Определение по дело №1/2025 на Административен съд - Русе

Производството е образувано по жалба на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от [населено място], против решение № 454 по протокол № 15/17.12.2024 г. на Общински съвет – Русе, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост, в частта с която с § 11 се изменя чл. 33, ал. 5, т. 4. съобр. текста критериите за класиране на жилищата по чл. 33 се изменят както следва: т. 4 - “местоположение – първа зона – 1 т.; втора зона – 3 т.; трета зона – 5 т.; четвърта и пета зона – 10 т.“.

С Определение №72/09.01.2025 г. по адм. д. №1/2025 г. по описа на РАС е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 от АПК на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., от [населено място], за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост.

Т. О. е оставено в сила с Определение №1741/202.02.2025 г. по адм. д. № 848/2025 г. на ВАС, ІV отд.

С Молба от 25.04.2025 г. Р. Г. В. предявил ново искане за спиране на действието на цитираната разпоредба. Изложени са били нови обстоятелства, че Община Русе, в изпълнение на влязло в сила Решение №550 по Протокол №18/27.03.2025 г. на О. С. – Русе е обявила продажбата на 133 броя апартаменти, като в 30-дневен срок, считано от 23.04.2025 г. до 17.30 ч. на 22.05.2025 г. вкл. наематели на общински жилища можели да се подават заявления за закупуването му, като към него заявителите следвало да приложат документ за платена такса в размер на 140 лв., съгласно чл.59, ал.1, т.4 от Наредба 16 на Общински съвет- Русе.

С Определение от 28.04.2025 г. е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс на Р. Г. В., за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост.

Т. О. е било обжалвано с частна жалба от 02.05.2025 г. от Р. Г. В. и не е влязло в сила.

С Молба от 13.05.2025 г. Р. Г. В. предявява ново трето искане за спиране на действието на цитираната разпоредба. Изложени са нови обстоятелства, а именно, че към 08.05.2025 г. били подадени 198 бр. заявленията закупуване на апартаменти от настанените със Заповеди на кмета на Общината наематели, които заявления били повече от обявените за продажба 133 броя апартаменти.

В съответствие с чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Д. О. от 28.04.2025 г., с което е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс на Р. Г. В. е обжалвано и не е влязло в сила, но третото искане на оспорващия по чл. 166, ал. 2 от АПК е направено на ново основание във висящото производство и при нови фактически обстоятелства, поради което настоящия съдебен състав приема същото за допустимо. В този смисъл Определение № 9892 от 1.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2008 г., IV о.

От представените доказателства е видно, че с Решение №550 по Протокол №18/27.03.2025 г. на Общ. Съвет – Русе били определени за продажба 133 бр. жилища, от общия брой на жилищата - 1533, включени в Списък №1 на общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, раздел Апартаменти, утвърдени с Решение №480 на О. С. –Русе по протокол №16/30.01.2025 г.

Р. Г. В. на 23.04.2025 г. е подал Заявление до Кмета на Община – Русе за закупуване на обитаваното от него общинско жилище, представляващо апартамент №9, с адрес [населено място], [жк], [улица], ж.бл. Огражден, вх.8, ет.4, на което бил наемател от 2007 г.

Съгласно Удостоверение №94Р-5861-2/1/09.05.2025 г. на Община Русе, към 08.05.2025 г. в общинската администрация били подадени 198 бр. заявленията закупуване на апартаменти от настанените със Заповеди на кмета на Общината наематели.

Излага съображения, че предварителното изпълнение на разпоредбата би го лишило от реален шанс да бъде класиран за закупуване на жилището в което бил настанен, тъй като жилището му било във втора зона, за която в оспорваната разпоредба били предвидени 3 точки, а настанените в зона 4 и 5 – [жк], щели получат 10 точки т.е. ако не бъдело допуснато спиране на предварителното изпълнение на действието на разпоредбата, докато приключело обжалването, можел да бъде лишен от възможността да закупи жилището в което бил настанен, т.е. да му се нанесели значителни труднопоправими неимуществени и имуществени вреди.

Оспорената разпоредба чл. 33, ал. 5 от Наредба №6 на Общински съвет- Русе гласи: В случаите, когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба, комисията по чл. 6 от наредбата определя кои жилища да преминат във списъка на общинските жилища, отредени за продажба, като класира жилищата в низходящ ред, съобразно следните критерии:

1. Срок на обитаване на общинското жилище от заявителя – 0,2 точки за всяка завършена година към момента на подаване на заявлението;

2. Възраст на жилището – 0,2 точки за година;

3. Вид на конструкцията – 10 т. за панелно жилище, 3 точки за ЕПК и 1 точка за тухлено“

4. Местоположение- П. зона – 1 т.; Втора зона- 3 т.; Трета зона – 5 т.; Четвърта и пета зона -10 т.;

Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия акт, освен ако съдът постанови друго. Според препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК това правомощие на съда се упражнява при условията на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.

Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на оспорения акт подлежат на доказване от оспорващия. Необходимо е да се установи също така и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му от страна на неговите адресати да има вредоносни последици. За да е основателно искането за спиране, е необходимо да е налице доказана действителна (а не хипотетична) вероятност от настъпването на такива вреди, които са в пряка връзка и произтичат от действието на подзаконовите разпоредби.

В производството по чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съдът следва да извърши преценка относно баланса между обществения интерес, преценен като значим при наличието на допуснато по закон предварително изпълнение, и наличието на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия от изпълнението на подзаконовите разпоредби.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата аргументи и представените доказателства намира, че в конкретния случай липсва опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от действието на оспорената разпоредба.

Законът предвижда две алтернативи, всяка от които представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на някоя от тях. Значителна вреда ще има, когато поради размера, вида, характера или интензитета и, тя води до несъразмерно отрицателно изменение в положението на адресата и с оглед защитавания от предварителното изпълнение интерес. Трудно поправима е вредата, изразяваща се в отрицателни изменения, които не могат да бъдат възстановени или преодолени.

В случая, с оглед направеното в жалбата искане за спиране на основание чл. 190 АПК следва да се посочи, че липсват данни и доказателства за това, че е налице вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди.

Съдът намира, че настъпването на твърдените от жалбоподателя В. вреди е хипотетично. Няма данни по делото, дали жилището, което Р. Г. В. желае да закупи няма да бъде включено в списъка на общинските жилища, отредени за продажба.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се нарушава правото на неприкосновеност на обитаваното от жалбоподателя В. жилище, тъй като същото е гарантирано със сключения договор за наем от 05.12.2022 г. с Община – Русе, както и от разпоредбата на чл.35 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе, според която наемател на общинско жилище може да го закупи ако отговаря на конкретно посочени в нея условия, като липсва правна възможност други лица да закупят жилището в което е настанен.

Както бе посочено, описаните в жалбата вреди са хипотетични.

Твърдяната от жалбоподателя възможност за невключване на жилището, което обитава, в списъка на общинските жилища, отредени за продажба е неотносимо пряко към настоящото производство, защото представлява бъдещо несигурно събитие.

Жалбоподателят не сочи конкретни аргументи за настъпването на вреди от категорията на визираните в закона, които да са противопоставими на обществения интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, при които действието на оспорената подзаконова разпоредба може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се отхвърли.

Предвид изложеното Административен съд - Русе, трети тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане вх. №2309/13.05.2025 г. от по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс на Р. Г. В., за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.