищеца твърдения за придобиване на собствеността, с които не се отричат правата на
длъжника, а претенцията му произтича от тях. Засягането на правата на ищеца от
предприетите изпълнителни действия е в резултат на правните последици на вписана
възбрана в хода на изпълнителния процес, изразяваща се в признатата от закона
недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза
на трето лице – чл. 452, ал. 2 ГПК, и непротивопоставимостта на невписаните преди
възбраната актове – чл. 453, т. 1 ГПК. В конкретния случай заявените от ищеца
собственически права на посоченото в исковата молба основание – съдебно решение по чл.
19, ал. 3 ГПК за обявяване на предварителен договор за окончателен, като преди това върху
процесния имот е била вписана възбрана в полза на взискателя, обуславят извода, че тези
права нямат самостоятелен и противопоставим на взискателя характер, а са производни на
правата на длъжника, при което съгласно чл. 453, т. 1 ГПК същите не могат да се
противопоставят на взискателя, щом са вписани след възбраната. С исковата молба не са
изложени доводи, свързани с валидността на наложената възбрана на процесния имот,
оспорвания за ненастъпили правни последици на вписаната възбрана не са наведени.
При горните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим, поради липса на абсолютна
процесуална предпоставка за възникване и съществуване на правото на иск – а именно липса
на правен интерес от предявяване на иска, с който е сезиран съдът, доколкото ищецът не би
могъл да получи търсената от него защита по реда на настоящото исково производство –
така и определение № 131/21.03.2018 г. по гр. д. № 3589/2017 г. по описа на ВКС, I г. о.,
решение № 65/01.08.2017 г. по гр. д. № 4046/2016 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
13/27.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3463/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
14/16.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4629/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
509/13.12.2019 г. по гр. д. № 2493/2019 г. по описа на ВКС, II г. о. и др.
При това положение исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130
ГПК, а производството по делото – прекратено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ответниците.
Ответникът „К.Ц.“ ООД претендира разноски за платен адвокатски хонорар в размер
на 5480,40 лв., за заплащането на които е представил нарочни доказателства – договор за
правна защита и съдействие от 02.04.2024 г., фактура № 935/02.04.2024 г., платежно
нареждане от 25.04.2024 г. и авизо за получен кредитен превод от 25.04.2024 г. – списък на л.
213 от делото. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК посочените разноски следва да се възложат в
тежест на ищците.
Останалите ответници не претендират разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 322826/13.11.2023 г., подадена от Г. Г. Б., ЕГН
********** (починал в хода на процеса – на 21.07.2024 г., и заместен на основание чл. 227
5
ГПК от наследниците си по закон Ц. Р. Б., ЕГН ********** – съпруга, и Р. Г. Б., ЕГН
********** – син), против „К.Ц.“ ООД, ЕИК ******, „А.П.Б. 2005“ ЕООД, *******, „М.-1“
ООД, ЕИК ******, и „Ф.“ ООД, ЕИК ******, и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по
гр. д. № 62202/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Ц. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „И.К.“ № 26, и Р. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „К.Б. I, бл. 13, вх. Б, ет. 1, да заплатят на „К.Ц.“ ООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.“, ул. „Т.П.“ № 15, офис 20,
сумата в размер на 5480,40 лв. – сторени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6