Решение по дело №320/2014 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви към Решение от 26.11.2014 г. по НАХД № 320/2014 г. на СлОС

Съдебното производство е по реда на гл. ХХVІІІ от НПК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Образувано е по повод Постановление на Окръжна прокуратура гр. Сливен, депозирано в Окръжен съд гр. Сливен на 05.08.2014 г. С постановлението е внесено досъдебното производство по сл.дело № 21/2013 г. по описа на ОСО при ОП – гр.Сливен,  вх.№ 1224/2013 г., пор. № 132/2013г. по описа на ОП – Сливен, с предложение за освобождаване на обв. Ж.С.С. от наказателна отговорност, за престъпление по чл. 278в, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,  с налагане на административно наказание при условията на чл.78а НК. Иска се ангажиране отговорността на обв. С. за това, че за периода месец март 2012 г. до 14.08.2013 г., в землището на с. Мечкарево, общ. С., в условията на продължавано престъпление, чрез добив на инертни материали, противозаконно повредил 28,7 дка площ от местообитания – предмет на опазване в защитена зона „Река Тунджа 1” /с код BG 0000193/ и защитена зона „Адата Тунджа” /с код BG 0002094/ от НЕМ Натура 2000, изразяващо се в унищожаване на малки изолирани крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, унищожаване на храстова и дървесна растителност, включително стари дървета, изнасяне на повалените дървета и снижаване на мъртвата дървесина, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, утъпкване и ерозия при работа на транспортните машини на и около площадката за складиране на баластра – престъпление по чл. 278в, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението. Акцентира върху значителната степен на обществена опасност на деянието и настъпилите обществено опасни последици – увредата на околната среда в двете защитени зони „Река Тунджа 1” и „Адата Тунджа”, установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Пледира за освобождаване от наказателна отговорност на обв. С. с налагане на административно наказание глоба в максимален размер от 5000 лв.

В с.з. обв. С., се явява лично и с упълномощен защитник.

По искане на защитата съдът допусна до разпит свидетелите, разпитани в досъдебната фаза. В края на съдебното следствие обвиняемият даде обяснения, в които твърди, че на инкриминираното място не той, а друго лице е строило рибарник, че не е увреждал околната среда, не е рязъл дървета. Акцентира, че е продавал инертни материали, но не от пресевната в с. Мечкарево, а материали, докарани на тази пресевна от с. Злати войвода. Излага, че търговското дружество „Гардън” ЕООД е собственост на сестра му и той не е подавал жалби, декларации и др. документи от името на тази фирма. Подробно разказва за дейността на дружеството „Стон 65” ЕООД – собственост на братовчед му свид. Р.Р., и конкретно за продажбата на инертни материали, които били доставяни от с. Злати войвода в с. Мечкарево и от там извозвани до различни купувачи. 

В ход по същество защитникът застъпва тезата, че обвиняемият като собственик на 60 дка земя, включително процесните 28,7 дка, може да владее, ползва и се разпорежда със своята собственост, както намери за добре. Подробно се спира на инвестиционното намерение на обвиняемия да изгради на процесното място рибарник, както и че неизбежно при строително-монтажните дейност настъпва увреда на съответните площи, на които се строи, а и около тях. Акцентира върху усложнената процедура по разрешаване изграждането на рибарник, дейността на обвинямия по продажбата на инертни материали и предходно водените дела срещу обвиняемия, приключили с оправдателни присъди. Настоява за приложението на чл. 9, ал.2 от НК, ако се приеме, че е налице извършено престъпление от обвиняемия.

В личната си защита и последна дума обв. С. моли да бъде оправдан.

От извършения анализ на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,  съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Обвиняемият Ж.С.С. е български гражданин, разведен, неосъждан /реабилитиран/. Живее в гр. Сливен. Свид. Ж.С.С. е сестра на обв. Ж.С.С..

„Натура 2000” е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна /наричана накратко Директива за хабитатите/ и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици /наричана накратко Директива за птиците/. Двете директиви са транспонирани в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие.

С решение № 122/02.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, Министерски съвет на РБългария е определил 2 защитени зони в района на река Тунджа около с. Мечкарево, общ. С., а именно:

-     „Река Тунджа 1”, с цел на опазване: площта и естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видове и техните популации, в частност крайречни галерии;

-     „Адата Тунджа”, създадена с цел: опазване и поддържане на местообитанията на конкретни видове застрашени птици, опазване и поддържане на биологичното разнообразие.

В двете защитени зони се намират местообитания на 55 вида защитени птици, в т.ч. малък корморан, малък сокол, осояд, полски блатар, сив кълвач, черен кълвач, полска бъбрица и др. Те използват като естествени местообитания дървесната и храстова растителност по речното корито на река Тунджа в землището на с. Мечкарево, общ. С.. Характерни дървесни видове за тази защитена зона са бяла върба, бяла топола, черна елша. В зоните има тревни местообитания, храсти, преовлажнени и периодично заливаеми площи, плитки локви.

В границите на горепосочените две защитени зони се намирали имоти с идентификатори № 47980.10.2 и 47980.10.10, разположени в землището на с. Мечкарево, общ. С., вдясно от брега по поречието на река Тунджа и южно от мост на главен път Сливен – Нова Загора. Имот с идентификатор № 47980.10.2 /стар № 010002/ бил с площ 11900 декара, а негов собственик от 28.04.2010 г. бил обв. Ж.С.С. /нотариален акт 164, н.д.№ 335/10 г. - т.ІІІ, л.16 от сл.дело/. На 18.05.2010 г. с нотариален акт № 38 обв. С. продал имота на „Гардън” ЕООД – Сливен. Имот с идентификатор № 47980.10.10 с площ 34 072 декара на 20.07.2010 г. бил закупен от „Гардън” ЕООД – Сливен с нотариален акт № 13, н.д.№ 579/11 г. /т.ІІІ, л.12 от сл. дело/.

Търговското дружество „Гардън” ЕООД – Сливен е регистрирано с Решение № 631/20.04.2007 г. по фирм. Дело № 351/2007 г. на Окръжен съд – Сливен, със седалище гр. Сливен и адрес на управление адресът, на който живеел обв. Ж.С.,***. Първоначално управител и едноличен собственик на капитала бил М. Я. от гр. Сливен. До 2012 г. дружеството е променяло три пъти едноличните собственици на капитала, които били както следва: К.П.Р., И. М. И. и С. И. С.ов. От 04.01.2012 г. управител и едноличен собственик на „Гардън” ЕООД станала сестрата на обв. Ж.С. – свид. Ж.С.С.. Фактическата дейност по управлението на дружеството се осъществявала от обв. Ж.С..

По искане на обв. Ж.С. за имоти с идентификатори 47980.10.2 и 47980.10.10 в землището на с. Мечкарево, общ. С., РИОСВ – Стара Загора издала две решения за Преценка необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда /ОВОС/. Те били съответно с № СЗ-91-ПР/2007 г. за изграждане на рибарник за имот № 010010, нов № 47980.10.10 /т.ІІІ, л.3-6 от сл. дело/ и СЗ-38-ПР/2011 г. за изграждане на водоем за рибовъдство в имот № 47980.10.2. /т.ІІІ, л.40-42 от сл. дело/. Възложител и по двата проекта бил обв. Ж.С.С..

В двете горепосочени решения на РИОСВ – Стара Загора било указано, че имотите попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 – Защитена зона „Тунджа 1” и Защитена зона „Адата Тунджа”.

В Решение № СЗ-91-ПР/2007 г., издадено от РИОСВ – Стара Загора било записано, че в имота няма да бъдат извършвани допълнителни изкопни работи, а ще се използват съществуващи изкопи, в резултат на изземването на инертни материали в миналото.

В решение № СЗ-38-ПР/2011 г. било изрично посочено следното:

1. Да не се допуска по никакъв начин добиване на инертни материали в рамките на имот 47980.10.2 с площ 11,900 дка попадащ в защитени зони.

2.        Да не се допуска увреждане на съседни имоти, както и на околната дървесна и храстова растителност и замърсяване с битови и строителни отпадъци на околните терени.

С две писма, заведени с вх.№ 57/09.01.2012 г. по описа на РИОСВ – Стара Загора, /т.ІІІ, л.7-8 от сл. дело/, управителят на „Гардън” ЕООД, който към момента бил С. С.ов, уведомил Инспекцията за промяна в обстоятелствата в издадените две горепосочени решения, конкретно за настъпилата промяна в собствеността на двата поземлени имота. По този повод с писмо изх.№ КОС-01-57/10.01.2012 г. /т.ІІІ, л.9 от сл. дело/, директорът на РИОСВ – Стара Загора издал становище, че не е необходимо извършването на нова процедура за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС и оценка на съвместимостта, и издаване на ново решение.

През втората половина на 2011 г., възползвайки се от дадените разрешения за изграждането на рибарник и за изграждане на водоем за рибовъдство, посочени по-горе, обв. Ж.С. организирал изграждането на пресевна инсталация за преработка на чакъл и пясък. Обвиняемият ангажирал работници, между които свид. Д.Х.П. ***, свид. Д. И. ***, свид. С.Д.Й. ***, свид. Ж. ***. Инсталацията била разположена в северната част на имот с идентификатор 47980.10.10 в близост до десния бряг по течението на река Тунджа, на около 200 южно от главен път Сливен – Нова Загора.

В края на м. януари 2012 г. монтажът на съоръжението приключил. Изграждането на тази пресевна инсталация било в нарушение на екологичните изисквания и за него нямало никакво разрешение. Въпреки това от м. март 2012 г. започнал добивът и реализацията на инертни материали, като целият процес е бил организиран и протичал под контрола на обв. Ж.С.. Добивът на инертните материали – пясък и филц бил осъществяван без необходимите разрешителни за това и без сключен концесионен договор за добив на подземни богатства. Изкопните работи били извършвани в южната част на имот 47980.10.10, както и в почти целия имот 47980.10.2. В резултат на тази дейност двата имота били продълбочени, като в имот с идентификатор 47980.10.2 се образувало езеро с площ 20 дка.

Изкопни работи били осъществени и в съседния имот с идентификатор 47980.10.9, като в резултат на дейността по добив на инертни материали, също се образувало езеро с размери 100x10 метра. В южната част на този имот били складирани преработените инертни материали.

Първоначално имот с № 47980.10.9 е бил собственост на М. П.К.. На 22.11.2011 г. имотът бил продаден на „Слави” ЕООД, с едноличен собственик и управител свид. Р.Г.Р. – братовчед на обв. Ж.С..

Изкопните работи на територията на трите имота се осъществявала с два багера. Добитите земни маси и инертни материали били депонирани с транспорт по десния бряг на река Тунджа, в имот № 47980.11.28, собственост на Министерство на околната среда и водите. Депонирането ставало в непосредствена близост до пресевната инсталация. Във времето дължината на насипите е варирала от порядъка на от 200 метра до над 600 метра. С помощта на трактор, тип Фадрома, земните маси и инертните материали са били прехвърляни на миячно-сортировъчната инсталация, като след преработка били сортирани на купчини по фракции. Инсталацията се захранвала с вода от река Тунджа чрез тръба и черпателна помпа. Последната била монтирана върху бетонен фундамент на брега на реката в имот № 47980.11.28, без надлежно разрешително от МОСВ за водовземане от река Тунджа. Преработеният материал под формата на пясък и филц бил натоварван на камиони с висока товароносимост, превозван и продаван основно на две фирми – „Стройком” ЕООД – Нова Загора и „Домостроене” ООД – Сливен. Изкопната дейност била организирана по описания начин и извършвана по указание и под контрола на обв. Ж.С..

В периода м. януари 2012 г. до 14.08.2013 г. на посочените терени били извършени множество проверки от представители на РИОСВ – Стара Загора, Община Сливен, Басейнова дирекция – Пловдив, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/. На почти всички проверки на място от контролните органи, които констатирали неправомерна дейност по добив на инертни материали, е присъствал обв. Ж.С.. Пред съответните длъжностни лица той се е представял като представител на „Гардън” ЕООД, подписвайки съответните констативни протоколи /т.ІІІ, л.43-52, л.70, л.79-88 от сл. дело/. Като „упълномощено” лице на „Гардън” ЕООД обв. Ж.С.С. е правил писмени възражения по част от констатациите на контролните органи, представял е документация, касаеща решения на РИОСВ, разрешителни за строеж и други изискани от съответните органи документи.

Констатациите от извършените проверки най-общо се свеждали до следното:

-   ситуиране на строителна техника – миячна сортировъчна инсталация, един багер-драглайн, един еднокошов багер и камиони тип самосвал,

-   извършване на изкопни работи в имоти с номера 47980.10.10, № 47980.10.2 и №47980.10.9;

-   депониране на добит и преработен инертен материал на фракции в имоти 47980.10.10 и 47980.10.9, депониране на добит и непреработен материали в имот № 47980.11.28 /собственост на МОСВ/ по десния бряг на река Тунджа;

-   захранване на миячната инсталация посредством черпателна помпа, монтирана на бетонен фундамент до река Тунджа;

-   наличие на 8 кубика дърва за огрев от видовете бяла върба и бяла топола;

-   струпване на множество строителни и битови отпадъци;

-   изграждане на дървена постройка за отглеждане на прасета, заградена площ около 200 кв.м. с мрежа и ламарини;

-   наличие на множество пънове на отрязани дървета, както и много изкоренени такива, вследствие на движението на тежкотоварна техника;

-   унищожаване на множество дървесни видове от бяла върба и бяла топола в резултат на депонирането на земни маси в имот № 47980.11.28.

Въпреки гореописаните констатации, за част от които били съставени актове за установяване на административни нарушения на „Гардън” ЕООД, въпреки предписанията на представители на МИЕТ от 22.06.2012 г. /т.ІІІ, л.86-87 от сл. дело/ и въпреки констатациите на РИОСВ-Стара Загора, обв. Ж.С. не преустановил добива на инертни материали.

На 16.04.2013 г. експерти на РИОСВ – Стара Загора извършили поредна проверка на имотите, собственост на „Гардън” ЕООД – Сливен в землището на с. Мечкарево, общ. С., върху които се изграждали рибарници. При проверката участие взели свид. И.Г. и свид. М.М., които констатирали генерирането на значителни количества земни маси и речна баластра, депонирани по десния бряг на река Тунджа. Установили също така наличието на миячно-сортировъчната инсталация, два багера и два самосвала, въпреки че в Решение № СЗ-91-ПР/2007 г., издадено от РИОСВ - Стара Загора било записано, че в имота няма да бъдат извършвани допълнителни изкопни работи, а ще се използват съществуващи изкопи, в резултат на изземването на инертни материали в миналото. Експертите констатирали също така, че депонирането на земни маси, движението на тежка строителна техника, изграждането на бетонен фундамент и дървена постройка в имот № 47980.11.28 е довело до унищожаване на част от природно местообитание, предмет на опазване в защитена зона „Река Тунджа 1”, поради което сезирали прокуратурата.

Добивът на инертни материали, организиран от обв. Ж.С., продължил до 14.08.2013 г., когато в хода на разследването по настоящото наказателно производство бил извършен оглед на процесния участък.

При извършения на 14.08.2013 г. оглед на местопроизшествието /т.І, л. 123-146/ било констатирано следното:

Участък от около 4 дка бил заравнен и утъпкан. Върху него имало купчини с баластра, сортирани по големина. Най-северната купчина /К1/ била от камъни с големина от 10 до 25 см, с площ 1315 кв.м. и височина 3,00-3,50 метра. Южно от нея били намерени други 2 купчини /К2/ - едната с камъни, с размери - 1-5 см, а другата - с камъни, с размери 5-10 см. Двете купчини заедно били с площ 575 кв.м. и височина 3,00-3,50 м.

На 30 метра южно от последните две купчини камъни била намерена четвърта купчина /КЗ/ от ситен пясък, със средна дължина на купчината 27 метра, ширина 15 метра и височина 4,50-5,00 метра. В участъка били установени множество следи от гуми на тежка автомобилна техника, на места все още влажни, с давност от 1 до 3 дни.

Източно от условно обозначените с К2 купчини била намерена монтирана сортировъчна машина за обработка на баластра и пясък, състояща се от подаваща транспортна лента и 3 бр.стрели с транспортни ленти. Средната лента била скъсана в основата си. Върху подаващата лента с дължина 10-12 метра разследващите органи намерили пясък и камъни с различна големина. Под всяка стрела били намерени купчини сортирани пясък и камъни по големина, обозначени в протокола с К4. Общата им площ възлизала на 1306 кв.м. Около тях и машината участъкът бил влажен и кален, което било показателно, че в много близко време инсталацията е била в работен режим. До сортировъчната инсталация имало трактор, тип „фадрома”, жълт на цвят.

До брега на реката били изградени 2 бр. метални фургони. В близост до тях имало бетонна площадка с размери 9x12 метра. Последната граничела с десния бряг на р.Тунджа, по течението. Намерена била водна помпа монтирана на около 3 м. южно от площадката. Към нея имало тръба влизаща във водата и друга такава, вкопана в земята и с направление агрегат, отстоящ на около 25 метра. Установено било също така наличието на постройка с размери 10x15 метра, изградена от дърво и метални листове, която източно граничела с брега на реката.

На около 50-55 метра южно от бетонната площадка отпочвала купчина /К5/ с баластра, с направление север-юг, с площ 902 кв.м. Тя граничела със западния бряг на р.Тунджа. Материалът не бил обработен.

На около 230 м. южно от бетонната площадка и на около 200 м. западно от коритото на р.Тунджа отпочвал черен път, който разделял двете езера. В северната част на южното езеро били намерени два багера, като веригата на единия била дефектирала. В посочения участък било намерено дърво от вида „бяла топола”, чийто ствол бил засипан с баластра.

При извършване на претърсване в единия от фургоните били открити и иззети множество документи – експедиционни бележки и товарителници. Ввпоследствие всички първични счетоводни и транспортни документи били отделени и приложени към преписка вх.№ 2065/13 г. на ОП – Сливен, водена с оглед наличието на данни за престъпление против финансовата система. В резултат на съдържащата се информация в откритите документи е установено, че през 2013 г. от дейността по добив на инертни материали са добити, преработени и реализирани десетки тонове инертни материали. Видно от съдържанието на тези документи, като доставчик на инертните материали е фигурирало търговско дружество „Стон 65” ЕООД, а получател на значителна част от доставките е било търговско дружество „Домостроене” ООД – Сливен.

За реализацията на инертния материал било използвано създаденото на 17.02.2012 г. еднолично дружество с ограничена отговорност „Стон 65”, със седалище и адрес на управление гр. К., общ. С., ул. „Р.Л.” № * Управител на „Стон 65” ЕООД бил свид. Р.Р. – втори братовчед на обв. Ж.С.. Докато бил управител на това търговско дружество, свид. Р.Р. нямал точна представа за конкретната дейност на дружеството, тъй като фактически тя се осъществявала от обв. Ж.С.. Свид. Р. знаел само, че дейността е свързана с пясък и чакъл.

По делото в досъдебната фаза е назначена съдебно-екологична експертиза, изготвена от вещи лица, експерти от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките, чиято задача е била да отговорят на въпросите, попадат ли имотите с идентификатори 47980.10.2 и 47980.10.10, собственост на „Гардън” ЕООД – Сливен в защитена зона или защитена територия, какво е въздействието върху биотичните компоненти на околната среда от осъществяваните дейности и добив на инертни материали от поречието на река Тунджа, нанесени ли са щети, водещи до унищожаване или повреждане на защитена територия или защитена зона и какъв е размерът на засегнатите площи.

В експертното заключение е ангажирано становище, че изкопните дейности, както и целия процес по добиването, депонирането и транспортирането на земни маси, движението на тежка строителна техника и изграждането на бетонен фундамент и дървена постройка, дейностите за добив на инертни материали в землището на с. Мечкарево, общ. С. са довели до щети върху дивата природа, които са локализирани в четири имота с №№ 47980.10.10; 47980.10.2; 47980.10.9; 47980.11.28 и прилежащите към тях черни пътища.

Засегнати са 28,7 дка, в които са унищожени или силно повлияни природни местообитания и местообитания на видове, които подлежат на опазване според Закона за биологичното разнообразие, Директива 92/43 ЕО, Директива 2009/147/ЕО.

Засегнатите територии попадат в защитена зона „Река Тунджа 1” от НЕМ Натура 2000 и защитена зона „Адата-Тунджа”. Нанесени са щети на двете защитени зони, като размерът на засегнатите площи е 28,7 дка за двете защитени зони. Стойностите съвпадат, защото режимите на защита в двете защитени зони препокриват изцяло увредената територия.

Оказаното въздействие е несъвместимо с целите и функциите на защитена зона „Река Тунджа 1” и защитена зона „Адата Тунджа”. Нанесените щети имат локално и национално измерение.

Локалното измерение е свързано с локалните популации и локалитетите на целевите природни местообитания в района.

В обстоятелствената част на експертното заключение се сочи, че от извършения добив на инертни материали и свързаните с това дейности по тяхното транспортиране и депониране, се е стигнало до въздействие върху биотичните компоненти на околната среда, изразяващи се върху пряко унищожение на природни местообитания, защитени от Закона за биологичното разнообразие – унищожени са 8,5 дка от подлежащото на опазване природно местообитание   92АО Крайречни галерии от Salix alba и Populas alba, като тези площи са превърнати в кариерно езеро. Дървесната растителност е унищожена, а субстратът под нея е изгребан и изнесен. На местата от бивши крайречни галерии от Бяла върба и Бяла топола днес се наблюдават наводнени баластриери. Нарушаването на естествената структура на хабитата създава благоприятни условия за още едно негативно последствие, а именно навлизането, разпространението и трайното заселване на територията от инвазивния американски вид аморфа.

Оценката на щетите върху местообитанията в засегнатия район, съгласно петстепенната скала е „неприемливо въздействие”. Засегнатият район хабитат 92АО Крайречни галерии от Salix alba и Populas alba е подложен на физическо унищожаване и търпи възможно най-негативни последствия.

В резултат от дейностите и добива на инертни материали са унищожени или повлияни местообитания на видове с обща площ 28,7 дка, в т.ч. 28,7 дка от пригодните местообитания на пъстър пор, видра, горски прилепи: широкоух прилеп, бехщайнов нощник, червенокоремна бумка, южен гребенест тритон, обикновена водна костенурка, пъстър смок.

В защитена зона „Адата Тунджа” са повлияни местообитания на видове птици с обща площ 28,7 дка – местообитания за водолюбиви птици, местообитания за горски видове птици, местообитания за птици на откритите пространства. Принадлежността на обитаващите в защитената зона „Адата Тунджа” видове птици към трите групи местообитания е посочено в приложените към заключението таблици № 4 и № 5.

Въздействието на добива на инертни материали върху посочените видове птици се изразява в унищожаване и промяна на техните местообитания, които им служат, както за място за гнездене, така и за търсене на храна. В южната част на терените след изкопните работи, земеделски земи са превърнати в кариерни езера, а в северната част мезофилна тревна растителност, храсти, рядка и разпръсната растителност са превърнати в депо.

Експертите заключават, че силно повлияни и променени са следните съществени структурни елементи:

-   свързани с влажните зони /жизненоважни местообитания за редица от защитаваните в Натура 2000 видове земноводни, влечуги и птици/ – унищожаване на малки изолирани крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, които са с ограничено разпространение и в двете зони;

-   свързани с горските крайречни екосистеми /местообитание на много видове птици, пъстрия пор, пъстрия смок/ - унищожаване на храстова и дървесна растителност, включително стари дървета; изнасяне на повалените дървета и снижаване на мъртвата дървесина в защитената зона, която е предпоставка за доброто състояние на цял комплекс видове /от целеви за опазване в зоната безгръбначни животни като бръмбарите алписка розалия и еленов рогач до насекомоядни птици – синигери, мухоловки и кълвачи, насекомоядни бозайници, прилепи/.

-   свързани с тревни и агро системи – унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра; силно повлияни местообитания от утъпкване и ерозия при работа на транспортните машини на и около площадката за складиране на баластрата.

Нанесените от добива на инертни материали щети имат и национално измерение. Всяко унищожение на природни хабитати, включени в Приложение 1 на Директива 92/43 ЕО е недопустимо, защото води до снижаване на заетите площи от съответното природно местообитание. Когато това става в границите на защитена зона от Натура 2000 се снижава и покритието му от екологичната мрежа и оценката за природозащитния му статус в защитена зона се променя в неблагоприятна. При периодичното докладване пред Европейската комисия това може да доведе и до санкции от страна на ЕО за държавата, допуснала тези  щети. Така локалното измерение се превръща в национално, особено когато се достигне критично ниско покритие от НЕМ за съответния целеви за опазване обект.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява по категоричен начин от наличния доказателствен материал, събран в досъдебната фаза и приобщен към материалите по делото по реда, предвиден в НПК. В хода на съдебното следствие не се установиха нови фактически положения, различни от изложените в постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен. Обвинението се доказа от доказателствения материал, събран на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, включващ протокол от 14.08.2013 г. за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми /т.І, л.124-147 от сл.д./; протокол за претърсване и изземване от 14.08.2013 г. /т.І, л.172-174/ и определение № 266/14.08.2013 г. по ЧНД № 424/13 г. на Окръжен съд – Сливен /т.І, л.171 от сл.д./; сигнално писмо от директора на РИОСВ – Стара Загора изх.№ КОС-11-245/23.04.2013 г., ведно с приложения към него /т.І, л.6-27 от сл.д./ показанията на свидетелите И.Г., М.М., Х.И., М.Д., А.Г., Д.П., В.А., Р.Р., Д. Д., С.Й., Ж.И., И.И., И.Н., И.Й.; съдебно-техническа експертиза /т. І, л. 239-247 от сл.д./, съдебно-екологична експертиза /т.І, л.253-310 от сл.д. и л.38-90 от НАХД № 320/2014 г. на СлОС/; материали от предварителна проверка по преписка вх.№ 4005/12 г. на Районна прокуратура – Сливен /т.ІІ, л.1-95 от сл.д./; искане и справки от масив НБД „Население” и БУЛСТАТ /т.ІІ, л.175-187/; писмо до Търговски регистър, отговори на Агенция по вписванията и приложенията /т. ІІ, л. 188-222 от сл.д./; заверени копия на изискана от РИОСВ – Стара Загора документация за имоти с идентификатори № 47980.10.2 и № 47980.10.10 в землището на с. Мечкарево, общ. С. /т.III, л.1-59 от сл.д./; заверена за верността с оригинала документация от „Басейнова дирекция”, „Източнобеломорски район”, център Пловдив /т.ІІІ, л.60-76 от сл.д./, от Община Сливен, отдел „Екология” /т.III, л.77-98 от сл.д./, от Агенция по геодезия, картография и кадастър – Сливен /т. III, л.99-248 от сл.д./ и от ОДЗ – Сливен /т.ІІІ, л.249-283/; справка съдимост на обв. Ж.С. /т. І, л.311-312/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обв. Ж. С. /т. І, л.314 от сл.д./; характеристични данни на обв. Ж. С. /т.І, л.315 от сл.д./.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата съдът проведе непосредствено разпити на всички свидетели, разпитани на досъдебното производство, с изключение на свид. Ж.С. и свид. В.А.. Свид. В.А. по здравословни причини не се яви в насрочените съдебни заседания и след като съобрази становището на защитата, че няма конкретни въпроси към тази свидетелка, съдът я заличи от списъка с лицата за призоваване. Показанията на свид. А., като част от събраните в досъдебната фаза доказателствени материали, са приобщени към доказателствата, с оглед характера на диференцираната процедура на гл.28 от НПК, по която се движи делото. Съдът не проведе разпит и на свид. Ж.С.С., тъй като същата в с.з. заяви, че желае да се възползва от правата си по чл. 119 от НПК. 

Съдът подложи на анализ всички депозирани гласни доказателства, както събраните лично и непосредствено от съдебния състав, така също и приобщените с доказателствата от следственото дело. Акцент следва да бъде поставен на показанията на свидетелите И.Г., М.М., Х.П.И., М.Д.  и А.Г.. Тези свидетели са представители на различни държавни институции, които са извършвали проверки на процесния обект в инкриминирания период. Същите имат непосредствени впечатления от дейностите установени като извършвани на терен, наличната техника, лицето, представяло се като представител на „Гардън“ ЕООД. 

Свидетелите И.Г., М.М. и Х.П. са служители на РИОСВ – Стара Загора. Свид. Г. е главен експерт „Защитени територии“, отдел „Биологично разнообразие и защитени територии и зони“, а свид. М. заема длъжността старши експерт „Опазване на води“ към РИОСВ – Стара Загора. Двамата свидетели, разпитани сочат, че са извършили проверка на процесния обект на 16.04.2013 г. От показанията им се установява, че са знаели за налични две инвестиционни предложения от 2007 и 2011 г. за изграждане на рибарници в определени имоти в землището на с.Мечкарево. При проверка на място свидетелите констатирали, че в имотите, предмет на инвестиционните предложения са депонирани инертни материали – пясък и чакъл, имало миячна инсталация и тежка техника – самосвали и един багер „Драглайн”. Свидетелите сочат, че в съседен имот – на МОСВ, са констатирали изграден бетонен фундамент, с поставен фургон, а също така и строителни и битови отпадъци, изградена дървена постройка с около 200 кв.м., свинарник, с който са се отглеждали прасета. Възприели са и струпани около 7-8 куб. дърва от вида „бяла върба“ около фургона, а по десния бряг на реката – струпани много земни маси. В реката установили черпателна помпа с тръба за захранване на миячната инсталация. Със свидетелите контактувал на място човек с името Ж.С.С., който се представил като представител на фирмата, на която са издадени разрешителните за изграждане на рибарници. Свид. Г. разбрал, че всичко, което се прави на терен е именно на Ж.С., а последният казал на свидетелите Г. и М., че отговаря за развъждането на рибата. Пред свид. М., Ж.С. заявил, че струпаните до фургона дърва били за огрев на пазачите на имота. Съставени били актове за констатациите на свид. Г. и свид. М., а актове за нарушения били издадени на фирма „Гардън“ ЕООД. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като същите са логични, последователни и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират изцяло с писмените доказателства, приобщени по делото и от които се установяват идентични със съобщените от свидетелите Г. и М. при въпросната проверка данни.

Съдът се доверява и на показанията на свид. Х.И. – старши експерт в РИОСВ Стара Загора – направление „Биологично разнообразие, защитени територии и зони“. Този свидетел сочи, че е присъствал през 2012 г. на две проверки на процесния терен по сигнал за незаконно изгребване на инертни материали. Конкретизира, че проверките касаят имоти с номера 47980.10.2 и 47980.10.10 в землището на с. Мечкарево, като и при двете проверки е констатирал количества депонирани инертни материали – чакъл в двата имота. Твърди, че в същите имоти е имало и трошачно-сортировъчна инсталация, както и един багер „Драглайн“ при първата проверка и два багера „Драглайн“ – при втората проверка. Свидетелят сочи, че тези имоти попадат в границите на две защитени зони - „Адата Тунджа“ и „Река Тунджа – 1“. Уточнява, че едната проверка била на 19.01.2012 г., а другата на 24.08.2012 г. На място свидетелят видял охрана, като по време на проверката контактувал с Ж.С.С., който казал, че е представител на фирма „Гардън”. Свидетелят Хр. И. разказва, че обв. Ж.С. съобщил, че има решение по преценка на необходимостта от ОВОС, представил документи за изграждане на рибарници, както и подписал съставените протоколи като представител на фирма „Гардън”. Съдът цени показанията на този свидетел – както дадените устно и непосредствено пред съда, така и тези, депозирани в досъдебната фаза. Показанията са безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи с останалия приобщен по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и на показанията на свид. М.Д. – младши експерт в отдел „Екология” при община Сливен. От показанията на свид. Д. се установява, че по сигнал на РИОСВ – Стара Загора като представител на отдел „Екология“ при Община Сливен свидетелката е участвала в извършени проверки през м.март и м. май 2012г. на процесните имоти с номера 47980.10.2. и 47980.10.10. В показанията си на досъдебното производство свидетелката е конкретизирала в детайли датите на проверките, издадените актове и констатациите при извършените проверки. Разпитана в хода на съдебното следствие свидетелката сочи, че през м. април 2012г. за случая са сигнализирани „Басейнова дирекция” и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма” /МИЕТ/, тъй като тези институции се занимавали със Закона за подземните богатства и Закона за биоразнообразие, а имотите попадали в защитени зони от „Натура 2000”. При съвместните проверки на представители на Община Сливен, „Басейнова дирекция” и МИЕТ се установило, че в имот 47980.10.10 в землището на с. Мечкарево била налице миячна сортировъчна инсталация, а в имот 47980.10.2 имало багер, който извеждал инертни материали от водоем. С камиони инертните материали се карали от имот 47980.10.2 в имот 47980.10.10. Свидетелката сочи, че на място проверяващите установили като представител на фирма „Гардън” – Ж.С.С., както и работници. Според показанията на свид. Д. обв. С. се представил като представител на фирма „Гардън”, а при проверката с представители на МИЕТ, обв. С. развел проверяващите лица в имотите, обяснил, че ще се изграждат рибарници, за което имал разрешение от РИОСВ. Обвиняемият уточнил, че имотът е на фирма „Гардън”, а по-късно представил и документи за собственост в община Сливен на „Гардън” ЕООД. В разпита си пред съда свидетелката изрично посочва, че при проверките на място е засичала миячно-сортировъчната инсталация да работи, както и по нея да има вода, което също било признак, че е работила. Съдът счита показанията на свид. Д. за достоверни, съответстващи на приобщените писмени доказателства, както и на останалите кредитирани гласни доказателства.

Значим източник на доказателства се явяват показанията на свид. А.Г. – старши експерт към дирекция „Контрол“ в „Басейнова дирекция” – Източно беломорски район с център – Пловдив и изнесено работно място гр. Сливен. Свидетелката Г. е участвала в проверки през м. май 2012г., м.март 2013г. и м.08.2013г. в процесните имоти. Дава подробни показания за местонахождението на имотите и констатациите на контролните органи. Уточнява, че се касае за имот, за който е имало разрешително на К.Р., но се оказало, че това лице няма нищо общо с момента констатираната инсталация, която била на фирма „Гардън” ЕООД. При първата проверка – м.май 2012г. се констатирало наличието на инсталация, която работи, със съответната техника за обслужване на инсталацията, при което се извършвало според показанията на свидетелката незаконно водовземане от повърхностния воден обект р.Тунджа. Свид. Г. уточнява, че издаденото на К.Р. разрешително е за водовземане от повърхностен воден обект открит тип за рибарник за промишлено отглеждане на риба. При проверката се установило, че се извършва дейност различна от тази, която е посочена за този имот и че фирмата, извършваща дейността няма разрешително за водовземане от повърхностен воден обект. Наложената санкция на фирма „Гардън“ била заплатена. Извършената на 6 март 2013 г. последваща проверка била с цел проверка изпълнението на предписанията, дадени от 2012 г., а именно прекратяване дейността на миячно-сортировъчната инсталация, премахване на водовземните съоръжения и преустановяване на водовземането. Констатирано било, че инсталацията си е на място, заедно с всички инертни материали. Единствено бил демонтиран напорния тръбопровод към помпения агрегат и не се осъществявало водовземане. Свид. Г. сочи, че проверките през 2012 г. и 2013 г. се осъществявали в присъствието на  Ж.С.. Той се представил като представител на фирма „Гардън” и представил всички необходими документи, свързани с дейността около изграждането на рибарника. Последната проверка, за която съобщава свид. Г. е извършена на 14.08.2013г. съвместно с представител на ОслО при ОП – Сливен. При тази проверка отново са констатирани дейности по промиване на инертен материал със съответната техника и незаконно водовземане от повърхностен воден обект, на същото място със същия воден агрегат. Свид. Г. сочи, че в хода на процедурата за установяване и санкциониране на констатираното повторно нарушение Ж.С.С. в присъствието на адвокат представила документи за предоставяне под наем на посочения обект на фирма „Евростарт 21” ЕООД. Въпреки направените опити за контакт с вписаните в търговския регистър представители на фирма „Евростарт 21” ЕООД, това се оказало невъзможно. След предявяване на снимков материал към протокола за оглед на местопроизшествие от 14.08.2014г. /л. 131-146 от сл.д./ свид. Г. заявява, че снимките точно отразяват състоянието на имотите в момента на проверката. Съдът изцяло се доверява на показанията на тази свидетелка, тъй като същата има преки впечатления от извършени поредица проверки през целия инкриминиран период на процесния обект. Свид. Г. се явява незаинтересован свидетел, представител на контролен орган, дал конкретни предписания на фирма“ Гардън“ ЕООД чрез представителя на място – обв. Ж.С.. Показанията са последователни, логични и изцяло съответни на останалите ценени гласни доказателства и приобщения писмен доказателствен материал по делото.

Комплексният прочит на показанията на свидетелите И.Г., М.М., Х.И., М.Д. и А.Г. дава представа за единност в изводите на представителите на контролните органи, проверявали в инкриминирания период процесния обект, че са били налице нарушения при изграждането на рибарниците, както и при добива на инертни материали и водовземането от р. Тунджа. При всички проверки органите са контактували на терен с обв. Ж.С.С., който се е представял като представител на търговското дружество „Гардън“ ЕООД, представял е документи и е подписвал от името на това дружество съставените констативни протоколи и актове за нарушения. Налице е пълно съответствие между събраните гласни доказателства от посочената група свидетели и писмените доказателствени материали по делото, поради което съдът намира, че липсва основание за дискредитиране на показанията на посочените свидетели или игнориране на части от техните показания. По изложените съображения, съдът се довери изцяло на показанията на свидетелите И.Г., М.М., Х.И., М.Д. и А.Г. и ги съобрази приоритетно при изграждане на фактическата обстановка по делото и формиране на правните изводи.

Съдът подложи на анализ и показанията на друга група свидетели – лица, които са работили на процесния обект с конкретно възложени им трудови функции, както лица, които са превозвали инертни материали или са закупували такива от процесния обект и лица, съконтрахенти на обвиняемия.

Съдът се довери на показанията на свид. Д.П., участвал в изграждането на пресевната инсталация за преработка на чакъл и пясък на р. Тунджа в землището на с. Мечкарево. От показанията на този свидетел съдът установи, че изграждането на съоръжението е започнало в началото на м.юли 2011г. и е било готово до края на 2012г. Свид. П. сочи, че след един пробен месец инсталацията започнала да работи от м.март 2012г. Първоначално свидетелят бил електроженист, а впоследствие работил като оператор на инсталацията, както и друга работа на обекта. Изрично посочва, че работодатели са му били И.П. *** и обвиняемият Ж.С., като уточнява, че И.П. рядко идвал на обекта, а всичко се движело от Ж.С.С.. Твърди, че свид. И.П. и обв. Ж.С. са го потърсили, за да направи инсталацията на р. Тунджа. В показанията на свидетеля се съдържа информация за извършени на обекта проверки от контролни органи през 2012г., като в средата на м.август 2012г. свидетелят П. напуснал работа на пресевната инсталация, поради неуредени финансови отношения с обвиняемия Ж.С.. За времето, в което е работил на пресевната инсталация, свид. П. разказва за ежедневен добив на инертни материали, като на ден излизали около 250 куб. пясък и чакъл. Цялото производство се ръководело от Ж.С.С., а добитите инертни материали се доставяли в Домостроителен комбинат – Нова Загора и в Домостроителен комбинат – Сливен, където свид. П. ходел с камион. Свидетелят работел без трудов договор, а за извършената работа получавал пари на ръка от обвиняемия Ж.С.С. до влошаване на отношенията им. Съдът намери, че следва да се довери на тези показания, тъй като те съответстват с показанията на свидетелите, представители на контролни органи, извършвали проверки на процесния обект през 2012г. Показанията на свид. П., освен че са логични и последователни, кореспондират и с обективно установените в писмените доказателствени материали обстоятелства относно наличната инсталация на обекта и приложените документи за продажба на инертни материали.

Показанията на свидетеля И.Д.И. съдът съобрази, като отчете, че този свидетел чрез фирмата си за транспортна дейност „Скала 88“ – с.Камен е бил ангажиран от свид. В.А. – управител на фирма „Домостроене” да превозва пясък и филц от пресевната инсталация в с. Мечкарево до „Домостроене“ – Сливен. Последното превозване на инертни материали било през м.януари 2013 г. Свидетелят твърди, че не познава Ж.С.С., както и че не познава лично Ж.С.С.. Не му е известна и фирма „Гардън” ЕООД. Спомня си, че като доставчик по товарителниците за „Домостроене” е била отразена фирма „Стоун 65” или „Стоун 85”. Чувал е, че пресевната инсталация в с. Мечкарево е на Ж.С.С. и знае, че превозваните от пресевната инсталация в с. Мечкарево инертни материали са на Ж.С.С.. Съдът цени показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебната фаза, доколкото същите са в отношение на допълване и свидетелят изрично потвърди верността на показанията, протоколирани по следственото дело, след прочитането им по реда на чл. 281 от НПК. Посочените гласни доказателства са логични и съответстват изцяло с другите кредитирани доказателствени източници.

Съдът кредитира показанията на свид. Д. И.Д. в основната им част. Съдът се доверява на показанията на този свидетел в частта, в която разказва, че е работил на пресевната инсталация в с. Мечкарево на р. Тунджа като общ работник, че заварил там една съборена пресевна инсталация и участвал във възстановяването й в рамките на няколко месеца. Съдът не се довери на частта от показанията на този свидетел, в която твърди пред съда, че лице на име Сашо му е казвал какво да прави, че не е виждал Ж.С. на пресевната и че не знае с какво се занимава Ж.С.. Съдът не кредитира и частта от показанията на свид. Д., в която твърди, че извадените инертни материали след преработването им с пресевната инсталация се връщали обратно във водоема с цел да се отглежда екологично чиста риба. В посочените части показанията на свид. Д. противоречат с показанията на свид. Ив.Г., М.М., Хр. И., М. Д., Ал. Г., Д. П., И.Д.И., И.П.Н., както и на многобройните писмени доказателства. От последните доказателствени материали съдът установи с категоричност, че обв. Ж.С. се е намирал на процесния обект, че той е ръководил дейността по изграждане на пресевната инсталация а след изграждането й – по добива на инертни материали, че е посрещал и контактувал с представители на институции с контроли правомощия, че е плащал възнаграждения на работещи на обекта лица. Посочените кредитирани гласни доказателства, както и писмените такива по делото съдържат информация и за конкретните дейности, извършвани на пресевната в с. Мечкарево – добив на инертни материали и тяхната реализация чрез продажба на трети лица. Липсва всякаква опора, включително в снимковия материал по делото за твърдението на свид. Д., че преработените пясък и чакъл се връщали обратно във водоема. Съдът съобрази също така и факта, че в протокола за разпит на свид. Д. в досъдебната фаза /л.231,232 от т. първи от сл.дело/ е отразено, че свид. Д. още при започване работа на обекта разбрал, че налични в имотите водоеми били на Ж.С., че Ж.С. се занимавал с рибата в тях, че идвал често на обекта. Относно добиваните инертни материали в протокола за разпит на свид. Д. на досъдебното производство е отразено, че същите се сортирали на пясък, филц и камъни. После идвали камиони, товарели преработения материал и го откарвали на различни обекти – „Домостроителен комбинат“ – Сливен, БКС – Нова Загора, за тецовете. Въпреки, че свид. Д. заяви след прочита по реда на чл. 281 от НПК на цитираните показания, че не е бил разбран правилно от следователя и че не добиваните на пресевната в с. Мечкарево инертни материали са били продавани, а други – карани от с. Злати войвода, съдът цени показанията на свидетеля, приложени по следственото дело. Дадените пред съда показания в посочената част са непоследователни, нелогични и не кореспондират с останалите доказателства, на които съдът се довери. Показанията на свид. Д., отразени в протокола от 27.03.2014 г. /л.231-232 от т. първи на сл.д./ относно фактите намирал ли се е обвиняемият на процесния обект, с какво се е занимавал, както и какво се е случвало с добиваните в землището на с. Мечкарево инертни материали, са логични и съответстват с данните в кредитираните доказателствени източници.

Съдът кредитира показанията на свид. С.Й., дадени на досъдебното производство, като намери за недостоверни показанията, които този свидетел депозира в хода на съдебното следствие. Освен в частта им за обстоятелството, че свид. С. Й. е работил като фадромист за около 2-3 седмици на пресевната инсталация в с. Мечкарево, показанията на този свидетел, дадени пред съда са объркани и противоречиви. Така свид.С. Й. пред съда заяви, че е бил нает на работа на процесния обект от лице на име Ж., който бил висок с тъмна коса, мургав. В досъдебната фаза свидетелят е казал, че когато е отишъл да започва работа е бил посрещнат на обекта от лице на име Ж., който му обяснил какво ще работи. Този Ж. бил нещо като шеф, около 50-55 г., набит. Също така в протокола от досъдебното производство, свид. С. Й. е заявил, че познава Ж.С.С. и че той е лицето, който го е посрещнал на обекта и му е възложил работата. След като съдът прочете поради констатирани противоречия по реда на чл. 281 от НПК показанията на свид. С. Й., дадени на досъдебното производство, свид. С. Й. заяви, че вярно е това, което твърди пред съда. Въпреки това, съдът не кредитира показанията на свид. С. Й. пред съда, че на пресевната инсталация в с. Мечкарево идвали камиони, изсипвали купчини с чакъл, след което свидетелят започвал да товари материалите на други камиони, които не знаел къде отиват. Тези твърдения, освен че са житейски нелогични, не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, на които съдът се довери. На следващо място пред съда свид. С. Й. първоначално заяви, че не познава лице на име Д. от с. Гавраилово. Обратното обстоятелство твърди свидетелят в протокола за разпит, приложен по следственото дело. Относно лицето на име Ж., което посрещнало и възложило работата на свид. С. Й. пред съда свидетелят твърди, че Ж. бил висок, слаб, но и набит. Свидетелят отрича присъстващия в залата в качеството на обвиняем Ж.С.С. да е лицето, което му е възложило работата на обекта. Тези показания съдът намери за недостоверни, непоследователни и логично не свързани. В същото време депозираните пред следователя показания на свид. С.Й., отразени в приложения по следственото дело протокол за разпит на свидетел от 18.03.2014 г. /л.233 от т. първи на сл.д./ са логични, последователни, непротиворечиви и съответни на останалите доказателства, поради което съдът ги цени, а изключи като недостоверни показанията на свид. С.Й., дадени в хода на съдебното следствие.

Показанията на свид. Ж.Д.И. съдът съобрази, но намери, че не допринасят в значителна степен за изясняване на фактите по делото. Този свидетел установява, че е възнамерявал да работи на процесния обект – пресевната инсталация до с. Мечкарево като фадромист, за която работа научил от свид. Д. Д. ***. Свидетелят Ж.И. работил само два дни на пресевната инсталация, като работата била преустановена поради проверка на обекта. Поради фрагментарния характер на дадените показания съдът намери, че същите не съдържат информация от съществено значение за предмета на делото.

По искане на защитата съдът допусна до разпит в качеството на свидетел И. Й. Й., работил на процесния обект в инкриминирания период от време. Твърди, че е участвал по възлагане от пловдивска фирма в  изграждането на рибарник. Съдът намери показанията на този свидетел за противоречиви и объркани. От една страна свид. И.Й. сочи, че бил нает на работа от лица с имена И. и Сашо, които му поръчвали какво да се върши, а от друга страна твърди, че И. и Сашо много рядко се появявали на обекта. Също така твърди, че тези лица от време на време му плащали някакви суми, но не като заплата, а като аванси. Динамиката на извършваните на обекта действия, описани от свидетеля като етапи в строителството на рибарника, логично се свързва с динамични отношения между лицата, които възлагат строителството и тези, които го изпълняват. Нелогични са показанията на свид. И.Й., че посочените като възложители на строителството две лица – И. и Сашо, на които дори не знае пълните имена, много рядко се появявали на обекта и от време на време му заплащали възнаграждение. Нелогични и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства са и показанията на свид. И.Й. в частта, в която сочи, че част от действията по изграждане на рибарника се изразявали в промиване на чакъл през бункер върху гумени ленти с цел разделяне на пясък и чакъл и промитите от тиня и кал количества се връщали в рибарника. Събраните по делото доказателства в кредитираната от съда част установяват, че добиваните инертни материали са били продавани, а не са били връщани във водоема. Недостоверни и в противоречие с другите доказателства съдът намери и твърденията на свид. И.Й. в частта, в която сочи, че на пресевната до с. Мечкарево се карал и друг инертен материал от с. Злати войвода, който се продавал на клиенти от представители на фирма „Стон”. Свидетелят твърди, че е закупувал лично от тези материали, но не знае кой е определял цените, както и не знае имена на представителите на фирма „Стон”. Тези твърдения съдът прие за изцяло недостоверни. Свид. И.Й. е познавал обв. Ж.С.С., като свид. Й. твърди, че Ж.С.С. е идвал на обекта, че му е казвал как да си върши работата, как да трасира ограда и т.н. В същото време по делото се установи, че дейността на фирма „Стон 65“ ЕООД е ръководена от обв. Ж.С.С. чрез издадено за целта пълномощно от свид. Р.Р.. След като свид. И.Й. е закупувал от фирма „Стон 65“ инертни материали от пресевната инсталация в с. Мечкарево, то очевидно няма как свид. И.Й. да не знае кое лице е представител на тази фирма. Представителят на фирма „Стон 65“ ЕООД е именно обвиняемият и фактът, че свид. И.Й. твърди, че не знае името на този представител, мотивира настоящият състав да приеме, че показанията на този свидетел са недостоверни и противоречиви. По тези съображения съдът намери, че не може да цени като годен доказателствен източник показанията на свид. И.Й. и изключи последните от доказателствения материал.

Съдът анализира и показанията на свид. И.П.Н., който е бил собственик на различни фирми, които са работили в сферата на добива на инертни материали. Познава обв. Ж.С.С. и го е виждал на пресевната инсталация в с. Мечкарево. Твърди, че е продавал материали – камъни от негов обект в с. Гавраилово на обекта в с. Мечкарево за изграждане на рибарник. Не си спомня да е работил с фирма „Стоун 65“ или „Стоун 95”. В показанията си, дадени на досъдебното производство и потвърдени от него след прочита им по реда на чл. 281 от НПК в с.з., свидетелят Н. подробно разказва, че е услужил с техника на обвиняемия Ж.С.С. за изграждане на пресевна инсталация в землището на с. Мечкарево през 2011г. Свидетелства, че по-късно, когато е посещавал пресевната инсталация в с. Мечкарево е виждал хора да работят, както е виждал инертни материали – купчини пясък, баластра и необработен материал. Съдът кредитира показанията на този свидетел, тъй като имат отношение към един от основните факти, подлежащи на доказване, а именно имал ли е отношение обвиняемият към пресевната инсталация в землището на с. Мечкарево, кой е изградил това съоръжение, извършван ли е добив на инертни материали от процесните имоти.

От показанията на свид. Р.Р. – братовчед на обвиняемия С., съдът установи, че свид. Р. и обвиняемия Ж.С. създали фирма, която се е занимавала с продажба на инертни материали – „Стон 65“ ЕООД. Свид. Р. твърди, че упълномощил обв. С. да се занимава с дейността и обв. Ж.С. движил изцяло дейността на дружеството. По-късно обвиняемият съдействал на свид. Р. за прехвърлянето на фирмата на трето лице. Свидетелят твърди, че не знае дали е бил управител на дружеството „Слави” ЕООД, няма спомен да е закупувал имот в землището на с. Мечкарево през 2011г. Сочи, че е дал генерално пълномощно на обв. Ж.С.. Макар и с фрагментарен характер съдът намира тези показания за относими към въпроса обвиняемият занимавал ли се е с инертни материали, поради което ги съобрази при постановяване на съдебния си акт.

По отношение на свид. В.А. съдът кредитира показанията, депозирани в досъдебната фаза и приложени по следственото дело. Съдът не разпита тази свидетелка устно и непосредствено, като съобрази влошеното здравословно състояние на свидетелката и липсата на въпроси от страните към тази свидетелка. Показанията на свид. В.А. са приобщени заедно с материалите по следственото дело, тъй като производството по делото се движи по реда на глава 28 от НПК. Съдът цени показанията на свид. А., като ги намира за важен доказателствен източник относно обстоятелствата, че свидетелката А. като управител на „Домостроене“ ООД – Сливен, е закупувала от обвиняемия Ж.С.С. инертни материали, добивани в пресевна инсталация в землището на с. Мечкарево. Свидетелката заявява, че е виждала пресевната инсталация и е считала, че всичко свързано с добива и реализацията на инертните материали е нормално. Сочи, че е контактувала с И.Н. и Ж.С. като представители на фирма „Стон 65“ ЕООД. Относно Ж.С.С. свидетелката уточнява, че той е бил лицето, което е идвало на място и е участвал при двустранното засичане на количествата извозени материали, за които впоследствие представял фактури. Закупуването на материали от пресевната инсталация с. Мечкарево започнало през 2012г. и продължило до м.септември 2013 г. Като причина за преустановяване на покупките свидетелката сочи преустановяване на производството на фирма „Стон 65“ ЕООД. Показанията на свид. А. са логични, последователни, дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице. Същите кореспондират с основната част от доказателствените материали по делото, на които съдът се довери.

В началото на съдебното следствие, както и на по-късен етап – след разпита на свидетелите, обвиняемият заявява, че разбира обвинението. Дава обяснения, в които признава, че се е занимавал с продажба на камъни и инертни материали, за които били издадени фактури, а плащанията се извършвали основно по банков път. Извозваните  количества материали се записвали от свид. Д. Д.. На обекта работили лица с имена И., М., Д. и др., на които обвиняемият давал определени суми пари – по 10, 20, 50лв. Цената на продавания инертен материал се определяла след преценка на направените разходи. В тази част съдът кредитира дадените от обвиняемия обяснения, като ги намира за логични и съответни на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не се довери на частта от обясненията, в които обвиняемият твърди, че е закупил речна фракция от с. Злати войвода, която се продавала от пресевната инсталация в с. Мечкарево и се обработвала с техниката на лицата, изграждащи рибарника, както и частта, в която сочи, че е съдействал на братовчед си Р.Р. – собственик на фирма „Стон 65” ЕООД. Видно от показанията на разпитаните свидетели /представителите на контролните органи, както и работилите на място свид. Д. Д. – в показанията от досъдебното производство, С.Й. – в показанията от досъдебното производство, В.А., И.Д.И., Д.П./ добивът на инертни материали се е извършвал на място – до пресевната инсталация на р.Тунджа до с. Мечкарево, като с дейностите по добив и продажба на инертните материали се е занимавал обв. Ж.С.С.. В показанията си свид. Р.Р. сочи, че изцяло дейността на фирма „Стон 65“ ЕООД се е движила от обвиняемия Ж.С.С. чрез издадено пълномощно. Свид. В.А. също е контактувала с обв. С. във връзка покупката на инертни материали за „Домостроене“ ООД – Сливен, като обвиняемият засичал количествата и носел издадените фактури. По тези съображения съдът намира за недостоверни обясненията на обвиняемия С., че е продавал други инертни материали, различни от добиваните на пресевната инсталация в с. Мечкарево. Допълнително съдът съобрази, че в началото на обясненията си самият обвиняем заявява, че „една част от камъните“ са взети от с. Злати войвода. В тази част обясненията противоречат с по-късно твърдяното обстоятелство, че продавани са били материалите, докарани от с. Злати войвода. Прави впечатление също, че обвиняемият не помни името на фирмата, от която твърди, че е закупувал инертните материали от с. Злати войвода, заявява, че нямало кой да изпрати хората от с.Злати войвода с инертните материали и те сами решавали кога какви материали да докарат на пресевната инсталация в с.Мечкарево. Посочената липса на конкретика и алогичност в твърденията на обвиняемия мотивираха съда да приеме, че дадените обяснения в посочената им част са неубедителни поради вътрешно противоречие, както и поради несъответствието им с другите доказателства по делото – гласни и писмени. Съдът не кредитира обясненията на обв. С. и в частта, в която твърди, че инициативата за изграждане на рибарника е на лице на име Сашо, както и че обвиняемият нямал отношение към риборазвъдната дейност в инкриминирания период. Не се доверява и на обясненията, че обвиняемият нямал спомен дали е представлявал търговското дружество „Гардън“ ЕООД – собственост на сестрата на обвиняемия Ж.С., че не си спомня да е издавал някакви документи или да е подавал жалби от името на тази фирма и че дейността на фирма „Гардън” се движи от сестра му. Видно от многобройните писмени доказателствени материали, както и от гласните такива /на представителите на контролните органи/ обвиняемият е лицето, което се е представяло като пълномощник и представител на фирма „Гардън“ ЕООД, обвиняемият е подавал документи от името на „Гардън“ ЕООД, а и от свое име, свързани с изграждането на рибарниците, той е подписвал констативни протоколи и актове на нарушения установени в процесните имоти, подавал е възражения и жалби срещу предприетите от контролните органи действия и санкции, осъществявал е интензивен контакт с представители на различни институции.

След предявяване на снимковия материал, приложен към огледния протокол от 14.08.2013 г. /л.130 – 146 от т. първи на сл.дело/ обвиняемият подробно обясни какво е заснето на конкретните снимки, като уточни местоположението на площадката на процесния терен, местоположението на пътя, както и местата, където са се сортирали материалите, и лицата, които са били ангажирани с тази работа /И., Д., бай М./. Обвиняемият посочи, че тези материали са се вадили от езерото. В тази част съдът кредитира обясненията, тъй като те съответстват със снимковия материал, както и с останалите гласни доказателства. Недостоверни обаче са твърденията на обвиняемия, че взетите от езерото материали се измивали и после се ползвали за рибарника. В тази им част обясненията не намират логична и доказателствена опора. В частите, в които не цени дадените от обвиняемия обяснения, съдът счита, че обвиняемият застъпва защитна теза, с която цели да оневини себе си за извършваната дейност по добив на инертни материали в процесните имоти, респ. използва обясненията си като процесуално средство за защита. Онези части от обясненията, които намират допирни точки с кредитираните от съда източници на доказателства, съдът съобрази при произнасянето на съдебния си акт.

С важно доказателствено значение са приобщените заключения на съдебно-техническата и екологичната експертизи, назначени в досъдебната фаза. Съдът ги кредитира изцяло като намира, че са изготвени от компетентни вещи лица, в чийто знания, професионализъм и обективност няма основание да се съмнява. Съдебно-техническата експертиза е свалила на хартиен носител снимков материал за състоянието на процесните имоти на 16.04.2013 г., от който са видни налични на терен помпено съоръжение, фургони и в непосредствена близост до тях дърва за огрев, инертни материали и строителна техника. Заключението на назначената екологична експертиза дава отговори на въпросите попадат ли процесните имоти, собственост на „Гардън“ ЕООД в защитени зони, какво е въздействието върху околната среда на извършваните дейности в същите имоти и добив на инертни материали от поречието на река Тунджа, нанесени ли са щети, водещи до унищожаване или повреждане на защитена територия или защитена зона и какъв е размерът на засегнатите площи. Екологичната експертиза дава категорично становище, че изкопните дейности, както и целия процес по добиването, депонирането и транспортирането на земни маси, движението на тежка строителна техника и изграждането на бетонен фундамент и дървена постройка, дейностите за добив на инертни материали в землището на с. Мечкарево, общ. С. са довели до щети върху дивата природа, които са локализирани в четири имота с №№ 47980.10.10; 47980.10.2; 47980.10.9; 47980.11.28. Засегнати са 28,7 дка, в които са унищожени или силно повлияни природни местообитания и местообитания на видове, които подлежат на опазване според Закона за биологичното разнообразие, Директива 92/43 ЕО, Директива 2009/147/ЕО. Вещите лица подробно изследват въздействието на дейностите в процесните имоти. Категорично е заключението, че увредените 28,7 дка попадат в две защитени зони – „Река Тунджа-1“ и „Адата-Тунджа“ от НЕМ Натура 2000. Съдът цени и експертните заключения, като съобрази, че са дали отговори на поставените им задачи, обосновани са и не се оспорват от страните.

Съдът се довери на събраните в хода на производството многобройни писмени доказателства, като съобрази, че всички писмени доказателствени материали са приложени по делото, не се оспорват от страните и са приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред. Съдът намира, че съставените в досъдебната фаза протоколи за процесуално-следствени действия са годни, изготвени са по установения в НПК ред и следва да бъдат кредитирани. Налице е съответствие на съдържанието на всички протоколи за процесуално-следствени действия с установените в процесуалния закон правила. Протоколът за оглед на местопроизшествие е придружен със снимки, надлежно оформени във фотоалбум. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от съдия по реда на чл. 161, ал.2 от НПК. Съдът приема, че всички протоколи валидно отразяват проведените процесуално-следствени действия и са годно доказателствено средство, удостоверяващо същите. Същите са приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред – чрез прочитането им.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си обв. Ж.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 278в ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като за периода месец март 2012 г. до 14.08.2013 г., в землището на с. Мечкарево, общ. С., в условията на продължавано престъпление, чрез добив на инертни материали, противозаконно повредил 28,7 дка площ от местообитания – предмет на опазване в защитена зона „Река Тунджа 1” и защитена зона „Адата Тунджа” от НЕМ Натура 2000, изразяващо се в унищожаване на малки изолирани крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, унищожаване на храстова и дървесна растителност, включително стари дървета, изнасяне на повалените дървета и снижаване на мъртвата дървесина, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, утъпкване и ерозия при работа на транспортните машини на и около площадката за складиране на баластра.

Обект на наказателноправна защита от престъпленията по чл. 278в, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с опазване на природната среда в защитени територии или местообитания – предмет на опазване в защитени зони, спазването на нормативните изисквания за извършване на дейности в защитени територии и защитени зони.

За преценка обективната съставомерност на деянието на обвиняемия, както и за авторството на същото съдът съобрази, че от събраните писмени и гласни доказателства се гради категоричен извод, за няколко основни факта:

На първо място по делото е безспорно установено, че обв. Ж.С.С. е работил в процесните имоти чрез две търговски дружества – „Гардън“ ЕООД, собственост в инкриминирания период от време на сестрата на обвиняемия – Ж.С.С. и търговско дружество „Стон 65“ ЕООД – собственост в същия период от време на втори братовчед на обвиняемия – свид. Р.Р.. Дейността и на двете дружества се е движела от обвиняемия, който се е представял като пълномощник. Видно от писмените доказателства налице са 2 бр. решения на РИОСВ – Стара Загора за преценка необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда – едното за изграждане на рибарник за имот № 47980.10.10, а другото – за изграждане на водоем за рибовъдство в имот № 47980.10.2. Възложител и по двата проекта е обвиняемият Ж.С.С.. И двата имота са придобити и са собственост в инкриминирания период от време на „Гардън“ ЕООД.

Извън съмнение е и фактът, че тези два имота, както и съседните до тях се намират в землището на с. Мечкарево, на река Тунджа и попадат в две защитени зони – „Река Тунджа 1” и защитена зона „Адата Тунджа” от НЕМ Натура 2000. Това обстоятелство, както и ограниченията за дейностите, които могат да се извършват в имотите са били известни на обвиняемия, най-малко защото са били отразени в решенията на РИОСВ – Стара Загора.

На следващо място, безспорно е, че търговското дружество „Стон 65“ ЕООД се е занимавало с продажба на инертни материали, като писмените и гласните доказателства установяват, че продаваните от това дружество материали са извозвани от пресевната инсталация в с. Мечкарево, която се намира в един от процесните имоти. Дейността по продажбата на материалите се е ръководила от обвиняемия, който е определял цените на материалите, събирал е информация за влизащите и излизащите камиони в процесните имоти, натоварените количества материали, засичал е същите с купувачите и е издавал фактури от името на търговското дружество „Стон 65“ ЕООД.

Категорично доказан е фактът, че обвиняемият е организирал дейността по изграждането на пресевната инсталация до с. Мечкарево през втората половина на 2011г., както и функционирането й след това от м.март 2012 г. до 14.08.2013г.  чрез ангажиране на работници, техника и създаване на организация за работа. Извършван е добив на инертни материали в процесните имоти в землището на с. Мечкарево под ръководството на обвиняемия чрез наети на работа лица. Тези факти се установиха по безспорен начин от събраните гласни доказателства.

Няма спор и по факта, че при всички проверки на процесните имоти от контролни органи – РИОСВ – Стара Загора, Община Сливен, Басейнова дирекция – Пловдив, МИЕТ – София, обвиняемият е контактувал с представителите на съответните институции, представяйки се за пълномощник и представител на „Гардън“ ЕООД. Също обвиняемият е подписвал съставените протоколи и актове, представял е документи, подавал е жалби и възражения от името на „Гардън“ ЕООД.

Увредата на екологичната среда и конкретните измерения на повредените местообитания в двата имота собственост на „Гардън“ ЕООД – с номера 47980.10.10 и 47980.10.2 и съседни два имота с номера 47980.10.9 и 47980.11.28 е установена от експертите, изготвили назначената по делото съдебно-екологична експертиза. Категоричен е изводът, че изкопните дейности, както и целия процес по добиването, депонирането и транспортирането на земни маси, движението на тежка строителна техника и изграждането на бетонен фундамент и дървена постройка, дейностите за добив на инертни материали в землището на с. Мечкарево, общ. С. са довели до щети върху дивата природа, посочените четири имота, които попадат в две защитени зони – „Река Тунджа-1“ и „Адата-Тунджа“. Засегнати са 28,7 дка, в които са унищожени или силно повлияни природни местообитания и местообитания на видове, които подлежат на опазване според Закона за биологичното разнообразие, Директива 92/43 ЕО, Директива 2009/147/ЕО. Експертите са заключили, че повлияните и променени структурни елементи на околната среда са в резултат на: унищожаване на малки изолирани крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, които са с ограничено разпространение и в двете зони; унищожаване на храстова и дървесна растителност, включително стари дървета; изнасяне на повалените дървета и снижаване на мъртвата дървесина в защитената зона, която е предпоставка за доброто състояние на цял комплекс видове; унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра; силно повлияни местообитания от утъпкване и ерозия при работа на транспортните машини на и около площадката за складиране на баластрата.

Описаната конкретика обосновава категоричния извод на настоящия състав, че с действията си обвиняемият обективно е осъществил състава на престъплението по чл. 278в ал.1 от НК в хипотезата на „повреждане“ на 28,7 дка от двете защитени зони „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“. Действително в заключението на екологичната експертиза се констатира унищожаване на малки крайречни водоеми и преовлажнени или периодично заливани площи с тревна растителност, унищожаване на храстова и дървесна растителност, унищожени местообитания чрез изкопи и засипване с баластра, но общата оценка за въздействието на дейностите в процесните имоти, възложени от обвиняемия, се изразява в повреждане на местообитанията – предмет на защита в защитените зони.

Липсва съмнение относно авторството на деянието, тъй като именно обвиняемият е бил лицето, възложило конкретните дейности, довели до неблагоприятното въздействие и повреждане на местообитанията – предмет на опазване в защитените зони.

Налице е и противозаконност на извършеното посегателство.

Със Закона за биологичното разнообразие са уредени обществените отношения между държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Част от целите на законодателя са опазването на представителни за Република България и за Европа типове природни местообитания и местообитания на застрашени, редки и ендемични растителни, животински и гъбни видове в рамките на Национална екологична мрежа; опазването на защитените растителни и животински видове от флората и фауната на Република България.

С чл.3 и сл. от ЗБР е регламентирано създаването на Националната екологична мрежа „Натура 2000“, както и нейните цели – дългосрочното опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие; осигуряването на достатъчни по площ и качество места за размножаване, хранене и почивка, включително при миграция, линеене и зимуване на дивите животни; създаването на условия за генетичен обмен между разделени популации и видове; участие на Република България в европейските и световните екологични мрежи; ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитени територии.

ЗРБ /чл.31 и сл./ предвижда специален ред за извършване на дейности в територии, попадащи в защитени зони след оценка въздействието върху околната среда на съответните планове, програми, проекти, инвестиционни предложения и тяхното възможно отрицателно въздействие върху защитените зони. С разпоредбата на чл.31, ал.7 от ЗБР е предвидено, че в  случаи, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

Въз основа на тази правна рамка е издадено решение СЗ-38/2011 г. на РИОСВ – Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на обв. Ж.С.С. за изграждане на водоем за рибовъдство в имот № 47980.10.2 в землището на с. Мечкарево /л.40-42 от т.ІІІ на сл.дело/. В същото решение като условия за извършване на дейността компетентният орган е разпоредил да не се допуска по никакъв начин добиване на инертни материали в рамките на имот 47980.10.2 с площ 11,900 дка попадащ в защитени зони „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“; както и да не се допуска увреждане на съседни имоти, както и на околната дървесна и храстова растителност и замърсяване с битови и строителни отпадъци на околните терени.

Извършваните в инкриминирания период от време изкопни дейности, както и целия процес по добиване, депониране и транспортиране на инертни материали, движението на тежка строителна техника, изграждането на площадка за складиране на баластра в процесните четири имота /47980.10.10; 47980.10.2; 47980.10.9; 47980.11.28/ в землището на с. Мечкарево, общ. С., са в нарушение на условията, при които е издадено съответното решение на РИОСВ. Всички тези действия са извършвани в нарушение на разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие и са несъвместими с целите на опазване в защитените зони от НЕМ Натура 2000.

Предвид на изложените съображения, съдът намери, че от обективна страна са налице всички елементи на състава на престъплението по чл.278в ал.1 от НК, а именно повреждане на местообитания – предмет на опазване в защитени зони, както и противозаконност на действията, в резултат на които е настъпила увредата на екологичната среда. 

Престъпното деяние, извършено от обв. Ж.С., е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Чрез организиране и възлагане на действията по ежедневен добив на инертни материали, изграждането на площадка за складиране на баластра и всички действия, довели до повреждането местообитанията – предмет на опазване в защитените зони, обвиняемият е осъществявал през непродължителен период от време, един и същ състав на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите престъпни деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите.

От субективна страна обвиняемият С. е извършил престъплението с пряк умисъл. Обвиняемият е бил наясно, че имотите, в които е разрешено изграждането на рибарник /имот № 010010 с нов номер 47980.10.10/ и изграждането на водоем за рибовъдство /имот № 47980.10.2/ в землището на с. Мечкарево, общ. С., попадат в защитени зони „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“ от екологична мрежа „Натура 2000“. Това обстоятелство е било ясно посочено и в двете решения на РИОСВ – Стара Загора, съответно с номера СЗ-91-ПР/2007г. /л.3-6 от т.ІІІ от сл.д./ и СЗ-38-ПР/2011г. /л.40-42 от т.ІІІ от сл.д./. Възложител и по двете решения е именно обвиняемият Ж.С.С.. Бил е наясно и с условията за извършване на разрешените дейности – изграждане на рибарници, посочени от РИОСВ – Стара Загора в двете решения. В Решение № СЗ-91-ПР/2007 г. на РИОСВ – Стара Загора е записано, че в имота няма да бъдат извършвани допълнителни изкопни работи, а ще се използват съществуващи изкопи, в резултат на изземването на инертни материали в миналото. В решение СЗ-38/2011 г. на РИОСВ – Стара Загора е указано да не се допуска по никакъв начин добиване на инертни материали в рамките на имот 47980.10.2 с площ 11,900 дка попадащ в защитени зони „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“; както и да не се допуска увреждане на съседни имоти, както и на околната дървесна и храстова растителност и замърсяване с битови и строителни отпадъци на околните терени. След като обвиняемият е бил възложител на тези инвестиционни предложения и се е снабдил със съответните решения, безспорно е бил наясно, че няма право да извършва и да възлага добив на инертни материали в процесните имоти, както и всички други дейности, с които са увредени тези имоти и съседните им имоти. Тази конкретика дава основание да се приеме, че деянието, за което е обвинен обв. С. е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Неоснователно е възражението на защитата, че деянието на обвиняемия попада в приложното поле на чл. 9, ал.2 от НК. Известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление и те са: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. При всяка от хипотезите законът свързва наличието й с определяне на деянието като „малозначително”. Тази оценка е винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап от развитието на обществото.

Установените в настоящия случай конкретни измерения на отрицателното въздействие на противозаконните дейности, възложени и организирани от обвиняемия в процесните имоти, довели до повреждане местообитания – предмет на опазване на две защитени зони, не могат да обосноват извод за малозначителност на деянието в която и да е от двете хипотези на чл. 9, ал.2 от НК. Засегнатата площ е 28,7 дка и попада в 4 имота, два от които дори не са собственост на обвиняемия или дружество, с чиято дейност се занимава. Имотите са част от две защитени зони – „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“ от НЕМ „Натура 2000“. Видно от заключението на екологичната експертиза конкретното въздействие върху околната среда и местообитанията, предмет на опазване в двете защитени зони, е значително. Нанесените щети имат освен локално, така също и национално измерение. Експертите посочват, че всяко унищожение на природни хабитати, включени в Приложение 1 на Директива 92/43 ЕО е недопустимо, защото води до снижаване на заетите площи от съответното природно местообитание. Когато това става в границите на защитена зона от Натура 2000 се снижава и покритието му от екологичната мрежа и оценката за природозащитния му статус в защитена зона се променя в неблагоприятна. В заключението се посочва, че при периодичното докладване пред Европейската комисия това може да доведе и до санкции от страна на ЕО за държавата, допуснала тези щети. По този начин локалното измерение на щетите се превръща в национално, особено когато се достигне критично ниско покритие от НЕМ за съответния целеви за опазване обект. Съдът съобрази също така и че неблагоприятното въздействие на дейностите, в резултат на които са повредени местообитанията, предмет на опазване в защитените зони „Река Тунджа-1“ и „Адата Тунджа“, са продължили значителен период от време. Въпреки извършваните проверки от контролни органи през 2012 и 2013г. и дадените предписания, противозаконното въздействие върху околната среда не е било преустановено и е продължило до 14.08.2013г., когато е извършен оглед на процесните имоти.

Преценено в аспекта на причинените значителни последици с локално и национално измерение и упоритостта и продължителността на инкриминираното поведение, искането на защитата за приложение на чл.9, ал.2 от НК съдът намери за неоснователно.

За престъплението по чл.278в ал.1 от НК законодателят предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 3 /три/ години или “пробация”, както и „глоба“  от две хиляди до десет хиляди лева. Съдът при определяне на наказанието отчете обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно: за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три  години, когато е умишлено; обвиняемият се счита неосъждан, тъй като е реабилитиран по наличните в справката му за съдимост осъждания; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени /в конкретния случай няма причинени имуществени вреди/.

Разпоредбата на чл.78а от НК предвижда налагане на административно наказание “глоба” в размер от 1000 до 5000лв. Като отчете приоритетно високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, престъпната упоритост, с която отделните деяния са били извършвани от обвиняемия в значителен по продължителност период от време – година и половина, характерът на непосредствения обект на посегателство и правнозначимите факти досежно осъществената неправомерна дейност, засегнатите обществени отношения и причинените значителни вредни последици с локално и национално измерение, съдът прецени, че наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия трябва да бъде в размер близък до максималния, предвиден в закона. Съдът съобрази също така наличните характеристични данни, от които е видно, че към настоящия момент обвиняемият е безработен, че е разведен и има 3 деца. Тази конкретика мотивира извода на настоящия състав, че наказанието следва да определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, в размер малко под максималния предвиден в закона. Съдът индивидуализира наказанието на глоба в размер на 4000 лв. Този размер съдът счете за съответен на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

По изложените съображения, съдът призна обвиняемия Ж.С.С. за виновен по повдигнатото му обвинение и след като намери, че са налице предпоставките на чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание “глоба” в размер на 4000 лв. 

Съдът осъди обв. Ж.С. да заплати сумата от 2547,05 лв. в полза на държавата по бюджета на съдебната власт за направени по делото разноски, от които разноски в досъдебната фаза – 29,05 лв. за изготвянето на съдебно-техническа експертиза /л. 248 от т. първи от сл.д./, 2500 лв. за съдебно-екологична експертиза /утвърдено възнаграждение в постановление на л.306 от т. първи на сл.дело/ и в съдебната фаза – 18 лв. разноски.

Така мотивиран, съдът постанови съдебния си акт. 

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: