№ 1028
гр. Бургас, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120202697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. М. М., ЕГН **********, управител на
„Еднолично адвокатско дружество-М.“ срещу Електронен фиш серия **********, издаден
от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Намира за
приожимо ТР№ 1/20214 г. на ОСК на ВАС, съгласно което заснемане на нарушение може да
се осъществи само със стационарно техническо средство. Сочи, че в конкретния случай не
става ясно, какво е било техническото средство мобилно или стационарно. Твърди се, че от
съдържанието на електронния фиш не става ясно кой е нарушителят – дружеството или
управителят. Оспорва техническата изправност на средството за контрол на скоростта.
Излага, че в електронния фиш не е описано къде се намира пътния знак за въведеното
ограничение на скоростта на движение и по тази причина не може да се определи дали е
правилна правната квалификация на нарушението. Твърди се, че в електронния фиш липсват
задължителни реквизити, а именно срок и орган, пред който може да се обжалва. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Срещу жалбоподателя в качеството му на законен представител – управител на
„Еднолично адвокатско дружество – М.“ е бил издаден от АНО електронен фиш **********
за това, че на 13.07.2022 г. в 16:16 часа в гр. Бургас, по ПП –Е773, км.491 до
бензиностанция Ромпетрол в посока от кв. „В.“ към КПП-1, с автоматизирано техническо
средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за
движение в населено място до 80 км/ч, собственият на „Еднолично адвокатско дружество –
М.“ товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ******** е бил управляван със
скорост 105 км/ч или с 25 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка -3 % при
измерването.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, че
не става ясно защо АНО е приел, че в случая е нарушен чл. 21, ал. 2 ЗДвП. От събраните в
преписката писмени доказателства (сминковия материл, електронния фиш и протокол за
извършена проверка на техническото средство) се установява, че на процесния участък е
действало ограничение на скоростта до 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Безспорно
мястото на извършване на нарушението е в рамките на населено място (гр. Бургас) и
съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП разрешената скорост за движение на МПС е до
50 км/ч. Алинея 2 на същата разпоредба обаче предвижда, че е допустимо да се определи и
различна скорост от тази по ал. 1, като случаят е именно такъв. С пътен знак В-26 е била
определена разрешена скорост за движение в населено място до 80 км/ч. С автоматизирано
техническо средство е било констатирано, че процесният автомобил се е движил с 105 км/ч
след измерен толеранс от -3%, т.е. разрешената скорост за движение на пътния участък е
била превишена с 25 км/ч, което категорично осъществява състав на нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил
„Фолксваген Туарег” с рег. № ******** е бил управляван в гр. Бургас, по ПП –Е773, км.491
2
до бензиностанция Ромпетрол, в посока от кв. „В.“ към КПП-1 със скорост 105 км/ч при
въведена със знак В-26 разрешена скорост до 80 км/ч. Скоростта е била установена с
автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че техническото средство не е изправно. Процесното
техническо средство е преминало периодична проверка през месец февруари 2022 г. при
Български институт по метрология, като проверката е завършила с констатции, че
техническото средство отговаря на метрологините изисквания. При проверката е бил
съставен протокол № 02-СГ-ИСИС/09.02.2022 г., който е наличен в събрания по делото
доказателствен материал.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство № 00209D32D4F9, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е
бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение
на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП
и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни
технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния
фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая
от справка за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост
на „Еднолично адвокатско дружество-М.“ с управител жалбоподателят.Тези обстоятелства
не се оспорват от жалбоподателя. При така установеното правилно АНО е ангажирал
3
отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение в качеството му законен
представител на дружеството - собственик на автомобила. По делото липсват данни за
подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП с посочване на данни на
лицето, което да е управлявало автомобила на процесната дата и час. Съдът намира за
неоснователно и поддържаното в жалбата възражение за наличие на неяснота по отношение
на нарушителя, поосчен в електронния фиш. Видно от съдържанието на фиша в него са
отразени наименованието на дружеството собственик, булстат, седалище и адрес на
управление, както и трите имена на неговия управител (законния представител). В
действителност не е посочено ЕГН на управителя, но независимо от това според съда, с
оглед наложеното наказание („глоба“) без съмнение електронният фиш е бил издаден срещу
физическото лице Е. М. М. в качеството му на законен представител на собтвеника на
автомобила, с който е било извършено нарушението. Непосочването на ЕГН и на
постоянния адрес на жалбоподателя в електронния фиш единствено би затруднило
индивидуализирането на жалбоподателя като нарушител, но в случая са посочени
допълнителни обстоятелства, които несъмнено разкриват неговата личност. Ето защо според
съда ясно и недвусмислено се установява от съдържанието на обжалвания електронен фиш
лицето, срещу което е бил издаден. Категорично това е физическото лице Е. М. М. в
качеството му на законен представител на адвокатското дружество собственик на процесния
автомобил.
На следващо място съдът не споделя и възражението, че липсват задължителни
реквизити в електронния фиш. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е регламентирано съдържанието на
електронния фиш, като законодателят не е предвидил в него да се посочва в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с
налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 25 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена
глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия **********, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на Е. М. М., ЕГН ********** управител на „Еднолично адвокатско дружество-М.“,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5