№ 18830
гр. София, 25.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110151376 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.
С. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК и иск по чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД срещу „Кредито” ЕООД за връщане на сума в размер на 299,53 лв.,
представляваща сбор от недължимо платени такси въз основа на нищожни
клаузи от договор за потребителски кредит № OL00074734/02.02.2023 г.
С решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. съдът е прогласил нищожност по
предявения от В. С. А. срещу „Кредито” ЕООД иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД на клаузата на т.2.5 и на клаузата на чл. 8, ал. 1 и 2 от договор за
потребителски кредит от разстояние № OL00074734/02.02.2023 г. и е осъдил
„Кредито” ЕООД да заплати на В. С. А. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
сумата 299,53 лв., представляваща сбор от сумата 209,53 лв. – такса експресно
разглеждане по т. 2.5. о т договор за потребителски кредит от разстояние №
OL00074734/02.02.2023 г. и 90 лв. такса за удължаване на срока за погасяване
на кредита по чл. 8 от договор за потребителски кредит от разстояние №
OL00074734/02.02.2023, като платена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2024 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил „Кредито” ЕООД да
заплати на В. С. А. сумата от 108 лева разноски по делото, а на процесуални
му представител адвокат П.С.П. – САК, ЕИК *** на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА съдът е присъдил сумата 400 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
С молба вх. № 78547/05.03.2025 г. процесуалният представител на
ответника– адв. П. е направил искане да бъде изменено постановеното
решение в частта за разноските, евентуално да бъде допусната поправка на
фактическа грешка в решението в частта за разноските, като му бъде
присъдено Т.а в размер на 800 лв., доколкото в производството са разгледани
1
два иска и възнаграждение се дължи за всеки един от тях.
Молбата е изпратена за становище на другата страна, която е изразила
категорично несъгласие с поисканото изменение или допълване на решението.
Отделно от това, ответникът по делото в срока за обжалване на
решението също е поискал съдът да измени постановеното решение в частта
за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение до
размера от 100 лв. за всеки признат иск, като твърди, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, още повече, че е налице признание на иска и
излагат съображения за недобросъвестност на процесуалния представител на
ответника.
Молбата е изпратена за становище на процесуалния представител на
ищеца, който е възразил срещу направеното искане с твърдения, че е
преклудирано правото на ответника да иска изменение на решението в частта
за разноските.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като
препис от молбите за изменение на решението в частта за разноските са
връчен на ответните страни.
Съдът след като съобрази направените искания намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е
налице искане за изменение на решението в частта за разноските, както от
ищеца, така и от ответника.
Съдът в мотивите на постановеното решение е приел, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски, като сумата от 108 лв., представляваща платена
държавна такса е присъдена на ищеца, а на осн. чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от
ЗА на адвокат П.П. оказал безплатна правна помощ е присъдена сумата от 400
лв. Съдът е определил за възнаграждението на представляващия ищеца
адвокат на осн. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска
работа и съобразно разясненията с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г. на ВКС, съгласно които когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно
съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове. Ето защо съдът намира, ч е молбата на процесуалния
представител на ищеца за допълване или изменение на решението в частта на
определеното му адвокатско възнаграждение следва да се остави без
уважение, още повече, че делото не представлява фактическа и правна
сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание без присъствие на
страните.
По молбата на ответника за намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение:
Чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност поисканото от страната като
2
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда,
ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по
искането за присъждане на разноски да бъде изменяно еднократно от
постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. В
случая с молбата по чл.248 ГПК ответникът по делото е поискал изменение на
определените от съда разноски, изразяващи се в присъденото от съда
адвокатско възнаграждение. Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248
ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски и възражението за
прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно
обвързани, а така и поначало процесуалноправно обвързани по време. Срокът
на нормата по чл.80 ГПК касае не само искането за присъждане на разноски, а
и всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по
същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
В конкретния случай ответникът с молбата за изменение на разноските
по същество прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но същата е имала възможност да стори това в последното по
делото открито съдебно заседание, когато се е явила и е представила списък
по чл.80 ГПК. Ето защо след този момент възражението за прекомерност е
преклудирано и следва да се остави без разглеждане.
В същото време, доколкото ответникът чрез своя процесуален
представител е представил списък по чл.80 ГПК в последното проведено по
делото открито съдебно заседание, е допустимо да бъде разгледано искането
му за изменение на решението в частта за разноските, като своевременно
направено в срока за обжалване на решението. Същото следва да бъде
оставено без уважение, тъй като възнаграждението на адвоката, оказал
безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА е определено в съответствие с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
която макар и да не е задължителна за съда, установява стандарти за
определяне на размерите на търсените и предоставени адвокатски услуги. От
друга страна съдът при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е съобразил и реално
извършените процесуално – следствени действия по делото, които не са се
изразили във формално предоставени услуги от страна на представляващия
ищеца адвокат, поради което искането за изменението на решението в частта
за разноските за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на
ищеца под минимума, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения е неоснователно.
Предвид на изложеното, искането на ответника с правно основание чл.
248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния
представител на ищеца адв.П., с правно основание чл. 248 от ГПК за
изменение или допълване на Решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. по гр.д. №
51376/2024 г. по описа на СРС, 154 състав в частта за разноските, като
неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуалния
представител на ответника с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на
Решение Рег.№ 3621 / 04.03.2025 г. по гр.д. № 51376/2024 г. по описа на СРС,
154 състав в частта за разноските, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4