Мотиви на присъда № 43 от 12.06.2015г.по НОХД № 58/ 2015г.по описа на ЯОС:
Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против
подсъдимия Б. К. от гр.И., гражданин на Р Т. за престъпление по чл.**3 ал.3
пр.3 вр. с чл.**3 ал.1 б”в” вр. с чл.**2 ал.1 от НК, за това че на 17.06.2014г.
около 13,30ч. на път I-7 при километър 258, при управление
на товарен автомобил марка „Рено Премиум” с рег.№ TR**FM и полуремарке тип цистерна с рег.№ OZGUL**GG****е нарушил правилата за движение по пътищата ,
визирани в разпоредбата на : чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движение
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението , не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”.; чл.20 ал.1 от ЗДП- „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват .”;чл.20
ал.2 от ЗДП-„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на
местността , със състоянието на пътя и превозното средство , с превозвания
товар , с характера и интензивността на движението , с конкретните условия на
видимост , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”,вследствие на което управлявайки товарния
автомобил , при преодоляване на попътен десен завой е предизвикал пътно
транспортно произшествие с лек автомобил марка „Дачия Сандеро” с рег.№ СА ****ХВ,
управляван от М.Н.В. с ЕГН ********** от гр.Стара Загора , при което по
непредпазливост и е причинил смъртта и е избягал от местопроизшествието.
С протоколно
определение постановено в открито съдебно заседание на 02.04.2015г. М.Д.В., Н.М.В.
и Й.З.В. са конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния
процес. От приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че М.В. е
майка на пострадалата от престъплението,
Н.В. и е баща , а Й.В. е неин съпруг. От изложеното съдът прави извод, че
посочените лица са пострадали от инкриминираното престъпление и имат право да предявят
граждански иск, поради което и на основание чл.76 ал.1 НПК ги конституира като
частни обвинители.
Наказателното
производство се разгледа в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269
ал.3 т.3 НПК, тъй като същият е редовно призован за съдебното заседание, чрез
съдебна поръчка до Р Т. и не сочи причини за своето неявяване. Подсъдимият К. е
уведомен, че при неявяване в съдебно заседание делото ще се разгледа в негово
отсъствие / чл.254 ал.4 НПК/ , като е налице и следващата предпоставка, а
именно отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриването на обективната
истина по делото. Със задочното
производство не се нарушава правото на защита на подсъдимия, тъй като същият е
уведомен, че срещу него се води наказателно производство, като постановлението
за привличането на обвиняем му е предявено лично, в присъствието на защитник,
след което са му снети обяснения. След отмяната на взетата по отношение на него
мярката за неотклонение „задържане под стража” и въпреки наложената забрана за
напускане пределите на страната на основание чл.68 ал.1 НПК подсъдимият е заминал за родината си Р Т.,
където е редовно призован за настоящото наказателно производство.
Участващият по
делото прокурор от Ямболската окръжна прокуратура поддържа обвинението така
както е предявено като счита, че същото е доказано от обективна и от субективна
страна. Прави се искане на подсъдимия да му бъде наложено наказание 8 години лишаване
от свобода”, като се отчете, че ПТП е причинено единствено по вина на
подсъдимия при допуснати от негова страна груби нарушения на правилата за
движение по пътищата. Иска се подсъдимият да изтърпи ефективно определеното му
наказание, тъй като само по този начин биха се постигнали целите на
наказателната репресия. Пледира се и за
прилагане разпоредбата на чл.343г НК, като подсъдимият бъде лишен и от право да
управлява МПС.
Частните обвинители
Й.В., М.В. и Н.В. ,чрез повереника си – адвокат Х. от АК гр.София, чрез който поддържат обвинението така както е
предявено. Изразява се пълно съгласие с предложеното от прокурора наказание,
тъй като подсъдимият е професионален шофьор и очакванията към него са да спазва
много повече правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият К. участва в съдебно заседание,
чрез упълномощения от него защитник на досъдебното производство адвокат А. ***.Оспорва
се обстоятелството , че подсъдимият след деянието е избягал от
местопроизшествието и квалификацията на деянието не би следвало да бъде по чл.343
ал.3предл.3 от НК.Твърди се че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.15 от НК.Настоява се да бъде определено наказание ,съобразено с практиката
на съдилищата по този вид дела , както и с факта , че същия е с чисто съдебно
минало.
Съдът за да
постанови присъдата си приема за установена следната фактическата обстановка:
На
17.06.2014г. около 13,30ч. на път I-7 ,258 километър , в
отсечката между разклона за с.Каравелово обл.Ямбол и разклона за с.Коневец
,обл.Ямбол , до Каравеловско ханче , се е движела товарна композиция с т.
регистрация , съставена от влекач марка „Рено Премиум” с рег.№ **FM**** и
прикачено към него полуремарке – цистерна OZGUL
с рег.№ **GG****
, която се управлявала от подсъдимия Б. К., гражданин на Р Т..Движението се
осъществявало в посока гр.Елхово , в дясната за композицията пътна лента, при
силен валеж от дъжд, мокра асфалтова настилка , със скорост – 90км/ч. при
преодоляване на десен попътен завой и нлична надлъжна маркировка М1- „Единична
непрекъсната линия”.При същите климатични условия , насрещно за подсъдимия , са
се движили лек автомобил марка „Дачия Сандеро” с рег.№ СА **** ХВ , управляван
от М.В. , със скорост от 73 км/ч. и след нея на около 30 метра дистанция
товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег.№ РА **** ВМ , управляван от
свидетеля С.М., като и двата автомобила са били в дясната за тях пътна лента.В
момента на преодоляване на десния завой , предвид наличната постъпателна
скорост на движение и състоянието на пътната настилка , под действието на
центробежните сили , задните състави на полуремаркето на товарната композиция
са навлезли в насрещната пътна лента.С това те са се поставили , като преграда
пред движещия се насрещно лек автомобил „Дачия Сандеро” , при което
управлявалата го М.В. е реагирала намалявайки скоростта си на движение и
отклонявайки колата плътно в края на дясната пътна лента.Въпреки това последвал
удар между нейния автомобил в позицията на ляв фар ,ляв рог на предна броня
,предна лява колона, която е била разкъсана на две части и по левите врати , а
за полуремаркето е бил обособен в позицията на задно ляво колело, с последващ
удар с левия край на задната греда.От така настъпилото съприкосновение лекият
автомобил е изпаднал в безконтролно аварийно движение , в посока на дясно ,
като е напуснал пътното платно и е преустановил движението си извън него.Подсъдимият
К. е продължил движението на управляваната от него товарна композиция като е
успял да я в кара изцяло в собствената си лента , след което е преустановил движението
и , и е отишъл до лекия автомобил за да разбере какво е състоянието на другия
водач.Веднага след това подсъдимият Б. К. се качил в друг товарен автомобил и
тръгнал в посока – гр.Елхово.По-късно е бил доведен от елховски полицаи на
местопроизшествието. Движещият се след лекия автомобил ,товарен такъв марка
„Фолксваген” управляван от свидетеля М. , също излязъл в дясно извън пътното
платно , тъй като е възприел ставащото пред него и е направил тази маневра , за
да избегне последващ удар и с неговата кола.Св.М. спрял движението си малко
след автомобила на В. , като по телефона е уведомил органите на полицията за
станалото пътно произшествие.Дошлият на място медицински екип е констатирал ,
че водача на лекия автомобил М.В. е починала в резултат на получените
наранявания.
От
извършената по делото и изслушана в съдебно заседание автотехническа експертиза
, се е установило , че пътното произшествие е станало на път I-7, 258-ми километър в
отсечката между разклона за с.Каравелово и разклона за с.Коневец обл.Ямбол в
зоната на попътен десен завой по посока движението на товарната композиция, при
условията на проливен дъжд и мокра асфалтова настилка, като удара е настъпил в
лентата за движение на лекия автомобил , който е бил ударен от задните състави
на полуремаркето , които са навлезли в насрещната за него лента.Скоростта на
движение на товарната композиция преди и
към момента на произшествието е била 90 км/ч. , а на лекият автомобил 73 км/ч.
Заключението на вещите лица е , че мерки за недопускане на ПТП е следвало да се
вземат единствено от подсъдимия , който е следвало да контролира непрекъснато
управляваната от него товарна композиция и да не допуска полуремаркето да
изпадне в процес на странично плъзгане , да управлява автомобила с нормативно
разрешената за движение извън населено място скорост от 70 км/ч. и да съобрази
скоростта си на движение с траекторията и конфигурацията на платното за
движение , както и със състоянието на пътната настилка.
От
заключението на съдебно- медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Ч.,
след външен оглед, аутопсия и изследване
на трупа на М.В. на 27 години е установено следното:
Причината
за смъртта на М.В. е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма , с
множествените разкъсно-контузни наранявания в областта на лицето и главата с
подлежащи многофрагментни счупвания на черепните кости , множествените контузни
огнища на мозъка на двете големи мозъчни хемисфери и разкъсванията и
размачкванията на мозъчното вещество.Непосредствено след произшествието
пострадалата е изпаднала в състояние на дълбока кома и остро шоково състояние
вследствие множествените травми в областта на главата , гръдния кош , белите
дробове , корема и коремните органи, както и значителните увреждания на горните
и долните крайници.Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо, тъй
като уврежданията са били тежки , съчетани с обхващане на няколко области на
тялото , със засягане на много важни органи и системи.Описаните травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са
получени по механизма на удряне с такива
предмети и притискане на травмираните области на тялото между такива
предмети.Всички получени травми се дължат на автомобилната травма и
настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие.
От
изготвената и изслушана в съдебно заседание съдебно химическа експертиза се
установило , че в кръвта на починалата в резултат на произшествието М.В. е
имало етилов алкохол с концентрация 0,29 промила на хиляда.
Подсъдимият при управлението
на товарната композиция е нарушил следните правила за движение по пътищата,
които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалата М.Н.В.:
Чл.20 ал.1 от ЗДП –
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства ,
които управляват”.
Чл.20 ал.2 от ЗДП – „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението”.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от събраните на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и от
приобщените такива събрани на досъдебното производство- показанията на свидетелите Д.И.Ж. , С.Н.М. и Й.З.В.
дадени на съдебното следствие, от показанията на св.М. дадени на досъдебното
производство и прочетени в с.з., от заключенията на съдебно- медицинската, авто-техническата,
химическата и техническата експертизи и показанията на вещите лица д-р Ч., С.К.С.
, Д.Б.Б. и М.М. и от приложените писмени доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, свидетелство за съдимост на подсъдимия,
удостоверение за наследниците на В..
Всички събрани
гласни и писмени доказателства, са безспорни и напълно кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира изцяло.Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите очевидци на пътно-транспортното произшествие – Д.И.Ж. и С.Н.М. ,
тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви. Същите изясняват изцяло механизма на
станалото пътно-транспортно произшествие , както и поведението на подсъдимия К.
след случилото се.Видно от показанията на посочените свидетели очевидци , след
станалото ПТП подсъдимият К. е отишъл до лекия автомобил „Дачия Сандеро” и
видял починала при ПТП М. В. В. , след което се качил в друг „ТИР” и тръгнал в
посока – гр.Елхово .По – късно е бил доведен на местопроизшествието с
полицейска кола.
Авторството на деянието
е безспорно установено от показанията на свидетелите очевидци – Д.И.Ж. и С.Н.М..
При определяне
механизма на настъпване на ПТП, както и за да приеме, че единствената вина за
произшествието е на подсъдимия съдът кредитира напълно заключението на авто- техническата
експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. При изготвянето на
експертизата вещите лица са използвали наличните обективни данни отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие, както и на събраните гласни
доказателства. Експертизата е приобщена към доказателствения материал чрез
нейното прочитане и разпит на вещите лица С.К.С. и Д.Б.Б..
Нарушенията на правилата за движение по
пътищата от подсъдимия визирани в чл.20
ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като
същият в качеството си на водач на МПС преди да навлезе в десния завой е
следвало да съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия /валял е
силен дъжд/, както и със състоянието на пътната настилка.Управлявайки товарната
композиция с 90 км/ч. подсъдимият К. сам се е поставил в невъзможност да
предотврати плъзгането на полуремаркето и навлизането му в насрещната лента за
движение , където е последвал сблъсък с движещия се в собствената си лента лек
автомобил управляван от пострадалата М.В..
За
да приеме за установени причинените от ПТП травми на М.В., както и
обстоятелството, че настъпилата смърт е в пряка причинна връзка със сблъсъка на
управлявания от него автомобил с товарната композиция управлявана от подсъдимия
съдът кредитира напълно заключението на съдебно медицинската експертиза
изготвена от д-р Ч..Посочената експертиза е обективна, професионално изготвена, като вещото лице е
взело предвид протокола за оглед, протокола за аутопсия и събраните
доказателства.
Съдът кредитира напълно и заключението
на химическата експертиза и показанията
на вещото лице М., тъй като същата също е обективна и компетентна.
От така
установената фактическа обстановка обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият Б. К. с
деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3
предл.3 вр. с чл.343 ал.1 буква “в”, вр.с
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 17.06.2014г. около 13,30ч. на път I-7 при километър 258, при управление на товарен автомобил
марка „Рено Премиум” с рег.№ TR**FM
и полуремарке тип
цистерна с рег.№ OZGUL**GG****е нарушил правилата за движение
по пътищата , визирани в разпоредбата на :
чл.20 ал.1 от ЗДП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства , които управляват .”;чл.20 ал.2 от ЗДП-„Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието
на пътя и превозното средство , с превозвания товар , с характера и
интензивността на движението , с конкретните условия на видимост , за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”,вследствие на което управлявайки товарния автомобил , при
преодоляване на попътен десен завой е предизвикал пътно транспортно
произшествие с лек автомобил марка „Дачия Сандеро” с рег.№ СА ****ХВ,
управляван от М.Н.В. с ЕГН ********** от гр.Стара Загора , при което по
непредпазливост и е причинил смъртта и е избягал от местопроизшествието.
Престъплението по
чл.343 ал.1 „в” НК е осъществено от подсъдимия
от обективна страна, тъй като е безспорно установено по съображенията
изложени по- горе, че на инкриминираната дата
е управлявал МПС- товарна композиция, нарушил е посочените по- горе
разпоредби уреждащи правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП, като
е блъснал насрещно движещия се лек автомобил „Дачия Сандеро” управляван от
пострадалата В..
Последвалата смърт
на М.В. е в пряка причинна връзка от неправомерното деяние на подсъдимия, което
се доказва от заключението на съдебно-
медицинската експертиза изготвена от д-р Ч..
Налице е квалификация
на деянието по чл.343 ал.3 предл.3 от НК – „бягство от местопроизшествието” на
подсъдимия Б. К..От показанията на свидетелите очевидци по безспорен и несъмнен
начин се доказва , че веднага след пътно-транспортното произшествие подсъдимия
е отишъл до лекия автомобил видял е пострадалата В. , която била мъртва , след
което е напуснал местопроизшествие в посока гр.Елхово качвайки се на друг
„ТИР”.Всички тези действия на подсъдимия показват по несъмнен начин намерението
на същия да се укрие макара и временно от органите на властта.Въпреки намерението
и действията които е извършил същият е бил открит от органите на полицията и
доведен с полицейска кола на местопроизшествието.В тази насока е Постановление
№1 от 17.01.1983г. по н.д.№ 8/1982г. на Пленума на ВС.
Съдът оправда подсъдимия
К. за нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП , тъй като същото не е в пряка
причинна връзка с противоправния резултат – смъртта на пострадалата М.В..
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност,
тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Настоящият състав
на ЯОС не възприе тезата на защитата на подсъдимия че би могло да намери
приложение разпоредбата на чл.15 от НК – „случайно събитие”.За да е налице
„случайно събитие” ,подсъдимия не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици.В конкретния случай подсъдимият Б.
К. се е движил със скорост , която не е била съобразена с автмосферните условия
и състоянието на пътната настилка и виновно е нарушил разпоредбите на чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДП , които нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилите
общественоопасни последици. Същият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати произшествието поради което не може да се оневинява за настъпилите
общественоопасни последици – смъртта на пострадалата М.В..Подсъдимият Б. К. не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При определяне вида
и размера на наложените наказания на подсъдимия К. съдът взе предвид следното:
Извършеното от
подсъдимият престъпление е с висока степен на обществена опасност в предвид
динамиката на този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат
санкционирани по- строго. При индивидуализацията на наказанието следва да се отчете обстоятелството, че вина за ПТП
има само подсъдимия, както и че същият като професионален ш. би следвало да
бъде много по- внимателен и отговорен към спазването на правилата за движение.
С деянието си той е лишил от живот млада жена на 27 години в разцвета на жизнения
си път. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и отношението
на подсъдимия към извършеното престъпление. Същият макар и да има наложена
забрана за напускане пределите на Р България и да е с мярка за неотклонение
„парична гаранция” е нарушил тези две мерки за процесуална принуда и се е
прибрал в дома си в Р Т.. Тези негови действия се приемат като опит от негова
страна да затрудни разследването и да избегне наказателната отговорност. Като смекчаващо
вината обстоятелство се приема чистото му съдебно минало. По тези съображения съдът
наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 НК, като го осъди на 4
години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип. Съдът счита, че единствено с ефективното
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода биха се постигнали целите на
наказанието визирани в чл.36 НК , а именно да поправи и превъзпита подсъдимия и
да въздейства предупредително и възпитателно и върху останалите членове на
обществото.
Съдът не приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК и не отложи изтърпяването на наказанието, тъй
като е налице законова пречка за това.
Съдът приложи
разпоредбата на чл.343г от НК като лиши
подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 4 години, тъй като това
наказание е кумулативно за престъпленията по чл.343 НК. При определянето на
това наказание съдът отчете изложените по- горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Основният аргумент при определяне срока на това наказание е грубите нарушения на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия.
При горния изход на
делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати и всички направени по делото разноски в размер на 982,40лв. по сметката
на ЯОС.
Съдът се разпореди
приложените по делото веществени доказателства- плик с тахографски шайби и част
от чистачка като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в
сила.
Причините за
извършване на деянието са проявената престъпна самонадеяност от страна на
подсъдимия.
По изложените по-
горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: