ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-18 състав, в открито
заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 7058 по описа за 2016 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 01.07.2025 г. е обявен в Търговския регистър по
партидата на „Х.Е.У.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********, изготвен от
синдика Списък №14 на допълнително приети вземания по
чл. 688, ал. 3 ТЗ, на
кредиторите на „Х.Е.У.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ********.
В срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ е
постъпило възражение с вх. № 270965/09.07.2025 г., подадено по пощата на
08.07.2025 г. от кредитора Държавата чрез
Национална агенция за приходите. С възражението е оспорена предвидената поредност на
удовлетворяване на вземанията на „А.“ ЕООД, включени
под № 2 до № 5 от списъка, представляващи мораторни лихви върху главници, които
са включени в одобрения списък с приети вземания на кредиторите в производството
по несъстоятелност. Твърди се, че за посочените вземания законодателят е
предвидил последен ред на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ, а именно ред 9 на чл.
722 ТЗ, за разлика от вземания, възникнали след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, които са
от предходен ред на удовлетворяване, а именно ред 7 на чл. 722 ТЗ. С възражението е оспорена предвидената поредност на
удовлетворяване на вземанията на „П.“ ЕООД, включени
под № 6 до № 24 от списъка, представляващи мораторни лихви върху главници,
които са включени в одобрения списък с приети вземания на кредиторите в
производството по несъстоятелност. Твърди се, че за посочените вземания
законодателят е предвидил последен ред на удовлетворяване по чл. 722 ТЗ, а
именно ред 9 на чл. 722 ТЗ. Твърди се, че част от кредиторовите вземания за лихви за периода от 04.02.2022 г. до 26.03.2022 г., съотв. за периода от 28.07.2017 г. до 26.03.2022 г. се
явяват погасени по давност. Съгласно чл. 111, буква
„в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасявали със специален
тригодишен давностен срок, като в случая
вземанията били предявени пред съда по несъстоятелността
на 26.03.2025 г. С възражението е оспорена предвидената поредност на
удовлетворяване на вземането на „А.Д.Е.“ ЕООД, включено под № 25 от списъка,
представляващо мораторна лихва върху главница, която е включена в одобрения
списък с приети вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Твърди се, че за посочените вземания законодателят е предвидил последен ред на
удовлетворяване по чл. 722 ТЗ, а именно ред 9 на чл. 722 ТЗ. Твърди се, че част от вземането на кредитора за лихви за периода от 29.08.2017 г. до 28.03.2022 г. се явява
погасено по давност. Вземането е предявено пред съда по
несъстоятелността с молба от 28.03.2025 г. и по С.та на чл. 111, буква „в“ ЗЗД вземането за
лихви, възникнало за посочения период е погасено по давност. С възражението са
оспорени вземанията на „Ц.А.М.“ ЕАД, ПОАД „ЦКБ – С.“ АД, ПОК
„С.“ АД и ЖЗК „С.“ АД включени в списъка, представляващи мораторни лихви,
начислени за периода от 25.08.2017 г. до 02.04.2022 г., съотв.
за периода от 16.10.2021 г. до 02.04.2022 г. Вземанията били предявени пред съда по
несъстоятелността с молби от 02.04.2025 г. и по С.та на чл. 111, буква „в“ ЗЗД вземанията,
възникнали за посочените периоди се
явяват погасени по давност.
Синдикът А.Г.К. е депозирал подробно
становище от 15.09.2025 г. по възраженията на кредитора срещу приетите в допълнителния
списък вземания. Поддържа, че възражението е допустимо като подадено от
легитимирано лице – кредитор, при спазване на срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ.
Счита, че възраженията на кредитора НАП са основателни по отношение на
предвидената поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ на
приетите вземания за лихви за вземанията на кредиторите „А.“ ЕООД, „А.Д.Е.“
ЕООД, както и за вземанията на „П.“ ЕООД, включени под № 12 до № 23 от списъка.
Сочи, че при първоначално предявяване на посочените вземания те са били приети
като такива с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, поради
което лихвите върху тях представляват вземания по чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ,
които се удовлетворяват по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Счита, че възражението на
кредитора НАП е неоснователно по отношение на предвидената поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите вземания за лихви на
кредитора „П.“ ЕООД, включени под № 6 до №11, както и под № 24 от списъка.
Излага съображения, че основните вземания са били приети в списъка на приетите
вземания в поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което вземанията за
законната лихва също следва да се считат за обезпечени и да бъдат приети в
поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поддържа неоснователност на
възражението на НАП за погасяване по давност на вземанията на кредиторите с
доводи, че давността е спряла да тече още при първоначалното предявяване на
вземанията за бъдещи лихви. Синдикът поддържа становището си в проведеното на
23 септември 2025 г. открито съдебно заседание.
По делото са постъпили
становища от кредиторите с оспорени вземания, както следва: В становище от
21.08.2025 г. на „А.“ ЕООД се сочи, че възражението
на НАП да бъдат приети вземанията на кредитора за лихви с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ/а не по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ/, се
явява основателно. В становище от 21.08.2025 г. на „П.“
ЕООД са изложени подробни съображения
по повод подаденото възражение от НАП. Сочи се, че вземанията за законна лихва
по отношение на тези вземания, които са приети с привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ като обезпечени с първи по ред
договорни ипотеки, следва също да бъдат
включени в списъка на приетите вземания на кредиторите в поредността по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Счита за основателно единствено възражението на НАП по
отношение на поредността на удовлетворяване за вземането за законна лихва върху
вземания по договори за банков кредит, придобити от „КТБ“ АД като кредитор и „Х.Е.У.“ АД като
кредитополучател, които са приети от синдика с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В становището са изложени
съображения за неоснователност на възражението на кредитора за погасяване на
вземанията по давност с мотиви, че само длъжникът може да се позове на изтекла
погасителна давност, както и че вземанията за лихви са били предявени и приети
едновременно с вземанията за главници, поради което давността е прекъсната и е
спряла да тече до приключване на производството по несъстоятелност съгласно чл.
685а, ал. 1 ТЗ. На 21.08.2025 г. са подадени становища от „Ц.А.М.“ ЕАД,
ПОАД „ЦКБ – С.“ АД, ПОК „С.“ АД и ЖЗК „С.“ АД, в които се поддържа
неоснователност на възражението на НАП и молят същото да бъде отхвърлено. Изложени
са съображения за неоснователност на възражението на кредитора за погасяване на
вземанията по давност с мотиви, че само длъжникът може да се позове на изтекла
погасителна давност, както и че давността е прекъсната и е спряла да тече до
приключване на производството по несъстоятелност съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ. В
становище от 26.08.2025 г. кредитора с оспорено вземане „А.Д.Е.“
ЕООД поддържа неоснователност на възражението на НАП по отношение
твърдението за изтекла давност на приетото вземане за лихви и моли възражението
да бъде отхвърлено.
Длъжникът не изразява становище
по подаденото възражение.
Съдът, като взе предвид
направените възражения, списъците на приетите вземания, изготвени от синдика,
извършените в съдебното заседание по чл. 692, ал. 2 ТЗ процесуални действия, както и представените
доказателства, приема следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 1528/27.07.2017
г. по търговско дело № 7058/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, е обявена неплатежоспособността на длъжника
„Х.Е.У.“ АДСИЦ, определена е началната й дата и е открито производство по
несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 28.07.2017
г. С Решение № 85 от 10.01.2018г., поправено с Решение, № 2245 от 09.11.2018г.
по т. дело № 7058/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, на
основание чл. 711, във връзка с чл. 710 ТЗ
длъжника е
обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на
предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му,
прекратени са правомощията на органите му на управление, а така също
дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото му
включено в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на
неговото осребряване.
С молба вх. № 265216/26.03.2025 г. кредиторът „А.“
ЕООД е предявил вземания за мораторни лихви за периода от 27.07.2022 г. до
19.03.2025 г. върху приети вземания за главници на кредитора, включени в
Списъка на приетите от синдика вземания, обявен на 06.10.2017 г. В молбата е
посочил, че вземанията са необезпечени. Със списъка на
приетите от синдика вземания, обявен на 06.10.2017 г. е приета поредност за вземания
за главници по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и за вземания за лихви по чл. 722, ал.
1, т. 9 ТЗ.
С определение, обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.02.2023 г., е изменен
Списък на неприети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като са включени като приети вземания
за мораторни лихви върху главниците, изтекли след датата на откриване на
производството по несъстоятелност за периода от 26.08.2017 г. до 26.07.2022 г.
С молба вх. №
265217/26.03.2025 г. кредиторът „П.“ ЕООД
е предявил вземания за мораторни лихви за периода от 04.02.2022 г. до
19.03.2025 г. върху приети вземания за главници на кредитора, включени под т.10,
раздел I, т.1 -т. 5 в Списъка на приетите от синдика
вземания, обявен на 06.10.2017 г. Със списъка е приета поредност за вземанията
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с прието
обезпечение – договорни ипотеки. С молбата са предявени вземания за мораторни лихви за
периода от 04.02.2022 г. до 19.03.2025 г. върху приети вземания за главници на
кредитора, произтичащи
от договори за банков кредит и анекси, включени под т.10, раздели II, III и IV, в Списъка на приетите от синдика вземания, обявен на
06.10.2017 г. Със списъка е приета поредност за вземанията по чл. 722, ал. 1,
т. 8 ТЗ. С молбата са предявени вземания
за мораторни лихви за периода от 28.07.2017 г. до 19.03.2025 г. върху приети
вземания за главници, включени под
т.19, в Списъка на приетите от синдика вземания, обявен на 06.10.2017 г. Със
списъка е приета поредност за вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с прието обезпечение – първа по ред
ипотека.
С
определение, обявено в ТРРЮЛНЦ на 03.06.2022 г., е одобрен Списък на приети
вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в който са включени и приети вземания за
мораторни лихви върху главниците, изтекли след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, за период от 28.07.2017 г. до 03.02.2022 г.
С молба вх. № 265381/28.03.2025 г. кредиторът „А.Д.Е.“
ЕООД е предявил вземания за мораторни
лихви за периода от 29.08.2017 г. до 27.03.2025 г. върху приети вземания за
главници на кредитора, включени в Списъка на приетите от синдика вземания,
обявен на 06.10.2017 г. Със списъка е приета поредност за вземания за главници
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и за вземания за лихви по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. В
молбата кредиторът е посочил, че вземанията са необезпечени.
С молби вх. №
265700/02.04.2025 г., вх. № 265701/02.04.2025 г., вх. № 265702/02.04.2025 г. и
вх. № 265703/02.04.2025 г. кредиторите „Ц.А.М.“ ЕАД, „П. осигурителна К. С.“ АД,
ПОАД „ЦКБ- С.“ АД и „Ж.к.С.“ АД са предявили вземания за мораторни лихви върху
приети вземания за главници на кредиторите, включени в Списъка на приетите от
синдика вземания, обявен на 06.10.2017 г.
В Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, са дадени разяснения, че неизпълнението на паричното
задължение е винаги забавено съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност
на длъжника при неизпълнение на парично задължение
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е съизмерима
със законната лихва от датата
на забавата без покана от
кредитора, което определя паричните задължения винаги като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени
от страните лихви. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване
на главницата и на определените по договора или начислените до деня на
плащането законни лихви.
По въпроса
дали да бъдат включени в производството по несъстоятелност вземанията за лихви,
изтекли след датата на откриване на производството по несъстоятелност, са изложени
подробни съображения в определение, обявено в ТРРЮЛНЦ на 01.02.2023 г., към
които съдът намира, че следва да
препрати. С посочения съдебен акт е прието, че макар предявяването на тези
вземания да е било ненужно, доколкото вземанията за законната лихва след датата
на откриване на производството по несъстоятелност са били заявени като вземане
още с първоначалната молба на кредиторите при първия списък на приетите
вземания, то с оглед недопустимост на самостоятелен иск за предявената лихва за
забава и с цел яснота, то няма пречка същите да бъдат включени в списък на
приети вземания в производството по несъстоятелност.
Съгласно чл. 616, ал. 1 ТЗ, масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори, като съгласно ал. 2 вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите кредиторите. Вземанията за законната лихва по чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ, са с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
С оглед на
гореизложеното вземанията за лихви, предявени от
кредитора „А.“ ЕООД, кредитора „А.Д.Е.“ ЕООД, както и вземанията за лихви на
кредитора „П.“ ЕООД, които са включени под № 12 до № 23 от Списък №14 на
допълнително приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, са начислени за период след датата
на откриване на производство по несъстоятелност с решение от 27.07.2017 г.,
поради което и на основание чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, вр. чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ същите са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. По изложените съображения, подаденото възражение на НАП се
явява основателно в
посочената част и следва да бъде уважено.
Вземания за законна
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека главно вземане, възникнали след датата на
решението за откриване производство по несъстоятелност, следва да бъдат
приети с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност /в този смисъл вж Решение
№50008/18.05.2023 г. по т. дело № 1469/2021 г. на ВКС, I т.о./.
С оглед на гореизложеното вземанията за лихви на
кредитора „П.“ ЕООД, включени под № 6 до № 11, както и
под № 24 от Списък №14 на допълнително приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ са
начислени върху главни вземания, обезпечени с ипотеки и приети с поредност по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което вземанията за законната лихва също следва
да се считат за обезпечени и да бъдат приети в поредността по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ. По изложените съображения, подаденото
възражение на НАП се явява неоснователно в тази част и следва да бъде оставено
без уважение.
В решение № 117 от 18.07.2024 г. по т. д. № 586/2023 г., на ВКС, I т. о., е прието, че по аргумент от разпоредбата на чл. 134 ЗЗД кредитор може да се позове на погасяване по давност на прието вземане на друг кредитор и това възражение да се счете за основателно в производството по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Законодателят не е предвидил ограничения относно допустимите оспорвания на прието вземане, а с добавянето на изр. 2 на чл. 690, ал. 2 ТЗ (ДВ бр. 66/2023 г.) изрично е уточнил, с оглед на създадената съдебна практика до този момент, че предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането. Съдът споделя този извод, като намира, че позоваване на придобивна давност може да бъде направено и от кредиторите на длъжник при негово бездействие. В този смисъл доводите на кредиторите с оспорени вземания за неоснователност на възражението не могат да бъдат споделени. В случая обаче възражението за погасяване на вземанията за лихви по давност се явява неоснователно, тъй като с предявяването на вземанията за лихви в производството по несъстоятелност давността е прекъсната и е спряла да тече, докато трае производството по несъстоятелност /чл. 685а, ал. 1 ТЗ/. Материалноправните норми на чл. 685а ТЗ уреждат спирането и течението на погасителната давност относно предявените в производството по несъстоятелност вземания, като съгласно ал. 1 на чл. 685а ТЗ с предявяването на вземането в производството по несъстоятелност, давността се прекъсва. В случая процесните вземания са били предявени през 2017 г., с което давността е била прекъсната. Производството по несъстоятелност не е приключило, а е висящо, при което теченето на давността е спряло /чл. 685а, ал. 1 ТЗ
/. Също така, за част от процесните вземания, на които кредиторите са основали молбите си по чл. 629, ал. 4 ТЗ, са настъпили последиците на чл. 628а, ал. 1 ТЗ- давността е била прекъсната от момента на подаване на молбата за присъединяване и е спряла по време на цялата висящност на производството по несъстоятелност, вкл. и понастоящем. Ето защо давност не е изтекла преди подаване на молбите по чл. 688, ал. 3 ТЗ.По изложените съображения, подаденото възражение на
НАП се явява неоснователно в тази част и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал.
4 ТЗ, Списък
№14 на допълнително приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, на кредиторите на
„Х.Е.У.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ******** /обявен в Търговския регистър на 01.07.2025 г./, със
следните изменения:
ИЗМЕНЯ по възражение с вх. № 270965/09.07.2025 г., подадено по
пощата на 08.07.2025 г. от кредитора Държавата чрез Национална агенция за
приходите, Списък №14 на допълнително приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, в
частта относно приетите вземания на кредиторите „А.“ ЕООД и „А.Д.Е.“ ЕООД, включени
под № 2 до № 5, и № 25, както и относно приетите вземания на кредитора „П.“ ЕООД, включени
под № 12 до № 23 от Списък №14 на допълнително приети вземания по чл. 688, ал.
3 ТЗ, обявен в Търговския регистър на 01.07.2025 г., които са приети с
поредност по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, като същите следва да се считат
приети с поредност – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. №
270965/09.07.2025 г., подадено по пощата на 08.07.2025
г. от кредитора Държавата чрез Национална агенция за приходите срещу Списък
№14 на допълнително приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, на кредиторите на „Х.Е.У.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК ******** /обявен в Търговския регистър на
01.07.2025 г./, в частта срещу приетата поредност на вземанията на кредитора „П.“
ЕООД, включени под № 6 до № 11, както и под № 24 от Списък №14 на допълнително
приети вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ и в частта относно приетите вземания на
кредиторите „П.“ ЕООД, „А.Д.Е.“ ЕООД, „Ц.А.М.“ ЕАД, ПОАД „ЦКБ – С.“ АД, ПОК „С.“ АД и ЖЗК „С.“
АД, така както са описани във възражението.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати НЕЗАБАВНО
препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ
: