№ 2917
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100500671 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Д. К. Б. срещу решение №
20099559/06.08.2023 г. по гр.д. № 23044/2013 г. по описа на СРС, 170 състав, в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Б. М. Ц. на основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС сумата над 8478,72 лв. до пълния предявен размер от 28605,12
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2, намиращ се в гр.
София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г., както и сумата в размер на
12045,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж 2,
намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.
Жалбоподателят - Д. К. Б., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Счита, че присъдените в полза на ответника суми не съответстват на дела
му от съсобствените имоти. Оспорва изцяло дължимостта на обезщетението за
лишаване от ползване на гаража, доколкото нито наследодателят му е ползвал същия,
нито Б. М. Ц. е бил лишен от възможност да го ползва. Твърди, че част от
задължението е погасено по давност, което не е съобразено от първоинстанционния
съд. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете по чл.
1
31, ал. 2 ГПК да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – Б. М. Ц., оспорва жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. М. Ц. с искове с правно основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени срещу Р. К.а Ц.а – праводател на ответника,
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти, предмет
на дело за делба, а именно – обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2, намиращ се
в гр. София, ул. **** – по 250 лв. на месец за периода от 09.08.2012 г. до 19.02.2022 г.,
или сумата в общ размер на 28605,12 лв.; обезщетение за лишаване от ползване на
гараж 2, намиращ се в гр. София, ул. **** – по 80 лв. на месец за периода от 09.08.2022
г. до 19.02.2022 г., или сумата в общ размер на 9153,64 лв.
С обжалваното решение исковете по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС са уважени,
както следва – искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
апартамент № 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за сумата в размер на 28605,12 лв. и
за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.; искът за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на гараж 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за сумата в размер
на 12045,06 лв. и за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г. В мотивите на решението
е посочено, че исковете следва да бъдат уважени за пълния предявен размер, който е:
28605,12 лв. – по иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
апартамента, 9153,64 лв. - по иска за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на гаража (по 80 лв. на месец за периода от 09.08.2012 г. до 19.02.2022 г., т.е.
за 4 м. и 23 дни от 2012 г. – 379,35 лв., 2013 г.-2021 г. – 8640 лв., 1 м. и 19 дни от 2022 г.
– 134,29 лв.). В диспозитива на решението искът за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на гаража е уважен за сумата в размер на 12045,06 лв. Касае се за
очевидна фактическа грешка при посочване на уважената част от иска по чл. 31, ал. 2
ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на гаража, която следва да
бъде отстранена служебно от първоинстанционния съд, доколкото в мотивите е
посочено, че искът е предявен за заплащане на сумата от по 80 лв. на месец за периода
от 09.08.2012 г. до 19.02.2022 г. (общо 9153,64 лв.) и следва да бъде уважен изцяло.
Решението е обжалвано от ответника по исковете за сметки – Д. К. Б., както
следва: над 8478,72 лв. до пълния предявен размер от 28605,12 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за
периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г., както и за сумата в размер на 12045,06 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж 2, намиращ се в гр.
2
София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част, като се има предвид, че е постановено при очевидна
фактическа грешка, допусната при посочване на размера на иска за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на гаража, който реално е уважен за сумата в
размер на 9153,64 лв.
Доколкото исковете за сметки са предявени в рамките на производство по
съдебна делба, то същите подлежат на разглеждане от районния съд като първа
инстанция по правилата на родовата подсъдност (така определение № 503 от
24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4558/2013 г., IV г. о., ГК, определение № 376 от
10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2299/2014 г., I г. о., ГК).
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява
извъндоговорен източник на облигация, основан на принципа за недопускане на
неоснователното обогатяване. Фактическият състав на вземането за обезщетение
включва следните факти: съсобственост върху вещта, ползване на вещта от единия
съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и писмена покана за
заплащане на обезщетение.
Установява се по делото, съгласно влязлото в сила решение по първата фаза на
делбеното производство, че в периода, предмет на делото, имотите са били
съсобствени между ищеца - Б. М. Ц., и Р. К.а Ц.а – праводател на ответника, като
ищецът е притежавал 1/4 идеална част от имотите, а другият съсобственик – 3/4
идеални части.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои/лични или на семейството си/потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си
служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея не
допуска друг съсобственик да си служи с нея; ползващият съсобственик е допуснал на
безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице,
което само или заедно с него ползва общата вещ.
Съгласно нотариална покана, получена от праводателя на ответника на
09.08.2012 г. (по който факт не е налице спор), ищецът е поканил праводателя на
ответника да му предостави ползването на процесните имоти или да му заплаща
обезщетение за лишаване от ползване на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Не се установява
3
праводателят на ответника да е предоставил възможност на ищеца по претенциите да
ползва процесните имоти, включително и гаража. С исковата молба, с която е предявен
искът за делба, праводателят на ответника е предложил на ищеца да бъде разпределено
ползването на двата имота, като ищецът използва гаража, а праводателят на ответника
– апартамента. В отговора на исковата молба Б. М. Ц. е отказал предложения му начин
на разпределение на имотите, което обаче не препятства възможността му да
претендира обезщетение за лишаване от ползване на гаража, доколкото не се
установява праводателят на ответника да е осигурил реална възможност на ищеца да
използва такава част от гаража, съотвестваща на правото му на собственост.
Съсобственикът ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато упражнява
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия
съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните
полезни свойства съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията
си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират – така ТР
№ 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Следователно, за уважения в обжалваното решение период – от 28.10.2017 г. до
19.02.2022 г., ответникът дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на 1/4
идеална част от процесните имоти. Съгласно съдебно-оценителната експертиза, за
периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г. средният пазарен наем за апартамента е в
размер на 33929,57 лв., а за гаража – 14146,05 лв. Ищецът има право на обезщетение за
лишаване от ползване на 1/4 идеална част от имотите, т.е. 8482,39 лв. за апартамент и
3536,51 лв. за гаража. Следва да се посочи, че ищецът претендира по 80 лв. на месец за
гаража, а съгласно съдебно-оценителната експертиза има право на 81,36 лв. на месец за
2021 г. и по 99,77 лв. на месец за 2022 г. Ето защо и с оглед диспозитивното начало
следва да се присъди претендираната от ищеца сума за 2021 г. и 2022 г. (по 80 лв. на
месец). Общият размер на дължимото обезщетение за гаража е 3487,04 лв., като се
вземе предвид претендираната от ищеца сума за 2021 г. и за 2022 г., а не изчислената
от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, предвид посоченото по-горе.
Ето защо, решението по претенциите с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл.
31, ал. 2 ЗС следва да бъде отменено за сумата над 8482,39 лв. до пълния предявен
размер от 28605,12 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2,
намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г., както и
за сумата над 3487,04 лв. до пълния предявен размер от 9153,64 лв. (при допусната
очевидна фактическа грешка, доколкото погрешно в решението е посочено, че искът е
4
уважен за пълния предявен размер от 12045,06 лв., а не за размер от 9153,64 лв., в
какъвто е предявен искът), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
гараж 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която Д. К. Б. е осъден да
заплати държавна такса по претенциите по сметки над сумата в размер на 478,78 лв. до
1626 лв.
По разноските:
В полза на Д. К. Б. следва да се присъди сумата в размер на 3351,73 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата. В тази връзка следва да се посочи, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, като същото следва
да бъде намалено до сумата в размер на 2992,40 лв. – минимално възнаграждение
съгласно НМРАВ.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 238,44
лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част
от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20099559/06.08.2023 г. по гр.д. № 23044/2013 г. по описа
на СРС, 170 състав, в частта, с която Д. К. Б. е осъден да заплати в полза на Б. М. Ц. на
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС: сумата над 8482,39 лв. до пълния предявен
размер от 28605,12 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2,
намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г., сумата
над 3487,04 лв. до пълния предявен размер от 9153,64 лв. (при допусната очевидна
фактическа грешка, доколкото погрешно в решението е посочено, че искът е уважен за
пълния предявен размер от 12045,06 лв., а не за размер от 9153,64 лв., в какъвто е
предявен искът), представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж 2,
намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г., както и в
частта, с която Д. К. Б. е осъден да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
над 478,78 лв. до 1626 лв., представляваща държавна такса по претенциите по сметки,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС,
предявени от Б. М. Ц., ЕГН ********** срещу Д. К. Б., ЕГН ********** за осъждането
5
на ответника да заплати в полза на ищеца над сумата в размер на 8482,39 лв. до пълния
предявен размер от 28605,12 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на ап. 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.,
над сумата в размер на 3487,04 лв. до пълния предявен размер от 9153,64 лв. (при
допусната очевидна фактическа грешка, доколкото погрешно в решението е посочено,
че искът е уважен за пълния предявен размер от 12045,06 лв., а не за размер от 9153,64
лв., в какъвто е предявен искът), представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на гараж 2, намиращ се в гр. София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20099559/06.08.2023 г. по гр.д. № 23044/2013 г.
по описа на СРС, 170 състав, в частта, с която Д. К. Б. е осъден да заплати в полза на Б.
М. Ц. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС: сумата в размер на 8482,39 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ап. 2, намиращ се в гр.
София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.; 3487,04 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на гараж 2, намиращ се в гр.
София, ул. ****, за периода от 28.10.2017 г. до 19.02.2022 г.
ОСЪЖДА Б. М. Ц., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. К. Б., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3351,73 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Б. М. Ц., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 238,44 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6